/Поглед.инфо/ Към 7-ата среща на върха на CELAC в Буенос Айрес

Вашингтон дефинира специалната си роля в Западното полукълбо преди 200 години в доктрината Монро , провъзгласена през 1823 г. в годишното послание на президента на САЩ Джеймс Монро до Конгреса на САЩ. Същността на доктрината е "Америка за американците", а под американци се разбират само гражданите на северноамериканските Съединени щати. Останалите държави от Западното полукълбо трябваше да служат на Съединените щати.

През XIX – XX в. Вашингтон, с помощта на военна сила и на долара, създаде и затвърди своето господство в Западното полукълбо. Разбира се, не всичко се получи. Имаше пробиви под формата на Куба, Никарагуа, Венецуела. Да, и други страни от Латинска Америка от време на време правят опити да избягат от игото на американския неоколониализъм.

Например Чили, където президентът Салвадор Алиенде, политик – социалист, дойде на власт през 1971 г. и започна да национализира американските корпорации, които грабиха страната. Вашингтон организира военен преврат в Чили през 1973 г., в резултат на който Алиенде е убит и страната се връща под контрола на САЩ.

И сега, през 2023 г., сме свидетели на друга и много мощна вълна на движение в цяла Латинска Америка, насочена към колективно бягство от игото на Вашингтон.

На 12 януари президентът на Венецуела Николас Мадуро в годишното си послание към нацията заяви: „Идва нов час, специален час за народите от Латинска Америка и Карибите, общност с обща съдба, за която говори нашият по-голям брат президентът Си Дзинпин, за да обединят усилията и пътищата, за да продължат напред във формацията на мощен блок от политически сили, мощен икономически блок, който... ще покани света към интеграция към създаването на нови полюси на сила, на .многополюсен свят, както говори нашият по-голям брат президентът Владимир Путин".

Мадуро ясно определи от коя страна на световните барикади са Венецуела и други страни от Западното полукълбо, призова за прекратяване на практиката на доктрината Монро. По време на телефонни разговори с лидери на други страни от Латинска Америка Мадуро предложи създаването на блок от съюзници на Русия и Китай.

Консолидацията на страните от Латинска Америка се улеснява и от нормализирането на отношенията между водещите страни от този регион - Аржентина и Бразилия, където на власт дойдоха лявоцентристки правителства. На 21 януари президентите на Аржентина Алберто Фернандес и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва публикуваха съвместна статия в седмичния аржентински вестник Perfil . Акцентът в статията-обръщение е поставен върху необходимостта от търговско-икономическа интеграция на двете страни с перспективата за присъединяване на други страни от Латинска Америка към Аржентина и Бразилия. Целта на интеграцията е да се намали зависимостта от САЩ. Тези две страни са водещите икономики в Латинска Америка.

Ако вземем предвид БВП по паритета на покупателната способност на националните валути спрямо щатския долар, тогава към 2021 г., според оценки на Световната банка, тази цифра за Бразилия е била 3,436 милиарда долара (8-мо място в световната класация). Тази цифра възлиза на $2,610 млрд. за Мексико (13-то място), Аржентина - $1,082 млрд. (29-то място), Колумбия - $866 млрд. (33-то място).

Първото място в Латинска Америка по БВП е твърдо заето от Бразилия, следвано от Мексико, а на трето място е Аржентина.

Особено внимание в статията-обръщение на двамата президенти на южноамериканските държави привлече следният фрагмент: „Ние възнамеряваме да унищожим бариерите пред нашия обмен, да опростим и модернизираме правилата и да насърчим използването на местни валути. Решихме също да продължим дискусиите за обща южноамериканска валута, която може да се използва както за финансови, така и за търговски потоци, намалявайки оперативните разходи и външната ни експозиция .

Двете най-големи икономики в Южна Америка, които представляват 3,1% от световния БВП през 2021 г., обявиха намерението си да създадат валутен съюз. Държавите ще поканят своите съседи да се присъединят към валутата. Заедно всички страни от Южна Америка представляват почти 6 процента от световния БВП. Паричният съюз може да стане вторият в света след еврото (страните в еврозоната представляват 14% от световния БВП).

Британският The Financial Times, по горещи следи на изявленията на двамата президенти, публикува на 22 януари статия Brazil and Argentina to start preparations for a common currency ( Бразилия и Аржентина възнамеряват да започнат подготовка за въвеждането на обща валута ) . Позовавайки се на свои източници, вестникът разкрива някои подробности по въпроса. Бразилия предлага валутата да се нарича "сюр" ( сюр - юг на испански). Първоначално, както е планирано, новата валута ще циркулира едновременно с бразилския реал и аржентинското песо.

