/Поглед.инфо/ „Никой няма да даде на Москва законови гаранции за неразширяване на НАТО, но има и друг вариант: да се създаде аналог на Парижката харта“, коментира в интервю политическият анализатор Фьодор Лукянов. По-рано Вашингтон и Брюксел внесоха насрещни предложения на Русия за гаранции за сигурност в Европа. Какво пречи на страните да намерят компромис и какви са обективните шансове за положителен изход от преговорите?

Стана известно за телефонен разговор между държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и руския външен министър Сергей Лавров. Това заяви прессекретарят на руското МВнР Мария Захарова. По-рано заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд обяви предстоящата консултация.

В същото време по-рано в сряда САЩ и Северноатлантическият алианс предадоха на Москва писмени отговори на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. Кремъл заяви, че отговорите на Вашингтон не дават много повод за оптимизъм. На свой ред руският външен министър Сергей Лавров посочи, че САЩ не са дали отговор на най-важния въпрос за гаранциите за сигурност - за неразширяването на НАТО на изток.

Вместо това САЩ в отговор на Москва обвиниха Русия в нарушаване на суверенитета на нейните съседи и предложиха да обсъдят второстепенни въпроси. Освен това, коментирайки отговора на НАТО, Лавров заяви, че се „срамува от тези, които са го написали“. Докато той нарече предложението на САЩ „едва ли не модел на дипломатическо благоприличие“.

Фьодор Лукянов, главен редактор на списание "Русия в глобалните въпроси", разказва в интервю как ще се развиват руско-американските преговори за гаранции за сигурност и какво трябва да очаква Русия от САЩ и НАТО.

Отговорът, представен от САЩ и НАТО на руските предложения за гаранции за сигурност, ще бъде внимателно проучен, резултатът от проучването ще бъде докладван на президента. Едва след оценка на всички фактори ще се вземе решение как да се отговори на ответните западни искания. Каква може да бъде реакцията на Русия и има ли нещо положително в отговорите на САЩ?

Фьодор Лукянов: Разбира се, има позитиви. За това говори и руският външен министър Сергей Лавров – донякъде завоалирано, но съвсем определено. Според него има интересни придвижвания по дребни въпроси. Да припомня, че след основния кръг от руско-американските преговори в Женева след руския демарш, американците показаха, че са готови да обсъждат теми, които са били „затворени“ за тях преди два месеца.

Но в същото време Москва посочва, че би било уместно да се обсъждат технически въпроси след постигане на консенсус по основната част от дневния ред относно политическата структура на Европа и доколко НАТО е част от тази архитектура. Засега няма напредък в тази посока, така че е малко вероятно да има дискусии по същество на настоящия етап от руско-американските преговори. Въпреки това играта продължава.

При сегашната ситуация и при настоящото ниво на исканията на страните има ли място за постигане на споразумения или временни компромиси? Например за реанимацията на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (CFE) и Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (Договор INF)?

Ф. Л.: В настоящия диалог акцентът е върху Източна Европа, но преговорите засягат Европа като цяло. Договорите ДОВСЕ, ДРСМО и другите споразумения – това е, за което Съединените щати изведнъж започваха да се съгласяват да говорят. Но това са точно техническите точки, които ще се основават на споразумение по основните въпроси. В същото време, дори ако позициите на страните не съвпадат, но Русия и САЩ са заинтересовани от положителен резултат от преговорите, в процеса могат да възникнат варианти с по-широк дневен ред.

Това, с което се занимаваме сега, е резултат от преосмисляне на споразуменията, постигнати през 1975 г. в Хелзинки, когато беше подписан Заключителният акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Системата на отношения, фиксирана в този документ, вече не е от значение, тъй като единият подписал - СССР - не съществува. Парижката харта, която поражда разширяването на НАТО, вече не може да бъде „рамка“ за диалога на Русия със Запада. Никой няма да даде законови гаранции на Москва да няма разширяване на Алианса. Въпреки това има решение: да се създаде аналог на Парижката харта или Акта от Хелзинки, адаптиран към настоящата ситуация – много голяма политическа декларация, макар и без правно обвързваща сила. И след това – когато се очертае определен контур – можем да обсъждаме въпросите за контрола на въоръженията в Европа.

Защо въпросите за сигурността, които обсъждаме със Запада, са сведени от другата страна до „предотвратяване на руско нашествие в Украйна“? Това се вижда както в медиите, така и в изявленията на Лавров и Блинкен. Какво е това – истинска тревога или „мегафонна дипломация“, част от общия процес на натиск върху Русия?

