Това заглавие произвежда една непрекъснато казвана фраза – „За кого бие камбаната?“, насочена към опитите за прогнозиране на промените, които предстоят по всяко време и на всяко място. А 2024 г. се очертава свръхбогата на промени, които трудно могат да намерят свои аналози в миналото.

Освен предишните идеологически разломи, които поставиха от различните стани на барикадата САЩ, Европейския съюз и НАТО спрямо Китай, Русия и БРИКС-10, то поредица от нови разломи са в състояние да обърнат докрай вероятността за стабилизиране на сегашното глобално статукво. Може да разгледаме нещата и в още по-широк мащаб: САЩ, ЕС и Япония/Южна Корея/Австралия срещу Евразия, представена от трите най-големи BRICS (Русия, Китай, Иран) плюс КНДР и арабския свят, включени в BRICS-10. Светът се разделя безкомпромисно на две части, „градината“ на САЩ и НАТО и останалата част от света, 85% - „джунглата“. „Джунглата“ се развива. Градината - не, защото нейната философия не е свързана с развитие на производството, а с неолибералната финансилизация. Философията на „градината“ е: 1% от населението трябва да са свръхбогати рентиери, които да държат в подчинение останалите 99%.

  1. Картата на света е на парчета. На парчета са и държавите.

2024 г. се очаква да бъде най-голямата изборна година в света с 4 милиарда души, които ще гласуват в 60 държави. Година е „опасно“ изборна и в САЩ, и в Европейския съюз, а вероятно неочаквано и в някои от страните вътре в този съюз. Да разгледаме две от вероятностите в зависимост от изборите.

1.1. Ще продължи ли „статуквото“?

Първа алтернатива, „продължаване на статуквото“ чрез преизбирането на Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен, макар шансовете за това да се оценяват като минимални, особено за първата личност. Даже това да се случи, в САЩ Републиканската партия трупа активи и вероятно ще блокира американските помощи за Украйна и други страни; в ЕС набират темпо леви и десни пронационални организации и партии, които ще пренареждат предварително подредените карти и ще объркат „играта“, още повече ако ЕС се окаже в ролята на „И сам воинът е воин“ по повод на помощите за войната в Украйна. До сега ЕС „забрави“ детските приказки за „свободната пазарна икономика“, ограничавайки търговията с Украйна; „замрази“ онези 50 млрд. евро, които щеше да тегли като кредити за Украйна, а гражданите на доста европейски страни вече накланят везните в полза на някакъв мир, а не за продължаване на войната „до последния украинец“, знаейки че е невъзможна „война до победа“.

Ако в САЩ изборите се очертават да бъдат от сложни по-сложни за Джо Байдън, в Европейския съюз изборите се очертават да бъдат с втори мандат за „кралицата“ - както я нарича Politico (Moens, et al., 15 january 2024) - Урсула фон дер Лайен. Вече стана много популярен „методът на фон дер Лайен“. Същата властност, която й създаде проблеми, я преведе не само през кризите в ЕС, но и през всяко друго предизвикателство в нейните повече от две десетилетия в политиката. Изправена пред критика, фон дер Лайен проявява почти тръмповски капацитет да я изобличи – да стои стабилно и да се усмихва през трудностите, докато нейните недоброжелатели не капитулират. „Родена в Брюксел. Европейка по душа.“ – това е нейната успешна формула за брандиране! Описват я като динамична, добре подготвена, изключително близка до Вашингтон, способна да разсече мъглата, която понякога обгръща Брюксел. Проблемът за фон дер Лайен е, че решимостта ѝ се оказва една от най-уязвими качества. Стилът на фон дер Лайен и нейния екип предизвиква недоволство на всички нива на изпълнителната власт на ЕС, а тя често взема решения, без официално да се консултира с държавите-членки. „Колко често изглежда на обществеността, че Европа се управлява от Комисията и нейния президент“, каза Орбан. „Мислим за нея и четем думите ѝ, сякаш говори лидер на Европа – докато всъщност тя е наш служител, наш платен служител, чиято работа е да изпълнява това, което ние решим.“ И не само това, но и Pfizergate е заплаха за преизбирането на „кралицата“. В този случай се твърди, че фон дер Лайен е обсъдила основните елементи на сделката директно с Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer чрез текстови съобщения – нещо недопустимо в практиката на ЕК, особено като става ясно, че ЕС е пропилял милиарди евро в мегасделката с Pfizer. Тази седмица членовете на Европейския парламент (ЕП) отново се показаха като недемократични, гласуваха да запазят в тайна договорите си с Pfizer и други компании за „ваксини“ срещу Covid-19, като успешно блокираха публичния достъп до жизненоважни данни относно сделките на ЕС със сенчести големи фармацевтични предприятия. Още една черна точка за фон дер Лайне - ЕС получи този месец първата си отчетна карта за климата – оценката е среден (3). Европейският съюз очевидно трябва да направи масивни промени, може би и лидерски? Така че „мачът не е свирен“ в евроизборите!

