/Поглед.инфо/ Примирието между САЩ и Китай се оказа краткотрайно. Страните отново са на прага на разрушителна търговска война: поредният кръг преговори в Пекин се оказа водещ наникъде. Защо Китай и САЩ си играят на влакче на ужасите и какво всъщност се опитва да постигне Тръмп? Отговорът се крие в колосалната взаимозависимост между двете най-големи икономики на света.
Примирието между САЩ и Китай, постигнато през май, продължи едва повече от една седмица. Струваше ни се, че под напора на Доналд Тръмп (той поиска да не видят мита върху китайските стоки и да се намали дефицита в търговския баланс с 200 млрд. долара до 2020 г.) Пекин се е предал, за да избегне пълномащабна търговска война. Китай се съгласи да купува повече селскостопанска продукция от САЩ и американски втечнен природен газ, да отмени митата за редица американски стоки.
Но миналата седмица стана ясно, че Китай, съдейки се по всичко, не е дал всичко, което Тръмп е искал. Може би един от препъни-камъните е искането на Вашингтон да се прекрати държавната подкрепа към собствената промишленост.
В резултат американските власти миналата седмица заявиха, че ще въведат мита от 25% върху китайските стоки в обем на 50 милиарда долара. Тези действия на САК противоречат на постигнатите търговски договорености, според възмутен Китай. По-рано той предупреди, че ако САЩ въведат митата, то Пекин ще отговори с такива за соята и другите американски стоки на същата сума.
В неделя в Пекин преминаха търговски преговори между САЩ и Китай, но, съдейки се по всичко, не се е стигнало до примирие. Следя тях нямаше съвместно заявление и подробности за дискусията, съобщени от една от страните. Освен митата, вероятно са обсъждали и съдбата на китайската компания ZTE, на която САЩ за седем години забраниха да продава комплектуващи за смартфони, телекомуникационно оборудване и други устройства.
Но и двете страни ще трябва да достигнат до взаимно разбиране и отстъпки, защото двете най-големи икономики на света силно зависят една от друга. При това, въпреки видимото господство на САЩ, американската икономика е доста силно интегрирана с китайската.Ако едната икономика потъне, тя ще повлече другата след себе си.
Как са преплетени помежду си американската и китайската икономики?
Именно Китай е най-големият собственик на държавни ценни книжа на САЩ. Вашингтон дължи на Пекин около 1,1 трилиона долара от 6,1 трилиона общо. „Това е само с малко по-малко от общия обем на външния дълг на Китай пред всички страни (около 1,5 трилиона долара), което състава около 70% от БВП на страната“, смята анализаторът от група за изследване и прогнози АКРА Василиса Баранова.
Ако Китай изведнъж поискат от САЩ да им върнат дълга (целият или значителна част), то на Щатите няма да им остане нищо друго, освен да обявят технически фалит (както така направи Украйна, която не може да си изплати държавните дългове, в това число и три милиарда долара на Русия). В резултат на това една от най-големите икономики на света просто ще рухне. Но има проблем – китайската икономика ще пострада, при това не по-малко. Заради това, че Китай изкупува американските държавни облигации (за да попълва своите резерви) със същите долари, които получава от продажбата на своята продукция в САЩ. Така САЩ купуват американски стоки практически на кредит.
Не по-слабо САК и Китай зависят взаимно от инвестиции. „За Китай Северна Америка не е просто най-големия пазар за износ, но е и един от най-важните източници на инвестиции. Според данните от края на миналата година реалните инвестиции на САЩ в Поднебесната са около 80 милиарда долара в повече от 70 хил. инвестиционни проекти. Американските предприятия в Китай допринасят за ръста на работните места, данъчните отчисления и икономическото развитие на Китай“, смята изпълнителният директор на ICBF Максим Ефремов.
Впрочем, в последно време ролите са се сменили и сега вече Китай влага в американската икономика повече, отколкото партньорът. „Всички външни преки инвестиции на САК в Китай през 2017 г. са около 14 милиарда долара, а от Китай в САЩ – 30 милиарда. Китай основно инвестира в САЩ във високи технологии, недвижима собственост, туризъм и транспорт. Делът на инвестициите сумарно в този отрасъл за последните пет години е около 62:“, отбелязва Василиса Баранова.
