/Поглед.инфо/ На 30 март 1944 г. военновъздушните сили на САЩ и Великобритания извършват една от най-тежките бомбардировки над София. Четиридесет и четвъртата година на ХХ век не започва на Девети септември, както се опитват да издокарат новото летоброене родните ни неофашисти днес. Какво се случва преди тая дата те не си спомнят, голяма склероза ги гони. Няма хиляди убийства на бойци от съпротивата, на непълнолетни и малолетни, няма десетки изгорени къщи, а и Холокоста го е хванала липсата! Няма и жандармерия, няма глад и мизерия, заради работещите изцяло за германската армия родна индустрия и селско стопанство. Днешните "корифеи" оневиниха всички, които през март 1941 г. с овации в НС присъединиха България към пакта на Хитлерова Германия, а 10 месеца по-късно обявиха война на Великобритания и САЩ. От август 1943 г. тези две държави започват да бомбардират София с цел да принудят съюзничката на Третия райх - България, да капитулира. Общата равносметка до април 1944 г. е: над 2000 убити, изчезнали или починали от раните си софиянци, над 3500 напълно унищожени сгради, над 12 500 разрушени. За жалост на днешните ни побеснели русофоби, не СССР извърши това.

Кой да помни и, че англоамериканците отпочват безмилостните атаки, защото цар Борис ІІІ, парламентът и правителството самоуверено отхвърлят предложението на ръководството на войската да се обяви София за открит град и в него да не се разполагат военни наши и чужди поделения, защото тя не може да се защитава при евентуални въздушни нападения. И София е наводнена с всевъзможни германски щабове, служби и поделения!

Днес ви предлагаме със съкращения любопитен документ, от който става видно откъде и как английското разузнаване получава координатите на обектите в столицата, които "летящите крепости" сриват. Шпионските донесения се изпращат в Кайро, т.е. и на Г. М. Димитров, а не в Москва и на Георги Димитров.

Документите по-долу разкриват в пълнота и малко известната бомбардировка на 24 март 1944 г. над двореца Врана на английската авиация, над невръстното ни тогава царче Симеончо. Не успяват бомбите да свършат това, за което са пуснати, поради не съвсем точния мерник, но остава доста за питане около "вероломното" нападение. Читатели на предишни издания на "Черно на бяло" питат за нещо, което не се открива лесно в архивите - кога, как и с чии средства (на царското семейство, на застраховател, или на държавата) е извършен основният ремонт и реставрация на полуразрушения дворец на българските Кобурги?

И още един въпрос, свързан с бомбардировките, който е с неповишена трудност. Ако нещата се бяха развили по начина, за който са бленували и в ОФ някои тогава, и в България бяха навлезли английски и американски войски, а не съветски, дали и тях народа ни щеше да обсипва с цветя и с прегръдки, или съпротивата щеше да избухне отново с пълна сила?

От бомбардировките през март до септември 1944 г. са само някакви си 5 месеца...

"Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923-1944", книга с очерци и документи на Орлин Василев, изд. на Работническата партия (комунисти) и Партиздат, 1946 г.

Из официалните доклади на военните и полицейски разузнавачи за връзките на българското съпротивително движение с английското разузнаване по време на Втората световна война

II. Сведения от Английския щаб за връзка

с България

От заловен дневник на английския щаб за връзка, който бе изпратен към "Главния щаб на българските партизански войски - с. Църна-Трава", се установява, че англо-американското Средиземноморско главно командуване е получило от своя английски щаб за връзка с България следните по-важни и по-характерни сведения:

1) София като обект за въздушни нападения:

Най-важни са кварталите в пространството между улиците: Московска, Патриарх Ефтимий, Царица Йоана и Адолф Хитлер, гдето се намират и най-важните германски щабове, складове и бази. Главни единични обекти: Централната пощенска станция, сградите на Министерството на войната, вътрешните работи, външните работи, Парламента и Двореца, Централната столична гара, както и предградията: Горна-баня, Княжево, Бояна и Враждебна (в Горна-баня се намира немската главна квартира, в Княжево и в Бояна има немски щабове и части, а във Враждебна има летище.) Задачата е поставена от Кайро на 26 декември 1943 година, а донесението е направено на 8 януари 1944 година, т.е. в срок от 13 дни.

III. Извод

На всяко разузнавателно искане от Кайро е било отговаряне от Щаба му за връзка в Църна-Трава средно за 12 дни. Като се сметне на куриера 6 дни път за отиване и връщане за София, се вижда, че сведенията са били събирани и предавани в срок от една седмица. Това дава основание да се счита с голяма положителност, че данните са измъкнати направо от учрежденията, които работят с тях и ги съхраняват. Такива са случаите с сведенията за българските държавни железници и за индустрията. Там следователно, има много дейни саботйори, които са органи на съпротивителното движение и които изпълняват всички разузнавателни задачи против правителството, поставени в Кайро.

Взаимодействието на българските партизани и съюзническите войски, по-специално английските, се установява и от друго едно тайно сведение на българската полиция.

"Летящи крепости над България", Румен Руменин, изд. "Христо Ботев", 1990 г.