Да се върнем към онова, което наричаме Европейски съюз. „Съюз“ означава система от различни страни, обединени около реализирането на общи цели и ценности (ЕС има разписани такива). Да, има много общи цели, приети и реализиращи се в момента. Но има и цели, които не са приети „общо“ (консенсусно), а висят в сферата на възможното: (1) България и Румъния не са приети в Шенген поради опърчинавата Австрия – лош пример за потърпевшите; (2) 50-те милиарда евро не тръгват за Украйна поради опърничавия Орбан – лош пример според ЕК; (3) Латвия изпитва на латвийски език своето рускоезично население - който се провали, напуска страната – отвратителен пример! Руската дипломатическа мисия оцени експулсирането като акт на „демонстративна репресия от страна на политици, фиксирани върху русофобията“, а решението на Латвия противоречи на принципа за „неразделяне“ на семейството. Латвийската служба по въпросите на гражданството и миграцията обяви, че планира да депортира (само!) 1167 руски граждани, 789 от които са на възраст над 60 години. Та какво става с европейската демокрация?

1.2. Ще се разглоби ли статуквото?

Втора възможна алтернатива, „разгром на статуквото“ чрез победа на изборите в САЩ на Доналд Тръмп (или негов аватар), а в ЕС везните се накланят в полза на Виктор Орбан (или негови аватари). Невъзможно ли? Питайте гражданите на САЩ от кого се страхуват повече – от нашествениците на южната им граница или от армиите на Путин; питайте гражданите на ЕС защо България и Румъния бяха допуснати на 3% (въздушно) в Шенген и ще проумеете австрийската, френската, нидерландската (и не само тяхната) логика! По този повод да припомним на Николай Денков точната диагноза на министъра на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер: „Не става въпрос само за Румъния и България. Цялата миграционна система е в катастрофално състояние“. А започналата стагнация в основните страни-мотори на икономиката на ЕС е причина за много опасения както на средната класа, така и на най-бедните – справедливи опасения за намаляване на реалните доходи!

Не е случайно че в тази обстановка 54-тата годишна среща на Световния икономически форум (WEF) на 15-19 януари се провежда под темата „Възстановяване на доверието“, за да осигури фокусиране върху основните принципи, движещи доверието, включително прозрачност, последователност и отчетност. Но къде е изчезнало доверието, за да се иска да бъде възстановено?! Континентите по света са същите, но страните са превърнали картата на парчета, от които не се получава сглобка! Няма никакво доверие между САЩ и Русия, особено след обещаното на Горбачов „неразширяване на НАТО и на сантиметър на Изток“; няма никакво доверие в реда, „основан на правила“ за „свободна търговия“ между САЩ и ЕС, от една страна, и другите страни, от друга страна. И най-лошото – няма никакво доверие между гражданите на страните и техните управляващи – ако някой се съмнява, нека погледне към България!

