/Поглед.инфо/ Краят на Студeната война бе ознаменуван с падането на Берлинската стена. Победителите във Втората световна война от Източна Европа бяха победени в Студената война
Зад това пропагандно клише обаче се крие една сурова и опасна истина – ревизирани бяха резултатите от Втората световна война : ГДР бе „погълната” от Федералната република и Германия отново стана господстващата държава в европейския континент.
Разпадна се СССР, а две славянски страни - Югославия и Чехословакияи бяха разчленени на съставните им части. Накратко : всички загубиха; най-малкото – своите национални икономики.

Но, като че ли с едно изключение – Полша.

Днес, тази немалка за европейските мащаби страна е горд член на Европейския съюз, за което получи от него почти 300 млрд. евро – повече от всички други, новоприсъединили се към съюза източноевропейски страни взети заедно…

Това сякаш сне от дневния ред на полския политически елит омразата към обединена Германия и започна да разглежда тази страна като добър свой партньор.

Съвременна Полша е важен елемент и от НАТО , като при това е особено скъп приятел на САЩ в региона… Нещо, което обяснява иначе странното ѝ в последно време предизвикателно поведение в Европейския съюз.Към него съвсем отскоро се прибави нещо ново -високопоставени представители на управляващата в Полша дясна националистическа партия предявиха претенции към Германия за компенсации за нанесените на страната им вреди през Втората световна война, въпреки че този проблем бе решене преди 70 години..

Може би именно особената близост със САЩ даде нова сила и на позакърнялата по времето но социализма стара омраза на полската реакционна десница към всичко руско.

* * *

Вече почти три десетилетия тази омраза се подклажда в полското общество и благодарение на нея започна пренаписването на историята в изключително агресивен антируски дух. Няма събитие в сложната обща история на отношенията между Полша и СССР след Първата световна война, което да не е преиначено от съвременната полска историография. Не е пропуснато нищо, от което да не се произведе антируски пропаганден продукт. Не просто и само антисъветски, а именно - антируски.

Като се започне с полско-съветската война от 1919-1920 г. , мине се през Пакта „Молотов- Рибентроп”, през Катинския разстрел, през Варшавското въстание, и се стигне до самолетната катастрофа с полския политически елит , начело с президента Лех Качински преди няколко години – за всичко е виновна Русия… и всичко това всеки път биваше последвано от изблик на дива ненавист и истинска пропагандна истерия.

Последният израз на ненавист е решението на управляващата в Полша националистическа десница да бъдат унищожени всички паметници на Съветската армия на територията на страната. При това - със специален закон !

Но дали с този варварски акт на масово разрушение – става дума за над 250 паметника - полският народ ще реши проблемите на политическото си настоящ и още повече – на политическото си бъдеще ?

Безспорно е обаче, друго – че това деяние ще има дълбоко отражение върху руското обществено мнение, а от там и върху цялата политика на европейския континент. Но1 познавайки от историята лекомисленото високомерие на полската реакционна десница, тя едва ли би се разтревожила от това…

Голяма грешка!

Но какво нас – българите ни засяга това ?

Като славянски народ, който е създал първата в историята славянска държава; народ, който обича и русите , и поляците не може да не се интересува ще се състои ли все пак някога историческото помирение между толкова близките два големи славянски народа .

За да се отговори на този въпрос нещата трябва да се видят както геополитически , така и в тяхната историческа дълбочина, т.е. клиополштшчески.

Тук няма да спорим струва ли си да се правят умозрителни екскурзии в далечното минало, т.е. мисловно да се навлиза именно в „ историческа дълбочина” , за да се обяснят съвременни явления със значението на реално действащи фактори ?

Не само си струва, но - според самите полски историци и политолози - е и задължително. Според тях съвременна Полша е косвено, но силно повлияна дори от събития на далечното минало.

Полските учени определят анализа на историческите фактори, действащи върху настоящето като историческа политика, която в България си пробива път със споменатото вече наименование - клиоплитика Тя пряко е свързан с геополитиката и има своето значение като дял от политологията . А ние, нека последваме полските учени и ние подходим като тях, т.е. – клиополитически.

* * *

Полша е страна с велико минало, която се появява на историческата сцена в началото на Х век - 906-910 г. И тя има свой „подготвителен” езически период на възникване преди нейният народ да бъде покръстен.

