/Поглед.инфо/ Рязкото и категорично изказване на ръководителя на руската дипломация относно възможността за пълен разрив на "диалога", за коийто и без това може да се желае повече, между Европа и Русия, направено от него по време на дискусионния клуб Валдай, може да изглежда на някого просто като поредната "дежурна" риторика на високопоставен служител. Всъщност това съвсем не е така. Прословутата „желязна завеса“, отдавна забравена, но изобщо не предадена на „сметището на историята“, вече скърца, подготвяйки се да рухне отново между нас и Запада.

Съществуват много конкретни причини и основания за факта, че този геополитически „механизъм“, създаден и приведен в действие в далечните години на Студената война, може да бъде приведен в действие точно сега. Те трябва да се търсят не само и евентуално не толкова в „чистата“ политика, колкото в икономиката. Нека се опитаме да разберем за какво точно става дума.

Няма съюзници ... Врагове - колкото искаш

Да започнем с политиката. Честно казано, всички дейности на страната ни в областта на установяването на нормални, добросъседски и партньорски отношения със Западния свят като цяло и в частност с Европа могат да се характеризират с една кратка и изключително специфична дума - „провал“. Особено когато става въпрос за последните години. Русия беше приемлива за местния „естаблишмънт“ само в онези периоди от време, когато беше готова да издържи всички атаки, учения и други „образователни мерки“ по отношение на себе си, слабоволна и безропотна. Склонила послушно глава, слушаща безкрайни заяждания и упреци - за липсата на „демокрация“ и „толерантност“, за нежеланието, без мотиви и без колебание, да изпълнява поредната прищявка и указания на „силно развитите“ и „цивилизовани“, с надеждата за поредните подаяние или поне обещание за такова. Ту сме нечувствителни към извратеняците, или не защитаваме нашите "опозиционери" повече от зеницата на окото си, или нещо друго в същия дух ...

И след 2014 г., след обединението на Крим с Русия и другите съпътстващи събития, свидетелстващи за категоричното нежелание на Москва да се откаже от Донбас, той да бъде разкъсан от националистическата бандеровска банда, Европа най-накрая „дойде на себе си“: „Те са агресивни, неконтролируеми и с „имперски нрави “! Преведено на нормален човешки език това значи, че страната ни се е осмелила да покаже своята готовност и способност да защитава собствените си жизнени интереси. Ако е необходимо и със сила. Именно с това започнаха санкциите, изключването от всякакви „авторитетни международни организации“ и подобни неща, които продължават и освен това се засилват и до днес. Кога ще свърши това? Никога! Русия няма никакви „приятели“ и „съюзници“ в Европа и не може да имаме такива там по начало.

Нека бъдем реалисти и си спомним поне колко от страните в настоящия ЕС са участвали във Великата отечествена война на страната на Третия Райх или поне са го подкрепили косвено. Почти всички. Е, кажете ми, какви „приятели“ можем да бъдем с Франция или Германия, неспособни да се справят със собствените си проблеми, но периодично се стремят да „формират нов световен ред“ (това, между другото, не е цитат от “Моята Борба”, а от новия брой на “Ди Велт” - нищо не се променя)?! От италианците, които в отговор на помощта, оказана им от Русия в най-трудния период на пандемията, започнаха да хвърлят кал по страната ни? Нека обаче оставим на мира „победителите“, които сме победили, и техните преки съюзници. Вземете, например, другите държави - тези, които страната ни спаси, подкрепи, с които прословутото „славянско братство“ или общата вяра изглежда ни свързва. Не случайно споменавам израза, толкова съзвучен с името на военните учения, в които „братската“ Сърбия наскоро категорично отказа да участва. Щом Европейският съюз не тропна с крак, а просто изсъска, Белград послушно седна на задните си крака, оплювайки своите „братя“ и собствените си задължения. Трогателно е, че впоследствие местните медии се опитаха да намерят оправдание за малодушието и опортюнизма на собствените си власти - маневрите, казват те, „не са били контратерористични“, както е било заявено първоначално, така и затова са по храстите...

Кои други са нашите потенциални „най-добри приятели“? Гърците? Техният премиер Кирякос Мицотакис имаше много ползотворна среща с американския държавен секретар Майк Помпео в Крит в края на миналия месец. Основната тема за дискусия е „съвместно противопоставяне на руските предизвикателства в Европа“. На първо място - „противопоставяне на опитите за въздействие върху православната църква“, които уж предприема страната ни. Не е ли иронично - „да защитават православието“ от руснаците в компанията на американци? Има обаче още по-поразителен пример. Да, да, България. Нашите "братя" са безценни. Тук ще започнем нашия разговор относно няколко други аспекта на дискутираната тема.

Какво прави страната през последните години, чието съществуване на картата е платено повече с руска, отколкото българска кръв и за което по едно време мечта беше да стане част от СССР, е трудно да се опише. Във всеки случай, в прилични условия. Тези дни началникът на Генералния щаб на Българската армия адмирал Емил Ефтимов с ентусиазъм обяви сключването на споразумение с Пентагона за постоянното разполагане на 2500-5000 американски войници в страната. Обещаните изтребители F-16 от САЩ, които трябва да заменят руските МиГ-ове, се очакват в София, но няма да ги дочакат. Добре, те избраха за себе си „завидната“ съдба на поредната колония и военна база на Вашингтон - техен избор. Но защо в същото време вършат подлост, която нанася пряка икономическа вреда на Русия?

