/Поглед.инфо/ През цялото време на конфронтация през миналия и настоящия век основната стратегическа цел на Запада беше унищожаването на Русия. Руската империя, СССР, модерна държава - целта никога не се е променяла от промяна на името.

Без да наблюдаваме много внимателно ходовете в различни политически и военно-политически игри, ние като държава през последните 30 години като че ли малко сме загубили съзнанието за този елементарен факт.

Западът винаги е срещу нас. Западът винаги е против руснаците.

В продължение на много десетилетия ние бяхме един могъщ, брониран юмрук: не защото сме милитаристи и не защото милитаризмът е второто ни име, а защото това беше единственият начин да оцелеем. Като държава, като нация, съхранила и култура, и традиции, и идеали.

Те се опитаха да ни заблудят и почти го постигнаха, като започнаха като част от политиката на "ново мислене" да режат ракети на скрап, а като част от "новата искреност" да прехвърлят схемите на инсталираните подслушвателни устройства в сградата на посолството на САЩ при американците. И всъщност го направи този, който беше длъжен да защитава интересите на нашата национална сигурност от същите тези американци. Тогавашният председател на КГБ.

Но всички тези жестове на добра и много добра воля не промениха плановете на военните елити и политическия естаблишмънт – във Вашингтон, в Лондон, в Брюксел, в балтийските страни – да си разчистят сметките с нас военно.

Прехвърлянето на танкове като част от помощта за Украйна, внимателното им изчисляване от цялата планетарна медийна общност, оценките на бойните способности на „Ейбрамс“ и „Леопард“, анализът на техните характеристики са всъщност само димна завеса, за да не види световното обществено мнение основното нещо. И най-важното изобщо не е повишаването на степента на ескалация, това е началото на война. На тях с нас.

Нищо не се променя от това, че те не говорят за това директно, защото решаващите с натовски пагони, разбира се, не могат да не разбират, че всичките им начинания са обречени на провал. Освен това те, разбира се, лъжат самите европейци (те трябва да станат и в крайна сметка също ще станат разходен материал - и тук не може да има никакви илюзии), че в резултат на такова желание за геополитическо господство милиони, а може би и десетки милиони, ще умрат.

Ами защото стратезите на Пентагона и НАТО не са измислили война, в която можеш да се биеш без жертви от тези, които я инициираха.

Многократно изпробваните уроци под мотото "Разделяй и владей" се усвояват зле от тези, които и сега искат да разделят, за да властват.

Силата на Запада (и сила без кавички, истинска) се крие в много дългосрочно и изключително пластово планиране, в разнообразни сценарии за възможни войни и конфликти, всеки от които е провокиран с цел печелене на пари. Именно печалбата и придобиването на нови пазари на ресурси е целта на всяка антируска, антисъветска, антируска кампания. Не за последните векове, а дори за хилядолетия.

Преди осем години, когато президентът на Русия под абсолютно измислен претекст не беше поканен на 70-годишнината от освобождаването на Аушвиц от Червената армия, сметнахме това за проява на дребнавостта на домакините, които измислиха като оправдание, че "Аушвиц е освободен от украинците". Русия каза на невежите, че фронтовете по време на Великата отечествена война са формирани по райони, а не по националности, като добави, че 60-та армия на 1-ви украински фронт, същата, която първа влиза в Аушвиц, обслужва войници от Червената армия от 39 националности.

„За това, че Аушвиц беше освободен от съветските войски, съм благодарен до края на живота си“, ще каже много години по-късно бивш (по това време непълнолетен) затворник от лагера на смъртта.

И ще добави: „За мен по време на Втората световна война Русия беше спасител. Спасиха ме битката при Сталинград, която стана повратна точка на войната, и с настъплението на съветската армия ."

Ще се върнем към личността на автора на цитатите, но засега нека го кажем с цялата си откровеност.

Всички видяха как се въздържахме да отговаряме на провокации от всякакъв характер, на опити да ни унижат, отменят и оклеветят. Запазихме достойнството, което идва с чувството, че зад гърба си имаме страната и сигурността на всички нейни граждани. Опитваха се да ни укоряват, запушваха ни устата, обвиняваха ни във всичко, което може да се вмени на държавата.