1.3. Рисковете нарастват и стават хронични

Да поставим допълнителна щипка сол в раните. Докладът за глобалните рискове на Световния икономически форум (WEF) констатира, че „светът е измъчван от дует от опасни кризи: климат и конфликт“ (WEF, et al., 2024). Кои страни ще се измъкнат първи от тези кризи? САЩ? Германия? България? Естествено, най-иновативните в технологиите! Австралийският институт за стратегическа политика (ASPI) класира нациите, които са водещи в 44 „критични“ технологични сектора, сред които: отбрана, космос, роботика, енергия, околна среда, биотехнологии, съвременни материали, ключови квантови технологии, изкуствен интелект и т.н. Китай е номер едно, водещ в 37 сектора. САЩ водят в 7 сектори. Всички останали страни – водят общо в 0 сектора. Нещо неясно за кого бие технологичната камбана?! И нещо неясно между кои страни ще бъде новата Студена война 2.0?!

Междувременно войната между НАТО и Русия, която се води в Украйна, стигна до онази точка, отвъд която е невъзможно „окончателното решение“ – победа на една от двете страни. Да, възможна е и ядрена ескалация, но тя ще промени не само качеството на живота в Европа, но и ще катурне вътрешната сглобка в НАТО и ЕС. Време е да се каже че войната влезе в задънена улица, както и че Европейският съюз влезе – очаквано! – в застойни времена. ЕС навлиза в депресия, причинена от колапса на антииндустриалната политика в резултат на диверсификацията на доставките на суровини („Нито капка петрол или газ от Русия!“), нарастването на санкциите срещу Русия, а също и санкциите, които САЩ настояват да се наложат на Китай. Майкъл Хъдсън е категоричен: „Европа доброволно се изолира, ограничавайки търговията и инвестициите си до Съединените щати, прекъсвайки търговията с Русия. И без руския газ и петрол германската, френската и италианската производствена индустрия, химическата промишленост, производството на торове и селското стопанство ще продължават да се свиват“ (Hudson, January 18, 2024). Но ако войната бъде прекратена без пълна победа на Украйна (НАТО), как Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен ще спечелят изборите съответно в САЩ и в ЕС? Войната трябва да продължи до „последния“ украинец или руснак!

Още една важна констатация, свързана с войната в Украйна: „след Украйна Германия вероятно ще бъде най-големият губещ в този конфликт и това вече се вижда. Страната губи сигурност, просперитет и репутация в света“ (Steingart, 09.01.2024). Изводът не е на вестник „Правда“, а на авторитетният германски Focus. И като допълнителен факт: изследването на Eurostat за удовлетвореността на живота в страните-членки на ЕС резонно поставя България на първо място по неудовлетвореност, но след нашата страна най-ниска е удовлетвореността именно на Германия (Eurostat, 15 January 2024)!

Удовлетвореност от живота в страните-членки на Европейския съюз

Но колко дълго можете да залъгвате европейците че се справят добре с проблемите, когато само 1% от тях се справят добре?

И понеже една война не стига, втората вече в ход: Израел срещу Палестина (Хамас, Газа). За Съединените щати Израел е американската Украйна в Близкия изток, твърди Майкъл Хъдсън. Израел е кацнал американски „самолетоносач“ в Близкия изток. Международният съд (ICJ) в Хага отбеляза исторически прецедент на 11 януари 2024 г., когато най-висшият съдебен орган на ООН започна да разглежда исковете на Република Южна Африка (ЮАР) в делото й срещу Израел, в което се твърди, че извършването на „престъплението геноцид“ срещу палестинците в ивицата Газа. Това е исторически прецедент, тъй като за първи път еврейска държава е преследвана съгласно Конвенцията на ООН за геноцида, приета след Втората световна война в светлината на престъпленията, извършени срещу същия народ, евреите, по време на Холокоста.

