"Проблемът на тази кампания е, че няма дебат по основните въпроси, които вълнуват хората".

- Г-н Курумбашев, на тези избори сме свидетели на една доста агресивна кампания. Вие бяхте в Банкя и се сблъскахте челно с агитката на ГЕРБ. Според вас защо се стигна дотам?

- Очевидно хората, които бяха дошли да развалят митинга на БСП в Банкя, са пропуснали последните 20 години от развитието на България. Нямам представа къде са живели и с какво са се занимавали през това време, но очевидно са били много далеч от събитията, с които всички ние бяхме пряко ангажирани като граждани. Те не знаят, че псувните, средните пръсти, палежите на чужди партийни клубове, късането на плакати и изобщо цялата тази улична хулиганщина беше отречена от обществото ни, защото демонстрациите на сила и омраза към опонента и запушването на устата му се оказаха фатални за развитието на общия ни живот. Тези хора не се боят от предупреждението, че насилието ражда насилие, защото явно никога не са го чували. Ние можем да спорим за възгледите и идеите си, но трябва да се чуваме взаимно, за да вземаме верни решения, полезни за държавата. Всичко останало е разрушително. Преди 10-20 години половината от моите връстници напуснаха завинаги България, обезверени и отвратени точно от тези деградивни позиции на политиците. А тези, които останахме тук, изядохме всички жаби и вече сме на зряла възраст, няма да позволим някои да ни връщат там, където тях очевидно ги е нямало. Заради тях няма да започваме всичко отначало, а ще продължаваме напред.

- Вие отправяли ли сте покана към ГЕРБ за дебат в София на ниво кандидати в районите?

- Аз отправих такава покана към Красимир Велчев още на следващия ден след митинга в Банкя. И си мисля, че щеше да е в негов интерес, тъй като той, за съжаление, не е известен на широката публика. Но според мен ГЕРБ прави експеримента дали могат да бъдат избрани хора, които не съществуват в публичното пространство. Никой не ги е чувал като професионална биография, не се знае какво са направили като участници в политиката. А при мажоритарните кандидати тази яснота е задължителна.

Липсата на дебати е едно от нещата, за което съжалявам в тази кампания. Тъй и не чухме от партиите, които претендират, че са алтернатива, какво предлагат, за да защитят застрашените от загуба на работните места хора. Не чухме отговора им за защита на кредитополучателите от повишените лихви. Не разбрахме как смятат да помогнат на дребните производители, които през последните години успяха да стъпят на краката си, но кризата ги заплашва с фалити. Не чухме как ще компенсират пенсиите на родителите ни, как мислят да развиват системите на здравеопазването и образованието. Кампанийните крясъци заглушиха гласа на разума и не успяхме да проведем най-важните дебати, за да дадем възможност на хората да направят информиран избор. Например в програмата на БСП е записано запазване на валутния борд и влизане в еврозоната при сегашния курс евро-лев. Това е нещо, което реално вълнува хората. Ето конкретен пример - до преди една година идваха румънци, които пазаруваха от Гюргево в Русе, искаха да си купуват жилища там. Тази година изведнъж това спря, защото леята се срина с 30% спрямо еврото и се оказа, че българите имат по-висока покупателна способност и сега по-скоро те могат да ходят да пазаруват в Румъния. Така че валутният борд е едно достижение на България за последните 12 години и трябваше да чуем мнението на останалите политически сили по темата.

- Как преценявате като цяло мажоритарните кандидати на БСП, успя ли тя да извади силните си фигури, защото имаше упреци към всички партии в тази насока?

- Промените в закона бяха направени много късно. Освен това политическите партии леко се поразтърчаха да намерят мажоритарни кандидати, но не вложиха много усилия, а и нямаха нужното време. Получи се така, че времето за представяне на един мажоритарен кандидат е много малко. Ако той можеше да бъде представен в рамките на 3-4 месеца, безспорно хората щяха да имат много повече информация за него и да имат своя информиран избор. Мажоритарният кандидат събира гласовете не само на хората, които гласуват за една или друга партия, но и на по-широки кръгове от избиратели. Той е избран от конкретен район, защото е поел конкретни ангажименти към гражданите в него. Те имат различни партийни пристрастия, но еднакви интереси за по-добрия им общ живот. А мажоритарно избраният от тях депутат е мостът между тези интереси и всички партии, които трябва да решат проблемите им. Всъщност мажоритарният депутат е лобист на гражданския интерес. По принцип всеки депутат става изразител на хората, които са го избрали, но мажоритарният им дължи най-много, защото те са го посочили в личното му качество. И трябва да го познават. Той, ако иска да запази доверието им задълго, трябва лично да отстоява интересите им. А това учи на държавническо мислене и действие.

- Вие сте мажоритарен кандидат в София, където традиционно позициите на БСП не са най-силни. Очаквате ли това да се промени и БСП да успее да вкара мажоритарно кандидати в столицата?

- Крайно време е в София БСП да даде своята заявка за първото място. След като доста години тук управлява десницата, според мен идва поредното разочарование под формата на ГЕРБ. Факт е, че на тези избори за ГЕРБ гласуваха 65 000 човека по-малко, отколкото на местните избори, докато БСП увеличи своя резултат. Така че шансовете са налице.

