/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Майк Помпео нарече венецуелския президент Николас Мадуро „болен тиранин“ и заплаши да предприеме решителни мерки за възстановяване на демокрацията в тази страна. Поредният опит за „възстановяване“ се провали, което накара Помпео да прибегне до недипломатичен език. Може да се види, че във Вашингтон губят търпението си.

Организираните от САЩ конвои с „хуманитарна помощ“, които трябваше да пробият границата на Колумбия без разрешението на венецуелското правителство, бяха спрени от венецуелските военни и се обърнаха обратно. Трима души загинаха, около 300 бяха ранени.

Провокацията е организирана по схемата на колонизаторите от XIX век: радвайте се, че ви носим хляб и нов вожд на племето. Сергей Лавров определи това действие като неприемлива политизация на хуманитарната помощ. В Латинска Америка, където превратите не са необичайни, няма да изненадате никого с такова представление. Количеството продоволствия в контейнерите приличаше повече на театрален реквизит, а новият вожд Гуайдо бе дори забавен: самозванец, провикващ се във Венецуела сред кашони с продоволствие – това си звучи като виц.

Гуайдо вече се е опитал да устрои „цветна революция“ с американски пари, когато се обяви за президент и призова поддръжниците към неподчинение. Имаше малко поддръжници, а новоизграденият лидер трябваше да бяга в чужбина (той си тръгна под претекст за командировка).

Вторият опит за пробив на властта с американския конвой също се провали. Конвоят се разпадна, представлението се провали, актьорите избягаха.

Доналд Тръмп се раздразни от това. Той ясно посочи, че не изключва дори по-строги мерки срещу държава, която не иска да стане свободна. Тръмп каза, че обмисля всички сценарии относно Венецуела, включително възможността за военна операция. Това обаче е само една дума. Белият дом е объркан: парите за въстанието на Гуайдо и организацията на „хуманитарен пробив“ отидоха по дяволите, нямаше забележимо активиране на опозиционните сили в страната.

Готвене на въоръжен преврат? Това е трудно. През лятото на 2017 г. синът на президента на Венецуела Николас Мадуро Гера предупреди: „Ако се случи така, че земята ни бъде осквернена, г-н Тръмп ... В Ню Йорк ще пукне пушка. Виетнам ще ви изглежда като дреболия“. Да, това е младежка страстност, но има много хора, които искат да се бият с янките в Латинска Америка . Има такива и сред латиноамериканците в САЩ. Вашингтон многократно е говорил за необходимостта от промяна на режимите в Никарагуа и Куба, но тези режими все още се държат твърдо.

И така, каква е „истинската демокрация“, която САЩ ще възстановяват във Венецуела?

Защото режимът на Уго Чавес не се смята за демократичен в САЩ, видимо се имат предвид неговите предшественици – президентите Андрес Перес и Рафаел Калдера, внедрили във Венецуела неолиберален модел на икономиката, която позволява на петролните корпорации на САЩ да източват богатствата на страната, да държат населението в мизерия. Боливарианската революция на Уго Чавес сложи край с това наследство, чието възстановяване се опитва да осъществи администрацията на САЩ, действаща с ръцете на Хуан Гуайдо, който сега заседна в Колумбия.

На международната сцена Венецуела не е сама. По време на концептуалния сблъсък в Съвета за сигурност на ООН по двете проекторезолюции за Венецуела, представени от САЩ и Русия, такива сили като Китай и Южна Африка гласуваха за руския проект. Има поддръжници на Николас Мадуро и сред държавните глави на Латинска Америка.

На среща на 1 март с вицепрезидента на Венецуела Делси Родригес, руският външен министър Сергей Лавров обеща храна и лекарства за републиката. В същото време Русия може напълно да отговори на нуждите на Венецуела от зърнени култури, което е в основата на борбата срещу глада. Венецуела ще плати руските си доставки с петрол, предназначен за преработка от руски партньори. Надеждата за икономическото задушаване на Венецуела изчезва. На 1 март Никола Мадуро обяви затварянето на представителството на държавната петролна компания Petroleos de Venezuela SA (PDVSA) в Лисабон и преместването му в Москва.

Разчитането на САЩ за свалянето на режима във Венецуела с помощта на методите на „цветната революция” не се оправда. В трудните седмици на януари - февруари Венецуела оцеля и правителството ѝ показа устойчивост. Правителството на Мадуро се радва на подкрепата както на армията, така и на мнозинството от гражданите. Има надежда за по-голяма международна подкрепа. Може би затова Вашингтон започна дипломатически маневри около Москва. Майк Помпео вече се свърза със Сергей Лавров по телефона, като го убеди да „обсъдят ситуацията в Каракас“. Очевидно Съединените щати не се отказват от опитите да убедят Москва на своя страна. В отговор обаче те чуват това, което вече са чували няколко пъти - няма нужда да се намесват във вътрешните работи на суверенните държави.

Каква нова комбинация ще бъде измислена във Вашингтон, за да се установи послушен режим на янките в Каракас? Ясно е само, че Венецуела няма да бъде оставена сама. Не можем да изключим възможността за военна агресия. Засега, както се казва в случая с шахмата, САЩ започват да губят. Най-малко първата партия.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: В.Сергеев