/Поглед.инфо/ Ерата на европейския и западния колониализъм (със или без префикса нео-) бързо приключва. Сегашната ситуация на смяна на властта в Нигер и събитията, които се случват във връзка с това, не оставят място за други тълкувания.

В четвъртък и петък високопоставени военни на страните-членки на ЕКОВАС проведоха разговори в Акра, столицата на Гана. Въпреки че темата за възможна военна намеса остава в центъра на дискусията досега с цел "възстановяване на конституционния ред и демокрацията", фонът на хипотетичните действия на армията в самия Нигер е такъв, че е по-добре да се сдържат емоциите, за да не се направят непоправими глупости.

Проблемът, както всички добре знаят, в никакъв случай не е в самия Нигер - преди това властта в региона се смени в три държави и това не предизвика особен шум - а във факта, че Западна Европа и САЩ , едва ли не пред очите ни, в рамките на няколко дни, загубиха всички лостове за влияние, с които разполагаха. Съотношението на силите - ключов фактор в политиката - се е променило и то не в полза на белия човек.

Да, има санкции. Но от тях са възмутени дори онези, които в ООН отговарят за продоволствената сигурност на бедните страни. Затварянето на въздушното пространство на Нигер означава огромни затруднения с логистиката и доставката на храна - говорим за пряка заплаха от гладна смърт за повече от три милиона души.

Случващото се като лакмус показва и неверността на последните изявления срещу Русия, когато страната ни прекрати сделката за зърно. Въображаема заплаха срещу реалната опасност от масова смърт на хиляди африканци – само за да се запази предишното статукво.

Да си представят, че в сегашната епоха ще бъде възможно да се контролират векторите в геополитиката, без да се привлича вниманието на санитарите, биха могли само онези, които са заети да запазят собственото си господство там, където някога е попадал погледът на „чичкото с коркова каска“.

Решили, че времето няма власт над неоколониализма, съвсем неочаквано за самите тях, те установиха, че влакът е тръгнал, оставяйки ги на перона. Лятото е традиционно време, когато колективният Запад получава не по-малко колективен удар. Отначало талибаните удариха, а на следващата година, за да не се озове на същото място, Франция набързо изтегли почти целия си контингент от Сахел. Нито в първия, нито във втория случай не беше решена нито една заявена от носителите на всичко "прогресивно и демократично" задача.

Явно не искат да си го отнесат и трети път. Макрон се преструва, че случващото се в Западна Африка, която се изплъзва изпод петата на Франция, не го интересува особено. Сенаторите могат да му пишат още десетина отворени писма, но сегашният лидер на бившата метрополия не може да си позволи да преживее ново унижение (и да плати внушителни суми за това) нито политическо, нито финансово.

Ето защо Макрон мълчи. Да насъскваш африканци срещу африканци, тоест да организираш интервенция и да върнеш всичко обратно в Нигер, и то по такъв начин, че да остане незабелязано, няма да се получи.

Народът на Нигер не иска да се върне към френския начин на нещата.

Затова Западът остава да се вслушва в предупрежденията, че военното решение на проблема в Нигер ще се превърне в „пълна лудост“, научава, че новите власти в Ниамей са започнали да установяват контакти с ръководството на Чад (държава, напълно лоялна на Франция) , разбира, че светът, в който Западът може да прави каквото си поиска, останал в историята. Опитът за галванизиране на трупа на неоколониализма ще доведе не само до кръв и хаос (никой не обича "чичовците с коркови каски") - ще се превърне изолация - икономическа и политическа - от континента, който не толкова отдавна се смяташе за владение на Запада.

Но всичко тече и всичко се променя: тези, които са се заселили в „Райската градина“, почивайки на самия връх на собствено измисления „прогрес, демокрация и универсални ценности“, настоящият живот ще ги принуди или да свият самочувствието си, да намалят своята арогантност, както и да променят подхода за решаване на проблемите - като се вземат предвид интересите на всички страни, а не само въз основа на собствената им изгода, или да отидат (поне в Африка) на сметището, където изгнилото бреме на белия човек отдавна лежи пръснато наоколо. А и времето на този бял човек също изтече.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?