/Поглед.инфо/ Изглежда министър-председателят на Украйна ще бъде сменен. За неговото място претендира човек, който се застъпва за държавния статус на руския език, за действителната федерализация на Украйна и за установяване на отношения с Русия. Кой е Сергей Тигипко, как направи политическа кариера и защо навремето не се появи на мястото на Виктор Янукович?

Украинските медии съобщиха, че кандидатурата на Сергей Тигипко "99%" е съгласувана да заеме поста министър-председател. Дните на Гончарук като ръководител на украинското правителство са преброени. Всъщност Тигипко не е единственият кандидат, но поради редица причини изглежда най-действителния.

Разбира се, 50-годишният банкер, който заема 15-то място в списъка на най-богатите хора в Украйна според списание “Фокус”, слабо отговаря на екипа на Владимир Зеленски. Настоящият президент на Украйна е избран на вълната на смяната на политическия елит, а Тигипко е един от старейшините на украинската политика, периодично се появява в нея от 80-те години на миналия век.

Може би за първи път става значима фигура през 1989 г., когато е избран за първи секретар на регионалния комитет на Комсомола в Днепропетровск. Тогава това е много висок пост. Да, поколението на Брежнев и Щербитски вече е минало, но Днепропетровск все още е „ковачница на кадри“ и индустриален център от всесъюзно значение.

Разбира се, Тигипко не е случаен човек на този пост и самият престой на длъжността му осигурява значителни позиции в украинската политика и бизнес през следващите три десетилетия. Той се среща с Игор Коломойски по време на следването си в Днепропетровския металургичен институт, а в регионалния комитет се среща с Леонид Кучма, Павел Лазаренко и други големи фигури от 90-те години. Той помага на Юлия Тимошенко да организира първия си семеен бизнес (мрежа от видео-салони), а Александър Турчинов работи за него като ръководител на отдел...

Всичко приключва през 1991 г. Или, напротив, започва - Тигипко, без първоначален капитал и икономическо образование, става шеф на “Приватбанк”, която бързо се превръща в една от водещите банкови институции в страната. Тигипко се доказва като наистина изключителен мениджър, като създава ефективно работещ професионален екип.

Ясно е, че от този пост е отворен пътят му към политиката. И направо във висшата лига. И така стана - през 1997 г. Тигипко напуска “Приватбанк”, като се прехвърли на вицепремиерския пост в правителството на Павел Лазаренко. Той остана в три правителства подред: на Лазаренко, Пустовойтенко (Тигипко също го познава - като кмет на Днепропетровск) и Юшченко (в последното е министър на икономиката). По-късно се обсъжда възможността за назначаването му във второто правителство на Тимошенко, но той става вицепремиер в първото правителство на Азаров. Тигипко е депутат в три Върховни Ради, председател е на съвета на Националната банка и е два пъти номиниран за президент.

Като цяло човек с повече от богата политическа биография.

От самото начало на политическата си кариера Тигипко влиза в орбитата на Леонид Кучма и зет му, един от най-богатите хора в Украйна, Виктор Пинчук. Лазаренко казва , че именно той е дал на Тигипко „билета за живота“, но това не е така - той по-скоро се съгласява с назначаването на известния млад икономист-практик, препоръката за когото е дадена от първия помощник на президента Александър Разумков (баща на настоящия председател на украинския парламент).

Ключови момент в политическата биография на Тигипко е есента на 2002 г. Тогава възниква въпросът за избора на нов премиер, който естествено трябва да стане наследник на Леонид Кучма.

Кучма и Пинчук смятат, че Сергей Тигипко трябва да стане тази личност, но Ринат Ахметов и Виктор Медведчук правят избор в полза на Янукович. Сметките на Медведчук са чисто технологични - на избори отива невероятно популярният „герой на Запада“ (в широк смисъл в Европа и в САЩ, а в тесен - Западна Украйна) Виктор Юшченко. Тигипко не прилича на негов опонент - той е твърде сходен с него по основни характеристики. Янукович е съвсем различен персонаж, номинацията му създава ситуация на истински конфликт. Аргументите на Медведчук се струват убедителни на Кучма. Всъщност сметките са правилни, ако не се вземе предвид това, че Янукович е готов за конфликт не повече от Тигипко. В резултат и двамата се предават през 2004 година.

В интервалите между етапите на своята политическа биография Тигипко се занимава с бизнес, създавайки „семейната“ финансова група „ТАС“. При това се занимава доста успешно - постоянно запазва мястото си сред втората десетица на най-богатите хора в Украйна. Именно групата ТАС през 2018 г. купи от Порошенко един от най-известните му активи - корабостроителницата “Ленинска ковачница” в Киев.

Като цяло, Сергей Леонидович Тигипко е сериозен човек, успешен както в бизнеса, така и в политиката. Вярно, от гледна точка на избирателите на Зеленски, той е по-скоро престъпник - в края на краищата те умишлено гласуваха за хора, които не са имали не само политически, но често дори и какъвто и да е управленски опит (успешният медиен бизнесмен Зеленски е по-скоро изключение в това отношение).

Обаче Зеленски изглежда е решил, че времето на аматьорите е отминало. След като правителството на Гончарук отбеляза провал при почти всички основни финансови показатели, за премиерския пост ще се разглеждат единствено сериозни хора: Тигипко, Олег Дубина, който е бил първи вицепремиер през 2001-2002 г. и Валери Хорошовски, който е първи вицепремиер през 2012 г. (както и бивш ръководител митниците).

Освен безусловния професионализъм, Тигипко има и други предимства. Той е от Днепропетровск, а сега е моментът за завръщането на елита от Днепропетровск. Той е свързан с Пинчук и групата на Пинчук вече е единствената подкрепа на Зеленски (той отказа да сътрудничи с Коломойски след постоянни съвети от Вашингтон и Москва). Той има значителен брой привърженици в апарата на „Слуга на народа“. Например, председателят на парламента Разумков и заместник-ръководителят на парламентарната фракция на „Слуга на народа“ Евгений Кравчук имат опит в работата в екипа на Тигипко.

В крайна сметка Тигипко е смятан за проруски политик, въпреки че това не е напълно вярно. Просто като политик разчита на избирателите в югоизточната част на Украйна и само по себе си назначението му ще бъде посрещнато с разбиране от основния електорат на Зеленски. На изборите през 2014 г. той се застъпи за държавния статус на руския език, за реалната федерализация на Украйна и за установяването на отношения с Русия. Трудно е да се каже колко реално щеше да изпълнява тази програма (все пак нямаше шанс да бъде избран).

Разбира се, като всеки човек с биография, и Тигипко не е изцяло чист. Има много оплаквания срещу него, като например, че през 2004 и 2014 г. той „е предал“ Янукович (фактът, че Янукович е предал своите избиратели, обикновено не се взема предвид). Независимо от това, номинацията на неговата кандидатура очевидно изглежда като стъпка към югоизтока и Русия. За Пинчук това е възможност да се напомни, че през 2016 г. той сам пише скандална статия, в която призовава да се направят отстъпки към Русия...

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели