/ПогледТВ/ Уважаеми зрители, всички сме се вторачили и с право в Украйна, но тектоничните размествания, които променят световния ред вървят с пълна пара и по други линии и фронтове, не всички от които са военни. В името на геополитическите интереси на САЩ, даже не на САЩ, а на малка политико-икономическа групичка във Вашингтон, която не разглежда собствената си страна като нещо повече от плацдарм за контрол над света, та в интереса на тези хора Европа жертва отношенията си със страни като Русия, отказвайки се от евтини енергоносители. Каква е изгодата на германците да плащат в пъти по-скъп газ, а предприятията им да фалират? Каква е изгодата на немските граждани да не увеличават парното над 19 или 20 градуса? Никаква, но важни бяха интересите на САЩ.
Но докато Европа беше лоялна към САЩ, американците показаха истинското лице на своята политика. Любим техен наратив е този за "свободната търговия", но американският природен газ в самата Америка се търгува четири пъти по-евтино, отколкото го продават на Европа. Ситуацията стана толкова неудобна, че дори европейските политици си позволиха да коментират. Френският президент Макрон си позволи да повдигне този въпрос, но дали ще има ефект? Нека да припомним, че "задокеанските" англосаксонски партньори няколко пъти унижиха пред целия свят Франция. Когато откраднаха от французите договор за подводници за Австралия на стойност над 60 милиарда евро, което от Ке Д'Орсе нарекоха "нож в гърба". Или когато откраднаха френски договор с Гърция впрочем. Ами малка Литва, която подтикната от САЩ почна да напада вербално и политически Китай, в резултат на което най-вероятно си затваря пътя за най-големите икономически програми и инициативи в човешката история, които със сигурност биха били полезни за тази демографски умирающа страна?
От "дългата телеграма" на Джордж Кенан и речта на Чърчил във Фултан, с които почва Студената война, през конфликта в Украйна, до енергийната криза сега, САЩ разглеждат всичко не като система на партньорства, базирана на взаимна изгода, а като прозорец от възможности. Каубойско-пиратската менталност на една група хора, които са свикнали да взимат това, което искат със сила и за сметка на другите, се проявява особено остро днес. С украинския конфликт САЩ не само се възползват от енергийната криза в Европа, за да изсмукват капитали, инвестиции, учени, инжинери, индустрия и прочее, но и за да ограничат търговско-икономическите връзки на същата тази окаяна Европа.
Американците имат една концепция, която се нарича "игра с нулева сума". В такава игра печели само един. Не вярвате, че САЩ печелят от войната? От началото на конфликта Локхийд Мартин са увеличили печалбите си с 25 %. А европейците - да му мислят те, че ще плащат за война, за енергийна криза, съсипани икономически ползи. Междувременно, Федералният резерв на САЩ засили политиката си за силен долар, вдигайки лихвите за шести път. И не е тайна за икономическите специалисти, че благодарение на тази политика на САЩ и Фед, Еврозоната е допълнително притисната до стената. Иначе САЩ прикриват играта с нулева сума зад банални фрази като "споделени ценности", "базиран на правила ред" и др. подобни. Но "базираният на правила ред" е само за тях.
На този фон обаче, има и други подходи към международните отношения. Китайският например. Китайците показаха на света, че в световните и икономически дела може да се играе не само "игра с нулева сума", а и такава с взаимоизгодност. И именно, защото това е китайският подход, старият американски съюзник от 30-те години на 20-ти век досега, Саудитска Арабия прие така радушно Си Дзинпин. Двете страни сключиха комплексен пакет от споразумения, сред които за строежа на 300,000 жилищни единици в кралството, за завод за китайски коли с капацитет до 100,000 броя годишно. За сътрудничество в науката и образованието и не само.
Но Рияд не е единствен. Увеличават икономическото си сътрудничество с Китай иранците, пакистанците, страните от АСЕАН, Египет, Сирия, Казахстан, Узбекистан и дори някои европейски страни като Гърция, Сърбия, Унгария, да не говорим за почти цяла Африка. Защо? Защото китайският подход не е "игра с нулева сума", а бизнес, при който и двете страни са доволни. Защото за разлика от САЩ, Китай не подкопава еврото. За разлика от САЩ, Китай не води митнически войни. За разлика от САЩ, Китай не използва икономическите си инвестиции, за да налага някакви свои идеологически и културни ценности. И не е случайно, че дори в Брюксел увряха за нуждата от ребалансиране на външната си политика. Ето защо и Олаф Шолц и Шарл Мишел бяха в Китай. Защото дори те разбират, че американският начин на "партньорство" означава печалби за американските корпорации и смърт за всички други държави, бизнеси и народи.
Иначе американските медии наричат Китай "несвободна" държава и обвиняват Пекин, че пречи на свободната търговия. Но кой прави политика на протекционизъм? САЩ при Тръмп, а сега и при Байдън. Кой води митнически войни? САЩ. А китайците са доказали какво е свободна търговия - най-големият проект в човешката история е "Един път, Един пояс", който свързва цяла Евразия, че и Африка икономически, носейки печалби, работни места, инвестиции, технология, ноу-хау и стоки на огромна част от човечеството. По-свободна търговия от това, уважаеми зрители, здраве му кажи!
И така, днес тези два подхода към международните отношения и търговията се сблъскват. И се вижда, че повечето държави предпочитат китайският подход и неслучайно завиват на изток, търсейки връзки с Пекин. Но САЩ са все още могъщи и се опитват силово да заставят държавите да се откажат от взаимоизгодните връзки. В целия този сложен пъзел, на всяка страна предстои да взима важни решения, в това число и на нашата.
Благодаря Ви!
