/Поглед.инфо/ THE ILLUSION: „2% OF GDP FOR DEFENSE GUARANTEE SECURITY“

Boyan Durankev

Резюме: Популярното мнение че „2% от БВП за отбрана гарантират сигурност“ се нуждае не само от конкретен (за тези 2%) критичен анализ, но и от предварителен системен анализ.

Сигурността е системен проблем, повлиян от ендогенни и екзогенни фактори. През ХХI век тя не е строго военен въпрос.

От горната гледна точка логично е да се търсят отговори на въпросите: 2% или повече от БВП са необходими за гарантиране на външната национална сигурност; осигурена ли е външната ни национална сигурност при членството в НАТО; колко процента от БВП може да си позволи да отдели българската икономика до 2050 г. и т.н.

Ключови думи: сигурност; външна сигурност; военна система; държавен бюджет.

Abstract: The popular opinion that „2% of GDP for defense guarantees security“ needs not only a specific (for this 2%) critical analysis, but also a preliminary systemic analysis.

Security is a systemic issue influenced by endogenous and exogenous factors. In the 21st century, it is not strictly a military issue.

From the above point of view, it is logical to seek answers to the questions: 2% or more of GDP is necessary to guarantee external national security; is our external national security ensured with NATO membership; what percentage of GDP can the Bulgarian economy afford to allocate by 2050, etc.

Keywords: security; external security; military system; State budget

Като оставим настрана всичките изискани думи и академичното двусмислие, основната причина да има армия е да върши две задачи – да убива хора и да унищожава.

Генерал Томас С. Пауър

Увод

Популярното мнение че „2% от БВП за отбрана гарантират сигурност“ се нуждае не само от конкретен (за тези 2%) критичен анализ, но и от предварителен системен анализ. В случая избягваме политкоректното понятие „отбрана“, понеже въоръженията и армиите се използват и за нападение. Следователно за предпочитане е понятието „военна система“ (за външна отбрана и нападение).

И все пак, възниква един предварителен въпрос: какво означава „национална сигурност“ през ХХI век?

  1. Националната сигурност през XX и XXI век

Традиционните милитаристки подходи към националната сигурност след Втората световна война бяха насочени към осигуряването на такава военна система за нападение и отбрана, която е способна не само да отблъсне, но и унищожи чуждия враг. И – съвсем логично – понеже някои страни бяха по-слаборазвити от други, а общата им идеологическа база бе сходна, се стигна до създаването на военните блокове като НАТО и Варшавския договор, обединени около страна-лидер (САЩ и СССР). Нека за подчертаем, и двата блока могат да се характеризират не само като „отбранителни“, но и като „експанзионистични“ (нападателни) по „правила, създадени от самите тях“, но в условията на съществуващи международни договори.

Краят на Студената война показа колко късогледа е била тази парадигма, базирана върху трупането на оръжия и граденето на многомилионни армии. Самата Студена война („Третата световна война“) бе спечелена не чрез екзогенна военна атака срещу страните-членки на Варшавския договор, а чрез успешно индоктриниране на политическите ръководства и гражданите и на тези страни с „правата на човека“ (поставени над правата на общността) и с идеологията на прогресивисткия либерализъм – вярата в светлото бъдеще на „общия европейски дом“, в което „няма да има място за НАТО и Варшавския договор“. Подчертаваме, Третата световна война бе спечелена с информационно-пропагандни оръжия, абстрахирайки се от огромния военен потенциал на Варшавския договор!

След повече от три десетилетия от края на Студената война все повече понятието „национална сигурност“ разширява периметъра на своя обхват. Причините са от различен характер, но всичките опират до националната сигурност. Така например, пандемията с „невидимия враг“ Covid-19 удари най-тежко победителя от Студената война – САЩ с 107 511 126 заболели и 1 169 796 смъртни случая (Worldometer, 2023), разкривайки огромно несъответствие между търсене и предлагане на достъпни здравни продукти и услуги. Още през миналия век САЩ аутсорсваха производствата на медицински продукти в чужбина (в страни с по-евтина работна сила), а приватизираната здравната система (фармация и медицински услуги) се стремеше към печалба, а не към всеобщо здравеопазване. Пазарът разгроми световния лидер – една сериозна поука за ценността на националното планиране! И пак в този порядък, България е на второ място по починали (с 5 616) на 1 млн. души по време на пандемията, изместена единствено от слаборазвитото Перу; обратно, гъстонаселеният Китай остана по този показател с 4 починали на 1 млн. души, което е 1 404 пъти по-добро постижение от българската трагедия и 873 пъти по-добро от американския резултат.

Казано по друг начин, глобалната сигурност е вече условие и фактор за националната сигурност. Едно скорошно изследване илюстрира този факт. Гражданите на САЩ виждат рискове за националната си сигурност в следните посоки: кибератаки от други страни; разпространението на невярна информация онлайн; силата и влиянието на Китай; силата и влиянието на Русия; състоянието на световната икономика; разпространението на инфекциозни заболявания; глобалното изменение на климата (Silver, 2022). В този случай 2 от 6 риска са свързани с военна заплаха, при това – хипотетична (една ядрена война ще завърши с глобално унищожение). Още по-скорошно проучване сред 19 страни ранжира рисковете по следния начин: глобалното изменение на климата; разпространението на невярна информация онлайн; кибератаки от други страни; състоянието на световната икономика; разпространението на инфекциозни заболявания (Poushter, Fagan, & Gubbala, 2022). В този случай военна заплаха не се привижда, освен ако не броим кибератака от друга страна.

