/Поглед.инфо/ Експертите от мозъчните тръстове при Европейския парламент твърдят, че Китай е спечелил победа над КОВИД-19. Видите ли, Китай е успял да използва своите разработени "системи за наблюдение" (шпиониране на граждани) заедно с работата на лекарите, "съчетавайки сигурността и здравеопазването". Съответно Китай бере плодовете от своята победа. Поради спада на производството на Запад, Китай разширява възможностите за икономически растеж и се готви да "се превърне в световен лидер в съвременните технологии, подтиквайки китайското ръководство да лансира нова парадигма за икономическо развитие на страната".
Специалистите от европейския мозъчен тръст не разкриват каква "парадигма" се има предвид, но са уверени, че новият курс, който Китай ще поеме, след като Пекин прие 14-ия петгодишен план за развитие през март 2021 г., ще бъде по-фокусиран върху вътрешния пазар, отколкото външния. И това ще създаде проблеми за Европейския съюз и ще принуди да търси нови вериги за доставки, които ще повишат цените на стоките и услугите в Европа.
Това за Европа, а какво ще кажете за Америка? Смяната на президента от другата страна на Атлантическия океан породи надежди, че демократът Байдън (ако най-накрая се установи в Белия дом) ще предпочете здравословна конкуренция пред търговската война с Поднебесната империя. Тези надежди обаче са напразни, казва известният анализатор Тони Карталучи. „Най-противоречивите и разрушителни аспекти на американската външна политика през последните 4 години бяха просто продължение на политиката, която се води от много години и е малко вероятно скоро да се промени“, пише Карталучи.
По-специално това се отнася до политиката на Вашингтон в Югоизточна Азия, където САЩ правят отчаяни опити да сдържат Китай. Без реален стимул за отдалечаване на страните от региона от Пекин и по-близо до Вашингтон, САЩ измислят „опасения“ около „конфликта в Южнокитайско море“, около язовирите, построени от Китай на река Меконг, надолу по течението на която се намират Лаос, Мианмар, Тайланд, Камбоджа и Виетнам. Вашингтон призовава тези страни да „споделят притесненията си“ и да „реагират“.
Естествено би било много по-лесно да се реши проблемът с разпределението на водите на Меконг за взаимна изгода и без намесата на "посредник", добавящ напрежение. Затова и говорят спонтанно с грижовен медиатор, споделят „притесненията“ си, но само за да се избегнат „мерки за приятелска принуда“, казва Карталучи. Подобна предпазливост не е случайна, тъй като „принудителните мерки“ във Вашингтон са разработени отдавна и не зависят от личността на американския президент. Те включват финансиране на опозиционни групи за смяна на всяко правителство, което отказва да приеме американските условия и не е готово да прекъсне връзките с Китай, независимо колко вредно би било за страната.
Като се има предвид, че държавите на бреговете на Меконг ще продължат да гравитират към Китай в обозримо бъдеще, съперничеството между Пекин и Вашингтон ще се засили. Това се потвърждава от антиправителствените протести в Тайланд, подхранвани от организации, финансирани от правителството на САЩ чрез Националния фонд за демокрация. Както знаете, този Фонд е работил по проекти за смяна на режима по целия свят, включително Ирак, Сирия, Либия, Украйна, Хонконг. Заслужава да се отбележи, че както в Хонконг, така и в Тайланд, широко разпространени протести бяха породени от противоречия, които още не бяха узрели в обществото; протестите бяха част от циничната кампания на Вашингтон за противодействие на влиянието на Пекин в чужбина.
Във Вашингтон Китай вече се счита за съперник, сравним със СССР. В доклад на Държавния департамент от ноември (2020 г.) се посочва, че Пекин възнамерява да преразгледа световния ред ", за да служи на своите авторитарни цели и хегемонистични амбиции". Докладът трябваше да бъде програмата, върху която да се гради политиката на президента Тръмп спрямо Китай, но няма да загуби своята актуалност, ако Байдън седне в Овалния кабинет на Белия дом.
Докладът на Държавния департамент нарича Китай държава "авторитарна отвътре и агресивна отвън". Авторите на доклада смятат, че „подсилен от изключителен икономически растеж, Китай непрекъснато се стреми да изпитва способността на всяка друга държава да се противопостави на собствените му интереси, определени от ККП“. Докладът отбелязва уникалността на размера на Поднебесната империя, нейния потенциал, силата на нейния „диктаторски режим”. И как да се разминем без Съединените щати и зоните на американско влияние, които те създават? Нали изведнъж китайският юан ще започне да изтласква американския долар в търговията и основната карта в търговската война ще изпадне от ръцете на Вашингтон ...
Превод: В. Сергеев