В наскоро публикуван официален меморандум "Газпром" директно обвинява България, че е нарушила всички възможни и немислими условия за изграждането на своя участък от газопровода "Турски поток". Изграждането му се забавя вече поне шест месеца спрямо очакваното - още през февруари тази година българската страна се закле, че ще завърши цялата работа, основната от които е пускането на газопреносната система на границата със Сърбия, вече през първата половина на годината. Сега смътно обещават нещо за „края на 2020 г.“, но има все по-малко вяра в тези обещания. На първо място, поради факта, че тя интензивно залъгва Москва, София през цялото това време гледаше в съвсем друга посока. Кое? Да, в посока на почти пълния (и без никакви закъснения, имайте предвид!) Трансадриатически газопровод (ТАП), който е пряк и много сериозен конкурент на нашия “Турски поток”.

Доколкото знаем днес, газът вече е достигнал приемния терминал в южната част на Италия (във всеки случай това твърди пресслужбата на консорциума ТАП) и въпросът остава малък. Редица не твърде сериозни формалности и газопроводът ще започне да работи с пълна сила. Очаква се ежегодно в Европа да се доставят до 9-10 милиарда кубически метра „синьо гориво“. Милиард от тях ще бъдат разделени между Гърция и България. Ето причината за невероятната „мудност“ на София. Силно се подозира, че тук също трябва да се търсят истинските корени на всякакви закъснения в изграждането на “Северен поток 2”. Според мнението на абсолютното мнозинство от експерти, в енергийния сектор Европейският съюз умишлено му поставя пречки в очакване „алтернативният вариант“ под формата на ТАП с неговите доставки на азербайджански газ да се превърне в реалност, за да започне да „извива ръцете“ на Русия мощно и главно, изисквайки от нея безпрецедентни и нечувани досега енергийни отстъпки.

Старият свят реши да остави с празни ръце както Москва с нейните "потоци", така и Вашингтон с неговата ВПГ глупост. След като постигнаха така желаната "диверсификация", те твърдо възнамеряват да се сдобият с газ на най-изгодни цени и да го купуват на такива цени в бъдеще. Като добавим към това сериозните стремежи на ЕС за „въглероден неутралитет“ и отхвърлянето на изкопаеми горива, и крайната картина ще бъде доста тъжна. След като се е свързала (за пореден път) със собствените си глави с турците и българите, Русия очевидно пак е сбъркала, „загробвайки” единствено за „Турски поток”, според наличните данни, поне 7 милиарда долара. Изглежда, че в много близко бъдеще Европа наистина няма да има нужда от нашия газ. Но в този случай възниква въпросът: Защо тогава имаме нужда от такава Европа?!

Не, наистина, все пак беше възможно, с неохота, да се издържи наставническия ѝ тон и арогантно отношение, докато преброяваше в съзнанието ми колосалните суми, които се вляха във вътрешния бюджет от продажбата на огромни обеми енергийни ресурси на Запад. Сега тези суми са намалели до изключително неприятни размери - но желанието на Запада е да ни покаже как дори е станало значително по-силно! ЕС на нивото на официалните си структури открито, упорито и нагло се меси в делата на Беларус. Но това, да ви напомня, е не само суверенна държава, но и част от Съюзната държава. Това е намеса във вътрешните ни работи и посегателство върху жизнените ни интереси.

Няма какво да се каже повече за историята с „отравянето на Навални“, поведението на ЕС и отделните му членове, в което същият Лавров нарече „неприемливо и неподобаващо“. От случващото се става изключително ясно - те няма да ни оставят на мира. Тази „музика“ ще бъде вечна - ние непрекъснато ще „тровим“ някого, независимо дали в Солсбъри, дали в родната ни земя. А Западът, изисквайки от нас да се „покаем“ и „носим отговорност“, междувременно ще се опита да устрои „цветни революции“ и въоръжени конфликти както на нашите граници, така и с течение на времето (бъдете сигурни) вече на руска територия. Така че не е ли крайно време този най-прословут „прозорец към Европа“ всъщност, ако не да бъде зазидан плътно, то поне да се прикрие със завеса? Дори „за известно време“, както казва ръководителят на руското външно министерство.

Все още е разбираемо да се търпят абсурдните съседи и препирните, които те периодично уреждат в името на „висшите държавни интереси“, изразени с конкретни супер-печалби. Но да продължат да изслушват напълно едни и същи претенции без никаква полза за себе си, е просто смешно. Нещо повече, в бъдеще ще трябва да се справяме с все по-нахални лудории и с все по-смели и опасни опити да ни „накажат“. Много вероятно е всичко да стигне до там, че тонът в Европа скоро ще бъде задаван дори не от Берлин или Париж, а от такива американски сателити като Варшава, която вече създава значително главоболие на Москва и явно не познава сдържаност в своите амбиции и апетити. Изглежда, че Западът отново е нетърпелив да ни „постави на място“ и да ни „укроти“. Време е да поставим по-надеждна бариера за такива наклонности.„

Превод: В. Сергеев