Модерният възглед за националната сигурност разглежда в система основните ѝ елементи: като фундамент - икономическа сигурност (Велкова, 2022); социална сигурност; политическа сигурност; висока култура и образователен капацитет (Стойков, 2022); и т.н.

SummaSummarum. Националната сигурност, свързана само с екзогенни военни заплахи, изглежда през ХХI век или като абсурд (ядрената заплаха е толкова непосредствена и толкова огромна, че наистина блокира всички други компоненти на това, което исторически е било част от мисли за националната сигурност), или като възможност от пряка заплаха от асиметрични въздействия на съседите, или като косвена заплаха от несъобразяване с интересите на т.нар. „Велики сили“.

Казано по друг начин, политическото мислене, ориентирано към глобална сигурност, изглежда като безалтернативно, но същевременно е най-малко вероятно; блоковото политическо мислене, насочено към защита на споделени общи културни ценности (те не са „цивилизационни“, понеже човешката цивилизация е една), засега е най-разпространено, но опира в стената на „споделената сигурност“ на други блокове; а ориентацията към твърда „национална сигурност“ е временна и привилегия на най-високоразвити във военно отношение страни.

  1. 2% и повече процента от БВП за отбрана не показват нищо вярно

И така, основният практически въпрос е: какво показват многото проценти от БВП, отделени за военната система?

Ако процентите от БВП (над 2%), отделяни за военни системи, правеха силни съответните страни, то лидер на света трябва да е страната със столица Асмара (Еритрея) с 20,9% през 2001 г. През 2021 г. 62 страни в света са имали по и над 2% разходи по този показател през 2021 г. (The World Bank Group, 2023). Средният разход в света е бил 2,2%, отделен за този сектор. Страните с висок доход са отделяли около 2,5%; с по-нисък към среден доход – 2,3%; със среден доход - 1,8%; с нисък и среден доход – 1,8%; с горен среден доход – 1,7%; с ниски доходи 1,3%. Ако парадигмата за 2-та процента е вярна, за 2/3 от страните по света няма светло бъдеще.

От през целия ХХ век до 1992 г. България неизменно е поддържала висок дял на БВП, който е отделян за военната система (първи екстремум от 42,12% е бил през 1940 г.; втори – от 25,63% е постигнат през 1984 г.), независимо че страната е била член на военни блокове (Our World In Data, 2023).

Въпреки че делът за отбрана, който се заделя от БВП изглежда малък, то делът на преките разходи за отбрана като дял от държавния бюджет е бил висок – от 6,40% до 16,62%.

Графика 1. Преки разходи за отбрана в държавния бюджет на НРБ като дял за периода 1948-1989 г. (Иванов, Павлов, Цветков, & Димитров, 2006, стр. 178)

През този дълъг период България е била със силна национална защита, насочена преди всичко против нейните съседи (потенциалните врагове), както и член на Варшавския договор – един от двата най-развити военни блока в света. Обратно, след 2000 г. и до 2021 г. страната ни е с най-нисък дял на разходи и инвестиции за националната военна система спрямо своите съседи и по всички критерии е силно уязвима, независимо че членува в НАТО. Сега НАТО е солиден чадър над българската военна миниатюра, но това не означава че не съществуват външни заплахи пред националната сигурност. Достатъчно е по този повод да се спомене идеологията за „стратегическата дълбочина“, свързана с претенциите за пресъздаването на старата Османска империя (Давутоглу, 2015).

Именно горните причини са основание централното политическо управление на България да преосмисли инвестициите си във военната система, запомняйки че всеки чужд „чадър“ е временно покритие. Графика № 1 онагледява ситуацията в момента, която не е основание за самодоволство.

Графика 2. Разходи и инвестиции за отбрана на България и съседните ѝ страни като дял от БВП през периода 1900-2016 г.

За 2023 г. България е класирана на 59 място от 145 от страните, разглеждани за годишния преглед на GFP. Страната ни притежава PwrIndx резултат от 0,9757 (резултат от 0,0000 се счита за „перфектен“). Нашите съседи са чувствително по-напред в класацията: Румъния – 47 място, Сърбия – 58 място, Гърция – 30 място, Турция – 11 място (Global Firepower, 2023).

А какво е положението при трите най-развити във военно отношение страни: САЩ, Русия и Китай?

Графика 3. Разходи и инвестиции за отбрана на САЩ, Русия и Китай като дял от БВП през периода 1989-2016 г.

