/Поглед.инфо/ Павел Рябов написа блестящ текст, който много добре илюстрира модела за стимулиране на търсенето, който описах в книгата „Спомени от бъдещето“. Нека ви напомня, че написах, че частният дълг в САЩ преди кризата през 2008 г. е около 15 трилиона долара, което съответства на 130% от реалния разполагаем годишен доход за всяко домакинство и нараства със скорост около 10% годишно. Но след това частният дълг спря да расте и това даде основание на критиците ми да твърдят, че стимулирането на търсенето е приключило.

Имаше подобни претенции за спестявания от домакинствата, тъй като (днешните) официални данни показват, че спестяванията са нараснали до 7%, което е почти в съответствие с историческата норма.

Тогава започват експертни разсъждения. Тъй като добре помня ситуацията в началото на 2000-те, помня и експертните оценки на различни уважавани (без ирония) специалисти, които казаха, че спестяванията през този период са били -5, -7%. Тези цифри съответстваха на други показатели. Но след поредната промяна в методологичните правила на икономическата статистика, цифрата на спестяванията се увеличи драстично и показателите за 2000-те се повишиха до точно нулата.

Няма причина да се вярва на тази статистика. Поради тези методологични промени БВП на САЩ рязко нарасна, като днес е с около 25% по-висок от този на Китай, което най-вероятно не съответства на реалността. Нека ви напомня, че преди 15 години, когато методите на Световната банка показваха, че БВП на Китай става по-голям от този на Съединените щати, данните вече бяха променени. Поради тази причина изхождам от старата методология, която изчислява БВП на САЩ на около 15 трилиона долара (БВП на Китай е около 16 трилиона долара). В същото време, разбира се, доходите на домакинствата остават някъде на нивото от 12 трилиона, което съответства на около 70% от БВП (а общият дълг на домакинствата е едва 130% от техните доходи).

Въпрос. И поради какво се е увеличил доходът на домакинствата, ако БВП на САЩ е 21-22 трилиона? За сметка на тези много фиктивни приходи, свързани с интелектуалната собственост и другото зависещо от репутацията, което не може да бъде продадено и не могат да бъдат използвани по никакъв начин. Това са чисто фиктивни фигури, те нямат нищо общо с реалността.

И така, основният въпрос, който ми зададоха моите критици, е: как се осъществява стимулирането на търсенето в ситуация, в която частният дълг е престанал да расте? Отговорих честно, същото като преди, само вместо ръста на частния дълг, са се увеличили бюджетните вливания. По същия начин, както е направено в Европейския съюз. Между другото, ако погледнете спестяванията на населението, тогава цифрата от 6-7%, която Павел Рябов споменава, ако се приведете в съответствие с реалността, тоест, ако се извадят добавените 7%, ще получите също 0, за което писах.

Теоретично би било нужно да се анализират тези вливания, но тогава ме домързя, защото познавам счетоводството слабо, а беше необходимо да се заровя много внимателно. Но, благодаря на Павел Рябов, той свърши тази работа. И какво направи? Оказва се, че от 2008 до 2019 г. увеличението в сравнение със състоянието на равновесие от предишните десетилетия за домакинствата е 6% от реалния разполагаем доход. 6% от 12 трилиона не са много (малко над 0,7 трилиона), но не забравяйте, че Павел използва официални данни, тоест някъде около 18 трилиона (официален доход на домакинствата с БВП от 22 трилиона). А това са вече 1,1 трилиона долара.

С други думи, нетното допълнение към растежа на доходите от бюджета за домакинствата след кризата през 2008 г. не е много по-малко от 1,5 трилиона, които получиха от ръста на собствения си дълг. И още трилион - чрез намаляването на спестяванията (които в действителност са около 0, но трябва да бъдат 10%). Тук има още една тънкост, тъй като ние също трябва да разгледаме нивото на спестявания, съпоставени с официалните данни от 22 трилиона. И между другото, все пак е необходимо да се анализира каква част от тези спестявания са фиктивни, напълно е възможно те да са дори по-висок дял на реалния БВП спрямо официалния.

Тоест, дори най-предварителната оценка показва, че бюджетът пое основната стимулация на икономиката, след като през 2008 г. домакинствата се сринаха под тежестта на дълга в условия на невъзможност за рефинансиране (лихвеният процент не може да бъде намаляван повече). Между другото, възможно е споровете между Тръмп и Пауъл за възможността за отрицателен лихвен процент да са свързани именно с това, че Тръмп разбира, че възможностите на бюджета са близо до границата си и възможността за рефинансиране на частния дълг трябва спешно да бъде върната. И за това трябва да се намали основният лихвен процент!

За Пауъл, който е отговорен за стабилността на финансовата система, това е неприемливо, тъй като прави невъзможно възпроизвеждането на капитал. Но Тръмп, за когото основното е да поддържа социалната стабилност, ще продължи да оказва натиск. Със сигурност преди изборите. Това обаче вече е отделен елемент от цялостната картина.

Възможно е, ако погледнете по-отблизо баланса на доходите и разходите на домакинствата, да намерите желания трети трилион (не забравяйте, че преди кризата през 2008 г. общият мащаб на стимулиране на търсенето беше около 3 трилиона долара ежегодно). Въпреки това, днес това не играе особена роля, тъй като вече стана ясно, че мащабът на стимулация, отчитайки необходимостта да се запази пирамидата на акциите, е нараснал значително, което се отбелязва от Павел Рябов. От своя страна това се описва от Игор Тощаков в неговите търговски курсове.

Мога само да отбележа, че си струва внимателно да наблюдаваме ситуацията в световната икономика. Само така, че после събитията да не ви изненадат.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели