/Поглед.инфо/ Министерството на външните работи на Швеция и германският фонд „Маршал“ редовно провеждат форум в Стокхолм за политици, посланици, бизнесмени и учени. Форумът е свикан много отдавна, за да се преодолеят трансатлантическите различия в политиката спрямо Китай. И ако на форума през 2018 г. американци и европейци страстно спореха за външната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, то този път всичко беше различно и нямаше смях. Общият фатализъм преследваше всички дискусии и кулоарни разговори. Преобладаващото общоприето схващане беше, че Китай няма да промени модела си на авторитарен държавен капитализъм и ако се преведе на нормален език, тогава Китай няма да отиде на заколение и разграбване, както навремето прави СССР.
На Запад отдавна има слаб консенсус, че Китай е решен да се издига със собствените си ресурси без интеграция в глобалната икономика. Обаче сега тази мрачна гледна точка се превърна в основна. Всички се съгласиха, че е дошло време да се изпитат дългогодишните представи за глобализацията и ползите от откритостта. Преди това взаимозависимостта се разглеждаше като начин за избягване на конфликти, но сега е ясно, че може да направи уязвими страните от англосаксонския блок, оплакаха се европейците. В Стокхолм се говори много за митническата война на Тръмп и спекулациите, че може да се стигне до там, че Китай откупи пътя си към примирието, евентуално чрез закупуване на милиони тонове соя от земеделските щати, жизненоважни за преизбирането на Тръмп. Някои се опасяват, че това ще позволи на Китай да избегне исканията на САЩ за структурни промени в китайската икономика. Американците и европейците споделят много опасения относно китайската версия на държавния капитализъм, която изисква чуждестранните фирми да купуват достъп до китайските пазари, да прехвърлят технологията на местните конкуренти и чувствителните данни на правителството, както и че Хонконг и Тайван попадат под крилото на континенталния Китай.
Китайците наливат масло в огъня , казвайки със смях следното: "Брекзит е възможност за Китай. След излизането от Европейския съюз Великобритания ще има нужда от приятели, за да оцелее”.
Висш служител на администрацията на Тръмп, интервюиран в кулоарите на форума, настоя, че търговските преговори все още са съсредоточени върху принуждаването на Китай да се поправи. Но официалният представител твърди, че неуспехът в това ще докаже гледната точка на Америка за границите на взаимодействие с китайското ръководство: „Ако приемем, че Китай настоява и отказва да предприеме някакви структурни реформи, целият свят ще знае по-добре стратегията и поведението на Китай.“
Китайските участници настояха, че страната им също се стреми чрез преговори за прекратяване на търговския конфликт, но също така, че е станала твърде зависима от американските пазари, технологии и дори образование.
Европейците се отърсиха от този глупав опит да водят дискусия. Участниците обаче видяха разликите между Америка, която се опасява от нарастващата сила на Китай, включително нейното военно и политическо влияние, и Европа, която се тревожи главно за икономическото влияние на Китай. Властите на Тръмп биха искали американските фирми и техните съюзници да понесат по-малко загуби: по-специално това означава по-малка търговия с Китай на чувствителни технологии. Европейците се надяват да управляват отношенията с Китай, като избягват загуби.
Посивелите ветерани на политиката в Стокхолм бяха реалистични относно границите на западното единство и смелостта в лицето на Китай. Най-малкото те съветват Европа да избягва политика на самоунищожение, имайки предвид ограничаване на свободите и засилване на ролята на държавата в икономиката.
Превод: В.Сергеев