Брюксел срещу Европейския съюз - „Дондуков“ против България

/Поглед.инфо/ Ултиматумът да се подпише на всяка цена търговското споразумение между Канада и Европейския съюз дават значим повод за размисли.

1. Брюксел против Европейския съюз

Споровете по подписването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (СЕТА - Comprehensive Economic and Trade Agreement) за пореден път илюстрират враждебността на Брюксел към конституционно установените демократични процедури в Европейския съюз.

И не само това. Решението на Валония да не подкрепи СЕТА бе посрещнато с остриетата на щиковете на новите информационни шпиц команди. Една германска „информационна“ машина пусна веднага статията „Как местен велможа разиграва 500 млн. души¹“, в която се която се пише че „най-големият търговски блок“ в света с близо половин милиард население допуска да бъде „разиграван по унизителен начин“ от „някакъв незначителен регион“ и „неговия местен велможа“. Този „незначителен регион“ бил „взел за заложници“ останалите близо половин милиард европейци. Там „регионалният велможа“ Пол Манет от „далечен Намюр“ изразил все пак надеждата, че валонският проблем би могъл да бъде евентуално решен чрез нови преговори. Тези квалификации: „някакъв незначителен регион“ и „неговият местен велможа“ „взел за заложници“ „останалите половин милиард европейци“ в никакъв случай не биха се вписали в пропагандната машина на Гьобелс. Със сигурност той би измисли по-умни квалификации, звучащи не така дивашки и варварски.

От една страна, Брюксел никога не би посмял да направи референдум за това Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, понеже предварително знае очакваните резултати. „Против!“. Така че не „някакъв незначителен регион“ и „неговият местен велможа“ е „взел за заложници“ „останалите половин милиард европейци“, а Брюксел е окупирал демократичните механизми и не разрешава референдум по въпроса за споразумението.

От друга страна, този „някакъв незначителен“ регион е напълно равноправна част от Европейския съюз, следователно и от вноските на този „някакъв незначителен“ регион в общия бюджет на ЕС се издържа умният и предприемчив Брюксел. но колкото и да е „незначителна тази провинция“, решението на Валония е израз на една фундаментална съпротива срещу глобализацията и нейната „шокова доктрина“. За противниците на СЕТА световната уж „свободна“ търговия е нещо вредно за националните икономики. Даже Бан Ки Мун (Генерален секретар на ООН от 2007 г.) твърди че „световният икономически модел е рецепта за национално бедствие“ и че „имаме нужда от революция!“. Казано е от „някакъв незначителен ООН“ и „неговият велможа“ по терминологията на шпиц командосите.

Както и да се погледнат упреците на Брюксел към Валония, те издават неприкритата миризма на развалено брюкселско зеле, обогатено със сол и пипер от най-важната германска „информационна“ медия.

Брюксел изразява все повече интересите на глобалните корпорации, а не на гражданите на ЕС. На Брюксел няма да му остане нищо друго, освен или бързо да се демократизира, или незабавно да пусне кепенците.

2. „Дондуков“ против България.

„Дондуков“ (и от двете страни) в София също е „за“ споразумението. Не че разбира за какво става дума. Иначе щеше да се съгласи да приеме обсъждане на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз и Трансатлантическото партньорство като част от програмата на Народното събрание през двете години от управлението на десния политически картел.

Какво стана всъщност?

Първо, през септември Комисията по икономическа политика и туризъм подкрепи проекторешението на БСП до 1 октомври правителството да представи анализ на СЕТА. И това е защото председателят на Народното събрание Цецка Цачева реши „процедурно“, че проекторешението е толкова усложнено, че трябва да бъде гласувано в още две комисии, преди да се внесе в пленарна зала. Правителството е „пас“, анализ няма. „Той“ също мълчи, а #Кой не се чува, понеже си търгува. Къде се свряхте, протестъри?!

Второ, баснята че България ще подкрепи споразумението между Европейския съюз и Канада, „само“ ако Канада премахне визите за български граждани. Но визите никога не са били и не са част от преговорите по СЕТА, веднага припомниха от „Солидарна България“. Според Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и Съвета, трябва да осигури безвизов режим за България и Румъния не само в Канада, но и в САЩ. Така че да се бръщолеви че „ще подпишем СЕТА само ако паднат визите“ е или непознаване на правото на ЕС, или опит за мащабна заблуда. И без СЕТА, ако САЩ и Канада не премахнат визите за всички европейски граждани, Европейския съюз, според собствените си правила, трябва да приложи реципрочни мерки срещу гражданите на двете отвъдокеански страни.

Обратно казано, ако „Дондуков“ подпише споразумението СЕТА без предварителен анализ на ползите и вредите от него, и ако заблуждава българите че СЕТА има отношение към падането на визите, това означава че този двустранен „Дондуков“ ще подпише нещо, което може да е против интересите на България.

Ако СЕТА се подпише, визите за Канада ще отпаднат (някога, но кой се е засилил да ходи точно сега към Канада – и на кого е отказана виза?!), но до тогава десетки хиляди граждани ще са мигрирали към по-спокойни и по-богати европейски страни (не към Канада). Вероятно и сегашният президент ще се оттегли в някоя „благородна“ задгранична мисия.

3. Да обобщим заплахите от СЕТА

Първо, тезата за „все повече търговия“ ще натика в ъгъла (доколкото ги има) националните демократични системи. Социалните, трудовите и гражданските права ще отстъпят пред „пазарните правила“. Общите ползи ще се сгромолясат пред частните печалби. Лобизмът ще превърне в още по-печеливши гигантските отвъдокеански корпорации за сметка на европейските граждани.