Приемането на християнството в Полша започва през 966 г – почти по същото време както и Русия. Но поляците получават кръста от Рим, а руснаците – от Константинопол.

Решителният акт на повсеместното покръстване на Полша е 1025 г., когато Ватиканът окончателно я включва в сферата на своето религиозно-политическо влияние. По това време противоречията между западната и източната християнска църква се изострят до крайност и през 1054 римокатолическата и православната църква окончателно се разделят. От този момент започва траещото векове самоутвърждаване на поляците като народ и нация с главен отличителен белег - непоколибимата принадлежност към католицизма . Чувството за нея измества на втори план другото чувство . това за принодлежност към славянсото племе.

Тази беззаветна вярност към католицизма е спасявала поляците и в най-трагичните моменти в тяхната нелека история.

Подобна роля е изиграло и православието в русия / и у нас и в Сърбия/, но никога в тези мащаби и дълбочина както католицизма в Полша.

Следващите 200 години Полша се разраства и утвърждава като мощен регионален геополитически фактор. Тя с огън и меч респектира съседите си . Но истинският всестранен разцвет на Полша настъпва през ХIV- ХVII в.; тогава, когато източната ѝ съседка – Русия е овладяна от несекващи размирици и когато залязва Второто българско царство.

В тези два века и половина Полша има първостепенно значение за Централна и Източна Европа. Тогава Полша владее земи, които днес са част от Белорусия, Украйна, Хърватия, Словакия и Унгария.

По това врем Полша застава начело на голяма християнска коалиция срещу ислямската нашествие на османските турци в Европа . Начело на военния поход срещу османците стои младият полски крал Владислав Варненчик, който загива край Варна през 1444 г. едва двадесетгодищен.

Това е епоха накултурен ренесанс, на истински „златен век” за Полша.

Връхна точка на тази епоха е създаването през 1569. г. на единната държава, полското кралство и литовското велико княжество състояща се от Кралство Полша и Великото княжество Литва, наречена Речпослолита .

Това е многонационална държава, която е проектирана да стане ядро на обединеното западно и източно славянско землище от Ниса да Волга и от Балтика до Черно море. Грандиозен проект, но основан на две непримирими християнски фракции и затова неосъществим за времето си.

Речпосполита е уникална за Средновековието държава. Всъщност тя е двуединна конфедерация , в която Полша и Литва запазват широка автономия под скиптъра на полския крал.Но властта на сами крал е силно ограничена от колективния орган на шляхтата /аристокрацията/, в който решенията се вземат само с консенсус. Волята на краля не играе почти никаква роля при вземането дори з;на съдбоносни за странната държава решения. Страннаь защото тя съществува в условията, когато в Европа набира сили модела на абсолютната монархия, при който единството на държавата се гарантира от един единствен център на властта.

Така, при силно ограничената от шляхтата власт на краля Речпосполита е особена форма на феодалн-аристократична демокрация, в която кралят не създава династия – неговите потомци не наследяват автоматично трона. Всеки нов крал е избиран от дворянското събрание, което придава на шляхтата особена значимост и формира още по-особен манталитет…

В началото на своето съществуване тази държава жъне големи военни успехи. Нейните войски водят между 1604 - 1618 г. осем

войни с Русия и разбивайки нейните армии на два пъти завземат Москва. Речпосполита побеждава и мощната тогава шведска държава. С началото на 30-годишната война в Европа започва упадъка на феодалната конфедерация. А след края на тази война, завършила без победител през 1648, Полша, оказала се между две крайно милитаризирани и религиозно враждебни държави – Прусия и Русия, започва да запада . И така – до първото разделяне на победената Речпосполита между Прусия, Русия и Австрия през 1772 г.

Всъщност от средата на ХVIII век Полша поетапно е лишавана от държавен суверенитет.

Под влиянието на Великата френска буржоазна революция остатъчна Полша създава през 1791 г. втора в света своя конституция.

През 1793 г. следва ново разделение на Полша. Този път – между Прусия и Русия.

През 1795 г. Полша отново е разделена, с което е сложен край на Речпосполита. Поделят си я и напълно я подчиняват Русия, Прусия и Австрия.

И така, от първата подялба на неговата територия гордият полски народ 150 години няма своя държава, въпреки едно кратко прекъсване : когато Наполеон разбива Прусия през 1807 г. на нейното полско владение той създава Варшавското Херцогство. И въпреки, че това е имитация на свободна държава, полската нация приема десетилетия напред Франция за свой най-близък клиополитически съюзник.