Ф.Л.: Ситуацията след Студената война устройва Запада напълно – започна да причинява много главоболия, но САЩ и техните партньори все още не са готови да признаят и обсъдят това. Но когато дискурсът е около „руската агресия срещу Украйна“, това изглежда благородно и красиво за Съединените щати и тази картина може да бъде добре „продадена“ на западната публика.

Малко вероятно е да бъде подкрепена от мнозина в Европа и особено в Съединените щати, където малко хора изобщо помнят Украйна. Но от друга страна самата конструкция е ясна и разбираема: хегемонът „тъпче“ малка Украйна от векове, докато Съединените щати защитават слабите и никога няма да им позволят да навредят. Разликата във версията е очевидна и явно американската страна ще трябва по някакъв начин да я коригира.

Отделно отбелязвам: Москва посочва, че украинският въпрос е една от посоките в редица други важни теми, докато САЩ се преструват, че това е независим и основен случай.

В навечерието на 30-годишнината от подписването на Декларацията от Кемп Дейвид за края на Студената война възниква въпросът: имало ли е време, когато Русия и САЩ наистина не са се смятали за потенциални противници? Доколко логично и очаквано е сегашното ниво на отношенията между Русия и САЩ въз основа на събитията през последните 30 години?

Ф.Л.: Не мисля, че сме имали период, в който съперничеството напълно да е изчезвало и дори да не се е споменавало. САЩ и Русия са две страни с потенциал за взаимно унищожение. Има моменти, когато свеждаме ракетите, но трябва да разберем, че това е много повърхностен и лесно променящ се фактор, от който не могат да се правят политически заключения.

От началото на 90-тедо средата на първото десетилетие на новия век имаше период, когато икономическият, социалният, военният потенциал на Русия беше силно отслабен, страната беше изключително зависима от външна помощ. Тогава Западът временно спря да разглежда страната ни като потенциална заплаха. Русия тревожеше САЩ не по отношение на факта, че може да използва ядрени оръжия, а че Москва не може да ги контролира.

И тогава Западът „отписа“ Русия. Широко разпространено беше мнението, че страната ни ще изпадне в категорията на незначителните държави. Но през 2000-те всичко започна да се променя бързо и Русия отново беше разглеждана като притежателна сериозен военно-стратегически потенциал.

Промени ли се ролята на Великобритания в антируския дневен ред след излизането на страната от ЕС? Дали е отделно образувание или изцяло следва САЩ?

Ф.Л.: Великобритания стана още по-малко независима – преди тя имаше по-разнообразна роля, включително в рамките на ЕС. И най-близкият им съюзник, САЩ уравновесява това. Сега за Лондон вътрешноевропейският фактор изчезна и Великобритания няма възможности да приложи принципа на Глобална Британия – нито икономически, нито военно. Друг е въпросът доколко САЩ имат нужда от такъв съюзник. Всичко ще зависи от решението на Вашингтон: коя е Великобритания за тях – приятно допълнение към външнополитическите дейности или независим инструмент. Въпреки че, разбира се, от своя страна Лондон сега се опитва по всякакъв начин да покаже важността си.

Ще продължат ли САЩ да оказват натиск върху Русия – да налагат санкции и да ни налагат военни обекти и бази?

Ф.Л.:Санкции, които „никога не са виждани досега“ и след които „целият свят ще потръпне“ е психологическият натиск на САЩ върху Русия в настоящата конфронтация. Целта на Вашингтон е да избегне войната, като я замени с най-ужасните заплахи. Следователно не можем напълно да пренебрегнем тези твърдения, но трябва да разберем, че това е по-скоро политически инструмент, отколкото ръководство за действие.

Но ако САЩ все пак успеят да провокират Русия във война на територията на Украйна и Вашингтон въведе строги финансови ограничения, тогава санкциите ще се върнат като бумеранг и към американска страна. Всички разбират това.

И като цяло, разбира се, Вашингтон ще продължи да прилага санкции за възпиране срещу Русия и Китай. Що се отнася до военните бази на САЩ, тяхната мрежа, разбира се, ще се разшири, но глобалният характер на този процес ще зависи единствено от това дали Русия и САЩ ще постигнат глобално рамково споразумение по време на настоящите преговори.

Какви са нашите контрааргументи в случая? Можем ли например да играем нашата игра в „задния двор“ на САЩ – в Латинска Америка?

Ф.Л.: Не мисля, че на практика можем да се установим в „задния двор“ на Съединените щати. Първо, това е изключително скъпо начинание, ще изисква твърде много финанси и усилия. Второ, не става дума за преместване на пешки на дъската - не мисля, че „задният двор“, тоест Куба, Никарагуа и Венецуела, ще се зарадва, ако Русия постави военни бази срещу Съединените щати в тях.

Превод: В. Сергеев