Графика № 3 разкрива точните истини: през периода след Третата световна война Русия е поддържала най-висок дял на разходи и инвестиции за военната си система; САЩ винаги са разходвали над 2% от БВП, същото е правил и Китай. По данни от 2021 г., САЩ вложиха около 3,7% от своя БВП в отбрана. По данни от същата година, за Русия се предполага, че инвестира около 3,9% от своя БВП в отбрана. Китай не публикува официално данни за разходите си за отбрана като процент от БВП, но по общоприети оценки те може да са били около 1,9% от БВП на страната. Забележимо е, че независимо от огромния икономически спад на Русия след 1990 г., страната успява да запази и развие в най-конкурентна степен военния си потенциал. Впрочем, след 1958 г. една малка страна бурно инвестира във военната си система, така че тя сега се опитва да мери сили с „Великите сили“ – Северна Корея (по последни данни от 1992 г. – 24,84% от БВП).

Може да се твърди, че НАТО, в което вече се вляха над 30 държави, придоби високо самочувствие, изразявано в опити за „силна подкрепа“ на страни с подобна културно-ценностна ориентация, както и в опити за сдържане (ограничаване) и изместване на други „Велики сили“. От 1999 г. насам НАТО добави 15 нови членове, напредна с 1000 мили на изток и разположи ракети с ядрен потенциал на границата на Руската федерация въпреки обещанието от 1990 г. че няма да се разширява и на инч на Изток. Затова по повод на войната в Украйна оценката на американски експерти е че „нахлуването на Русия може и да е било незаконно, но не и непровокирано“ (Gfoeller & Rundell, 2023). Допълнение от друго експертно мнение: „Едно просто деклариране, че САЩ и НАТО оттеглят ангажимента, направен в Букурещ през 2008 г., че Украйна и Грузия „ще станат“ членове на алианса, щеше да свърши голяма работа за установяването на мирен път напред между Русия и Украйна“ (Carden, 2023). И като прогноза, „Украйна едва ли ще успее да си върне Крим без активното участие на военните сили на НАТО. Подобна намеса би увеличила още повече риска от грешни преценки и катастрофална ядрена война. При липсата на такава пряка намеса на НАТО най-вероятните резултати от тази война са или украинско поражение, или споразумение чрез преговори, което да отговаря на руските опасения за сигурността“, твърдят Дейвид Х. Ръндел и Майкъл Гфулер.

Някои от страните-членки на НАТО високомерно се абстрахират от ООН и предприемат собствени военни инвазии. Да припомним, че през февруари 2003 г. САЩ и Великобритания се опитаха да получат разрешение от Съвета за сигурност на ООН за инвазия в Ирак, но най-накрая предупредиха страните-членки на ООН, че ще атакуват с или без нужната резолюция. Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията, бяха, че правителството на Ирак и неговия водач, Саддам Хюсеин: нарушават човешките права, стигайки дори до форми на геноцид; че не са представили категорични доказателства, че са прекратили програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и че не са унищожили наличните си запаси от биологични, химични, ядрени и други секретни оръжия; че подкрепят и осигуряват финансово терористи и терористични организации, които с действията си застрашават сигурността на САЩ и всички американци. На 2 март 2004 г. ООН оповести рапорт от своите оръжейни инспектори, в който те потвърждават, че Ирак със сигурност не е имал никакви оръжия за масово унищожение след 1994 г.; на 6 октомври същата година групата, сформирана от правителството на САЩ, официално обявява своите разкрития – те не намират доказателства за наличието на забранени оръжия, и според тях е било невъзможно Ирак да произвежда каквито и да е било след наложените санкции от 1991 г. Не се намират доказателства и за участие на Ирак в терористични групировки, въпреки няколкото състояли се срещи между представители на Ал-Кайда и такива на режима, на които не се е стигнало до никакви сериозни действия помежду им. Подобно натовско високомерие бе демонстрирано в атаките и в Югославия, и в Сирия.

И не само държави от НАТО пробват военните си системи в чужди страни, за което има достатъчно свидетелства след 1990 г., но и НАТО остава с „морални петна“ по военната си униформа.

Въпреки всичко, САЩ остава не само военен лидер, но и основен инвеститор във военната мощ на НАТО. Означава ли това, че Съединените щати – при този висок дял на инвестициите от БВП във военната система (почти над 2 пъти повече от минималните 2% от БВП) е с гарантирана национална сигурност? Категорично не! Както доказва едно изследване, Китай вероятно изпреварва във военно отношение САЩ, даже абстрахирайки се от доминантната численост на китайската армия. Преди няколко години в доклада за военната мощ на Китай за 2020 г. на Министерството на отбраната на САЩ се отбеляза, че „Китай има вече постигнат паритет със - или дори надмина - Съединените щати в няколко области на синтез, който размива или елиминира бариерите между правителствения и търговския сектор, за да изгради по-способна армия с бързи темпове. В сравнение със САЩ, Китай разработва и произвежда усъвършенствани способности за по-малка част от разходите и времето.“ Китай също се облагодетелства от своята географско разположение в Индо-Пасифика: вероятните краткосрочни театри на конфликт са близо до бреговете на КНР и на хиляди мили от континенталната част на САЩ. Поради тази причина Китай дори не трябва да чака да надмине суровите възможности на Америка, за да получи конкурентно предимство в няколко ключови области. Следва изграждането на интегрирани системи за противовъздушна отбрана като ключови области, които са предизвикващи безпокойство (въпреки че подобни се изграждат и в САЩ). Скорошно развитие в тези тревожни тенденции е описан в меморандум, който Стратегическото командване на САЩ изпрати до Конгреса през януари 2023 г. Този меморандум разкри изумителна констатация: Китай сега разполага с повече наземни (стационарни и мобилни) пускови установки за междуконтинентални балистични ракети, отколкото Съединените щати. Това е само един пример за това, че Китай бързо наваксва в 10 области, в които апаратът за национална сигурност на САЩ е изостанал или ще изостане от китайската армия (Eaglen, 2023). Поради тази основна причина САЩ добавиха „ограничения“ върху американските инвестиции в чувствителни технологии към нарастващия списък с оръжия в икономическата си война с Китай. Целта е да се повиши устойчивостта на Америка и да се засили националната сигурност чрез „френдшъринг“ на веригите за доставки и „намаляване на риска“ на икономическите отношения със страни-заплахи, независимо че по този начин се нарушават брутално правилата на „свободната търговия“ и лансираната от САЩ идеология за необходимостта от „глобализацията на пазара“. От друга страна, САЩ са на 100% зависими от вноса на най-малко 12 ключови минерала, считани за критични, като Китай е основният източник на внос за много от тях заедно с много други критични минерали (Conte, 2023). Обобщено казано, и САЩ, и Китай, усъвършенстват, развиват и добавят елементи на военни системи, които да ги подготвят за евентуален бъдещ сблъсък, като междувременно се „сръчкват“ икономически – кой където може.