Варшавското херцогство просъществува до 1813 г. На Виенския конгрес през 1814-1815 г., великите сили на Европа слагат край на наполеоновите войни и потвърждава разделението на Полша.

* * *

От 1815 г. до 1920 г. се проточва една драматична стогодишна епоха на Европа без Полша, епоха на враждебните полско-немски, полско-австрийски и особено - полско-руски отношения .

Драматични в тази епоха са и процесите в самата Руска империя : в руското общество тогава протичат процеси, пряко действащи дори върху следващата съдба на вече освободената и възстановена полска държава.

Най-голяма роля за враждебността на полско-руските отношения от онази епоха изиграва голямото национално въстание от 1863, което е жестоко потушено от руската армия. Подобно въстание поляците не вдигат нито в Германската , нито в Австро-Унгарската империя, въпреки че и двете изживяват моменти на коренно държавно преустройство без да дадат на поляците каквато и да е форма на самостоятелност. А принадлежащата на Русия част от Полша има статута на Царство , а неин цар е самият руски император.

Освен това през 1818 г. руският император Александър I дава на Полша конституция, нещо немислимо за тогавашната останала част от Русия.

Това не впечатлява особено поляците и те продължават там, където това е възможно, борбата срещу руския поробител. Така се стига да най-голямото полско въстание в Русия от 1863 г., което слага началото на организираното полско националноосвободително движение. Преобладаваща роля в него играят модерните тогава социалистически идеи. А организационно то е преплетено руското революционно движение, главно със социалдемократите /меншевики и болшевики/ и есерите. Но докато руските революционери водеха борба срещу самодържавието, полските революционери мразеха преди всичко руското господство. Така, по време на руско-японската война от 1903-1905 г. много полски националисти работеха с японското разузнаване не против самодържавието, а против Русия. Така бе и през Първата руска революция 1905-1907 г.

И въпреки, че по една трета от полската нация живееше и под австро-унгарско, и под немско господство, тя ненавиждаше преди всичко Русия.

Това бе някак си обяснимо – империята на Хабсбургите бе католическа, но кайзерова Германия по онези краища на Европа бе протестантска. Защо полските кюрета мразеха православните попове повече от протестантските си колеги остава тяхна тайна. Или - по-скоро – тайна на Ватикана…

Затова, когато се стигна до война възраждащата се полска държава воюваше и срещу Царска, и срещу Съветска Русия.

* * *

Първата световна война бе последвана от краха на трите европейски империи - Руската, Немската и Австро-Унгарската, разделили си някога Полша.

Съществена роля за това изигра и победилата през октомври 1917 г. в Русия социалистическа революция На тяхно място се появяват нови – вече национални държави, но със спорни граници, с големи маси етнически чуждо население в тях, надъхани със съответния агресивен национализъм.

Особено конфликтно в това отношение бе положението с Полша.

Това не бе случайно. Полският народ съществува разпръснат заради своята многобройност нашироко сред други националност, обитаващи трите империи, като само 40% от поляците живеят в компактна маса.

От 1919 г. за Полша започва нов исторически период – вече на възстановената свободна полска държава; период, изпълнен с драматични решения и събития .

Току-що създадената национална полска войска се възползва от катастрофалното положение на Съветска Русия и през февруари 1919 г. завзема обширни територии от Белорусия и Украйна, където полското население е в абсолютно малцинство.

Но когато младата Съветска република прогонва интервентите и бялата армия от Русия през 1920 г. , тя се заема с окупираните от Полша земи. Започва съветско-полската война, която за Русия е и национална, но и елемент от световната революция.

Полската войска нанася съкрушителен удар на Червената армия и печели войната. С тази победа поляците се гордеят особено много, защото са убедени,че разгромявайки Червената армия при Висла те спират навлизането на болшевизма в Европа.Един вид – спасяват Стария континент от варварството. Така възродена Полша първа побеждава Червената армия. Тя е първа и в друга, за което полските историци и политици не обичат да си спомнят - за първото масово унищожение на пленници – над 80 хил.пленени съветски войни са оставени да умрат от глад в пленническия лагер.

