/Поглед.инфо/ Последните няколко дни донесоха събития, които няма да е редно да останат неосветлени, значението им само нараства от близките успоредици със събития от средата на миналия век, които звучат поразително. Вярно, привличането на исторически успоредици е занимание твърде рисково, правилното прилагане на този общонаучен метод обаче може да донесе изключителен прогностичен резултат, а всеизвестно е, че историческата наука притежава огромни заложби в тази посока.

Назовахме времето след Първата студена война (1946–2014), по-точно след нейния втори етап (1989–2014) – „По-студената война”. Заимствахме това описателно название, понеже не бе възможно още да сме сигурни в историческото място на случващото се в наши дни. Цяла поредица събития през последните дни, както стана дума в началото, вече ни дават право да назовем по-точно историческия период, в който живеем – название, което историята като наука може да приеме, понеже е според общоприетите й правила. Ясно е вече, че от година светът живее във времето на Втора студена война.

Напоследък тук (вж. Свързани текстове) всъщност вече започнахме търсенето на историческото място на съвременната ни епоха. (Струва си някога при възможност да се спрем отделно на това „писане” на история.) И ако до вчера, буквално до вчера, събота, 7 февруари 2015 г., не бяха все пак съвсем ясни историческите последствия от съвременните събития и определянето на мястото им в общоисторическия еволюционен процес, то след изказването на руския президент Владимир Путин на ІХ конгрес на Федерацията на независимите профсъюзи на Русия в Сочи, че Русия „не приема световен ред с един безусловен водач [очевидно се има предвид САЩ]”, световните дела изглеждат вече съвсем различно. Владимир Путин определи също досегашния световен ред, очевидно се има предвид светът през втория период на Първата студена война (1989–2014), като „съществуване в условията на полуокупация”. Руският президент добави, че „ние [Русия, руснаците] с никого няма да воюваме”, но това е невярно. Русия, както и светът, е вече във война – във Втората студена война, защото не само с оръжия се воюва в съвременните войни, както стана дума в една микропоредица за „светата троица” на бъдещите войни, която започнахме тук.

Вчерашната реч на Владимир Путин определи окончателно, заедно с други опосредствани събития и заявления от целия свят, навлизането на човечеството в нов исторически етап, връщане назад вече не може да има. Завръщането към двусредищния свят от времето на първия етап на Първата студена война (1946–1989) бележи и някои съществени отлики. Макар съвременният ни свят отново да се превръща в двусредищен, то той ще бъде съвсем различен от света до 1989 г. На първо място, поради отсъствието на идеологическо противопоставяне, което поне засега на практика отсъства между основните сили в двете създаващи се пред очите ни управленски средища. Светът през първия етап на Първата студена война бе силно идеологизиран, както е добре известно.

Новият световен ред неумолимо придобива все по-ясни очертания, дотолкова съществени бяха събитията от последните дни. Най-многото, което можем да направим обаче, е само да „забележим” този нов етап, да изброим историческите успоредици, но причините за настъпването му, скритите механизми, които придвижваха напред света през изминалите десетилетия, засега остават забулени в неразгадаеми неясноти. Едва в следващите десетилетия ще разберем вероятно какво всъщност се случи на срещата край Малта през декември 1989 г., защо СССР загуби Студената война, как Западът си осигури четвъртвековно еднолично господство над света. Засега ни липсват достатъчно сигурни данни, за да разрешим тези загадки.

От средата на следващата година на въоръжение в руската войска ще постъпват самолети от пето поколение, които все още носят работното си название Т-50.

Наистина, определянето в ход на историческото място на едно или друго събитие или на група от събития е несигурна работа, готова всеки миг да се провали. Някои исторически успоредици обаче сами се натрапват. Та точно вчера даже започна, каква ирония, Мюнхенската конференция по сигурността, 51-ва по ред след 1963 г.

Както и в началото на Втората световна война Русия, главният двигател и на новия бунт срещу досегашния световен ред, се намира във време, в което превъоръжава успешно въоръжените си сили след продължителен период на разруха. Според приетата програма за превъоръжаване за времето от 2011 г. до 2020 г. новото въоръжение в руската войска през тази година трябва да бъде не по-малко от 30 %, а в края на периода – през 2020 г., не по-малко от 70 %.

Вярно, Втората студена война ще се води предимно с други средства, но мощта на въоръжените сили на противостоящите си страни и групи от страни ще продължи да има определящо значение.

Вече наистина трябва да е станало ясно, Втората студена война настъпи, при това преди почти година, като следствие от опитите на Запада с насилие и с едни 5 млрд. долара (според признанието на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд) да изтика Русия от нейни исторически земи, да сложи кръст на братските връзки между руския и украинския народ, подчинявайки чрез преврат цяла Украйна на едно малко, невежо и озлобено западноукраинско малцинство. Такъв натиск Русия не можеше да пренебрегне, времето на 90-те години на миналия век мина и Русия отдавна не живее в Елциновата разруха.

Бунтът на недоволните от безусловната тирания на Запада наистина получи ясни очертания през миналата година само за 10 месеца, започна създаването на второ средище за управление на световните дела в един нов, двусредищен свят. До голяма степен са ясни и силите, които ще си противостоят през следващите години в условията на Втората студена война, изглежда дълго ще живеем по нейните правила. Ограничените местни въоръжени сблъсъци като украинския, уви, няма да могат да бъдат избегнати. Главната задача на близкото бъдеще е събитията да не бъдат изпуснати от контрол, при никакви обстоятелства „студената” война не бива да се превърне в „гореща” и всеобща. Нищо друго не е от кой знае колко съществено значение.

Подсъдимите в първия и най-известен Нюрнбергски процес срещу ръководителите на Хитлеристка Германия, 20 ноември 1945 – 1 октомври 1946 г.

Как завърши Втората световна война (1939–1945), е известно на всички, множество съдебни процеси чак до наши дни бяха призвани да въздадат заслуженото на подпалвачите на войната и на военните престъпници. Не може да има никакво съмнение, че Втората студена война ще завърши по същия начин, неизмеримите страдания на народите го изискват. Народният съд в края на Втората студена война, когато и да завърши тя, е всъщност неотменим.

(следва)