/Поглед.инфо/ Канада всячески забавя процеса на депортиране на един от последните нацистки престъпници - бившия преводач на зондеркомадата на СС Хелмут Оберландер. В какви престъпления е обвинен този човек, защо неговата присъда се бави толкова много и защо западните страни толкова неохотно преследват бившите нацистки функционери?
Човечеството има все по-малко принципи, които са споделени от всички страни, независимо от тяхната политическа система и отношението към ценностите на западния свят. Един от запазените досега принципи е неприемливостта на геноцида, тоест масовото унищожаване на мирни хора. Въпреки че тук, разбира се, има разминавания - да речем, в страните от НАТО, бомбардировките над Югославия през 1999 г. се обясняваха с необходимостта да се спре геноцидът на косовските албанци, въпреки факта, че повече мирни косовски албанци загинаха от бомбите на НАТО, отколкото от ръцете на сръбските военни части.
По отношение на по-новите събития изглежда, че консенсусът уж се поддържа: отричането, да не говорим за оправданието на етническото прочистване от Хитлеристка Германия, е неприемливо в преобладаващото мнозинство от страните. Повечето нацистки престъпници са осъдени в края на 40-те, малко след края на войната. Повечето, но не всички. Някои намират убежище в Аржентина, някой в САЩ и Канада, някои успяват да сменят документите си и да останат в родните си страни. Като, да речем, Тонка картечарката - Антонина Макарова, която убива над 1 500 души в служба на нацистите.
Към края на 40-те години все още няма антихитлеристки консенсус. Аржентина приема бившите офицери от СС. Ватиканът тогава играе голяма роля в издаването на фалшиви документи на нацистите и създаването на „пътеки“, по които престъпниците да се крият от Европа - и между другото, никой от католическите йерарси не се е извинил за това.
Когато е създадена Западна Германия, американците и европейците с охота си затварят очите за нацисткото минало на много германски политици. САЩ помилват учените, които изразяват желание за сътрудничество. В същото време лъжата, че Съветският съюз укрива нацистките престъпници, активно прониква в популярната култура - всъщност този антиисторически сюжетен обрат все още е много популярен в холивудските филми.
Въпреки всичко гореизброено, през следвоенните години е имало държавно и частно издирване на нацистки престъпници. Един от най-известните „ловци на нацисти“ беше Симон Визентал, евреин от Лвов, който успява да оцелее в гетото и в концентрационния лагер. През 1947 г. той открива Центъра за еврейска документация в Австрия и започва да търси криещи се нацисти в различни страни. Най-известният „трофей” на Визентал е Адолф Айхман, криещ се в Аржентина. Визентал предава информация на израелското разузнаване, след което нарушителят е заловен, отведен в Израел, съден, обесен, а пепелта му разпръсната над Средиземно море.
През 1977 г. в САЩ е създаден Центърът „Симон Визентал“, който вече не се занимава с проследяване на престъпници, колкото с човешки права и информационна дейност. Една от насоките на неговата работа е съставянето на годишни списъци на нацистките престъпници, оцелели до наши дни.
Един от тях е Хелмут Оберландер, бивш преводач, който е роден в село Молочанск в Запорожка област през 1924 година. След окупацията на Украйна той отива да служи в СД, а през 1942 г. е пряко замесен в убийството на съветски деца с увреждания в град Ейск. Членовете на Зондеркомандата, в която членува Оберландер, отравят в газови камери или погребват живи 214 момчета и момичета.
Повечето от убийците на деца от Ейск са наказани през 40 до 60-те, но Оберландер успява да избяга - първо живее в Германия, а през 1954 г. емигрира в Канада. През 1995 г. е установено участието му в СД и оттогава вече почти 25 години се водят съдебни спорове за лишаване на нацисткия престъпник от канадско гражданство и изгонването му от страната.
През това време Оберландер се превръща от обикновен старец в дълголетник, обаче няма предпоставки решението на съда за депортиране в Русия, където срещу него е заведено наказателно дело за геноцид, да бъде изпълнено. Адвокатите на Оберландер отново заявиха, че решението е несправедливо и трябва да бъде отменено.
Според Константин Пахалюк, главен специалист и куратор на научни и образователни проекти на Руското военно-историческо дружество, по политически причини Канада забавя екстрадирането на Оберландер с надеждата за естествената му смърт. „Най-вероятният сценарий, с оглед възрастта на обвиняемия е, че той ще умре преди да бъде депортиран, още по-малко изправен пред съд“, заяви Пахалюк.
Всъщност и САЩ, и Канада с голямо нежелание експулсират нацистки престъпници, изключенията са много редки. Така през 2017 г., малко след като Доналд Тръмп дойде на власт, пазачът на нацистки концлагер Яков Палий, също родом от Украйна, който е замесен в убийството на шест хиляди еврейски мъже, жени и деца на 3 ноември 1943 г. в полския концлагер „Травника“, е депортиран в Германия. Палий, разбира се, не понася никакво наказание и почина миналата година в общинския старчески дом в Мюнстер.
В същото време през 2015 г. Канада отказа да екстрадира друг украинец в Русия - Владимир Катрюк, участник в наказателната операция в белоруския Хатин. Катрюк умира малко след решението на съда, но ако беше жив, най-вероятно щеше да се проточи муден процес, вероятно и до днес .
Показателно е, че Украйна изобщо не се интересува от своите съграждани, замесени в нацистки престъпления. Очевидно това се дължи на факта, че много от тях са признати за борци за свобода, включително тези, които пряко са служили в СС и СД.
Следователно, трябва да признаем, че както преди 75 години, така и сега, няма съгласие за съдбата на нацистките престъпници нито сред бившите съюзници, нито сред страните, воювали на страната на Хитлер. По политически причини държавите затварят очите си за престъпления, които нямат давност - и следователно няма и най-малка гаранция, че тези престъпления няма да бъдат повторени.
Превод: В. Сергеев