Едно по-разширено тълкуване на „достатъчността“ на тези 2% от БВП – от САЩ към целокупното НАТО – не би променило съществено картината, особено като се отчете обстоятелството, че и САЩ, и Русия, и Китай, а и други страни, притежават поотделно толкова ядрени оръжия, колкото са предостатъчни за пълно унищожаване на живота на планетата Земя.

Оставайки обаче върху плоскостта на линейното мислене, първият практически въпрос е: 2% или повече от БВП са необходими и достатъчни за гарантиране на външната национална сигурност? Въпросът не е риторичен, понеже членовете на НАТО се задължиха да инвестират 2% от своя БВП в отбрана, като този ангажимент беше утвърден на срещата на върха на НАТО през 2014 г. в Уелс. Следващ, втори въпрос: осигурена ли е външната ни национална сигурност (на ЕС като цяло и България) при 2% разход и инвестиции от БВП, при членство в блока НАТО? Трети, свързан въпрос: колко процента от БВП може да си позволи да отдели за военния сектор българската икономика до 2050 г.? Много важен четвърти въпрос: кой ще е бенефициент на тези 2% от БВП – предимно чужди, предимно частни (на български граждани) или предимно национални (публични) организации? Последен страничен въпрос, свързан с разходите, кой трябва да плати за следвоенното възстановяване на Украйна?

Ето накратко отговорите:

  1. 2% от БВП не са достатъчни за гарантиране нито на националната (на страните поотделно), нито на блоковата сигурност на НАТО. Това е екзистенц-минимум по обективна преценка на експертите на НАТО, даже отчитайки скорошното разширяване (повече страни-членки – повече инвестиции в сектора) и съответното „свръхфинансиране“ спрямо предварителните очаквания. Според експертни оценки, за да не се допусне изоставане на военния потенциал на НАТО от този на конкурентите, през следващите години до към 2030 г. е необходимо отделяне на около 4%-6% от БВП за тези цели, при това чрез координирано насочване към качествено нови техники и технологии, изпреварващи конкурентите. „Хей, момчета, трябва да мислим за повече разходи за отбрана!“ (Smith, 2023). И точна констатация: „единственото нещо, за което разделената американска държава може да се съгласи е повече военни разходи, но… сега дори това не е вярно“, е обратната констатация на известния Адам Туз (Tooze, 2023).

  2. Повишаването на дела на разходите от БВП за военната система в страните-членки от ЕС при блед икономически растеж (под 2% общо средногодишно) може да е оправдано от военна гледна точка, но вероятно е нежелателно от социална. „НАТО знае, че се нуждае от много повече от нищожното предложение от 2% от БВП, към което в действителност се придържат само 11 членки на НАТО. Военните запаси на всички западни държави са изчерпани и затова не само НАТО и неговите членове трябва да намерят трилиони долари нови пари, само за да върнат запасите си до това, което бяха, но и още трилиони за Украйна… Ние сме празен склад на Amazon.“ (Jay, 2023) Блоковата солидарност в момента води паралелен живот с конкуренцията както между САЩ и ЕС, така и с вътрешната конкуренция между страните-членки на ЕС, които в много отношения не са единни; всяка страна „дърпа чергата към себе си“. Ще си позволим един цитат, който е характерен за мисленето на редица европейски интелектуалци: „Това, което стана по-силно, съвсем не е Европа, а подчинението на Европа на САЩ. Тоест, това е следствие от празнотата на европейската идеология, която позволи на всички европеисти - политици, журналисти и т.н., да преминат към обожание на НАТО. Те преминаха от Златния телец на единната валута към обожанието на западния милитаризъм на НАТО.“ (Тод, 2023) Предстоящите избори в САЩ, Великобритания и за Европейския парламент през 2024 г. могат да засилят тенденциите, изразявани като „умора“ от войната в Украйна и като усилено нежелание за допълнителни военни инвестиции. Има индикации, че се надценява военната сигурност и „международната солидарност“ с Украйна за сметка на бъдещата продоволствена и икономическа сигурност на страните-членки, например: „Има такива, които смятат, че трябва да пожертваме селското си стопанство за Украйна. Международните отношения обаче може един ден да се обърнат или да се променят и ние ще останем в Полша с унищожено селско стопанство и съсипана продоволствена сигурност.“ (Ardanowski, 2023) Въпросът, който сега няма отговор, е: как ще се отрази „демокрацията“ върху бъдещите решения, ако действително правителствата защитават интересите на собствените си народи?

