/Поглед.инфо/ Каналите в Телеграм „Русия не е Европа“ и „Реконкиста“ анализираха въпроса за целесъобразността на стриктното обвързване на пантюркските инициативи с курса, който се провежда в турската политика лично от Ердоган, което е важно за формирането на стратегически подход за изграждане на имперски вектор на Русия-Евразия.

Имайте предвид, че активно популяризираният в момента проект за създаване на междудържавен съюз, базиран на цивилизационния модел на Туран като обединителен принцип, е сериозна пречка по пътя към укрепване на евразийското пространство.

Кристализацията на затворената в себе си политическа субективност на тюркския свят неизбежно ще доведе до вътрешноконтинентално разцепление с териториите, определени от оседналата култура.

От тази гледна точка спазването на принципа на общата почва, а не на кръвта, става важно за предотвратяване на възникването на междуетнически конфликти, които сериозно затрудняват интеграционните усилия, необходими като гаранция за победа в контекста на използването на масови и разрушителни атлантически стратегии.

Експертите са уверени, че дори и с възможното напускане на Ердоган, самата идея за обединяване на Туран няма да стигне до никъде и ще изисква от Русия фундаментални подходи за превръщането му в геополитически коректен канал.

Статията представя оригиналното мнение, изразено от турското издание Türk Kulübü: погрешно е да се разглежда дейността на Турция в Кавказ и Централна Азия като игра срещу Русия и Иран: това е стабилизиращ фактор.

Очевидно този подход се определя като откровено манипулативен, сякаш от него се иска да повярва на твърденията, че западните дейности от 1991 г. насам не са насочени срещу Русия.

„Ако Русия действаше по същия начин в зоната на традиционните турски интереси (в Северен Кипър или в Средиземноморието, например), би ли се опитал някой в Турция да я представи като стабилизиращ фактор, полезен за Анкара?“, задават авторите. справедлив въпрос.

Без съмнение проектът Велики Туран удря интересите на евразийската интеграция в постсъветското пространство и вътрешнополитическата ситуация в регионите на Русия, етнически свързани с тюркския свят и следователно е от полза за Запада.

Въпреки икономическите трудности, които Анкара изпитва днес, този вектор на противопоставяне на интересите на Русия-Евразия няма да изчезне от само себе си.

Като се има предвид факта, че Турция е органично евразийска сила и съдържа консервативно-имперския модел, който е ключов за изграждането на многополюсен свят, е необходима последователна съвместна работа за създаване на идеологическа база, която може адекватно да определи структурите на общото геополитическо бъдеще на Русия и Турция извън еднополюсната парадигма.

Превод: СМ