- Като общински съветник вие направихте доста, за да покажете корупцията и нарушенията на дясното управление в столицата. Мислите ли, че това изигра своята роля?

- Да, предимно сред столичани, защото става все по-трудно тъкмо на тях да им обясниш колко красив град е София, тъй като те живеят в него и виждат за какво става дума. Това, което ми прави впечатление е, че 90% от проблемите на хората, които те споделят и в София, и в Ботунец, и в Мрамор, и в Обеля, са общински проблеми. Например игрище, което е имало ограда, но тя е махната и сега топката излиза на улицата. Незаконни гаражни клетки върху зелени площи. Във Връбница ми се оплакаха от бездомните кучета. Или пък от това, че чакат по осем месеца за записване за детска градина. Тоест повечето от проблемите на хората са на общинско ниво. Аз се чувствам комфортно като общински съветник, защото съм поставял на дневен ред тези проблеми и през последната година и половина. Но по тези проблеми трябва и да се работи, а аз не видях никакво усилие от страна на нашите колеги от ГЕРБ.

- Тоест няма нито един решен проблем на София?

- Не се работи систематично. Например ние предлагахме в бюджета за 2008 г. да се предвидят пари за 20 нови детски градини, а не за 7. Но ни отговориха, че това е популизъм. Какво му е популисткото при положение, че местата не достигат. Аз лично съм съдействал за една детска градина в „Лозенец”, където намерихме на втория етаж частна фирма, която го ползваше десет години срещу смешен наем. Заедно с родителите моите колеги и кмета на „Лозенец” изгонихме тази фирма. Но това не трябва да е случайно действие, а систематична политика на общината.

- Общината не се справи с боклука на София и се наложи намесата на държавата. Вие имате ли концепция как да се реши този проблем като човек, който хем е бил общински съветник в столицата, хем се кандидатира за депутат?

- Време е да спрем с коментарите дали държавата трябва да се меси или не. В крайна сметка когато един град не се справя, без значение дали това е София или всеки друг град, този проблем става държавен. Още повече когато проблемът засяга столицата и е ясно, че трябва да се изградят нови сметища, че функциониращото е незаконно и че се тероризират местните жители. Защото не мирише само в Суходол. Мирише и във Филиповци, и в някои части на „Люлин”. А общината от 4 години говори, че ще започне да строи завод за боклука, но дори и в момента това не се е случило, не е започнато. И е очевидно, че трябва да има общи усилия на държавата и общината.

Смятам, че около столицата трябва да има няколко сметища на различни места. Не е редно да караш боклука условно казано от „Младост” в Суходол или от „Люлин” в Кремиковци. Това е логистичен проблем. Логично е да има няколко преработващи инсталации, където да отива този боклук. Трябва да мислим и в по-голям мащаб и е редно София да обслужва не само себе си, но и околните общини. Защото има около 15-20 общини от София-област, които ще се изправят пред същия проблем. Както на нас ни помагат по-богатите държави в ЕС и това е един урок за солидарност, така ние, софиянци, трябва да дадем урок за солидарност спрямо другите общини. Просто трябва да сменим мисленето си.

- В своя клип вие казвате, че слушате и чувате хората. С какво възнамерявате да им помогнете, защо да изберат вас?

- Идеята за клипа се роди съвсем естествено. Аз като човек, който е тренирал шах, подарих на сина си шах, защото той проявяваше интерес към фигурите. Оказа се обаче, че той е страшен футболен фен. Ходи с фланелка на Бербатов, фен е на “Манчестър Юнайтед” и ЦСКА и така получих един от първите си уроци - че трябва да слушаш децата си и да ги разбираш. Процесът на обучение е взаимен. Така е и с политиците и техните избиратели - обучението трябва да е взаимно, а ние почти сме го прекъснали. До степен, в която хората си разказват проблема, казват, че дори са готови да гласуват за мен, но твърдят, че почти не вярват, че нещо може да бъде променено. Това е ужасно.

Колкото до мен, аз съм се учил сам в живота. Не съм от хората, които са свикнали някой друг да решава проблемите им вместо тях. Предпочитам да държа живота си в собствените си ръце. Цялото поколение на прехода, към което принадлежа, е такова. А човек, който е бил успешен за себе си, може да бъде успешен и за другите. Само че няма как да бъдеш успешен сред нещастни хора. Не може да си човек със средни доходи и да се притесняваш всяка вечер дали детето ти ще се прибере нормално. Тоест животът в течение на 20 години с концепцията, че всеки трябва да се грижи за себе си, а общото благоденствие ще се получи от само себе си, не работи. Не искам само аз да съм успешен, искам да живея в успешна община и успешна държава. А освен това ми доставя удовлетворение да виждам как нещо се случва, защото участвам в него. А когато то е добро за много хора, усилието има смисъл.

- Вие бяхте от “Ку-ку”, хората ви свързват с опозиционност, опортюнизъм. Защо избрахте БСП?

- Тези дни в едно предаване ме представиха като “порасналото момче на демокрацията”. Мисля, че за тези 20 години единствената партия, която запази ясна демократичност вътре в себе си, е социалистическата. Други партии, които тръгнаха с много хубави демократични идеи, стигнаха до вождизъм.