  3. Колко процента от БВП може да си позволи да отдели българската икономика за военната система до към 2050 г.? Поне засега, психологическата граница опира в посочените 2% от БВП. Надхвърлянето им вероятно ще поражда остри политически кризи, особено като се отчете фактът, че БВП на страната е „на системи“ (системни заеми, водещи до дефицити от БВП) в условията на тепърва продължаващ спад на абсолютната численост на работната сила и от десетилетия нерешени проблеми в социалните сектори. Всеки повик за „Дайте още!“ ще се разбива поне в 2/3 от гражданите на България.

  4. Много важен за България е четвъртият въпрос: кой ще е бенефициент на тези 2% от БВП на страната? Въпросът има не само военно, а гражданско значение: ако тези средства остават в България – за производството на оръжия и за трудова заетост, това води до растеж на БВП, но ако страната ги закупува от чужбина, основен бенефициент става страната-износител. България е подписала договори за закупуване на две партии американски изтребители F-16V Block 70/72. Първата покупка включва 8, а втората – 6 самолети. Общата цена на първия партида изтребители е около 1,256 млрд. щатски долара чрез авансово плащане, а за втората партида се сключи договор за около 767 млрд. щатски долара чрез разсрочено плащане за десет години. Договорът за производство и доставка на първите 8 изтребители беше сключен през 2019 г. и те трябваше да бъдат доставени през 2023 г., но по-късно САЩ информираха, че няма да изпълнят в срок договора и че доставката им ще закъснее заради забавяния, предизвикани от пандемията от COVID-19. Очаква се самолетите от втората сделка да пристигнат през 2027 г. Тези високи разходи се отнасят само за цената на самолетите и не включват други разходи, свързани с обучение, поддръжка и модернизация. И като извод, икономическият интерес на България трябва да се ориентира към по-тясна интеграция в Европейския съюз, включително и по линията на военна техника, за да се превърне поне в косвен бенефициент на своите разходи (чрез производство в рамките на ЕС нараства общия БВП и съответно ще нараснат и финансовите потоци от ЕС към България).

  5. Кой трябва да плати за следвоенното възстановяване на Украйна? Въпросът има значение за разходите за отбрана, понеже инвестициите за възстановяване след приключване на войната в Украйна са алтернативни на тези за военната система. И едните, и другите са алтернативни в разходната част на бюджетите на страните-донори. Според предварителни оценки, става дума за около 1 трилион долара. Според Кенет Рогоф, „Европа трябва да плати за възстановяването на Украйна“, понеже САЩ са отделили най-много средства за нейното въоръжаване (Rogoff, 2023). Според него, Европа трябва да поеме водеща роля в координирането и финансирането на следвоенното възстановяване на страната, и по други причини. Интересите на ЕС са по-тясно свързани с тези на Украйна. Докато САЩ и НАТО се възползваха изключително много от падането на Берлинската стена през 1989 г., европейските страни пожънаха много по-големи изгоди. По същия начин Европа може да загуби повече от връщането към предвоенното статукво, да не говорим за надвисналата заплаха от ядрена ескалация. „Плащай, Европа!“, но това означава всеки гражданин на ЕС да плати около 2 200 евро по сегашни преценки или по около 4 500 евро на заето лице (впрочем, войната продължава, а разходите ще нарастват)! Но ако Европейският съюз акумулира и осъществи тези огромни инвестиции, плюс прочутите 2% от БВП за отбрана, то какво ще остане за социални инвестиции за гражданите на страните-членки при блед икономически растеж?! Образно казано, европейската кокошка ще трябва да снася по три-четири яйца дневно, за да изпълни плана. Междувременно изтича информация, че украинското правителство фактически вече е възложило целия процес на следвоенно „възстановяване“ на BlackRock – най-голямата фирма за управление на активи в света. С него е подписано споразумение за „осигуряване на консултантска подкрепа за проектиране на инвестиционна рамка, с цел създаване на възможности както за публични, така и за частни инвеститори да участват в бъдещата реконструкция и възстановяване на украинската икономика“. А през тази година в този процес беше включена и банката JP Morgan. Двете банки ще управляват Фонда за развитие на Украйна, който има за цел да привлече частни инвестиции в проекти, потенциално на стойност стотици милиарди долари в различни сектори – от технологии и природни ресурси до селско стопанство и здравеопазване (Fazi, 2023) За страните-членки от ЕС ще е трудно да преглътнат с удоволствие този факт.

В определен смисъл войната очевидно е нещо добро за развитието на бизнеса: наистина, колкото по-големи са разрушенията, толкова по-големи са възможностите за печелене на пари от възстановяване. Цинизъм, изразяван в прогресивен растеж на транснационалните корпорации.

