/Поглед.инфо/ В каква история живеем? Отговорът на този въпрос определя нашите действия. Откритията на филолозите от ХХ век окончателно потвърдиха старото предположение, че обществото е обединено не от идеология, а от мит. Това означава, че хората научават ценности и правилно поведение, като се позовават на някои основни наративи. Само като отговорите на въпроса: „От чия история виждам себе си като част?“, можете да отговорите на въпроса „Какво трябва да направя?“ Като разбира собствената си история, обществото се научава да играе своята роля. Но ясна ли ни е нашата история, усвоена ли е от нас?

Сега влязохме в конфронтация със Запада, който векове наред е налагал своята история на народите. Според тази версия Западът носи цивилизацията и прогреса на хората, бори се срещу дивотията и невежеството, а всички останали (тъмни, неразвити, мързеливи, злобни и агресивни) му слагат спици в колелата. И всичко това в тона на най-неизменната и неопровержима истина.

Ерик Берн веднъж каза, че всички деца се раждат принцове и принцеси, но околната среда ги прави жаби. Вероятно същото се случва и с народите. Всеки народ има своя висока цел. Но исторически погледнато, Западът е отстоявал единственото си право върху короната, принуждавайки всички останали да поемат ролята на жаби.

Педагозите и психолозите знаят, че ако казвате на група през цялото време: вие сте такъв и такъв, много скоро ще започнат да се държат в съответствие с етикета. Не всеки е в състояние да устои на стигматизацията. Хората с провинциално мислене, слабите и внушаемите хора предпочитат да отстъпват. Бунтари обаче винаги има. През 70-те години на миналия век изтъкнати учени от третия свят по същество сринаха наратива за западното превъзходство.

През 1972 г. Уолтър Родни, чернокож професор по история в университета в Дар ес Салаам в Танзания, публикува известната си работа „Как Европа направи Африка недоразвита“. В книгата си Родни внимателно анализира мита за изостаналостта на африканските народи. Той цитира текста на английска патриотична песен от осемнадесети век, която британците принудили своите африкански роби да пеят („Владей, Британия! Британия владее вълните: британците никога няма да бъдат роби!“), и задава логичния въпрос: какво би какво е нивото на развитие на британците, ако в продължение на четиристотин години милиони от тях са били изведени от страната като роби?

След като анализира внушителен набор от данни, ученият стига до извода, че Африка е развила Европа със същата скорост, с която Европа е унищожила Африка. През XV век империите в Африка (Етиопия, Конго) са били на ниво на развитие, сравнимо с повечето европейски феодални държави. Африка произвежда тъкани, обработва злато и желязо и развива търговски отношения, но колонизаторите разрушават единната икономическа система на континента и принуждават отделни икономически системи да обслужват външни нужди.

Именно чрез неравен търговски обмен с африканците европейците придобиват ключови изобретения и технологии. Африканското злато позволява на европейците да секат златни монети, да създават банки и да правят далечни морски експедиции. В същото време европейците допринасят за технологичната стагнация на Черния континент. Ако колонизаторите въвеждат нови технологии и инфраструктура в Африка (пристанища, железопътни линии и прочее), тогава всичко това е направено не за подобряване на жизнения стандарт на местното население, а за по-енергично изпомпване на ресурси. Що се отнася до така нареченото просвещение, то е банална пропаганда на превъзходството на белите над черните и е използвано за формиране на робска психология у африканците.

Основното заключение на Родни прозвуча поразително: възходът на Запада не се дължи на протестантската етика, научно-техническия прогрес и недържавната намеса в икономиката, а на петвековния непрекъснат колониален грабеж. Тези пет века грабежи са причината за изостаналостта на Африка (и съвсем не корупцията, която е следствие, а не причина, не лошите политически институции и не расовата малоценност).

