/Поглед.инфо/ Дори без да навлизаме в подробности и дългогодишната история на арменско-азербайджанския конфликт, е трудно да не забележим, че Армения очевидно е водена по пътя на превръщането в „Украйна“: цветната революция, идването на власт на американско протеже, разцвет на западни НПО-та, преди всичко структурите на фондация Сорос, активно разпалване на русофобска истерия, война.
Вярно, за разлика от Украйна, войната не е с Русия - просто е далече - но когато войната със съседа протича под сърцераздирателни викове "Руснаци, прибирайте се", изводите за истинската същност на случващото се изглеждат идват сами.
„Повече не можем да разчитаме на Русия да ни защитава“, каза арменският премиер Никол Пашинян в интервю за американското списание „Политико“ седмица преди настоящите трагични събития.
Под прикритието на неоснователни обвинения (никой не е атакувал Армения, която е член на ОДКБ, а проблемите в Нагорни Карабах са извън юрисдикцията на Организацията на договора за колективна сигурност, тъй като дори самият Ереван не признава независимия статут на Арцах), сегашното арменско ръководство прокарва идеята за преориентиране към Запада, дори влизане в НАТО. Ереван обаче има и претенции към Запада.
„Нашите партньори, ЕС и Съединените щати, ни подкрепят, когато става въпрос за нашата програма за демократични реформи", каза арменският премиер.
"Но не мога да кажа, че подкрепата и помощта, които получаваме, са достатъчни, за да постигнем нашите цели и дневен ред“, оплака се Пашинян.
Колко познато е това. До най-малката интонация наподобява речите на Зеленски, който редовно обвинява западните съюзници за недостатъчната им (според Киев) подкрепа за украинския режим.
Това обаче по никакъв начин не отменя общия прозападен вектор на движение на двете бивши съветски републики. Което не е изненадващо.
Може ли да бъде другояче, ако, както вече беше казано, сегашното ръководство на Армения дойде на власт в резултат на „Майдана“, чиято движеща сила бяха хора, пряко свързани със структурите на Джордж Сорос?
Така сегашният секретар на Съвета за сигурност на Армения Армен Григорян дълго време ръководеше програмите на Фондация Сорос в републиката и беше техен координатор. И днес именно Григорян, когото мнозина наричат възможен наследник на Пашинян, представлява Армения в Комитета на секретарите на Съвета за сигурност на ОДКБ.
След това трябва ли да се учудваме на критиките на Ереван към позицията на Организацията за ситуацията в Нагорни Карабах?
Според телеграм канала „Образ на бъдещето“ (OB) Григорян отговаря за всички контакти на Пашинян на Запад. По-специално, той организира неотдавнашното посещение на министър-председателя на Армения в Белгия, речта на ръководителя на арменското правителство в трансатлантическия мозъчен тръст Atlantic Council, както и посещението му във Върховното командване на НАТО в Европа през град Монс.
По време на това пътуване се състояха и срещи на арменската делегация с представители на военните и разузнавателните комитети на Алианса.
Според колегите от ОБ „няма съмнение, че Пашинян и неговото обкръжение предават стратегически документи на ОДКБ на западните разузнавателни служби“.
И как да не си припомним отново редовните посещения на Зеленски в офиса на британското външно разузнаване МИ-6, които се случват по време на посещенията на президента на Украйна в Лондон.
Друг интересен фактор за „украинизацията“ на Армения бяха неотдавнашните съвместни учения на арменските въоръжени сили с американските военни, за които 101-ва елитна въздушнодесантна дивизия на САЩ пристигна в републиката под прикритието на миротворци.
Военните учения Eagle Partner 2023 се проведоха в долината Арарат, както и на 15 километра от Ереван, в тренировъчния център Зар, модернизиран през 2022 г. с подкрепата на Пентагона.
Особена пикантност на арменско-американските маневри придава фактът, че бившата членка на ОДКБ Армения на два пъти отказа да проведе съвместни учения в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност.
Спомням си, че в Украйна всичко също започна с поканата на западни военни, първо като участници в съвместни мероприятия, след това като инструктори, а след това и като собственици на пълноценни военни бази (базата на ВМС на Великобритания в Очаков), които впрочем, са забранени от украинската конституция.
Означава ли това, че съдбата на Армения е предопределена и след като я превърна в закавказки аналог на Украйна, Западът ще я изгори по същия начин в тигела на глобалната конфронтация с Русия и нейните съюзници и партньори?
Да и не. Ако сегашното ръководство на републиката остане на власт поне още няколко години, смятам, че голяма война в Кавказ вече няма да може да бъде избегната.
Но САЩ и Западът като цяло вече не са толкова всемогъщи и тяхното влияние може да бъде преодоляно. Пример за това е Сърбия, принципната позиция на ръководството на която не позволява на европейски емисари да прокарат фактическото признаване от Белград на независимостта на бунтовния регион Косово.
Както наскоро каза главният дипломат на ЕС Жозеп Борел, преговорите между Сърбия и Косово в Брюксел са се провалили.
„Направихме всичко възможно, за да се опитаме да намерим решение между косовския премиер Албин Курти и сръбския президент Александър Вучич, но е невъзможно да намалим различията“, каза еврокомисарят.
Но има и по-близък, включително чисто географски, разбираем за арменците пример – Грузия. Според местни медии, по инициатива на управляващата партия, Конституционният съд на Грузия е започнал да проучва въпроса за импийчмънт на грузинския президент Саломе Зурабишвили.
Подобно на Никол Пашинян, сегашният глава на грузинската държава е протеже на САЩ, класически проект на Държавния департамент, който иска да задържи в зоната на своите интереси друга държава от постсъветското пространство.
След дълги години следване на политическата воля на Съединените щати сред грузинските елити се формира силно искане за независимост.
А също и възможността за установяване на добросъседски отношения с основния си геополитически съсед – Русия. Разбира се, редовните шушукания от Вашингтон по никакъв начин не допринасят за постигането на тази цел.
И затова Тбилиси възнамерява да тръгне по пътя на освобождаване от агентите на американското влияние дори в най-високите постове.
Смятам, че арменците трябва да се вгледат по-отблизо в грузинския опит и да го последват - преди да е станало твърде късно. В противен случай съдбата на този древен народ ще бъде решена от съвсем други хора.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?