Тези разсъждения ни препращат към един следващ „неудобен“ (засега) въпрос: а има ли алтернативи на нарастването на военните разходи?

  1. Има ли алтернативи нарастването на разходите и инвестициите за военните системи?

До края на 2023 г. се очаква световната икономика да има брутен вътрешен продукт (БВП) от 105 трилиона долара, или с 5 трилиона долара повече от предходната година, според прогнозите на Международния валутен фонд. В номинално изражение това е 5,3% увеличение на световния БВП; изчислено спрямо инфлацията, това би било увеличение от 2,8%. Ако всяка страна отделя по 2% от БВП за военната си система, през 2023 г. там ще се излеят 2 100 000 000 000 долара, т.е. горе-долу колкото е произвела или Русия, или Канада, или Италия през 2022 г. Тази сума е достатъчна да задоволи нуждите на онези 10% от световното население, които жадуват и/или гладуват. Косвено не може да се абстрахираме от удивителната жизненост на идеите на либералния милитаризъм, проповядващ „намаляване на населението, за да се решат проблемите с бедността“, включително и с военни средства.

Джефри Сакс е още по-откровен: „Наричаме ги „разходи за отбрана”, но това не е отбрана, а обидно харчене на пари.“ (Sachs, 2023) И макар че той преувеличава, споделя едно глобално виждане. Факт е, че това, което става в Европа, е „пълномащабна война“ (Денков, 2023), в която Украйна с НАТО (България също) участват срещу Руската федерация.

Мисленето от типа „Повече разходи за отбрана!“ или „въоръжаването до зъби ще ни гарантира сигурност“ очевидно се нуждае от съществена качествена промяна в НАТО, а и в други подобни организации. Особено при намаляващо лидерство на САЩ и опразване военните складове на европейските партньори. Както твърди аналитично-прогнозно изследване на RAND Corporation, необходима е инфлексна точка, за да се обърне ерозията на военната мощ и влияние на САЩ и съюзниците (David A. Ochmanek, Hoehn, Hornung, Lostumbo, & Mazarr, 2023), като една от ясните цели трябва да е „насърчаване на съюзниците от НАТО да изпълнят договорените инвестиционни цели в отбраната и изискванията за разположение на силите и да отделят повече ресурси за военни способности за устойчиви конвенционални операции от висок клас, включително петгодишни планове за увеличаване на запасите от боеприпаси.“ Изследването визира 2040 г. като крайна времева точка на развитие на отбраната, а целевата задача от типа „Отбрана без господство“. Тази идея е качествено по-различна от „политиката на сдържане“ и на „санкции“ извън правомощията на ООН. Но ако става дума за качествено нова техника и технологии, даже съвкупните американски инвестиции няма да са достатъчни. Да си припомним проекта „Манхатън“. Мащабът на проекта беше потресаващ, дори и по днешните стандарти. В своя пик за него са били наети директно 125 000 души и ако включим много други индустрии, които пряко или косвено са произвеждали части или оборудване за бомбата, броят им ще бъде близо 500 000 души; разходите отново бяха огромни, 2 млрд. долара през 1945 г. или около 30-50 млрд. долара днес (Purkayastha, 2023). Това беше научен „експеримент“, извършен не в лабораторен, а в индустриален мащаб; за съвременното развитие на една нова техника вероятно ще е необходима координация на над милион души (пряка и косвена трудова заетост), а пълните разходи биха били далече над 100 млрд. долара.

Идеята за „отбрана без господство“ ни насочва към следните глобални алтернативи:

  1. Постигане на траен и „справедлив международен ред“ без горещи войни (и постепенно бъдещо разоръжаване). Но тази красива формулировка се нуждае от съществено уточнение. Натрупаните идеи в това отношение на Джон Мейнърд Хобсон (1858–1940), Хърбърт Келсън (1881–1973), Ханс Фоке (1911–1995), Гейдън Роуз (1920–2005), Джеймс Шоу (1946–2006), и т.н. отнасят към тази дефиниция ценностни елементи като: суверенитет и независимост; равнопоставеност; мирно уреждане на спорове; спазване на правата на човека; икономическа и социална справедливост; сътрудничество и международна взаимопомощ. Няма изненада, че някои от тези елементи са противоречиви (например, между принципа на нерушимост на границите и принципа на правото на самоопределение), а през този век бяха налагани „корекции“ в правата на по-слабите държави чрез външна намеса. Къде е грешката и какво да се коригира законно? Според представител на Клуб „Валдай“, това означава „промяна във възгледите на нашите опоненти за света, тъй като това е равносилно на искане да променят своята философия за живот, в основата на която е несправедливостта на света“ (Бордачёв, 2023). Следователно, „тъй като несправедливостта на световния ред от гледна точка на Запада е аксиома, борбата на останалите за разширяване на техните права се превръща в предизвикателство към естествения ред на нещата.“ Впрочем, подобни обвинения биха могат да бъдат отправени и към страни от Изтока, включително и към Русия. Но каква е алтернативата на съществуващия модел на „либерален международен ред“ (както го наричат на Изток)? Вероятно това е визията на за „многополярен световен ред“, в който различни държави и региони участват активно във вземането на решения и формирането на международната архитектура, при реформиране на международните институции, за да отразят по-добре интересите и приоритетите на развиващите се страни. Китай, например, настоява за по-голяма роля на нововъзникващите икономики в глобалното управление, включително чрез сътрудничество и обмен в области като търговия, инвестиции, технологии и култура, за да се постигне глобално „Партньорство за взаимна победа“. Красива идея, която изглежда много отдалечена в неопределено бъдеще.