Второ. Голяма част от българските фирми ще спрат производство и ще затворят поради конкурентните стоки на по-ниски цени и с доста неясно (или по-лошо) качество. Канадски, американски, мексикански и всякакви фирми, регистрирани в Канада, ще могат безмитно да изнасят високо конкурентни стоки. Те имат с около 20-30% по-висока производителност от конкурентите си в Европа, и съсипят цели сектори, развивани десетилетия, от европейската икономика. Този филм сме го гледали в България – след 1990 г. чуждите компании съсипаха българските производители и принудиха един милион граждани да емигрира към страни с по-развити икономики.

Трето, все повече нарастват опасенията че едно подобно споразумение ще намали стандартите за храните, за здравето и безопасността на гражданите от ЕС, като в същото време позволява американски и канадски корпорации да съдят правителствата за предполагаеми дискриминационни практики. CETA е прокси, „печалбите над всичко, хората след печалбите“. Това Всеобхватно икономическо споразумение между Канада и ЕС в действителност е TTIP под прикритие. Тези търговски споразумения не за хората, те са част от корпоративните стратегии. Без предварителен анализ не бива да се подписва и един ред, даже „началниците“ да заповядват от северозапад.

Четвърто. Ще нарасне участието на офшорни фирми, от които ЕС вече губи над 1 трилион евро годишно. Ако действително сметката от споразумението с Канада е плюс 12-20 милиарда евро, то това е миниатюрна троха пред варианта офшорките да се забранят в ЕС.

Пето. Канада и Европейският съюз имат високоразвити ефикасни съдебни системи, които гарантират подходяща юридическа защита на чуждестранните инвеститори. Не трябва да се отменя върховенството на закона и демократичните принципи, върху които са основани страните-членки и Европейският съюз като се предостави на чуждестранните инвеститори ненужна, предубедена и „ориентирана към печалбите“ паралелна юридическа и съдебна система на СЕТА. Според анализи на „Солидарна България“, предложената „Инвестиционна съдебна система“ в споразуменията със САЩ и Канада ще въведе някои институционални подобрения в сравнение с класическия ISDS механизъм, но в същото време ще насърчи инвеститорите да заобикалят добре установените юридически процедури в местните съдилища, а „това рязко контрастира с традиционното и благоразумно схващане за международното право, което изисква индивидите да изчерпат местните пътища за решение, преди да се обърнат към международни съдилища“. Освен това не е предвидена забрана корпоративни адвокати да бъдат наемани като арбитри в паралелната система при решаване на инвестиционни спорове. Светилата на европейското право предупреждават, че механизмите ISDS в търговските споразумения от нов тип установяват привилегии за чуждестранните инвеститори, базиращи се на неясни правни стандарти. Те ще могат да търсят отговорност от държавите за своите пропуснати печалби, „дори когато предприетите от държавите мерки са недискриманационни, законни от гледна точка на местното законодателство и имат за цел например да защитят природата, общественото здраве или правата на работещите, да ренационализират железопътни линии, водоснабдителни, енергоснабдителни или здравноосигурителни системи“. Това на свой ред може да доведе до въздържание на правителствата от регулаторни мерки в обществен интерес поради заплахата от инвестиционен арбитраж и високите компенсации, които следват от него.

Именно по тази причина водещи български прависти се включиха в апел на европейската академична юридическа общност до Европейската комисия и Европейския парламент да не приемат Трансатлантическите търговски споразумения на ЕС със САЩ и Канада – ТПТИ и СЕТА, докато в тях фигурират паралелни на правосъдните системи механизми за съдене на държави от инвеститори. Въпросните механизми, известни като ISDS, представляват на практика частни трибунали, в които корпорации могат да завеждат дела срещу властите с искания за обезщетения, ако сметнат, че очакваните от тях печалби са намалели вследствие от въвеждане на регулации, закони, политики и т.н. От българска страна под него се подписаха знакови преподаватели: проф. Георги Стефанов – професор по международни отношения и история на дипломацията, проф. Георги Близнашки, преподавател по конституционно право и експремиер на Република България, проф. Красимира Средкова – преподавател по трудово и осигурително право, член на Европейския комитет за социални права; проф. Лазар Груев – преподавател по наказателно право, бивш конституционен съдия и председател на Върховния касационен съд; проф. Огнян Герджиков – преподавател по търговско право, бивш председател на Народното събрание; проф. Пламен Киров – преподавател по конституционно право, бивш конституционен съдия и проф. Сашо Пенов – преподавател по финансово право и декан на Юридическия факултет на СУ. Писмото е подписано от известни европейски юристи – професори от най-големите университети като Хумболтовия в Берлин, Сорбоната в Париж, Оксфорд, Кеймбридж, Лондонското училище по икономика, университетите в Барселона, Лисабон, Амстердам, Залцбург, Торино и др. Сред тях личат имената на проф. Женевив Бурдио, проф. Евелин Лагранж, проф. Алан Бог, проф. Давид Капитан, проф. Дани Никол, проф. Уго Матеи и още десетки преподаватели и изследователи в областта на юридическите науки. Към него се присъединиха Сдружение „Солидарна България“, екологично сдружение „За Земята“, Гражданска инициатива за забрана на шистовия газ в България, коалиция „България без ГМО“ и инициативен комитет „За чиста България“.

Брюксел и „Дондуков“ или гражданите на Европейския съюз?

__________________

1^ http://www.dw.com/bg/как-местен-велможа-разиграва-500-млн-души/a-36119317