В това отношение нацистка Германия изостава от свободна Полша с цели 20 години…

И така, Полша вече е свободна. Остава ѝ да стане и велика – с територия от Балтика до Черно море.

Тази цел определя характера на полската външна политика между двете световни войни.Но влияние върху нея имат и реалностите. На изток Полша заема значителни територии с преобладаващо украинско и белоруско население. Тя заема и територии, гъсто населени с немци.

Така, притисната между двата европейски колоса – Германия и СССР, Полша е заставена да води наистина сложна външна политика . Днешните полски политици говорят, че тя била миролюбива. Нищо подобно!

А след смъртта на любимият на поляците диктатор Ю. Пилсудски, неговите наследници не скриваха амбициите си да създадат Велика Полша ат Балтийско да Черно море. За това те се надяваха на помощта и на ... нацистка Германия .

Интересно е, че демократичната Ваймарска Германия води не скрита враждебна политика срещу Полша. Тази политика коренно се променя след идването на А.Хитлер на власт. Първият значим външнополитически акт на нацистка Германия е подписването още през януари 1934 г. на Пакт за приятелство, сътрудничество и ненападение с Полша . През 1935 г. Полша подписва такъв договор и с СССР.

До 1933 г. Полша следва точно определена линия на поведение – открита враждебност към СССР, много предпазлива политика към Ваймарска Германия и подчертано пренебрежение към южната си съседка – Чехословакия.

През това време е много странно поведението на т. нар, западни демокрации – Великобритания, Франция, а в определена степен и на САЩ. Въпреки логиката на геополитическото им съперничество с нацистка Германия те проявяват изключителна търпимост към нея .Те са доволни от антисъветската насоченост на нацистката външна политика. Например, Франция не оказва никаква съпротива на хитлеристите, когато те навлизат в Рейнската област, когато на 13 март 1938 г. присъединяват Австрия към Третия Райх…

След това идва ред на Чехословакия, в чието ликвидиране нейните съюзници Великобритания и Франция вече пряко участват. Хладнокръвно, нагло и недалновидно.

С подписите на лидерите на Германия, Италия, Великобритания и Франция, се ликвидира Чехословакия, но се създава своеобразен “свещен съюз” между две фашистки и две демократични буржоазни държави .

По това време, заслепен от традиционната си ненавист към всичко руско, политическият елит на Полша намира в нацистка Германия свой мощен съюзник срещу Съветския съюз.

Връхната точка на тези приятелски отношения е присъединяването на чешката област Тешин към Полша след разпадането на Чехословакия по силата на Мюнхенския диктат от септември 1938 г. Заради този акт. У. Чърчил нарича Полша “хиената на Европа.”

Но само пет дни след окончателното окупиране на Чехословакия на 15 март 1939 г. нацистка Германия рязко променя своето поведение към Полша – тя става следващия прицел на немската експанзия на Изток.

Смаяни от вероломството на А. Хитлер ръководителите на Великобритания и Франция най-после разбират,че нацистите преследват заявената отдавна тяхна класово-идеологическа цел – унищожаването на СССР, но сами, а не с Полша, която е всъщност ненадежден съюзник на когото и да е било.

Освен това А.Хитлер никак не се е страхувал от гаранциите, които Франция и Великобритания дават на Полша. От срещата си с техните лидери в Мюнхен нацисткият диктатор е бил убеден в тяхната нищожност.

Тя е проличала и тогава - лятото на 1939 г., когато Великобритания и Франция започват сондажи със СССР за единни действия срещу Германия .

Но това не са били преговори, а наистина само сондажи и затова се оказват безплодни.

А. Хитлер зорко е следял хода им и вярно е преценил тяхната обреченост. И когато на 17 август 1939 г. те са прекъснати едностранно от Великобритания и Франция, той предприема един от поредните си смайващи ходове – изпраща своя външен министър Й. фон Рибентроп с възможно най-широки пълномощия за сключване на Договор за дружба, сътрудничество и ненападение със СССР. Датата на подписването е 23 август 1939 г.

По повод на този договор, известен като “Пакт Рибентроп-Молотов”, веднага след войната започват пропагандните спекулации на Запада, превърнали се с времето в широко тиражирана неистина -

че и СССР, и нацистка Германия през септември 1939 г в еднаква степен са били агресори, а 23 август 1939 г. специално се отбелязва като ден на „сговора между тоталитарните държави” .

