Нейните творби „Произходът на тоталитаризма“ (The Origins of Totalitarianism, 1951) и „Баналността на злото: Айхман в Йерусалим“ (Eichmann in Jerusalem: A Report on the Banality of Evil, 1963) се считат за своеобразни учебници, върху които, както някога се изрази радио „Свобода“, „ е отглеждано не едно поколение философи от Стария и Новия свят“.
Радио "Свобода" също периодично се оплаква, че Русия не празнува годишнините от рождението на Арент и не пропагандира нейните възгледи сред масите, тъй като тя "не е в духа на днешната руска идеология". В Германия има център, архив и награда, кръстени на нея. Институтът Хана Аренд продължава да изследва демокрацията и тоталитаризма. Има дори ръководства „за чайници“ с кратко изложение на мислите на Арент за тоталитаризма. Конференции, посветени на нея, се провеждат редовно в Европа и САЩ. В Русия няма такова нещо и това е лошо, внушават западните медии.
Ще си позволя да кажа, че според мен титлата философ на Арент е присъдена не толкова за нейните творби, колкото по политически причини. Самата тя беше против да се нарича философ и нейните творби са до голяма степен публицистични, журналистически по своя характер.
Но изразените в тях идеи по едно време хармонично се вписваха в пропагандната кампания на Запада срещу Съветския съюз, а днес - срещу Русия, а Арент беше „издигната“ в интелектуалната йерархия. Тя беше първата, която уверено и решително „изравни“ СССР и Третия райх, Сталин и Хитлер.
Западните историци, политици и философи са зациклени върху историята на ХХ век, защото през този век се случи нещо, което чрез груби изкривявания може да се впише в определението за тоталитаризъм, идентичен с нацизма – става дума за управлението на Сталин.
Такива изследователи не се интересуват от историята на европейския колониализъм от 19 век. - британски, френски, белгийски, италиански, германски, въпреки че този колониализъм спокойно може да се определи като вид тоталитаризъм, а в някои случаи – и като геноцид.
Те не се интересуват от историята на европейския колониализъм от 20-ти век. - в Белгийско Конго, Британска Индия, френски Кохинчин, италианска Абисиния, германска Югозападна Африка, португалска Източна Африка, холандска Индонезия.
Като цяло тези мрачни колониални режими по степен и мащаб на зверствата надхвърлят многократно подобни показатели на режима, който обикновено се нарича сталински. Освен ако, разбира се, човек не фантазира и не увеличи експоненциално броя на жертвите на сталинизма в името на пропагандния ефект, както правят западните изследователи.
Водещите държави от НАТО бяха вписани в световната история като най-бруталните колониални сили, които никак не пренебрегваха тоталитарните практики. Участието в изследвания на европейския колониален тоталитаризъм е равносилно на етикетиране на колективния Запад като антидемократична сила. И ако добавите факти от колониалната политика на САЩ, изследванията ще се превърнат в обвинителен акт за западната цивилизация, за който, ама наистина никак не искат да си спомнят!
Аренд разработи своеобразен терминологичен апарат за собствените си изследвания върху тоталитаризма. При желание може да се разработи и за изследване на колониализма, но тя не се е нуждаела от него. Тя осъди колониализма и расизма в "Произходът на тоталитаризма", критикуваше еврейския национализъм, но това не беше основният й предмет на интерес. В крайна сметка нито тя се нарича, нито я наричат изследовател на европейския колониализъм.
Аренд все пак може да се нарече недобросъвестен изследовател. За нея САЩ не са тоталитарна държава. Вашингтон подкрепяше десния режим в Португалия, който се появи от околофашистките кръгове, както и режима на Франко в Испания. Не е тайна, че хиляди избягали нацисти в търсене на убежище бяха тихичко приети от САЩ, Германия и Канада. Вероятно тези държави заслужават, ако не титлата тоталитарен, то поне повишението си до последователи на тоталитаризма.
Да се сведе историята от първата половина на ХХ век само до двата тоталитаризма означава стесняване на нейните хоризонти. Това се прави, за да се извади „извън скобите“ на изследователското внимание ролята на западната демокрация при формирането на режима на Хитлер. Западните демокрации не съдействаха и не допринасяха за сталинисткия режим. Но не е ли това заради очевидната идеологическа близост до хитлеризма - основният враг на сталинизма? Темата за взаимодействието и взаимното разбирателство между тоталитарния режим (на хитлеристка Германия) и европейските демокрации по-малко достойна ли е за вниманието на един честен изследовател?
Арент видимо считаше така. Германският политолог и историк от арменски произход, професор в Хайделбергския университет Мануел Саркисянц (1923-2015) обаче мисли по различен начин и провежда изследване „Английските корени на германския фашизъм“, подкрепено с впечатляващи доказателства. Подобна откровена честност при осветяването на неотдавнашното родство и афинитет на европейската демокрация с европейския фашизъм създаде проблеми. На професора, в демократична Европа. И кой знае защо Радио Свобода не популяризира неговите идеи и не настоява да популяризира работата му в Русия.
Несъмнено някои от идеите на Арент са претърпели известна вулгаризация от съвременните пропагандисти, които са ги адаптирали към настоящите политически нужди. В същото време някои изследователи я упрекват, че е прекалено метафизична и не съответства на теоретичните принципи, които тя е изложила в житейската практика, т.е. в прекалено усложняване на онова, което е просто и прекалено опростяване на онова, което съвсем не е толкова просто, колкото изглежда.
Според мен философията на Арент е удар върху нашата памет като нация -победител и освободител. Тя не си дава труд да отговори на въпроса: ако Сталин е моралният еквивалент на Хитлер, защо резултатите от появата им в страните на Европа са толкова поразително различни? С пристигането на съветските войски в Европа концентрационните лагери изчезват и Холокостът, който се появява при Хитлер, спира. За какъв вид морално равенство можем да говорим тук?
Друг въпрос: ако Хана Аренд заклейми тоталитаризма в защита на демокрацията, то защо привържениците на тоталитаризма толкова я харесват? Поддръжниците на национално-радикалния "Евромайдан" в Украйна, довел до гражданска война, и представители на войнствената либерално-русофобска опозиция в Русия, страдат по нея. Това е цялата цена и целият смисъл на нейните идеи.
Германският нацизъм, италианският фашизъм не бяха внесени в Европа от Луната. Те са продукт на европейската политическа мисъл. По време на Първата световна война руският философ Владимир Ерн изнесе лекция „От Кант до Круп“. В нашия век можем да говорим за пътя на западната цивилизация от Кант до НАТО. Ето защо има нужда от Аренд и нейната философия.
Превод: ЕС
