/Поглед.инфо/ Няма смисъл да се надяваш на успех в отношенията и преговорите със страна, още повече със силна страна, без да отчиташ исторически наложилата ѝ се политическа култура и особености на националния манталитет.

Тези лица от експертно-политическото шоу-пространство, които постоянно и на всяка крачка обявяват като приоритетно постигането на договореност с водещата борба днес срещу Русия западна коалиция, или се занимават със съзнателна провокация, или са просто бездарни, неграмотни и неотговорни. Те не разбират нищо що са то преговори по принцип, нито това що значат преговорите за политическата култура на САЩ и каква изобщо е политическата култура на САЩ.

САЩ са страна и култура, която съществува на мястото на покорено от тях политически и унищожено културно пространство. Политическата им култура е културата на покорение и унищожение на непокорните.

Основата за САЩ създават емигриралите от Великобритания през първата половина на XVII век протестанти от различни направления. Има момент, когато във Великобритания, след разпускането на парламента от краля през 1630 г., и Оливер Кромуел обмисля да емигрира. Заселниците, заминали тогава в колониите, са негово подобие: решителни, уверени, че бог и истината са на тяхна страна и не се спират пред препятствията, докато не получат достоен отпор.

Имат много войни с местното население, както и много договори с него, но всичко завършва с това, че индианците са почти поголовно унищожени, а останките им запокитени в резервати. Защото американците сключват с тях договори, които са им изгодни на тях самите, а ако след неуспешна война изведнъж са принудени да сключват равноправни, то задължително ги нарушават.

Те изначално са уверени, че са пристигнали да строят нов, изключително протестантски свят – и в тази мисия те имат правото на всичко.

„Освен всичко останало, те изначално са носители на некодифицирано, но прецедентно право. Това значи, че никоя записана в закон или договор норма няма абсолютно значение и може да бъде тълкувана съответно при нови обстоятелства.

Американският съдийски корпус изначално се формира отдолу нагоре, а не отгоре надолу (което теоретично не е никак зле), но в този случай тяхното разбиране, съчетавано с прецедентното право значи, че съдиите са тези, които те сами признават за съдии, а законът трябва да се съблюдава така, както те смятат за нужно да разбират.

В пълно съчетание с тяхното развитие те приемат като аксиома, че на тяхната територия съществува единствено тяхното право и не действа международното и съответно, че тяхното право действа не само на тяхната територия , но и на територията на целия свят.

В тяхното разбиране, тяхното предназначение е да изградят нов свят. А тяхното право (а е прието, че бог и истината са по подразбиране на тяхна страна) се разглежда като божествено право – висше и абсолютно справедливо право.

В своята твърда увереност, че тяхната власт идва от бога и под нея трябва да се подчини всеки абсолютно, американците напълно се равняват на най-деспотичните абсолютистки управници на Европа през XVII-XVIII век. Единствено ако кралят като божествен абсолют стои над своите народи и това може да се смята за щастие за тях, то в Щатите изхождат от това, че те като божествен абсолют стоят над всички останали народи и искрено може да се смята, че това е щастие за тези народи.

За САЩ преговорите не са процес на съгласуване, а процес на оформление на отстъпки от страна на техния конкурент. Те нямат за цел постигането на договорености като начин за прекратяване на конфликта. Като правило нямат като цел на преговорите да решат общите проблеми. Те са си поставили за цел да утвърдят своята воля.

Затова и постигането с тях на равноправни и взаимно изгодни договорености е възможно, ако нещо за тях е крайно нужно, а непостигането на договореността по някаква причина е критично опасно.

Ако на САЩ наистина им е много нужно да постигнат споразумение, те ще бъдат негов инициатор и ще го постигат с всички сили В същото време те ще се опитат да извършат измама.. Ако нямат против да се договорят, но могат да се разминат без това, те ще се опитат да създадат нови проблеми за партньора, за да получат допълнителни отстъпки за тяхното отстраняване.

Ако те не се нуждаят особено от споразумението (и дори когато се нуждаят от такова, но отсрещната страна им го предложи първо), те вече ще смятат тази страна като готова да се предаде. И те определено ще увеличат изискванията за ползи за себе си. Те ще възприемат всяко миролюбие като слабост и всяка отстъпка като извинение да изискват нова.

Ако договорът на САЩ бъде сключен, те никога няма да го разглеждат като обвързващ за тях, а само подлежащ на изпълнение - стига да остане изгоден за тях.

Има само един начин да се гарантира спазването от тях на сключения договор: винаги да има в ръце реална заплаха, която може да бъде обърната срещу тях, когато се опитват да нарушат този договор.

Перифразираме класиката: „За САЩ никой договор не струва нищо, ако нямате сили да ги накажете за нарушението му”.

Всеки опит да се постигне споразумение с тях не от позицията на силата е искрено искане да те измамят.

Още веднъж: те имат манталитет на завоеватели. Те виждат съдбата си в това и всеки, който не е съгласен да бъде завладян, със самия този факт причинява тяхната враждебност. Те го възприемат като богохулник, защото, първо те вярват, че Бог оправдава всички техни действия, а неподчинението означава неподчинение пред самия Бог и съответно, богохулство.

Но тъй като вярват, че Бог все пак е сила, тогава, срещайки се с по-голяма сила, противопоставяща се на тях, те бързо стигат до заключението, че чрез нея с тях отново говори Бог.

След това, след като са видели истинската и потвърдена сила, те неизбежно я разпознават.

Несправедливо, лицемерно и безсмислено е да се обвинява Русия за това, че не иска да преговаря със САЩ. Тя няма нищо против това. Именно те не искат да се договарят, при всеки случай на взаимноизгодни условия.

Отношенията на СССР и САЩ през 40-те години на ХХ век и дори във време на Разведряването са отношения на сила. Отношението на Съединените щати към СССР по онова време е отношение към силни, а през 70-те – като към по-силни.

След разрушаването на СССР, Съединените щати винаги са третирали Русия като слаба: през 90-те години, като слаба, но впечатляваща, през 2000-те, като слаба, но дръзка. Те могат да наблюдават със снизходителна любезност слабите, но те разговарят с тях и не се държат към тях като със силни.

Американският манталитет, поради тяхната история и условията за неговото формиране, винаги е бил фокусиран върху зачитане на силата, вярата в себе си и в мечтата си.

СССР/Русия, които се отказаха от борбата, от своите идеали и мечти, по този начин предизвика американското пренебрежение.

Някога САЩ възприемат СССР като смел човек. След това като силен човек. При Рейгън като лош човек. При Горбачов като глупав човек, а след това и като слаб човек.

Въпросът е Щатите отново да видят в Русия силен човек. Въпреки това, предишният опит показва, че това може да се случи в един единствен случай - когато чуят щракването на петлето и допира на желязото до слепоочието си.

Превод: В.Сергеев