Но ако е било така, защо когато на 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявиха война на Германия, не направиха същото и със Съветския съюз ? Отговорът е прост – защото не смятаха СССР за агресор!

Те не обявиха война на СССР и на 17 септември, когато Червената армия навлезе в „източните територии” на Полша, защото те бяха части от Украйна и Белорусия, с преобладаващо над полското украинско и белоруско населени. Освен това, тези територии бяха присвоени от Полша през 1920 г. след победоносната ѝ война със Съветска Русия. Иначе, по други международни договори до тогава те принадлежаха на Русия.

И на края, когато Червената армия навлезе в тези територии Полша вече не e съществувала като държава. Нейната войска бе разгромена , а полското правителство - емигрирало в чужбина.

Пактът „Молотов-Рибентроп” бе неприятен, но закономерен финал на авантюристичната мегаломанска политика на тогавашния политически елит на възстановена Полша между двете световни войни.

* * *

Полско-съветските отношения останаха изключително сложни и в целия ход на Втората световна война. Тогава, създаденото в Лондон полско емигрантско правителство се държа крайно враждебно към СССР.

В окупирана Полша то създаде своя армия – Армия крайова. От началото до края на войната тя бе не просто национално-екстремистка, но и подчертано антиеврейска. В нея нямаше нито един евреин.

Сега, след като бе открит огромен масив от архивни документи става съвсем ясна, че най-радикалните полските антисемити по нищо не са отстъпвали на нацистките. Никак не са малко поляците, които са били охранители в нацистките концентрационни лагери на смъртта.

Абсурден, но реален факт !

Но и в този случай се прояви вечното раздвоение на поляците.

Левите, приятелски настроени към Съветския съюз народни сили

създадоха друга, своя национално-освободителна армия –Армия людова съставена преобладаващо от селяните и ръководени – естествено – от Комунистическата партия.

Полша бе раздвоена и в своето отношение към СССР. Така, в състава и на британската и на Червената армия воюват десетки хиляди поляци .

В това отношение особено показателен е примерът със случилото се с остатъците от полската армия след падането на Варшава. Те преминават на съветска територия, като в по-голямата си част се предават на Червената армия.Те но не са третирани ката военнопленници - въпреки завземането на източните райони на тогавашна Полша СССР не се намира в състояние на война с нея. Полските военнослужещи са въдворени в лагери, които всъщност са казарми.

Но е имало и пленници от полската армия. Това са тези, които са оказали съпротива на навлизащата в източните области на Полша Червена армия. Ръководителят на тази съпротива генерал Владислав Андерс е арестуван от съветските служби за сигурност, а войниците от тези армейски части са въдворени в пленнически лагери.

Така, заедно с поляците от присъединените области през есента на 1939 г. на територия на СССР се оказват над 350 хил. поляци.

Веднага след нападението на нацистка Германия над СССР полското емигрантско правителство в Лондон обявява Москва за свой съюзник и там пристига неговият премиер - генерал В. Сикорски за преговори. При разговора си със съветските ръководители той предлага от намиращите се на територията на Съветския съюз полски военнослужещи въоръжено формирование , което да бъде включено в състава на Червената арми Всъщност това е трябвало да бъде над 100 хилядна армия. За неин командир ген. Сикорси предлага генерал В. Андерс, който веднага е освободен от ареста.

В резултат на постигнатата договореност на 16 август 1941 г. започва създаването на новата полска армия, известна в историята като „армия на ген. Андерс”. Това е един от редките дружески жестове на консервативния полски политически елит към Русия.

Новосъздаваната армия е финансирана от СССР, който заедно с Великобритания я въоръжават и снабдяват с всичко останало.

Дневната хранителна дажба в тази армия е същата както и за съветските войници. Според ранга си полските военнослужещи получават и месечни парични средства за общи разходи.

Армиата на ген. В Андерс за няколко месеца достига 76 хил. души – седем дивизии и един резервен полк. Но тази сериозна въоръжена сила си остава в казармите, въпреки че през есента и зимата на 1941-42 г . Съветския съюз се намира в изключително трудно, драматично положение.

Но странното бездействие на отлично въоръжената и обучена нова полска армия е само на пръв поглед такова. Причините за това не се тайна за съветското главно командване – ген. В.Андерс е краен русофоб, голямата част от офицерството в армията му е с подчертано реакционни настроения. И не на последно място – полското емигрантско правителство е решило да постави тази армия на разположение на британското, а не на съветското главно командване.