За своите вярвания и борбата си професор Родни плаща с живота си: през 1980 г. той е взривен в колата си в родната си Гвиана. Примерът обаче се оказва заразителен. Пет години след книгата „Как Европа направи Африка недоразвита“ излезе от печат не по-малко известният труд на малайзийския професор Саид Хюсеин Алатас „Митът за мързеливия туземец“.

Ако за Родни проблемът е, че африканците преминават през шока от европейското завоевание и до голяма степен приеман западната версия на случващото се (до съмнение в способността им самостоятелно да изградят собствената си съдба), то Алатас е обект на яростни критики от страна на Малайците, които се поддават на колониалната идеология и се съгласяват с мита за „мързеливия туземец“. Малайзийският учен стриктно и търпеливо анализира този мит. Той цитира много абсурдни спекулации за „мудните и неактивни“ народи от Югоизточна Азия, включително максимата на немски учен, че „филипинците правят гребла от бамбук, за да могат да си починат, когато се счупят“. Визията на Алатас за случващото се е различна: колонизаторите се появяват на островите в търсене на подправки, метал, каучук и евтина работна ръка. Те съсипват местната търговия, отприщват кървави етнически войни сред китайските, яванските и малайските общности, покорени и поробени. Отказът на местните жители да работят е ранна форма на съпротива срещу европейските грабеж и насилие.

Щафетата от ръцете на малайзийски професор е поета от Едуард Саид, който публикува своя епохален труд „Ориентализмът“ през 1979 г. По-голямата част от книгата на палестинския професор е посветена на Близкия изток и арабите – точно онези, които според Запада „яздят камили, имат крив нос и всички са терористи и корумпирани развратници“. Професор Саид твърди, че европейците никога не са искали да опознаят истинския Изток, задоволявайки се с фалшива представа за него - ориентализма. Ориентализмът не изобразява Изтока като реалност и природна даденост, нито го описва като регион. Ориентализмът е фалшива идея за Изтока, основана на империалистичните нагласи на западното съзнание.

Ако книгите на Родни и Алатас имат ефекта на експлодиращи бомби, то книгата на Саид беше земетресение. Преведена е на десетки езици и е включена в програмите по съвременна история в много университети по света. Всъщност "Ориентализмът" провокира вълна от научни изследвания върху колониалната и неоколониалната митология.

Уви, точно по времето, когато антиколониалният дискурс се засилваше в така наречения трети свят, в нашата родина се отглежда все повече западопоклонници. Апотеозът на това движение към цивилизацията е речта на Елцин в Конгреса на САЩ "Бог да благослови Америка!" през 1992г. Парадоксът беше, че руската земя се научи да ражда свои собствени учени като Алатас и Саид много отдавна, но доброволното раболепие на нашия елит зачерква всичко. Повече от тридесет години по-късно това все още е голям проблем за нашето общество. Дори след началото на СВО, когато много хора със синдром на колониален манталитет напуснаха страната, все още имаме любители на Запада, либерализацията, глобализацията, дигиталната трансформация и прочее, които се виждат като ездачи с бели шлемове насред глупави чернокожи. Понякога (особено след вик отгоре) в очите им проблясва тревога, на лицето им се изписва съмнение, но тогава на устните им отново се появява блажена усмивка - и сладки стари видения здраво ги завладяват. Джонатан Суифт описва подобни хора в роман за пътуването на Гъливер до летящия остров Лапута. Висшата класа на този остров е толкова заета с числа и сложни изчисления, че всеки сановник излизаше само придружен от момче-слуга, което от време на време удряше господаря си през лицето, връщайки го обратно към реалността.

Как можем да събудим нашите лапути от сънищата им? Може ли да ги задължат да държат изпит по класика на антиколониалната мисъл? Ако не искат да знаят Пушкин и Достоевски, Данилевски и Николай Трубецкой, нека учат Родни, Саид и Алатас. Или може би да организираме екскурзии за тях в Конго, за да могат да работят за ден или два на каучукова плантация? Виждате ли, постепенно те биха разширили съзнанието си до признаването на факта, че в света има други истории, които са по-близо до истината от западната.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?