/Поглед.инфо/ Владимир Путин вече не е главният враг на демокрацията - сега този етикет на атлантистите се лепи на Си Цзинпин. Джордж Сорос, американският милиардер, който самият е може би основното въплъщение на всички заплахи и ужаси на глобализацията за милиарди хора по целия свят, се зае с демонизирането на китайския лидер.

Джордж Сорос не е обичан по целия свят - от родната му Унгария до ислямския свят, от Русия до Латинска Америка. Един от най-богатите хора на Земята има интереси навсякъде. И въпреки че печели от мащабни спекулации, включително и с различни валути, най-важното, с което той е познат по целия свят, е неговата огромна “филантропска дейност”.

Фондацията на Сорос инвестира милиарди долари в различни образователни, научни и изследователски програми, включително популяризиране на идеите за „отвореното общество”, общество на хората, освободили се от традиционните общества, тоест станали някакъв „демократически стандарт”, който като висш стадий на развитието на човечеството трябва да замени всички тоталитарни и изобщо традиционни общества.

Това , просто казано, е форма на интегриране в едно цяло човечество, в което няма да има нито граници, нито нации, нито традиции. Разрушаването на цивилизационното многообразие е това, към което всъщност се стремят привържениците на глобализацията. Сорос е един от символите на глобализацията като такава, така че не е изненадващо, че той, финансовият спекулант, който свали валутата на повече от една страна, е мразен заради комбинацията си от заслуги: заради неговите възгледи и дела.

В същото време Сорос винаги е бил постоянен критик на Путин и на съвременната Русия. Те въплъщават за него това, срещу което той се бори. Но на последния Давос Сорос насочи вниманието си към Китай, заявявайки, че основната заплаха за човечеството е Си Цзинпин. Неговите забележки на закрита вечеря се преразказват от канал CNBC.

Започвайки с факта, че „вместо да водят търговска война с почти целия свят, САЩ трябва да се съсредоточат върху Китай”, той разкритикува Тръмп за неговата неясна политика:

„Реалността е такава: ние сме в състояние на студена война, която заплашва да прерасне в „гореща”... Ефективната политика спрямо Китай не трябва да се превръща в лозунг. Тя трябва да бъде много по-сложна, подробна и практична, а също така трябва да включва и икономическия отговор на САЩ към проекта „Един пояс, един път”

Вместо това, според Сорос, Тръмп следва различен курс: той прави отстъпки на Китай и обявява победа, подновявайки атаките си срещу американските съюзници – „това може да подкопае политическите цели на САЩ за ограничаване на злоупотребите и ексцесиите от Китай”.

Сорос призова Тръмп да се справи с китайските технологични компании като Huawei и ZTE, които според него са „неприемлив риск за сигурността на останалия свят” - тоест не за Америка като такава, а светът като цяло.

Защо? Защото китайците работят за технологичен контрол над населението и "инструменти за контрол, разработени от изкуствен интелект, осигуряват съществено предимство на тоталитарните режими над отворените общества".

Китай всъщност разработва централизирана база данни, така наречената система за социален рейтинг, която позволява използването на различни алгоритми за определяне на рейтинга на дадено лице в зависимост от неговото социално поведение, точността на плащанията по кредита, шофирането на автомобила и т.н.

Сорос го нарича цел „да се определи дали даден човек е заплаха за еднопартийна система” и казва, че „тя ще подчини съдбата на индивида на интересите на еднопартийна държава безпрецедентно в историята”.

Милиардерът нарича този сценарий „безпрецедентна опасност” и „смъртна заплаха за отворените общества”.

„Китай не е единственият авторитарен режим в света, но безспорно най-богатият, най-силният и развит в областта на машинното обучение и изкуствения интелект”, заяви Сорос, като допълни, че ръководителят на Китай Си Цзинпин е най-опасният противник на демократичните общества.

Тогава Сорос, разбира се, си спомни за Путин – „Аз се съсредоточих върху Китай, но отворените общества имат много повече врагове, включително Русия, Путин” - но все пак, Си Цзинпин е поставен на първо място сред „враговете на демокрацията”. От устата на главния символ на глобализацията това значи много. Каква е причината?

Разбира се, не е системата на „социален рейтинг”. Това китайско развитие наистина е предвестник на новия цифров контрол, само че родината на този контрол е Западът с всичките му кредитни рейтинги и контролни функции. Още по-общо - рейтинговата система е неизбежна последица от дигитализацията на съвременната икономика и съвременното общество, които не са измислени в Китай, а в демократичния Запад. Въвеждането на такива системи, уви, е неизбежно във всички технологично напреднали страни по същия начин като пълния преход към цифрови пари. Освен ако, разбира се, човечеството не променя посоката на своето движение.

Сорос демонизира Си не заради „системите за контрол”, а защото системата, създадена от китайците, ще бъде автономна. Точно както китайският интернет е автономен. Тоест, тя не е вписана в глобалната мрежа - в проекта за глобализация на атлантистите, според който няма да има нито китайци, нито американци. Ще има единствено милиарди потребители и цялата информация за движенията, нагласите, вкусовете и разходите, които са съсредоточени в ръцете на няколко глобални корпорации (които по същество са пипала на едно тяло).

Транснационалните корпорации поемат върху себе си функциите на държавната власт и държавите като такива - и самите държави по пътя към „обединено човечество” просто умират.

Ясно е, че глобализацията може да се продава само като светло бъдеще с „отворено общество“ и „пряка демокрация“, към което цялото човечество трябва да се стреми с всички сили, бягайки от ужасните тоталитарни системи, като тъпче всяка традиция и ред под краката си. По-рано Сорос се страхуваше от комунизма и авторитаризма, а сега започва да се страхува от цифровия тоталитаризъм. Това означава, че демократичният Запад ще загуби от тоталитарния Китай не в идеологическа конкуренция (както беше възможно да се спори преди, в епохата на конфронтация между капитализма и комунизма), а защото китайците ще създадат система на „социален рейтинг” и ще попаднат във вечна зависимост от ужасния Си Цзинпин.

А нали китайците трябваше да попаднат под властта Google и Марк Зукерберг, но не искат, упорстват. Те искат да останат китайци - със собствени търсачки, онлайн търговия и дори алгоритми, които определят какво е добро и кое е лошо. Всъщност, това е същността - ако самата нация определя критериите за добро и зло, на нея не могат да ѝ се налага норми отвън, например, наркомания или хомосексуалност, т.е. да се изкорени традиционния ѝ начин и да бъде лишена от стабилност. И такава нация не може да се обърне към „универсалните човешки ценности”, „прогресивните идеи” и други неща, необходими за успеха на глобализационния проект. Затова и старият Сорос е ядосан и демонизира Си Цзинпин и насочва Тръмп срещу него.

Но Китай е преживял много различни заплахи - а глобалистите просто нямат никаква сила да спрат независимостта му или да го отклонят от пътя му.

Превод: В.Сергеев