Ген. В.Андерс, в писмо до съветското правителство , предлага на армията му да бъде открит коридор през територията на СССР до Иран. Мотивът за подобно предислоциране на тази сериозна военна сила е направо оскърбителна за съветското правителство : сега / зимата на 1942 г. / решаващата битка за спечелването на войната се водела в … Северна Африка ! И затова полската армия трябва да бъде там.

На 18 март 1942 г. ген. Андерс се среща с Й.В.Сталин, за да договори изтеглянето на армията си от СССР. Тогава съветският ръководител заявява : „ ако поляците не желаят тук да воюват нека направо да си кажат…Ние ще минем и без вас. Сами ще се справим. Ще отвоюваме Полша и ще ви я предадем, но какво ще кажат хората по този повод? Пророческите думи !

Веднага след срещата започва изтеглянето на тази полска армия в Иран, което трае до началото на 1943 г.

Тогава армията на ген. В. Андерс преминава под британско командване и участва в бойни операции в Северна Африка, но повече – в Италия. Разформирована е не дълго след войната – през 1946 г.

Това е армия, представляваща тогава едната Полша. Заедно с бойците от Армия людова те общо наброяват 220 хиляди души. Това е полската военна сила, която е на разположение на западните съюзници – на САЩ, но най-вече на Великобритания.

Но по това време има и друга полска армия, която представлява другата Полша. Тя е известна като Полска войска, заместила скандално дезертиралата от СССР „Армия на ген. Андерс”.

Полската войска е сформирана поетапно и пак на територията на Съветския съюз. И отново с негови финансови и материални средства.

Нейното начало се отнася към пролетта на 1943 г. , когато е създадена Първа полска пехотна дивизия.

Следва създаването на Първи полски корпус през м.август 1943 г. и накрая – формирането на Първа полска армия през месец май 1944 г. в състав от330 хил. военнослужещи.

Но в самото начало на своето формиране тя страда от критичен недостиг на командни кадри – в нея има само 284 офицери и сержанти. Затова във висши съветски военни училища са приети за обучение 2554 души. Подготвят се и 600 летци.

Това наистина е армия на народа , която се рекрутира както от населението в довоенните източни предели на Полша - главно селяни, така и поляци, живеещи и преди войната в западните области на СССР.

Първият командващ на тази армия е Зигмунт Берлинг, генерал-лейтенант от старата полска войска.

Бойното кръщение на новата полска армия става през лятото на 1944. На 20 юли - денят, в който е извършено неуспешно покушение над А. Хитлер – тя навлиза в територията на Полша.

На 21 юли тази армия се обединява с действаща доста преди това в самата Полша Армия людова, като по този начин възниква ново формирование - Полска войска от 100 хил. души. Тя е зачислена в състава на Първи белоруски фронт.

На освободената територия на Полша, в град Люблин е съставено ново, – алтернативно на действащото в Лондон, правителство. Отговорът от Лондон на този исторически акт не закъснява.- на 1 август 1944 г. във Варшава започва антигерманско въстание, предизвикано от полското емигрантско правителство и ръководено от Армия крайова.

На съвестта на десните националистически сили лежи авантюрата с това въстание, вдигнато без съгласуване с Червената армия, която след изтощителни боеве спира настъплението си на десния бряг на Висла пoд Варшава.

Няма никакво съмнение за истинската цел на това въстание - да се използва мощното настъпление на Червената армия в Източна Прусия, като Армия крайова удържи чрез улични боеве части от Варшава и посрещне руснаците като законен представител на Полша...

Този прозрачен замисъл не успява, като интригата около него става предмет на несекващи антисъветски спекулации –

от тогава до ден днешен.

Според тях съветското главно командване е изоставило наистина героично воюващите бойци на Армия крайова. Но историческата истина е друга.

Съветското главно командване изпраща на помощ на въстаниците вече готовата да се включи в бойни действия Първа полска армия. Тя настъпва от югоизток и в разгара на въстанието – на 14 септември завзема предградието на Варшава – Прага . Но опитите ѝ да форсира Висла пропадат; Вермахтът успява да прехвърли войски от Западния фронт и да удържи Варшава чак до края на 1944г. Полската столица е освободена на 17 януари, като ходом е формирана Втора полска армия. До края на войната Европа през месец май 1945 г. тя нараства на 330 хил. военнослужещи. Народна Полша вече имаше своя мощна въоръжена сила.