Страните ще обявят решение да започнат проучване на параметрите, необходими за обща валута, от фискални проблеми до размера на икономиката и ролята на централните банки, каза аржентинският министър на икономиката Серхио Маса пред Financial Times . Според него е необходимо да се проучат и механизмите на търговска интеграция.

Министърът потвърди, че Буенос Айрес и Бразилия канят други страни от региона да се присъединят към проекта. „Това е първата стъпка от дългия път, който Латинска Америка трябва да извърви.”, отбеляза министърът и допълни, че не трябва да се градят фалшиви илюзии.

Както подчерта Маса, преходът към обща валута ще отнеме много време. В Европа валутата евро се появява „само“ 35 години след началото на търговската интеграция (подписването на Римския договор от шест европейски държави през 1957 г.).

Може да се предположи, че ядрото на бъдещия валутен съюз ще бъде регионалния търговски блок МЕРКОСУР (Mercosur - Mercado Común del Sur) , който освен Бразилия и Аржентина включва Парагвай и Уругвай. Както отбелязва FT, търговията между Бразилия и Аржентина процъфтява, достигайки 26,4 милиарда долара през първите 11 месеца на миналата година, което е близо 21% повече от същия период на 2021 г.

В същото време трябва да се има предвид, че търговската интеграция на двете страни оставя много да се желае. Например през 2021 г. по-голямата част от износа на Бразилия е бил за Китай – 31,0%. На второ място са САЩ - 11,1%. А Аржентина е едва на трето място с дял от 4,2%.

Подобна е картината за бразилския внос. Китай представлява 22,0% от вноса; от САЩ идват 17,6%; от Аржентина - 5,3%. По-окуражаваща е географската структура на външната търговия на Аржентина. По износ Бразилия е на първо място, а по внос - едва на второ (след Китай).

По-малко обнадеждаващи са други параметри на аржентинската икономика. В края на миналата година инфлацията беше почти с порядък по-висока от тази в Бразилия. Аржентинското песо е по-волатилно от бразилския реал. Миналата година аржентинската валута се обезцени силно спрямо щатския долар, докато бразилската се засили.

За Бразилия това е голямо неудобство по отношение на двустранната търговия с Аржентина. Бразилският министър на финансите Фернандо Адад (Fernando Haddad) намекна на 22 януари, че Аржентина иска да създаде нова валута, защото няма достатъчно щатски долари, за да плати за вноса, включително за вноса от Бразилия. Бразилия е обезпокоена от спада на износа си за Аржентина.

През 2017 г. той беше 17,6 милиарда долара, на следващата година падна до почти 15 милиарда долара, а миналата година Бразилия достави на Аржентина стоки на стойност само $11,9 милиарда. И всичко това, защото се обостри доларовият дефицит на Аржентина: брутните резерви на аржентинската централна банка са около 43 милиарда долара , но нетните резерви (без задълженията в чуждестранна валута) се оценяват само на $6 милиарда валутни спестявания.

Разбира се, по-лесно е да се решат проблемите, които възникват по пътя към създаването на единна валута, ако има широк кръг от участници и тяхната готовност да действат координирано. Неслучайно президентите направиха общо изявление на 21 януари: то стана подготовка за 7 -ата среща на върха на CELAC , проведена на 24 януари в Буенос Айрес. CELAC е общност от 33 страни от Латинска Америка и Карибите.

Статията на FT цитира Мануел Канелас (Manuel Canelas), бивш министър на боливийското правителство, относно CELAC. Той отбеляза, че тази общност е основана през 2010 г., за да помогне на правителствата на Латинска Америка и Карибите да координират политиките си без участието на САЩ или Канада. Това е единствената пан-регионална интеграционна организация, оцеляла през последното десетилетие. Бразилия прекрати членството си в CELAC , но при настоящия президент се върна в организацията и планира да бъде неин двигател.

Очакваше се на срещата да пристигнат висши служители от много страни - членки на организацията. Включително Николас Мадуро. Сутринта на 24 януари обаче стана известно, че Мадуро не е дошъл в Буенос Айрес. Причината е, че венецуелските разузнавателни служби са научили, че в столицата на Аржентина се готви атентат срещу президента на Венецуела.

П.П.: Стана известно, че президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви подкрепата си за идеята за създаване на регионалната валута „сюр“: „ Венецуела е готова и ние подкрепяме инициативата за създаване на латиноамериканска и карибска валута. Независимост, единство и освобождение за Латинска Америка и Карибите !”

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?