/Поглед.инфо/ Наскоро в небето на Сирия станаха едновременно няколко инцидента между руски и американски самолети. Ф-35 са обект на руски изтребители, а самолети на ВВС на РФ пречат на американските разузнавачи. Защо САЩ все още не са напуснали Сирия, какво се опитват да докажат на Русия сега и какви рискове носи всичко това?

Докато Русия се занимава с Украйна, се създават предпоставки за изостряне на ситуацията в друг регион, където са разположени нашите войски - в Сирия. И това се прави с прякото участие на американците, техните самолети и дронове.

Предпоставки за сблъсък

През 2017 г., осъзнавайки, че създаването на терористично огнище на територията на Сирия е неуспешно, САЩ предприеха мерки, които биха позволили да се изключи възможността за възстановяване на Сирия като пълноправна държава след войната. Създавайки т. нар. Сирийски демократични сили от кюрдски отряди, терористи и редица преминали на тяхна страна племенни групи, американците провеждат операция срещу „Ислямска държава“ на изток от река Ефрат. Целта на тази операция беше да се предотврати възстановяването на сирийската държавна власт на тези територии и да се изключи всякакво влияние на Русия и Иран върху тях.

По пътя бяха решени още три задачи. Първата е възпрепятстване на иранската логистика, предотвратяване на транзита на ирански военни товари към и през Сирия. Втората е създаването на тренировъчни лагери за бойци в окупираната зона, за да продължат войната в Сирия, ако САЩ имат нужда от това.

Третата и най-важна е да се предотврати възстановяването на Сирия като цяло. Преди войната Сирия имаше добър стандарт на живот в големи градове като Алепо или Дамаск. Сирийският народ има добри търговски умения. Освен това най-близкият съюзник на Сирия - Иран, също е "търговска" страна и ръстът на бизнес активността в Сирия бързо би позволил на тази страна да се възстанови.

Действията на американците обаче доведоха до загуба от сирийския народ както на по-голямата част от земеделската им земя, така и на целия петрол, приходите от продажбата на който днес се използват като средство за финансиране на американската агресивна политика в региона .

В този момент Русия не се намеси в тези планове. Русия и САЩ сключиха поредица от споразумения за деескалация по линията на контакт в Сирия, която днес минава предимно покрай река Ефрат.

Изострянето на отношенията между Русия и САЩ, свързано с подкрепата, оказана от САЩ на украинския режим, не можеше да не доведе до увеличаване на инцидентите между руските и американските сили в Сирия. Инцидентите между самолетите на двете страни се случват отдавна, но през последните седмици има ескалация. Много зачестиха опасните сблъсъци между самолети на двете страни. Сега американците често стават техни инициатори. Държат се доста арогантно.

Особено неприятен беше фактът, че американците започнаха да използват включването на бордовия радар в режим на насочване на руски самолети. От това има една стъпка до използването на оръжие. Освен това при такива обстоятелства може да се случи случайно. Ситуацията се нажежава – и това налага нейната трезва оценка.

Възможностите на врага

Ясно е, че САЩ не искат пряка война с Русия, така че тяхното пълномащабно нападение срещу нашите войски в тази страна е изключително малко вероятно. Въпреки това са възможни ограничени сблъсъци, които след това могат да бъдат приписани на изпълнителите или представени като резултат от грешка.

Съединените щати могат да направят това и те имат причини за това - от „поставяне на руснаците на мястото им“ (ирационален фактор, но ирационалните фактори са много по-важни за американците, отколкото за нас) до опит за политическа демонстрация на страните от региона на ограничените военни възможности на Русия в Сирия в момента.

Психологията на американската армия е ключова за самата възможност за такава ескалация. Трябва да се разбере, че степента на автономност на американските командири е несъизмеримо по-висока от нашата, а картината на света на американците като цяло допринася за такава „аматьорска дейност“. Психологически е много трудно за американците да признаят поражение и още по-трудно да отстъпят. Те искрено възприемат атаките си срещу трети страни като нормален ред на нещата, а съпротивата на онези, които атакуват, като предизвикателство към този нормален ред на нещата.

В отговор на свален (дори случайно) американски самолет те могат да предприемат ограничена атака срещу нашите сили в Сирия и след ответен удар да нанесат още един по-силен. Фактът, че те първи откриха огън, няма да има значение за никого извън Русия.