Именно затова русофобската политическа гарнитура на Полша – и тогава, и днес - не престава да хули Върховното командване на Червената армия за нейното бездействие пред отчаяната саможертва на полските патриоти.

Но тук възниква интересен въпрос : защо скъпите им западни съюзници, след като освободиха през август 1944 г. Париж, не продължиха офанзивата си към Германия, като по този начин биха принудили Вермахта да прехвърли войски от Източния на Западния фронт, а не обратно ? Защо тогава не помогнаха на варшавските въстаници, след като имаха повече от месец време за това?

Защото англо-американците трябваше да поемат въздух и се прегрупират. Същото, което правеше и Червената армия…

Когато след броени месеци бе решен проблема с освобождението на Балканите Червената армия започна мащабна, добре подготвена настъпателна операция цяла Полша бе освободена.

Справедливостта изисква да се отбележи, че своят принос за освобождението на Полша имаха както воюващите в Червената армия, така и в състава на армиите на САЩ и Великобритания полски патриоти-антифашисти ; общо – 550 хиляди бойци. Те , както бе казал Й.В.Сталин – отвоюваха свободата на своята родина .

Но трябва ли да се забравя, че за това освобождение на изстрадалия братски народ Червената армия заплати с живота на 600 хил. свои войници ? Не просто не трябва, а не бива !

Не бива, но днес, крайно дясното правителство на Полша руши с някакво садистично удоволствие паметниците точно на тези жертви…

Не бива да се забравя и още един факт, който реакционната полска десница предпочита да отминава с мълчание – наличието и на още една – трета Полш. Тази, от която се рекрутираха войници, воюващи на страната на… нацистка Германия ! А те не бяха никак малко : общо 945 хиляди - почти един милион / ! / са полските граждани, служили във Вермахта и дори в… СС. На Източния фронт те наброяват 630 хиляди; на Западния – 315 хиляди.

Нищо не променя този срамен факт. Дори това, че те са главно от Силезия, където немци и поляци се намират в някаква странна етническа симбиоза. Интересното в случая е това, че макар и воюващите за Третия райх поляци са два пъти повече от воюващите против него Полша е третирана като мощна антифашистка сила, дала изключително много жертви в борбата.

Всички тези факти опровергават мита за единната в русофобията си полска нация. Има Полша, чужда на русофобията, но има и сили, които ненавиждат всичко руско. За съжаление те са преобладаващи и днес властват така, както и през периода между двете световни войни.

Някога тези сили веднага приеха гьобелсовската версия за убийството на 20-те хиляди полски офицери , чиито масови гробове бяха „намерени” в Катинската гора край Смоленск и страстно я подеха и поддържат и до днес, въпреки нейната доказана и от международен съд несъстоятелност.

* * *

Втората световна война завърши победоносно както за западните съюзници , така и за Съветския съюз и Полша .Тази война бе трагична за всички европейски народи. Особено разрушителна и кръвопролитна бе тя за народите на СССР и Полша. СССР даде в нея 26 милнона жертви, Полша - 3,6 милиона.

Въпреки това, по време на войната отношенията между полското емигрантско правителство в Лондон и СССР бяха изключително напрегнатите през цялата война. Това , както и безспорната голяма значимост на Полша в Европа бяха причина „полският въпрос” да стои неизменно в центъра на вниманието при срещите на лидерите на САЩ, СССР и Великобритания . Така, ако на конференцията на “тримата големи” в Техеран (28.11– 1.12.1843 г.) на „ полския въпрос” е било отделено едно заседание, то на срещата в Ялта (4-11.02.1945 г.) той вече се е разглеждал на всичките осем заседания.

Този „въпрос” не слиза от дневния ред и на Потсдамската конференция.

Позицията на СССР за Полша, изразявана и на трите срещи на “тримата големи” бе ясна и категорична – Москва е заинтересована следвоенна Полша да бъде силна, териториално уголемена и да събере в новите си граници възможно най-голяма част от полския народ.

На Ялтенската конференция Й. Сталин заявява, че с това „Русия се разплаща с полския народ за вековните стрдания, причинени му от царизма”.

