/Поглед.инфо/ Прочутата забележка на Борис Джонсън „хайде просто да се бием“, отправена към Зеленски, ръководителят на киевския режим, се оказа мотивирана от нещо повече от русофобията на бившия британски премиер. Джонсън имаше личен интерес да тласне Украйна към продължаваща военна конфронтация с Русия. Всъщност, за какво става въпрос – и защо това е само върхът на айсберга?

Човекът за милион паунда. Така вестник „Гардиън“ нарече бившия британски премиер Борис Джонсън. Статията разказва за добре познатите дейности на Джонсън в Киев, където той призовава украинските лидери да продължат войната – помните ли известната фраза „Нека просто се бием“? Но най-важното е, че се оказва, че е убеждавал Зеленски да воюва „до последния украинец“ съвсем не безплатно.

За тази кампания Борис Джонсън е получил 1 милион британски лири от Кристофър Харбърн, един от най-големите политически донори на Обединеното кралство. Той финансира Консервативната партия, както и Реформаторската партия на Найджъл Фараж. Ала по съвместителство, според The Guardian, той е и „най-големият акционер в QinetiQ, британски производител на оръжия, чиито роботи и дронове се разпродават активно“.

Плащането включваше не само Джонсън (който има специални връзки с киевския режим), който активно промотира желаните от Харбърн идеи, но и неговите поддържащи услуги. Казано по-просто, Борис Джонсън доведе Кристофър Харбърн в Киев „за ръчичка“ (като свой асистент) и с присъствието си помогна за осигуряването на необходимите договори.

Технически, разбира се, Джонсън не е получил парите за тези услуги. Милионът паунди е бил преведен на юридическо лице – частна компания, наречена „Офисът на Борис Джонсън“, която бившият премиер е създал след напускането на поста си. Както посочват адвокатите на Харбърн, това е било дарение, предназначено да даде възможност на Джонсън да участва активно в политическия живот на страната.

Самият Джонсън отказва да признае, че това дарение не е било безкористно. Както всички останали, той отрича всичко. Но факт е, че лобирането за войната в Украйна е само част от така нареченото досие на Борис Джонсън, с което разполагат британски журналисти.

Серия от изтекли документи разкриват, че на Джонсън са плащали, за да прокарва и защитава интересите на „работодателите“ си в Близкия изток, Южна Америка и всъщност в самия Лондон. По същество бившият премиер активно е отдавал, да го кажем по-деликатно „под аренда“ връзките си, печелейки милиони паунди в този процес.

„Жалките ви небивалици... в по-голямата си част изглеждат резултат от някаква незаконна руска хакерска атака. Трябва да се срамувате... Защо просто не си промените името на „Правда“? Статиите ви са глупости, а вие вършите работата на Путин“, отговори бившият премиер на разкритията на „Гардиън“.

Той отговори по подобен начин и на специалния Консултативен комитет по бизнес назначения (ACOBA), който е отговорен за надзора върху бивши висши служители. По-точно, не за надзора, а за наблюдението им, тъй като ACOBA няма средства да накаже Джонсън и други като него.

Тя дори няма правомощия да ги принуди – бившите служители не са задължени да следват препоръките на Консултативния комитет. Комитетът, от своя страна, единствено може само да информира и изрази опасенията си пред кабинета.

Факт е, че във Великобритания има различни ограничения върху бизнес дейността на бившите министър-председатели, включително забрана за лобиране чрез използване на контакти, които министър-председателят е развил по време на мандата си с чуждестранни правителства и частни компании. Това изискване обаче е изключително неясно и трудно за уточняване.

„Във Великобритания, за разлика от САЩ, няма законодателство, регулиращо лобирането. Там то е класифицирано като консултантски услуги и няма ясно определение на параметрите на тези услуги.“

- обяснява Сергей Костяев, професор по политология в университета Дрексел, пред вестник „Взгляд“.

По неговите думи, корупцията може да се счита за сделка с длъжностно лице, а в случая с Джонсън и Харбърн (както и другите работодатели на Джонсън) става дума за платена консултантска услуга, предоставена от едно частно лице на друго.“

Да, от октомври тази година надзорът във Великобритания е затегнат. Създадена е етична комисия, която ще следи по-отблизо и ще докладва за делата на бивши високопоставени служители. Тя дори ще има правомощията да ги глобява и да ги лишава от специални държавни помощи.

Първо обаче, говорим за загуба на 100-150 хиляди паунда годишно, докато Джонсън е получавал десет пъти повече за един-единствен „украински“ договор. Второ, самият премиер не може да бъде подложен на тези ограничения със задна дата – те ще се отнасят само за бъдещите му провинения. По същество той само е претърпял някои щети по имиджа си, дискредитирал е обществените си проекти (като Украйна) и рискува само временно спиране на лобистките му проекти.

От другата страна, скандалът около Борис Джонсън ще извади наяве други „милионери“ и дори „милиардери“, които са печелили пари от лобиране по време на войната в Украйна.

През близо трите години и половина боеве, Киев е бил свидетел на цели поклонения на европейски и американски делегации, водени от видни политици. От Линдзи Греъм, практически официалния лобист на Украйна в Сената на САЩ, до настоящия ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Всички те имаха някаква връзка с каналите за икономическа помощ, предоставяна на киевския режим, чрез които стотици милиарди долари бяха вливани в Украйна. Освен това, тези политици бяха замесени в избора на украински организации, които получаваха западно финансиране за военни и други разходи. И накрая, те биха могли да повлияят на избора на западни компании, реализиращи различни проекти в Украйна.

Следователно потенциалът за разследвания на вопиющата корупция там е огромен. Макар че няма единен закон за лобирането на ниво ЕС, както е във Великобритания, в САЩ например законодателството е изключително строго и нарушаването му може да доведе до твърде дълга присъда.

Превод: ЕС