Ако имате малко повече въображение, помислете за следващите „цветни революции“ и войни, разпалени от „международната общност“ или „коалиция на желаещите“ (без България няма как да стане, разбира се). Ако ви е трудно, разгледайте къде по картата на света има за „усвояване“ петрол, газ, благородни метали. Поне четири страни отговарят на тези „изисквания“.

Освен всичко неблагоприятно, но напълно естествено, перспективите за растеж по света са песимистични. Прогнозите за растеж на глобалния БВП варират от 2,5-3%, което е малко по-ниско от средното за 10 години (2013-2022) от 3,1%. Прогнозира се също, че САЩ ще отбележат забавяне на растежа, като прогнозите на МВФ от 2,4% през 2023 г. ще бъдат намалени до 1,5% през 2024 г., докато ЕС също се очаква да продължи да отчита бавен растеж от 0,9% през 2024 г. Европа е един от водещите региони в света по отношение на устойчивост и приобщаване. Но доходът на глава от населението остава с 27% по-нисък от този в САЩ. А САЩ знаят как да бранят икономическите си интереси, включително и в ущърб на ЕС.

Най-отвратителното разделение в света и вътре в страните е подоходното неравенство! Най-богатите в света пет милиардери са удвоили богатството си, но почти 5 милиарда души обедняха. Oxfam прогнозира, че до десетилетие ще има първия трилионер, който ще притежава 1 000 милиарда долара; а за да се пребори бедността трябват повече от 200 години и трилиони инвестиции.

Високата инфлация, нарастващите лихвени проценти и високата икономическа несигурност допринасят за „осезаемо разочарование от статуквото“ (и от „сглобката“ в нашата страна). Но онези, които управляват, се стремят да се представят в ролята на симпатични и доброжелателни Биг Брадъри. „Кормчиите“ на нашите „демократични“ страни се показват като загрижени за общото благо, изразяващо се в яка цензура и брутална русофобия, гарнирани с обилна почит към идеологии и движения като „Разнообразие, равнопоставеност и включване“ (DEI), „Теорията за критичната раса“ (CRT), ЛГБТ. В България се опитват по този начин да същият в едно „европейски ценности“ и „атлантически ценности“, въпреки че в много отношения те са несъвместими. „Аз съм българче“ се превърна в основна пречка пред интеграцията на нашествениците, а „Слава Украине!“ – в основен вик на евроатлантидите, въоръжени с флексове! Уинстън Смит от знаменитата книга на Джордж Оруел „1984“ все повече се превръща в отрицателен герой, а Биг Брадърите – в положителни герои. Това нормално ли е?

2. България пред разглобяване на сглобката?

Колкото и да изглеждат оптимисти от публичното шоу „Сглобка“ на актьорите от триглавата ламя (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС), там се разнасят скърцания, охкания и пъшкания.

ПП и ДБ въобще не изглеждат единни – много божества накуп, все по-малко вярващи на общите божества. „Божествата“ обикновено изглеждат външно приятно, преди да ги поканят на разговор, тогава нещата стават катастрофални. „Лидерите“ на ПП-ДБ са майстори на селфита, скандали и недоразумения, освен че са хронични лъжци на едро („Никога с ГЕРБ и ДПС, с Борисов и Пеевски“). Има едно понятие, което е крибулизъм (Crybullyism), но е много удачно за ПП-ДБ. То означава следното: едновременно да се страхуваме от техните решения за страната, но и същевременно да ги съжаляваме за тяхната глупост, наглост и цинизъм! Младите се състариха най-бързо като варианти за някаква национална промяна. ПП-ДБ си имат и хроничен проблем със София, която (уж) управляват; прехвърлянето на вината върху „предишното управление“ (вярно само по себе си), рискува да развали хатъра на ГЕРБ, затова е от плахо по-плахо.

