/Поглед.инфо/ В продължение на век и половина настъпление срещу Поднебесната империя, западните сили се опитаха да създадат свои плацдарми на нейните земи. Най-често това са парцели земя на брега или крайбрежните острови. Португалците, последвани от холандците и испанците, завзеха земята на остров Формоза, сега известен като Тайван. След Първата опиумна война британците откъснаха остров Хонконг. След поражението на династията Цин във Втората опиумна война, западните сили се надпреварват да създават селища, концесии и „отворени пристанища“ по крайбрежието - Ксиамен, Гуанджоу, Шанхай, Циндао, Порт Артур ... Късно пристигнали в секцията пай, американците не са създали свои собствени анклави. Но през 1898 г. испанците бяха сменени като господари на Филипините, цял архипелаг близо до Китай.
Познавайки унижението на Пърл Харбър на Хавайските острови, американците решиха да преместят първата линия на отбрана / атака още по-далеч от своите брегове. Апетитът към островите се проявява в края на Втората световна война в окупацията на японските владения в Микронезия и архипелага Рюкю (Окинава), както и в създаването на контролиран режим в Тайван. Те станаха "непотопяеми самолетоносачи", за да се противопоставят на Съветска Русия и Червен Китай. Окупацията на Окинава официално приключи едва през 1972 г., 20 години след останалата част от Япония. Островът обаче остава де факто огромна американска военна база с тренировъчни полигони, казарми на морската пехота, пристанище за самолетоносачи и атомни подводници, базата на военновъздушните сили “Каден”, която дори може да приема космически совалки.
Същата съдба очакваше и Тайван, където американците по същество замениха японските окупатори, които управляваха острова от 1895 до 1945 г. След като попречиха на комунистическите десантни части да прочистят Тайван от останките на войските на “Гоминдана”, избягали там през 1949 г., американците всъщност фиксираха отделянето му от КНР. Неслучайно изготвиха Договора от Сан Франциско от 1951 г. така, че Япония загуби правата върху острова, но и Китай не ги придоби. Вашингтон не призна КНР, но поддържа дипломатически отношения с Република Китай (Тайван). През 1954 г. на фона на рязкото влошаване на военната обстановка в Тайванския проток е подписан Китайско-американският договор за взаимна отбрана. Присъствието на въоръжените сили на САЩ и помощта за укрепване на военните способности нарастват до 1979 г. Тогава Вашингтон премина от стратегия за сдържане на Китай към стратегия за постепенно включване на Китай в свободния свят.
Тайванските власти бяха предадени. Правителството на КНР беше признато за единствената легитимна власт и всестранното сътрудничество с Пекин започна в конфронтация със СССР. Всички споразумения с Тайпе бяха нарушени, но беше приет законът за отношенията с Тайван, за да замени договора за сигурност, който на доста двусмислен език определя нови задължения за сигурност. Американците бяха "оставени да останат". Пекин си затваряше очите за доставките на американски оръжия. Статуквото обаче беше разбито през 2018 г., когато администрацията на Доналд Тръмп влезе в Студена война срещу Китай.
Рязкото засилване на политическата подкрепа за сепаратистката администрация на Тайван се превърна в мощен лост за влияние върху Пекин. Той достигна своя връх през август 2022 г., когато Нанси Пелоси, третият човек в йерархията на Вашингтон, пристигна в Тайпе. В целия свят и дори в самия Китай очакваха превантивен удар по аналогия със специалната военна операция на Русия. Отговорът на Пекин обаче не е даден в традицията на западната цивилизация, а според предписанията на Сун Дзъ, авторът на "Изкуството на войната". Главнокомандващият Си Цзинпин ефективно наложи блокада на Тайван, като обяви шестдневно учение с бойна стрелба на ВВС и ВМС около острова. На населението и бизнес средите бяха показани възможните последици от обявяването на независимостта. Чудно ли е, че в края на същата година на общинските избори едва 20% от избирателите са подкрепили управляващите? Подобно волеизявление може да се очаква и на президентските избори в началото на 2024 г. Американците едва ли ще се успокоят с разиграването на картата на Тайван, дори ако сепаратистите напуснат властта. Но китайците също могат да поставят неочаквани карти на масата.
Една от тях може да бъде симетричното създаване на болна точка за американците - в Куба. Наскоро Вашингтон реагира с необичайна острота на непроверените съобщения на “Уолстрийт Джърнъл” за придобиването от Пекин на център за електронно разузнаване там. Подобно съветско съоръжение работи ефективно от 1967 до 2001 г. Отречени както от китайците, така и от кубинците, докладите насочиха вниманието към перспективата за китайска крепост на 160 км от Флорида. В началния етап може да изглежда като станция за електронно разузнаване. След това към тях ще се присъединят и други формирования - вече е получена информация за планове за разполагане на учебна бригада. В бъдеще може да се формира цял комплекс от съоръжения за разузнаване, както и за базиране на океанския флот и стратегическата авиация. Военният аспект на кубинската стратегия на Пекин е много важен от гледна точка на превръщането на Китай във водеща световна сила.
Това обаче не ограничава перспективите за използване на острова като трамплин за китайското влияние в Западното полукълбо. Хавана може да получи щедри субсидии не само за задоволяване на текущите нужди на икономиката. Инвестициите на Китай могат да вдъхнат нов живот на местните фармацевтика, туризъм, тропическо земеделие. Доста високото ниво на висше и специализирано образование в Куба позволява бързо да се създадат напреднали предприятия. Опитът на Тайван демонстрира ефективността на избора на правилната една или две индустрии с търсене за свързване с глобалните вериги за стойност.
Не по-малко обещаващо е превръщането на Куба във витрина на ефективността на "социализма с китайска специфика". Вече има два от трите основни компонента на китайския модел – социалистически планов сектор и стабилна управляваща партия. Липсва мощен и енергичен частен сектор, който осигурява на КНР около 60% от БВП. Кълновете на частната инициатива могат да бъдат укрепени не само чрез мерките на самите кубински власти, но и чрез установяване на връзки с компании от Китай. „Социализмът с кубински характеристики“, ако успее, ще се превърне в стимул за движение по китайския път на развитие за страни от региона като Венецуела и Никарагуа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?