Такава ескалация може да бъде подхранвана от САЩ на всички нива. Помислете за хипотетичен сценарий. Да предположим, че някъде в Сирия пилот на Ф-35 случайно изстреля ракета по руски самолет. Руският пилот ще отговори и ще унищожи агресора. За да отмъсти за смъртта си при неуспешна атака и да не бъде губещият, местният американски генерал решава да започне ограничена ракетна атака срещу руските войски. Тогава ще се намеси Пентагонът, чиито генерали ще възприемат ответния удар на Руската федерация като плесница. И така, след няколко стъпки, можем да завършим с тежък военен сблъсък между двете водещи ядрени сили, особено предвид неадекватността на американския върховен главнокомандващ.

Ето един пример от миналото. На 15 ноември 1969 г. съветската атомна подводница К-19 случайно връхлита американската подводница "Гато" в Баренцово море. Последствията от удара изглеждаха фатални (американците буквално се спасяват по чудо), а командирът на торпедното отделение на „Гато“ насочва торпедна атака срещу съветската подводница, без дори да поиска разрешение от командира на кораба. Последният успява да спре изстрелването на торпеда на К-19 в последния момент.

Но това беше пикът на Студената война, нашите зенитни артилеристи вече бяха изпратени във Виетнам. Как би завършила американска торпедна атака срещу съветска атомна подводница близо до съветския бряг? И до какво би довело до това? Но тяхната невъздържаност, агресивност и безкомпромисна вяра в правото да управляват целия свят оттогава станаха много по-силни.

Така че си струва да се оценят рисковете от случайна атака или американска провокация с последваща ескалация извън контрол като реални.

От тази гледна точка, за съжаление, САЩ не са ограничени по никакъв начин да атакуват нашата база „Хмеймим“. Да, тя има отлична отбранителна система със системи С-400 и „Панцир“, но американците са добре запознати с техния брой и върховни огневи характеристики. Винаги можете да се изчисли колко ракети може да свали нашата противовъздушна отбрана, преди каналите за насочване да бъдат претоварени или дори преди изчерпването на ракетите на пусковите установки. И за де изстреля необходимата многократно превъзхождаща вълна.

Възможностите за формиране на залпове от САЩ са огромни. Всеки американски разрушител има запас от крилати ракети „Томахоук“ обикновено 30 броя, и винаги има няколко такива кораба в района. Бомбардировач с крилати ракети може да лети директно от САЩ с презареждане във въздуха. Ще бъде технически невъзможно да се отрази такъв удар.

Но това, което Русия има, е потенциалът за ответен удар. „Калибър“ от Каспийско море спокойно достига до американските бази на Арабския полуостров и в самата Сирия, както и крилатите ракети от бомбардировачи. А американците, както и в нашия случай, няма с какво да отблъснат подобна атака. Което, от една страна, предотвратява организираните им атаки срещу нашите сили в Сирия, но от друга, по никакъв начин не пречи на описаната по-горе спонтанна ескалация, която може да последва неуспешна провокация от страна на САЩ.

Втората уязвимост на нашата група в Сирия е нейното снабдяване. Днес основният маршрут за доставка е по море, през Босфора и Дарданелите. Турция не пропуска военни кораби през проливите, но безпроблемно плават цивилни кораби, наети от Министерството на отбраната. Въпреки това, когато напускат турските териториални води, нищо не пречи на която и да е трета страна да ги атакува или плени.

И накрая, има още един вариант за американски действия срещу Русия в Сирия, този път не спонтанен, а съвсем планиран - повторно разпалване на война на сирийска територия. Съединените щати са натрупали богат опит в използването на почти еднократни терористични групи, за да унищожат държавността на своите жертви. А базата на специалните сили в превзетия сирийски „Ат-Танф“ все още функционира и през всичките тези години те обучават бойци там.

Успехът на американците в това начинание, така да се каже, е спорен. Но изтребителите, които могат да мобилизират за настъпателни операции, са достатъчни, за да създадат хаос в районите, съседни на Ефрат. А възобновяването на помощта за групировките в Идлиб, отдавна спряна от американците, ще позволи създаването на още един фронт срещу сирийското правителство и Русия.

Трябва да се пусне спирачка

Така и Русия, и САЩ са на много опасна граница в Сирия. Всяко невнимание или инцидент може да взриви бурето с барут. И двете страни са заинтересовани от намаляване на напрежението тук. Но преди всичко сблъсъците с американците в Сирия са неизгодни за Русия.

Дори една битка не ни носи печалба. Американски самолет, свален при инцидент, може да доведе до война, дори ако американците атакуват първи. Сваленият ни самолет, ако остане безнаказан, ще доведе до загуба на авторитета на Русия в страните от региона. Не ни устройва нито едното, нито другото. Ескалирането на конфликта в сирийското небе трябва да бъде намалено. И колкото по-бързо, толкова по-добре.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?