/Поглед.инфо/ Капитулацията на Карабах пред Азербайджан ще има колосални последици за Армения и целия Южен Кавказ. Как азербайджанските войски успяха да извършат военна операция само за 24 часа и защо нито лично арменският премиер Никол Пашинян, нито арменското общество успяха да организират достойна съпротива?

Сценарият на „ограничената антитерористична операция“, проведена от Азербайджан, почти напълно повтаря азербайджанския военен план за действие от 2020 г., само че с различни изходни позиции и по-радикални цели. Предварително бяха формирани три ударни групи в централно, североизточно и югоизточно направление. След артилерийска и ракетна подготовка, която доведе до загуба на остатъците от ПВО и РЕБ от арменските сили, азербайджанските войски преминаха в настъпление.

Как беше ликвидиран Нагорни Карабах

Азербайджанците успяха да постигнат най-голям напредък през деня в североизточно направление. Азербайджанските сили напредват към големите села Гетаван и Чаректар. Град Мардакерт (Акдере) беше под непрекъснат обстрел от артилерия и танкове. В югоизточна посока азербайджанците напреднаха към Мартуни (Ходжавенд) през няколко клисури, също строго според сценария от преди три години. Окупирана е медно-молибденовата мина Кашен, както и манастирът Амарас от IV век, една от древните арменски и християнски светини.

Обстрелът на Степанакерт и Аскеран беше хаотичен и доведе до цивилни жертви. В същото време беше разрушена тиловата инфраструктура на карабахците, или каквото може да e останало от нея. Използването на дронове “Байрактар” беше целенасочено. Азербайджанските сили използваха предимно ракетни войски и оръдейна артилерия, което явно беше вдъхновено от опита от бойните действия в зоната на СВО. На няколко сектора на фронта арменските сили се опитаха да организират героична съпротива и дори нанесоха някои загуби на азербайджанските сили при Мартуни, но като цяло това не оказа значително влияние върху хода на събитията.

На 19 септември следобед арменският премиер Никол Пашинян заяви, че Армения няма да участва в конфликта, въпреки че се „опитват да я въвлекат в него“. Преговорите за предаването на Карабах започнаха през нощта. Към обяд на 20 септември се появиха предварителни данни за контурите на споразумението. Огънят е спрян по цялата линия към 13.00 часа.

По-нататъшната „реинтеграция“ на Карабах и цялото арменско население (колкото и да остане, изселването вече е започнало) трябва да се основава на Конституцията на Азербайджан, в която няма НКР. По-рано се говореше за някакво „осигуряване на правата“ на арменското население, което беше записано в споразумението от 2020 г. Военните, политическите и правителствените структури на НКР са премахнати и разпуснати. Държавността на арменците в Арцах се ликвидира. Така историята на Република Нагорни Карабах приключи за ден. Какво всъщност се случи - и защо толкова бързо?

Четири акта на предаването на Карабах от Пашинян

Първо, от 2020 г., когато арменците претърпяха тежък удар в резултат на Втората карабахска война, властите в Ереван бяха заети с всичко друго, но не и с укрепване на отбранителните си способности или дори с дипломация. Премиерът Пашинян се държеше през цялото това време така, сякаш Карабах вече е загубен. В Армения се водеше борба между кланове, включително тези, ориентирани към външни сили, предимно западни. В такава ситуация не може да се говори за „повишаване на отбранителната способност“.

Второ, Пашинян предаде Карабах не само чрез интриги и неуспешно маневриране между няколко центъра на властта. Никой не му пречи да се прояви в момента. Да обяви мобилизация, да организира отбрана и изобщо да вдигне голяма врява. Той обаче предпочете публично да се откаже от Карабах.

Трето, правителството на Пашинян със собствените си ръце погреба целия потенциал на руския мироопазващ контингент. Дори само защото Пашинян със собствена заповед забрани на арменските въоръжени сили да помагат на арменците в Карабах. Тоест на арменците беше забранено да спасяват арменци. Не Армения като държава и не отделните шумни жители на Ереван изнасяха ранени деца от Степанакерт - това в крайна сметка беше направено от руски войници, които бяха замеряни с кал през всичките три години в Ереван. Нека подчертаем: през всичките тези години миротворците бяха клеветени в Ереван, а не в Баку или дори в Степанакерт. В Карабах отблизо видяха, че руските миротворци стабилизираха ситуацията в региона.

Четвърто, Пашинян действително призна суверенитета на Азербайджан над Карабах на преговорите през есента на 2022 г. в Прага. Тези негови изявления са достатъчни, за да може тълпата на булевард “Тигран Мец” да скандира думата „предател” по негов адрес.

Нямаше желаещи да воюват за Карабах

Баку беше наясно как ще се държи Армения в случай на нова настъпателна операция в Карабах. Достатъчно беше да погледнем състоянието на арменското общество. Арменците бяха силно деморализирани от събитията от 2020 г. Нацията претърпя ужасна емоционална травма.

Но има и важна демографска подробност. Защо в началото на 90-те бедната и напълно обсадена Армения за малко да превземе Баку, но преди три години се срина за месец и половина, а сега само за ден?

Поколението на тези, които с оръжие в ръка постигнаха създаването на карабахската държавност, сега напълно изчезна просто поради възрастта. През последните 30 години арменското общество се промени радикално. Тези, които биха искали да защитят Карабах и дори самата Армения с картечница в ръце, не бяха намерени в забележими количества.

Арменското общество в по-голямата си част е свикнало с факта, че някой непременно ще му помогне. Руснаци, французи, китайци, Ким Кардашиян. Това е стабилен поведенчески навик. През всичките тези 30 години винаги някой е подкрепял Армения. Пари, оръжия, физическа сила (като цяло руските граничари охраняваха границата на Армения с Турция), рок концерти. Те създадоха благоприятни условия за огромната арменска диаспора в Русия. А задачите на правителството в Ереван се състояха главно в лавиране между всеки, който изяви желание да помогне, за да се извлече максимална полза. Така поведенческият навик се превръща в политически курс на Армения.

Ереван открито се гордееше със своята „многовекторна политика“. И все пак след 2020 г. стана ясно, че веднъж арменците ще трябва да направят поне нещо сами - ако искат поне да запазят статуквото. Оказа се обаче, че емоционално по-удобно е да се прехвърли отговорността за съдбата на някой друг.

И сега, ако Баку иска (а вероятно ще поиска рано или късно) да пробие физически коридор към Нахичеван, ще го пробие. Но това ще означава прекратяване на държавността за самата „голяма“ Армения, загуба на Зангезур, Сюник и други исторически региони.

Според непотвърдени сведения, през нощта на 20 септември началникът на иранския генерален щаб генерал Мохамад Багери се е обадил в Генералния щаб на арменските въоръжени сили в Ереван. И Сергей Шойгу в момента е в Техеран. Но арменските генерали на два пъти отказаха да разговарят с иранците, очевидно изпълнявайки заповедите на Пашинян. С други думи, те отказаха спасителната ръка не само на Русия, но и на Иран. Дори грузинците не успяха да разпаднат напълно новата си държавност в пространството на бившия СССР. Ситуацията за Ереван само ще се влоши, тъй като Баку окупира земята на Карабах.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?