Още една зависимост се наблюдава между долара и юана. От една страна световното господство на долара и зависимостта от него не само на китайската, но и на другите валути е безспорна. От друга не трябва да не се отбележи, че юанът набира сила. Расте зависимостта на долара от китайската валута, а не обратното. „Долара зависи от юана заради големия обем износ в САЩ и заради това, че някои американски компании произвеждат своите стоки в Китай“, допълва Баранова. Колкото е по-голям износът от Китай, толкова по-голяма е зависимостта на долара от юана. А износът расте постоянно. През 2017 г. обемът на целия китайски износ в САЩ е около 520 милиарда долара (около половината са електрическо и машинно оборудване).
При това Китай е способен да играе с курса на юана в своя полза, от което, естествено Доналд Тръмп е крайно недоволен. Не е тайна, че Пекин, когато му е удобно, може да девалвира курса на своята национална валута, за да направи своя собствени износ по-конкурентоспособен и да увеличи обема му. Неотдавна в своя „Туитър“, американските президент пряко обвини Китай (заедно с Русия, но нея необосновано), че си манипулира валутата. Но когато Федералният резерв на САК започна да повишава основният си лихвен процент и така да засилва долара, юанът бе принудена да отслабва в отговор. Тоест инициатор на валутната война бяха по-скоро САЩ. Самият Вашингтон не се гнуси от подобни игрички, макар и рязко да осъжда участието в тях на други играчи.
Тръмп е по-скоро недоволен от това, че юанът става равноправен противник. Юанът вече е станал резервна валута, въпреки опитите на САЩ да не допуснат това и той активно изтласква долара в международната търговия в Азиатско-тихоокеански регион и продължава тихичко да подкопава позициите на долара по целия свят. „Пекин иска да стане истинска конкуренция на долара и тези заплахи стават все по-реални в дългосрочна перспектива“, смята първия вицепрезидент на Руския клуб на финансовите директори Тамара Касянова.
„Накрая САЩ и Китай, всъщност, вече не могат да живеят един без друг в търговски план. Стокооборотът между двете страни расте всяка година вече повече от 15 години. Така, само от 2000 до 2015 г. стокооборотът е нараснал с 600% от 116 милиарда до 598. При това ръстът се случва неравномерно, китайският износ в САЩ винаги е бил по-висок от вноса от Америка, а дефицитът във взаимната търговия се увеличава ежегодно“, отбелязва Максим Ефремов. В същия период дефицитът на САКЩ в търговията с КНР нараства от 83,0 до 370 милиарда долара.
Доналд Тръмп, разбира се, обвинява в това Пекин. Макар, ако вникнем по-надълбоко ще стане ясно, че САЩ сами са се поставили в зависимост от Китай. Те го правят абсолютно целенасочено.
„В средата на 90-те започна масовата офшоризация на реалния сектор на САЩ заради много евтиния труд в страните от Югоизточна Азия при съпоставимо или дори по-усърдно отношение към работата на китайците и тайванците. В тези страни са най-вече консервирани американските сглобяващи производства“, смята Владимир Рожанковский от Global FX.
„И макар и сега както Тръмп е модерно да се осъждат хитрите китайци за кражба на технологии и прочее интелектуална собственост, трябва да си спомним, че именно американските компании масово носеха в Китай чертежи, полупроводници, отделни сглобки на микроелектронните компоненти, от които трудолюбивите китайци правят прословутите джаджи и компютри“, напомня експертът.
Премествайки „мръсните“ производства в Азия, САЩ в това време се трудят над създаването на „чиста икономика“. „Обявявайки настъплението на постиндустриалната епоха, американските икономисти с пяна на уста призоваваха да се развива сферата на услугите – на първо място прословутият финансов сектор – като бастион на „новата икономика“ на САЩ. Но тази концепция не издържа изпитанията на времето и се подложи на саморазрушение след финансовата криза от 2008 г.“, посочва Рожанковский.
За да излязат от финансовата криза САЩ започват да печатат необезпечени долари чрез изкупуването на съкровищни облигации под вида на програмата за „количественото смекчаване“, която пускат всяка година между 2010 и 2015 г. Това трябва да помогне за повторното стартиране на американската икономика и връщането ѝ към традиционните темпове на ръст от 3,5% и повече. Това не проработва.