Въпреки съпротивата на западните му съюзници СССР налага 12 и половин милиона немци да бъдат изселени от Силезия и Западна Прусия , за да се освободи “жизнено пространство” за полския народ и държава, което съставлява 25% от територията на Германия през 1937 г.

С този акт Прусия престана окончателно да съществува и като историческо държавно образувание, и дори като немска провинция.

„Парадоксално“ е, но е факт - истинският архитект на съвременна Полша – верен член на НАТО и Европейския съюз и отявлен враг на Русия - е не друг, а Й.В. Сталин!

Факт е, че докато той настоява за създаването на“могъща и голяма Полша”, У. Чърчил заявява, че “няма особено високо мнение за поляците”, а Фр. Д. Рузвелт, както подобава на истински американски президент, че “6-те милиона поляци, живеещи в САЩ и представляващи негови перспективни избиратели” го интересуват повече отколкото границите на Полша…

По думите на Й.В.Сталин, Москва е заинтересована следвоенна Полша да бъде силна, териториално уголемена и да събере в новите си граници възможно най-голяма част от полския народ.

В Ялта Й. Сталин обосновава това с два аргумента: от 300 години всички нападения от запад срещу Русия минават през Полша, защото тя е или слаба, или я няма изобщо. Освен това, заявява Й.В.Сталин, така Русия се разплаща с полския народ за вековните стрдания, причинени му от царизма. И въпреки съпротивата на западните му съюзници осем и половина милиона немци са изселени от Силезия, за да освободят „ жизнено пространство” за поляците …

Затова не е чудно, че непосредствено след войната тогавашното полско правителство предлага на Й.В. Сталин Полша да влезе в състава на СССР !

А днес благодарна Полша възхвалява своите западни съюзници и хули „злия тиранин Сталин“.

Това ни навежда към един интересен въпрос : и все пак – няма ли никакъв шанс да се стигне до историческо помирение между двата братски по произход народа?

Имаше такъв шанс! Помирението бе започнало по времето на социализма и се приемаше от все по-големи части от полския народ.

* * *

И така , премахването на паметниците на Червената армия в Полша приключва. И това варварско мероприятие се осъществява със специален закон.

Нямя съмнение, че то дълго ще успокои събужда духовете на омраза към всичко руско в Полша, но не по-малко важно е какви духове ще пробуди у руския народ...

Дано той приеме, че това не се одобрява от всички поляци и въпреги ежедневната антируска пропаганда почти 30% от полския народ не изпитва омраза към руския. И съвсем не е вярно, че русофобията е тази, която обединява полския народ. Напротив – тя го разединява. Полският народ го обединява могъщата традиция на католицизма, с която реакционните обществени сили в страната постоянно злоупотребяват и ако не срещат съпротивата на другата, на прогресивна Полша те са готови да я превърнат в истински теократична държава, нещо като Саудитска Арабия , но в Европа .

Омразата към Русия е насаждана от десния националистически елит на Полша. Със своя светоглед и манталитет той по нищо не се отличава от онзи, който ръководеше страната между двете световни войни и доведе Полша до катастрофата от 1939 година..

Никога през последните тридесет години ръководителите на тази държава -ккто десни, така и леви – да подобрят отношенията ѝ с нейния могъщ източен съсед. Не показаха никакъв стремеж към разкриване на истината и за немалко от положителните моменти във взаимоотношенията на двата славянски народа от близкото минало.

Не, тъкмо обратното !

Както виждаме полският политически елит заговори за компенсации и от Германия, след като въпросът с репарациите от нея бе решен в края на 40-те години на ХХ век , когато към нея бяха присъединени исторически чисто германските провинции Силезия, Померания и Западна Прусия. А това съвсем усложнява положението…

Ясно е, че докато Полша се управлява от политически елит като сегашния не може да се постигне помирение нито с русите, а отскоро и с немците.

И все пак, и все пак :помирение с Русия може и да има!

Но кога и как?

Когато обединена и могъща Германия поиска да ѝ бъдат върнати онези 25% от нейни исторически територии , които ѝ бяха отнети от победилите я във войната съюзници и бяха подарени на благодарна Полша от кървавия тиранин Й.В. Сталин.

Някой ще каже : „ не, това е невъзможно”

Така ли ? Че на малко ли „невъзможни” неща станахме свидетели през последните тридесет години…


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели