/Поглед Инфо/ Психотерапевтът Милена Ташкова отговаря на въпросите на Калина Красимирова за психологическите аспекти на живота в изолация, за стратегиите за запазване на душевно здраве в екстремните условия на пандемията.

Днес мой събеседник е Милена Ташкова. Тя е магистър по Клинична и детска психология, психотерапевт и преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“. Г-жа Ташкова има 20-годишен опит в клиничната практика и терапия, а също е и управител на Психодраматична работилница, създател на проекта „Живот на килограм“ -  програма за превенция на хранителните разстройства, насочена към най-младите.

Разговорът ни с нея е за пандемията, в която сме принудени да живеем между четири стени. За плюсовете и минусите; за това, което ни предстои в следствие на този „домашен арест“. 

Калина Красимирова: Вие сте психолог с дългогодишен опит. Болестите и демоните в психиката на човека са Ви добре познати. Какви са най-честите психически реакции, които се отключват при изолация?

Милена Ташкова: Реакциите са както при загуба, защото губим свобода си - шок, отричане, гняв, бунт, депресия и приемане. Както виждаме, те се наблюдават и при нас. След обявяване на извънредното положение повечето от нас реагираха с отхвърляне. Тогава започнаха публикации и постове как това е обикновен грип и щабът не върши работата си както трябва. Категоричен плюс на изолацията е, че имаме повече време, а минус е, че не сме си го избрали. Ще имаме време, за да общуваме повече с партньорите и децата си, и то на едно по-смислено и дълбоко ниво, а не само да ги питаме дали са ги изпитали по история. Ще минем през конфликти и в повечето случаи ще постигнем баланс. В други случаи подобна криза ще е ускорител и увеличител на всичките ни съществуващи проблеми и конфликти, на стаените компромиси. 

Калина Красимирова: Може ли страхът, породен от СОVID-19, да доведе до патологични последици за човешкото съзнание?

Милена Ташкова: На зная дали ще са патологични. Още е твърде рано за уроци. Все още сме много в преживяването и тепърва ще правим изводи, но със сигурност ще преосмислим ценностите си. Концепцията ни за свързване, близост и за смисъл ще бъде разклатена и променена. Надявам се, в по-истинска и по-добра посока. 

Калина Красимирова: Как бихте коментирали въпроса с презапасяването и ако си мислим, че светът свършва – защо ни е да се презапасяваме?

Милена Ташкова: Мисля, че това е съвсем нормална реакция на хората, които искат да си останат по-дълго вкъщи. Аз не ги упреквам. Целият свят е в авариен режим и ако отделните хора не са в такъв режим, то това е отричане на реалността. Ето виждаме, че след първоначалната паника хората разбират, че в магазините има храна и стават по-спокойни. 

Калина Красимирова: Вие имате задълбочени познания и наблюдения, свързани с човека и храната, с „животът на килограм“. Какви са рисковете от хранителни разстройства в следствие на изолацията?

Милена Ташкова: При хората с хранителни проблеми и хранителни разстройства е възможно да има усложняване и връщане на част от симптомите. Едно от нещата, на които те много държат, са тренировките. Сега те не само няма да могат да тренират както са свикнали, но и възможностите им за движение са ограничени. Друга трудност за тях е, че при запасяването с хранителни продукти в хладилника има много храна, до която имат непрекъснат достъп. Добре е да имат с кого да разговарят и да споделят трудностите си около намиране на баланса на хранене. 

Калина Красимирова:  В медийното пространство постоянно се говори за личната хигиена, която трябва да имаме като превенция срещу заразата. Логично е повечето препоръки да са изградени навици за зрелия човек. Ужасът от витаещия навсякъде коронавирус в момента може ли да доведе до обсесия и мания за чистота?

Милена Ташкова: Забелязвам нещо много интересно : хората, които до този момент са били много тревожни, сега се мобилизират и структурират и сякаш не преживяват така силно страхове. Проблем е най-вече за контролиращите. Сега ние установяваме, че много малко неща са под наш контрол и естествено, се опитваме да компенсираме - като това, което зависи от нас, правим повече, отколкото се налага. Към момента тази обсесия може би е полезна за нашето физическо здраве, но след време може да е проблем. Да, ще се увеличи броят на хората с обсесивно компулсивни разстройства, както и на депресивните състояния. Но с всичко това ще се справим. Няма да е лесно, но пък всичко е въпрос на сравнение... тогава ще имаме близостта, свободата си и най-важното ще ни има. 

Калина Красимирова:  Седенето вкъщи още повече засилва необходимостта ни от телевизия, радио, интернет – като прозорец към света. Къде е развлекателното съдържание в хоризонта от този прозорец, който постоянно ни залива с лоши новини, апокалиптични сюжети и примери за обреченост, социопатия и зло?

Милена Ташкова: В този момент е важно да имаме хигиена и на информацията, която достига до нас. Да гледаме веднъж на ден новини например, а не да търсим непрекъснато информация за това как се увеличават случаите, да сваляме такива приложения и да четем статии, които по-скоро ще ни обезверяват, а не толкова информират. Ако допуснем това, ние ще пребиваваме непрекъснато в негативни сценарии, което не е никак добре за нас, особено при тази оскъдица на добри новини в момента. Затова трябва да се опитваме да гледаме филми и предавания, които ни карат да изпитваме позитивни чувства или имат дълбок смисъл и стойност. 

Калина Красимирова:  Има много теории за последиците от тази пандемия – смърт, икономическа рецесия, глад, безработица, затваряне на света… Но ще има ли ръст в депресивните състояния и зелени рецепти на конвейер за болните ни души?

Милена Ташкова: Възможно е. Разбира се, че ще ни е много трудно да се доближим. Тази дистанция от два метра ще се окаже трудно преодолима. Ще сме станали предпазливи и подозрителни. Ще сме загубили хора, ще сме минали през много трудности, но с всичко ще се справим. Справяли сме се с промени и бедност, с групировки и насилие и нещата някак си идват на мястото, защото аз наистина смятам, че доброто, честността и справедливостта побеждават. Имаме нужда от вяра. Сега повече от всякога. 

Калина Красимирова: Вие и в момента практикувате професията си. Повече или по-малко са пациентите сега?

Милена Ташкова: В момента работя изцяло онлайн и пациентите са както и до сега. Мисля, че нуждата от нас ще се увеличи на един по-късен етап. Сега хората имат нужда от съветите на експерти в областта на епидемиите и вирусологията. Това в момента носи усещане за спокойствие и сигурност. Нашата роля тепърва ще става важна. 

Калина Красимирова:  А какви са прогнозите след края на пандемията – ръст или спад на нуждаещите се от професионална помощ да очакват психолозите и психиатрите?

Милена Ташкова: Със сигурност ще има определена нужда от всички работещи в сферата на психичното. 

Калина Красимирова:  Животът под карантина в момента ни дава възможност да прекарваме повече време с близките си… До сближаване или до отчуждение води тази пространствена близост? В Ухан (Китай) например вече се отчита ръст на разводите…

Милена Ташкова: Сега проблемите, които сме имали до този момент, просто ще станат явни. Няма да можем да се спасим в работата си, нито да излезем, когато “ни стегне шапката”. Всичко ще трябва да отработваме веднага. Това ще коства много конфликти и скандали. Някъде ще се стигне до много по-добро и по-смислено свързване, а другаде до раздяла, която може би няма да е лош изход. Напротив, даже може да е чудесно решение, вместо хората да живеят в неудовлетвореност и неискреност. 

Калина Красимирова:  Причина ли е изолацията за междуличностните конфликти вкъщи?

Милена Ташкова: Причина е да се увеличат и това е свързано с нуждата ни от лично пространство. При хората, които живеят сами, ще изглежда, че животът им не се е променил много, но всъщност те ще имат нужда от близост. Тези, които са заедно с близките си пък, ще имат нужда от лично пространство. Сега повече от всякога трябва да уважаваме затворените врати. Трябва да сме толерантни и разбиращи към начините, с които другите се справят с тази криза. Всеки има своя начин : едни имат нужда от непрекъсната активност, а други „замръзват“. 

Калина Красимирова:  Какви са превенциите срещу синдрома „HomeVID19” и може ли играта, споделянето, изкуството и книгите да ни спасят от него?

Милена Ташкова: Творчеството само по себе си има терапевтичен ефект. Както виждаме удоволствието от създаването се разгаря с изключителна сила. Ставаме много изобретателни. Виждаме и чувството за хумор като начин за справяне. Всеки както може да твори, защото творчеството е сублимация на тревогата, а и има краен резултат - може да бъде видяно, чуто, пипнато. 

Калина Красимирова:  Масово офисите в IT сектора изнесоха работата по домовете на служителите. Смятате ли, че това е началото на една тенденция, при която офис затворниците ще открият свободата у дома?

Милена Ташкова: Аз работя с много хора, които са т. нар. офис затворници. За тях понякога е непоносимо присъствието в офиса. В момента те преживяват свободата на домовете си, но пък започва да им липсва общуването. Това е трудното на тази ситуация - не е въпрос на наш избор. Във всеки друг случай ние имаме избор - да сме на тази работа или не, какво жертваме, с какво можем да се помирим. Сега сме в безизборна ситуация и трябва да се съобразим. Можем обаче да изберем как да гледаме на нея. Една моя пациентка вчера ми каза, че много й помага това да гледа на изолацията като на свой личен избор. Избор да се погрижи за себе си, за близките си, да отложи импулсите и желанията си. Това много променя начина, по който се чувстваме. 

Калина Красимирова:  Безспорно младите хора понасят изолацията много по-тежко от възрастните например. Дали това ще доведе до положителна промяна в проблемите с общуването, с комуникацията без посредника – телефон, Facebook?

Милена Ташкова: Най-трудно е за тийнейджърите. Те са във възраст, в която имат нужда от самостоятелност и лично пространство. Това в този момент е трудно да се случи. Трябва да уважаваме личния им свят. Добре е, че те са свикнали да общуват в социалните мрежи. Сега ще имат възможност да оценят другото - личния контакт, близост, интимност. Всичко ще е още по-хубаво и смислено след това. 

Калина Красимирова:  Родителите също са изправени пред голямо предизвикателство – децата не ходят на училище, на детска градина, не се разхождат. Какъв е изходът от тази ситуация?

Милена Ташкова: Много е трудно на всички в тази ситуация. Като родители, трябва да си даваме сметка за начина, по който реагираме пред децата си. За тях, ако са малки, тази ситуация е неразбираема. Те ще гледат нашите реакции и ще улавят нашата тревога. Когато гледаме новини, добре е да не е в тяхно присъствие или пък ако това не е възможно, да помислим как реагираме на чутото. Да измислим история, свързана с вируса, която да им разкажем, като не забравяме да им покажем как да се пазят, без да създаваме страхове. Да отделяме време, за да им обръщаме внимание, но и да поставим граници, в които те ще трябва да се занимават самостоятелно. Да им даваме задачи и измисляме игри, в които да правят нещо с ръцете си. Това е много полезно, за да се справят със своята тревожност. 

Калина Красимирова: И финален въпрос, на който не знам дали има категоричен отговор – „От вируса знаем какво да очакваме, но от хората - не“… Накъде ни води неизвестността и ще можем ли да се приспособим към задаващите се промени?

Милена Ташкова: Все още е рано за изводи. Аз мисля, че ни е нужна и малко тишина, за да преосмислим пътя си. Скоро отново четох прекрасния разказ на Йордан Йовков “ През чумаво”. Там главната героиня се казва Тиха. Мисля, че авторът неслучайно е избрал това име. Всичките активности, които можем да правим вкъщи, могат да ни помогнат, но дишането и клякането няма да ни спестят вътрешната работа с емоциите. Няма как да не изпитат нашата дълбока способност да понасяме кризите. 

Калина Красимирова: Г-жо Ташкова, благодаря Ви за това интервю. Дано с него сме отворили нашите душевни прозорци за повече светлина, яснота и знание за случващото се днес, за нас самите в тази необичайна и тежка ситуация. Нашето студио остава отворено за бъдещи срещи, пълни с много повече позитивизъм и радост.

За „Културен поглед“ – Калина Красимирова