  2. По-реалистична и възможно по-бърза за реализация е идеята за „споделена сигурност“, която означава, че сигурността на никоя държава не трябва да бъде за сметка на сигурността на друга държава. Контрааргументът на Русия за участието на НАТО във войната в Украйна е, че Германия (А. Меркел) и Франция (Фр. Оланд) признаха, че са подписали Минските споразумения, за да спечелят време, за да могат да бъдат доставени повече оръжия на украинците, така че те да бъдат по-добре подготвени за следващата фаза на войната; „въоръжавайки Украйна, НАТО действа като единен блок вече не като наши условни противници, а като врагове“ (Песков, 2023). Някои анализатори и държави считат, че Русия използва терминът „споделена сигурност“, за да подчертае своите интереси и влияние във важни региони, като се опитва да намали влиянието на НАТО и други западни организации. Но идеята за „споделена сигурност“ е дубликат на една западна идея – тази за предимствата на конкуренцията, при която „по-успешният печели“. Но кой всъщност е по-успешният? Историята изобилства от примери, в които варварството побеждава културата, белите – черните и обратно, арийците – неарийците и обратно, и т.н.

  3. Международно гарантирана „национална сигурност“ при прекратяване на гонката във въоръжаването и гаранции за правата на човека вътре в страните (Wulf, 2023). Историята на разведряването показва, че въпреки мизерните условия през 70-те и 80-те години на ХХ век са били възможни дипломатическият успех и множеството договори за контрол на въоръженията. Заключителният акт или споразумение от Хелзинки от 1975 г. определя важни принципи за настоящето и бъдещето. За прекратяване на конфронтацията между блоковете са необходими нови споразумения за национален суверенитет, неприкосновеност на границите, зачитане на човешките права, икономическо, техническо и културно сътрудничество.

Заключение

Популярното мнение че „2% от БВП за отбрана гарантират сигурност“ е доказано невярно – нито за отделна страна, нито за военен блок.

През ХХI век гарантираната национална сигурност, включително и външната, остава една от основните цели на всяка страна, като тази сигурност се развива чрез инвестиции както във военната система, така и в международната дипломация.

Сред населяващите красивия син космически кораб – планетата Земя, вече над 8 млрд. души, вероятно няма нито един, който да мечтае за война, а не за мир. Още повече че една следваща глобална война би означавала край на човечеството. Войната днес е за траен мир, а не за окончателна военна победа.

Впрочем, принципът: „Ако искаш мир, готви се за война“, днес има уточнение. „Ако искаш мир, стреми се към него, но си гарантирай отбраната!“

БИБЛИОГРАФИЯ

Ardanowski, J. (31 07 2023 r.). Przez ukraińskie zboże, polska wieś zmienia nastawienie do Ukraińców. Извлечено от Fronda: https://www.fronda.pl/a/J-K-Ardanowski-dla-Frondy-Polscy-rolnicy-zaczynaja-zmieniac-swoje-podejscie-do-Ukraincow,218594.html

Carden, J. W. (07 08 2023 r.). The Coming Battle: „Who Lost Ukraine?“. An effort to rewrite history is happening in real time. Извлечено от The American Conservative, a publication of The American Ideas Institute.: https://www.theamericanconservative.com/the-coming-battle-who-lost-ukraine/

Conte, N. (04 08 2023 r.). America’s Import Reliance of Key Minerals. Извлечено от Visual Capitalist: https://www.visualcapitalist.com/charted-americas-import-reliance-of-key-minerals/

David A. Ochmanek, A. D., Hoehn, A. R., Hornung, J. W., Lostumbo, M. J., & Mazarr, M. J. (2023). Inflection Point. How to Reverse the Erosion of U.S. and Allied Military Power and Influence. Извлечено от RAND Corporation: https://www.rand.org/pubs/research_reports/RRA2555-1.html

Eaglen, M. (09 08 2023 r.). 10 Ways the United States Is Falling Behind China in National Security. Извлечено от American Enterprise Institute: https://www.aei.org/research-products/report/10-ways-the-us-is-falling-behind-china-in-national-security/

Fazi, T. (05 07 2023 r.). The capitalists are circling over Ukraine. The war is creating massive profit opportunities. Извлечено от UnHerd: https://unherd.com/2023/07/the-capitalists-are-circling-over-ukraine/

Gfoeller, M., & Rundell, D. H. (01 08 2023 r.). Nobody Is Entitled to Their Own Facts on Ukraine. Извлечено от Newsweek : https://www.newsweek.com/nobody-entitled-their-own-facts-ukraine-opinion-1816504

Global Firepower. (13 08 2023 r.). 2023 Military Strength Ranking. Извлечено от Global Firepower: https://www.globalfirepower.com/countries-listing.php

