/Поглед.инфо/ На 3 юни Европейският съюз въведе шестия пакет от санкции, което стана възможно след споразумение по ключовия въпрос за ембаргото върху руския петрол. Ембаргото ще бъде частично и ще засегне само морския транспорт на петрол. Нефтът по тръбопровод (през южното разклонение на “Дружба”) ще продължи да тече към Унгария, както и към Чехия и Словакия. Ограниченията ще се въвеждат постепенно: беше решено да се откажат от руския петрол в рамките на шест месеца, а от петролните продукти - в рамките на осем месеца. Според председателя на Европейския съвет Шарл Мишел до края на 2022 г. ЕС ще откаже да внася петрол и нефтопродукти от Русия с 90%.
Процесът на договаряне на петролното ембарго беше истинско предизвикателство за Брюксел, който прекара повече от месец в преговори с Будапеща и правителствата на няколко други държави, преди да постигне споразумение. Необходимостта от отсрочка на санкционната война, както и червените линии на санкциите, вече бяха обявени от някои европейски политици. По-специално, белгийският премиер Александър Де Кро предложи да се постави на пауза въпроса за въвеждането на нови санкции, като се даде възможност да се оцени ефектът от съществуващите. А австрийският канцлер Карл Нехамер каза, че въпросът за доставките на газ не може да бъде предмет на обсъждане на новите пакети от санкции.
По всичко личи, че санкциите не са лесни за ЕС. Въвеждането им ускорява вече рекордната инфлация, намалявайки качеството на живот на европейците. Предстоят нови предизвикателства – в обозримо бъдеще към енергийната криза най-вероятно ще се добави и продоволствена. И дори да не доведе до глад в самата Европа, може да засегне страните от Северна Африка и Близкия изток, провокирайки нова безпрецедентна миграционна вълна. Украинските, както и някои европейски и американски медии, откровено наричат новия пакет от санкции беззъб.
И все пак Русия, при цялата устойчивост на своята икономика, не бива да подценява последствията от изкуствените ограничения. С налагането на санкции ЕС си стреля сам в крака, но те ще бъдат и болезнени за Русия. Сега спадът в износа на петрол и газ за европейския континент е повече от компенсиран от покачващите се цените за тях. Дори според “Блумбърг” приходите от износ на руска енергия ще се увеличат с поне 20% през 2022 г. Забавеният ефект от санкциите обаче рано или късно ще се почувства.
Няма съмнение, че ЕС наистина започва постепенно да премахва руския петрол и петролни продукти, като ги заменя с доставки от Близкия изток, Северна Африка и Латинска Америка. Необходимото преориентиране на експортните потоци към азиатските пазари ще изисква значителни инфраструктурни инвестиции от Русия (нови тръбопроводи, танкери и други) и логистични разходи. Вероятното въвеждане на забрана за застраховане на кораби под руски флаг и забрана за влизане в пристанищата на ЕС, САЩ и техните зависими държави в краткосрочен план може значително да усложни корабоплаването за руския танкерен флот.
Изкарването от баланс на пазара ще бъде придружено от засилена конкуренция между продавачите на петрол. Отношенията в рамките на ОПЕК+ са застрашени. Страните производители на петрол от региона на Близкия изток, преди всичко Саудитска Арабия, вероятно ще искат да се възползват от натиска, упражняван върху Русия, за да я изтласкат от традиционните пазари не само в Европа, но и извън нейните граници. Още през това лято картелът може да се споразумее за увеличаване на добива на петрол, без да отчита интересите на Русия, връщайки се към традиционния формат за вземане на решения в рамките на ОПЕК. Постепенното премахване на санкциите на САЩ срещу Венецуела и Иран също може да играе роля. Сега, от гледна точка на Вашингтон, Русия е най-опасното звено в традиционната „ос на злото“, което означава, че всички средства са разрешение за нанасяне на удар по нея.
Пропуските в санкциите постепенно ще бъдат премахнати, например, разрешението за доставкана руски петрол в смеси. Сега, както съобщава американската преса, главният подбудител на антируските санкции, САЩ, не се гнуси да купува подобни смеси. „Институционализацията“ на отстъпките за руския петрол също може да се превърне в проблем. Сега Китай и Индия купуват “Урал” с отстъпка от 30-35 долара спрямо “Брент”. Такава отстъпка не е голям проблем при текущи цени в района на 115-120 долара за барел. Но спад в котировките до 90 и по-ниско – което не може да се изключи – при запазване на такива отстъпки, вече може да навреди на руския бюджет. А новата зависимост от Китай и Индия, като най-големите консуматори на руски петрол, стеснява възможностите за ценови преговори.
Не бива да забравяме, че вече въведените пакети от санкции през март-април също имат отложен ефект в много отношения. Например забраната за износ на руски въглища за ЕС влиза в сила едва през август. А проблемите с доставките на руски стоманени продукти засегнаха компании като“Северстал”, “Магнитка” и Новолипецкия металургичен комбинат - едва сега, провокирайки спад в котировките им и искания за данъчни ревизии към държавата.
Огромният ресурсен потенциал на Русия ѝ позволи лесно да оцелее при първите санкционни удари. Но зад привидния „тефлонов” характер на санкциите не трябва да се забравя, че санкционната война е война на изтощение, условието за победа в която е устойчивост в дългосрочен план. Изграждането на нови тръбопроводи, ускореното заместване на вноса и интензификацията на взаимодействието в рамките на ЕАИС, БРИКС и други големи интеграционни обединения трябва да заменят локалните икономически победи и конюнктурната полза от цените на петрола.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?