В същото време самоназначените прокурори, с подкрепата на медиите, капитала и различни политици, брилянтно свалиха правителства по време на Арабската пролет, предизвикаха хаос в Сирия, за да отстранят Асад, и изравниха със земята Либия.

Толкова много кръв има по онези, които днес в искрящи рицарски доспехи скачат, или по-скоро се возят на "Ейбрамс" и други бронирани машини, за да ни убиват, толкова много, че им стига до ноздрите. Почти се задавят с него.

Но тъй като апетитът идва с яденето, а кръвопийството не се лекува, сега тези геополитици, геостратези и гросмайстори на голямата шахматна игра, където на дъската няма фигури, а живи хора, сега ще пуснат кръвта на европейците. Под предлог, че именно те, европейците, трябва да отидат да се бият „срещу Русия и нейната въоръжена орда“, която, както знаем от наръчниците на Гьобелс, „носи робство на народите на континента“.

По един или друг начин европейците, гражданите на страните от хитлеристката ос, бяха принудени да се бият срещу руснаците в Сталинград. В допълнение към Вермахта, хърватски пехотен полк, една италианска, една унгарска и две румънски армии се бият с Червената армия върху нагорещения от артилерийски залпове сняг.

Резултатът от битката е известен. Следващата седмица нашата победа в Сталинград ще навърши 80 години.

Днес, след тези осем десетилетия, след като беше взето решение за изпращане на тежки танкове, не е трудно да се предвиди следващата стъпка на тези, чиито дядовци и прадядовци са се скитали в колоните, пленени от нас в онази битка.

Като подкрепа и помощ на линията на съприкосновение на СВО е изпратен контингент на армията на НАТО, за да не се срине, както казват военните, "фронтът". Ограничен или неограничен, пенсионери или резервисти, настоящ състав - всеки, само да сне победи Русия. Или по-скоро да я унищожат.

Тази задача е геостратегическа. Русия, която печели тази конфронтация, днес е основният кошмар на европейските политици (с много малки изключения). Загубила Русия, тоест унищожена, е основната им радост.

В първия случай те губят всичко - толкова внимателно натрупан капитал и зони на влияние. Във втория военноморските части на НАТО са разположени в Севастопол.

Сега просто трябва да разберем, че залозите в тази игра за Запада са по-високи от неговия живот, колективния Запад. Затова днес той е почти готов да плати с живота на своите граждани.

Само мързеливите хора не говорят за прехвърлянето на общата европейска икономика на бойна основа, изказвания правят официални сериозни хора, чиито очи блестят от очакване за възмездие. Например Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия, направи съвсем недвусмислено изявление по този въпрос.

Споменът за загубата, ужасна и кървава, както виждаме, нито веднъж не е отрезвил европейските политици, а само разпалва войнствените настроения, както директно заяви в Европейския парламент ръководителят на германското външно министерство Аналена Бербок: „Ние водим война срещу Русия“.

Нейното министерство се опита да смекчи тези думи, но казаното не може да бъде отменено. И първата дума, както знаете, е по-скъпа от втората.

Това е общото, така да се каже, разположение на коалицията, която ни опонира. И заложените от нея намерения.

Свидетелства на непълнолетен затворник от Аушвиц (той дори не е на 15 години), който по време на настъплението на войските на 1-ви украински фронт е прогонен от „марша на смъртта “ в друг лагер на смъртта - “Дахау”. Този затворник е Самуел Писар.

Писар е вторият баща на настоящия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен. Той го отглежда . И същият Самуел Писар говори за битката при Сталинград.

Ако не беше Червената армия, нейните жертви, ако не беше превзела “Аушвиц” със силите на 1-ви украински фронт, ако не беше победила в Сталинград, шефът на американското външно министерство просто нямаше да има семейство днес.

И на Блинкен, който работи в администрацията, говорейки за възможността за „настъпление срещу Крим“ и изпращайки „Ейбрамс“ да избие потомците на онези, които спасиха живота на Самуел Писар, това трябва да се напомня за това по-често.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?