Jay, M. (01 08 2023 r.). Vilnius Memo: Who’s Going to Bankroll This War? Извлечено от Strategic Culture Foundation: https://strategic-culture.org/news/2023/08/01/vilnius-memo-who-going-bankroll-this-war/

Our World In Data. (2023, 08 11). Military expenditure as a share of GDP, 1900 to 2016. Retrieved 07 30, 2023, from Our World in Data: https://ourworldindata.org/grapher/military-expenditure-as-a-share-of-gdp-long?time=1900..latest&country=BGR~TUR~SRB~ROU~GRC

Poushter, J., Fagan, M., & Gubbala, S. (2022, 08 31). Climate Change Remains Top Global Threat Across 19-Country Survey. Retrieved from Pew Research Center: https://www.pewresearch.org/global/2022/08/31/climate-change-remains-top-global-threat-across-19-country-survey/

Purkayastha, P. (08 08 2023 r.). Oppenheimer Paradox: Power of Science and the Weakness of Scientists. Извлечено от Pressenza: https://www.pressenza.com/2023/08/oppenheimer-paradox-power-of-science-and-the-weakness-of-scientists/

Rogoff, K. (07 08 2023 r.). Europe Must Lead Ukraine’s Reconstruction. Извлечено от Project Syndicate: https://www.project-syndicate.org/commentary/postwar-reconstruction-of-ukraine-opportunity-for-europe-by-kenneth-rogoff-2023-08

Sachs, J. D. (07 08 2023 r.). 2022 Tang Prize Laureate Lecture in Sustainable Development. Извлечено от Jeffrey D. Sachs: https://www.jeffsachs.org/recorded-lectures/tang-prize-laureate-lecture

Silver, L. (2022, 06 06). Americans see different global threats facing the country now than in March 2020. Retrieved from Pew Research Center: https://www.pewresearch.org/short-reads/2022/06/06/americans-see-different-global-threats-facing-the-country-now-than-in-march-2020/

Smith, N. (29 07 2023 r.). Uh, guys, we really should think about spending more on defense. Извлечено от Noahpinion: https://www.noahpinion.blog/p/uh-guys-we-really-should-think-about

The World Bank Group. (2023). Military expenditure (% of GDP). Retrieved 07 30, 2023, from https://data.worldbank.org/indicator/MS.MIL.XPND.GD.ZS?most_recent_value_desc=true

Tooze, A. (25 07 2023 r.). America's unhappy militarism - the $886 billion bone of contention. Извлечено от Chartbook: https://adamtooze.substack.com/p/chartbook-229-americas-unhappy-militarism

Worldometer. (2023, 07 31). Covid-19 coronavirus pandemic. Retrieved from https://www.worldometers.info/coronavirus/

Wulf, H. (03 08 2023 r.). Looking for an exit-strategy. The massive rearmament and mutual threats are strongly reminiscent of the Cold War. Although today’s situation is different, there are parallels. Извлечено от International Politics and Society: https://www.ips-journal.eu/topics/foreign-and-security-policy/looking-for-an-exit-strategy-6895/

Бордачёв, Т. (28 07 2023 r.). Что такое „справедливый международный порядок“? Извлечено от Международный дискуссионный клуб „Валдай“: https://ru.valdaiclub.com/a/highlights/chto-takoe-spravedlivyy-mezhdunarodnyy-poryadok-/

Велкова, Л. (2022). Икономическата сигурност – фундамент на националната сигурност. Сигурност и отбрана, 2, 7-19. Извлечено от https://institute.nvu.bg/bg/statia/ikonomicheskata-sigurnost-fundament-na-nacionalnata-sigurnost

Давутоглу, А. (2015). Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения. София: Изток-Запад.

Денков, Н. (11 07 2023 r.). Ние сме в пълноценна война. Украйна може да използва касетъчни боеприпаси. Извлечено от Гласове: https://glasove.com/novini/denkov-nie-sme-v-palnotsenna-voyna-ukrayna-mozhe-da-izpolzva-kasetachni-boepripasi

Иванов, Т., Павлов, Г., Цветков, Ц., & Димитров, Д. (2006). Разходи за отбрана и икономическо развитие. София: Университетско издателство „Стопанство“.

Песков, Д. (28 02 2023 r.). Кремъл: Страните от НАТО действат като наши врагове. Извлечено от Investor.BG: https://www.investor.bg/a/516-politika/370233-kremalstranite-ot-nato-deystvat-kato-nashi-vragove

Стойков, С. (2022). Дилема на (не)сигурността и добавената стойност на образованието за сигурност. Сигурност и отбрана, 2, 58-81. Извлечено от https://institute.nvu.bg/bg/statia/dilema-na-nesigurnostta-i-dobavenata-stoynost-na-obrazovanieto-za-sigurnost

Тод, E. (04 08 2023 r.). Европейските „елити” отстъпват властта си на американците! Това наистина е проблем за психиатрите. Извлечено от Гласове: https://glasove.com/na-fokus/emanyuel-tod-evropeyskite-eliti-otstapvat-vlastta-si-na-amerikantsite-tova-naistina-e-problem-za-psihiatrite

Боян Любомиров Дуранкев,

доктор по икономика,

Professor Emeritus