/Поглед.инфо/ Без значение кой какво казва, руснаците са се намесвали в работите на САЩ. Разбира се, че са се намесвали! Но не по начина, по който си представят американците. Не сме вербували Тръмп, не сме подкупвали сенаторите, не сме хаквали сървърите на изборния щаб. Ние им влязохме направо в мозъка. Посяхме съмнение с факта на независимо от Запада съществуване. Със своя суверенитет и свобода на мисълта. С това, че сами определяме собствената си съдба и без насоки от Вашингтон, развиваме своята държавност.
Ние гледахме техните обвинения и разследвания както възрастните гледат децата, намесвайки се в играта им само с факта на своето присъствие.
Американските елити не можаха да повярват, че някакви си там граждани на САЩ, дори при наличието на застраховка под формата на институцията на "избирателите", можаха сами, без външна намеса, да изберат Тръмп. Този, който реши камък върху камък да не остави от глобалистките структури и техните мрежи по целия свят. В крайна сметка, ако става въпрос за самите Съединени щати, те определено биха се намесили. Винаги са се намесвали и ще продължават да се намесват и занапред.
Такава е логиката на възприемането на света от елитите на Запада. Нищо не се случва само по себе си. Ако нещо се е случило, това означава, че някой е бил заинтересован от него (е, със сигурност не народа на САЩ, той изобщо не се брои). Ако това не са били американските елити, а те като един бяха за Хилъри, значи някой се е намесил отвън. Главният враг на глобалистките американски елити са руснаците, значи, със сигурност са те. Ако те са заложили на Тръмп и той се е съгласил да сътрудничи (в противен случай, защо руснаците ще го подкрепят), това означава, че той е получил нещо от тях. Ползата е материална или политическа, или и двете, тоест, влязъл е в сговор с руснаците. Пряка, груба и цинична логика.
Интересно е в този контекст да се обърне внимание на изследването на един от най-ярките етнопсихолози - ученичката на легендарния Франц Боас - Маргарет Мид. Тя спечели световна известност с изследване на социализацията на децата и юношите в Полинезия. На обширен етнографски материал Мид показва, че определящата структура на мисленето в традиционното общество са митовете, легендите и приказките, без значение как са завоалирани или прикрити зад външната рационалност.
При това, колкото по-зрял и отговорен е човекът, колкото повече е помъдрял от всекидневния опит и знания, колкото повече му се е наложило да преживее, толкова повече влияние върху неговото мислене, неговите решения и действия оказват същите тези митове и легенди. Ако в рамките на традиционното общество човек престане да вярва в митовете, той губи връзката си със сакралното - такъв мъж губи статута си, превръща се в отхвърлен, в аутсайдер.
„Ха, кога е било това? Сега всичко е съвсем обратното, социалните стереотипи са се променили,” ще кажете вие. Да, сега имат приоритет други ценности и за тях също пише Мед. Според нейните изследвания, публикувани, между другото, в гигантски тиражи, такива свойства като рационализъм, скептицизъм, материализъм, алчност и цинизъм, в традиционното общество притежават ... децата. Именно децата и юношите преди преминаването на пубертетната инциация и половото съзряване се отличават с грубост и праволинейност.
Мид отбелязва, че ако възрастните в такива етноси смятат размяната на ценности или стоки като символ на проявлението на позитивна нагласа, то децата, напротив, се опитват да натрупат колкото се може повече ценни предмети за себе си и да дадат възможно най-малко. В този случай децата и подрастващите използват всякакви трикове в името на придобиване на ценности, пренебрегвайки законите, осмивайки всичко, което излиза извън рамките на примитивния и достъпен за усещанията физически свят.
Децата са готови да прилагат трикове, за да си присвоят колкото може повече раковини, парчета стъкло или кучешки зъби, заравяйки ги след което далеч от очите на конкурентите – същите такива деца или юноши. Те са готови да мамят, за да получат порция сладко, да клеветят другия, да заподозрат приятел за кражба, оплаквайки се на по-възрастен от не толкова находчивия конкурент-дете. Възрастният разбира пълната дълбочина на последствията, осъзнава мярката за отговорност и изхожда от същите идеални образи, архетипове, описанията на които са приказките и митовете.
Четейки у Маргарет Мид описанието на навиците и поведението на децата от традиционното общество, неволно ги сравняваш с поведението на съвременния Запад и неговите политици. Те са се засилили, без да подбират пътя, към световно господство. Хитруват, лъжесвидетелстват и обвиняват без всякакви доказателства. И всичко това за по-голям контрол над ресурсите и финансите. Излиза, че те са типични носители на юношеското съзнание и се държат като юноши от Полинезия. А това означава, че те трябва да бъдат третирани по съответния начин. Тоест, като от страната на възрастни.
* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/
Превод: М.Желязкова