„Американските икономисти започнат да търсят виновници извън пределите на страната. В този смисъл Китай изпъква повече от другите“, смята Рожанковский. Освен обвиненията във валутни игри, Доналд Тръмп под егидата на протекционизма започва да обвинява китайците за това, към което американците с десетилетия водят своята икономика. САЩ продават на китайския пазар по-малко, отколкото китайците на американския. През 2017 г. стокооборотът между САЩ и Китай се увеличава с 15% - до 650 милиарда долара. При това дефицитът на САЩ в търговията с Китай състава 390 милиарда долара (внос 520 – износ 130 милиарда долара).
При това Китай доста добре защитават своя пазар, установявайки различни бариери. Пекин няма интерес от ръст на износа от други страни, предпочитайки да произвежда самостоятелно и по-евтино, сочи Касянова. За да се отслаби китайската хватка и Пекин да се застави да купува от САЩ това, което искат да продават (втечнен газ и соя), Тръмп използва своята традиционна тактика на сплашвания и примирия в няколко рунда.
Жалбите на САЩ, че цялата разработена американска продукция се произвежда в Китай, лишавайки американците от работни места, също не са съвсем справедливи. Американците печелят значително повече от сътрудничеството между двете страни от китайците.
Например една трета от боклука на САЩ (а това е най-боклучавата страна на света) се извозва в Китай за преработка. Китайците изработват по-евтини вторични суровини. Но на американците това им дава възможност да не потънат в собствения си боклук, а освен това така се пълнят завръщащите се от Китай товарни съдове.
Но основното е, че САЩ използват Китай като производствена колония, където в замяна на евтини огледалца са получили скъпи елмази. Например, на всички известната продукция на „Епъл“ се сглобява именно в Китай, а не в щатите. Някога Кенет Крамър от Калифорнийския университет прави детайлно изчисление на икономиката на „АйФон“ През 2010 г. при цена от 549 долара и себестойност от 149 долара за сглобяването му се изразходват четири долара, а на Китай остават едва 10 долара предвид батериите и финалните операции със сензорните екрани. Всичко останало го печелят програмистите и дизайнерите от САЩ, които и получават по-високи заплати за китайските работници. В Щатите производството на „АйФон“ би струвало в пъти повече и „Епъл“ щеше да печели значително по-малко.
„Тази ситуация доминира. Ако се произвеждаше в САЩ, то продукцията щеше да струва по-скъпо. И въпросът не е само до ниските китайски заплати, но и в доставките на материалите за производство. Китай има отлична база редки земни метали, една от най-добрите на света, плюс това за дългите години производство има разработена огромна технологична и логистична база по производството на различни детайли. Китайците много бързо и гъвкаво се настройват според исканията на пазара – тук те нямат равни“, заяви първият вицепрезидент на Руския съюз на инженерите Иван Андриевский.
А това, че китайските работници, сглобяващи високотехнологична продукция получават опит и сами се учат, защото това е напълно законното желание на хората да се самоусъвършенстват. И американското убийство на конкурента – китайската компания ZTE просто показва двойните стандарти на Вашингтон.
„Данъчната реформа“ на Доналд Тръмп, която започва, за да върне обратно в САЩ бизнеса на американските офшорни компании от Китай и Тайван (лъвският пай се пада на тях) едва ли ще промени рязко ситуацията. И това, че директорът на „Епъл“ Тим Кук изрази готовност „да се върне в родината“, признавайки, че снижаването на данъците е наистина привлекателно за това, все още не значи нищо.
„Данъчната реформа ще ги накара да репатрират „юридическия адрес“ и да премесят счетоводството в страните, предоставяйки на бюджета на САЩ допълнителни пари. При такава огромна разлика в себестойността на пусканата продукция е много съмнително, че американските компании ще върнат реалното производство в САЩ и ще създават нови работни места“, смята Владимир Рожанковский. Така, че лозунгите за репатриацията на производствата също са нужни единствено като оправдание на данъчната реформа и като начин за натиск върху партньорите, но не и повече от това.
В крайна сметка двете страни ще трябва да се договорят помежду си, за да не се убият взаимно. Просто Тръмп иска да получи търговска изгода, заставяйки китайската икономика занапред да работи по американските правила.
„Пътят към взаимното настройване един към друг ще продължи, защото икономическото сътрудничество между двамата титани е жизнено необходимо. Макар и че не можем да кажем, че тази силна дружба ще бъде изгодна за Русия и ЕС“, заключва Тамара Касянова.
Превод: Поглед.инфо