Самото ГЕРБ си има едно божество и покорна маса миряни, там нещата изглеждат ясни; миниатюрното нищо СДС обаче настоява пред властелина да има в бъдеще евродепутат и участие във властта – апетитът идва с абсурдните мечти за възкресение на (уж) „демократичните сили“. Защо СДС не се пробва само на парламентарни избори? Защото знае че ще бъде под черта! Сглобката ГЕРБ-СДС е пред разглобка.

„Феноменалното“ ДПС, което при едни задължителни избори за всички български граждани ще падне с наполовина дял спрямо сегашното си положение, е повече шумно и бизнес („корпоративно“) ориентирано, отколкото полезно. В общия хор на „сглобката“ хората от списъка „Магнитски“ изпълняват солови партии, надничайки в евроатлантическите партитури. „Царят е гол!“ – ДПС няма собствена национална стратегия, но има мерак за препиране и обогатяване.

След малко повече от месец Денков пада надолу, осигурявайки възхода на евробългарката Габриел; от това ще печели физикохимията, при това не само българската, а световната. И единият, и другата, са политически биткойни. Биткойн е удивителна социална технология. Биткойн изразява тезата, че би било добре да има ценен бранд в база данни без полезност като платежна система, просто нещо е ценно, защото хората в интернет доброволно са се съгласили, че е ценно, понеже е направено автономно, без решение на правителството.

Повечето сегашни български „водачи“ са чиста проба бостански плашила. Без тяхната сглобка – настъпва пълна катастрофа. Без тяхната „Полиция на мисълта“, филтрираща телевизионни програми и интернет, народът ще се русифицира; без „пълна победа на Украйна“ Путин ще стигне до Лондон. Най-смешното в глобалния капиталистически тоталитаризъм, към който спадат нашите „водачи“, е че те не могат да открито фашистки. Те са принудени поне да се опитат да изглеждат че подкрепят демократичните принципи (само че без референдуми!), върховенството на закона (само че за дребните нарушители!) и всички тези добри неща, които ЩЕ сторят на баснословни цени (боядисването и санирането на онова, което е построено при Живков!), поради което толкова често звучат като идиоти, като дори не могат да изложат последователен аргумент или да направят разбираемо публично изявление.

БСП, Възраждане и ИТН са друга тема, обречени да бъдат вечна опозиция (понеже са малцинство за „сглобка“), иначе – доста заможни хорица, които търчат из света, Европа и страната, за да убеждават унижените и оскърбените, че ще изградят – ако спечелят изборите – „по-социална“ държава. Най-голямата потенциална опасност на БСП е „Левицата!“, а също – Румен Радев; на Възраждане – БСП; на ИТН – всичките. Най-близките са най-далечните!

Та за кого бие камбаната!?

P.S. Промяната в България ще настъпи, когато Мария Габриел публично рецитира „Аз съм българче“. Поне три пъте!

Библиография

Eurostat, 15 January 2024. Average life satisfaction in the EU rated 7.1 out of 10. [Online]
Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-eurostat-news/w/ddn-20240115-1

Hudson, M., January 18, 2024. Credit the Economic Planner. [Online]
Available at: https://michael-hudson.com/2024/01/credit-the-economic-planner/

Moens, B., Martuscelli, C., Caulcutt, C. & Barigazzi, J., 15 january 2024. Can anybody stop Ursula von der Leyen?. [Онлайн]
Available at: https://www.politico.eu/article/ursula-von-der-leyen-european-election-2024-second-term-commission/

Steingart, G., 09.01.2024. Nach der Ukraine ist Deutschland der größte Verlierer des Krieges. [Online]
Available at: https://www.focus.de/politik/ausland/gastbeitrag-von-gabor-steingart-neben-der-ukraine-ist-deutschland-der-groesste-verlierer-des-krieges_id_259559223.html

WEF, McLennan, M. & Group, Z. I., 2024. The Global Risk: Report 2024. 19th Edition. [Online]
Available at: https://www3.weforum.org/docs/WEF_The_Global_Risks_Report_2024.pdf