24 март 1944 г. Противниковите бомбардировачи са открити в 20.30 часа при прелитането им над Шкодра. Групата е от около 40 машини. Над София долитат към 22 ч. Повечето от пуснатите бомби са запалителни. Бомбардиран е и дворецът Врана. Изгарят вторият етаж на новото крило и първият етаж на дясното крило. В донесенията се дават сведения за около 1500 запалителни бомби.

Богдан Филов, "Дневник",

изд. на ОФ, 1990 г.:

24 ІІІ. Петък. Тази вечер въздушно нападение. От Чамкория се чуваха гърмежи и се виждаха отблясъците на противовъздушната артилерия. Чуваше се по едно време съвсем ясно и шумът на аеропланите. Опожарен е бил дворецът "Врана", като са били хвърлени и 11 разрушителни бомби. Бомби са хвърлени в Бояна, Красно село, Овчата купел и Горна Баня. Жертви няма.

25 ІІІ. Събота. Посетихме с генерала "Врана", дето пожарът беше вече потушен. Изгорял е съвсем вторият етаж на новата сграда и дясното крило на първия етаж. Партерът и лявото крило на 1 етаж са запазени, но са станали необитаеми. Срещнахме се след това с княза. Предполагаме, че могат да нападнат и Чамкория...

Ген. Никола Михов, "Дневник",

изд. "Изток Запад" и ИК "Синева", 2004 г.:

Снощи - на двореца Врана нападение. Позор. Това е безобразие, за което ще съжаляват англичаните. А начинът на бомбардирането - хвърляне на много запалителни бомби, а след това 11 - разрушителни, е неокачествимо гангстерство. Искат с това да убият духа ни, но не ще успеят. Малкият ни цар да нападат!!! Скандал! И във войната има морал, понеже се бият хора, а не животни. С г. Филов отидохме днес да видим опожарения дворец. Много мъчно гледах цялата картина. Особено ме натъжиха, като видях много хубави играчки, картини и портрети на Цар Симеон и Княгиня Мария Луиза, пръснати, изцапани в сажди и окаляни. Спрях се пред едно платно с цветя, рисувано от малката княгиня и натъжен отвърнах поглед. Господ ще им върне това безобразие на нападателите!

"Дневник" на Евдокия (Кита) Филова (съпруга на Богдан Филов), изд. "Христо Ботев", 1992 г.:

24 ІІІ. Нападение специално над двореца Врана. Едва си отдъхваме от нападението на 17 т.м. и ето ново, и то страшно. Към 1 часа се обадили на ген. Михов по телефона, че е бил нападнат дворецът Врана: с много запалителни бомби. Мъжете станаха, облякоха се набърже и тръгнаха към София. Дойдоха си към 4 часа. Картината била страшна. Повече от 400 запалителни бомби са хвърлени. Изгорели са таванът и горният етаж на новия дворец. Няма нито една жертва. Царицата, децата и всички придворни са били в бункера. Князът и градинарят са гасили. От бога са останали живи. Царицата и децата не са видели пожара. Извели са ги от другия изход на бункера в парка, оттам в кола и право тук, в Чамкория, още през нощта.

25 ттт. Възмущенията от това зверско нападение нямат край. Какво искат тия хора? Да убият нашия малък цар? Бъдещето на България, надеждата на един народ? Това е нечувано покушение, едно демонично и сатанинско нападение, което не може с нищо да се окачестви и оправдае дори от най-големите зверове и жестоко-сърдечни индивиди. Да посегнат на едно дете!... Нима ще има още хора, които да се прекланят пред англо-американските похвати?

"Спомени" на Царица Йоана,

Университетско издателство "Св. Климент Охридски, 1991 г.:

Въздушните атаки над столицата ни принудиха да се преместим в двореца Врана. Сградата е изолирана в открита местност, в центъра на един парк. Рано или късно щеше да привлече вниманието на бомбардировачите. Беше ми възразено обаче, че нейната изолация представляваше гаранция за сигурност.

Съюзническите бомбардировки, американски и английски, продължаваха почти всеки ден, почти всяка нощ. Този инцидент наистина бе със сигурност организиран и осъществен на 24 март 1944 г., когато през нощта и с две продължителни възобновявания, паркът на Врана бе ожесточено бомбардиран с повече от 500 запалителни заряда, от които 36 подпалиха горните два етажа на двореца, паднаха единадесет тежки бомби също в парка. Една от тях направи кратер с диаметър седем метра и три дълбочина, който се напълни с вода. Пуснахме в него червени рибки и го нарекохме езерото Чърчил...

Бомбардировката на двореца обаче бе извършена "нарочно" от английски самолети. Един малък бункер, построен към двореца, ни спаси по чудо. Опитът не успя (бе само първият, както ще видим), но голяма част от вещите, с които бяха свързани толкова паметни неща и спомени, включително моите книги, бяха загубени. Моят девер Кирил в този случай даде доказателство за изключителна смелост. Спаси от пламъците старото крило на двореца, построено почти изцяло от дърво, обезвреждайки една запалителна бомба преди да избухне.

Из спомените на Симеон ІІ „Една необикновена съдба”, изд. „Сиела”, 2014 г.

„Врана” беше ударена през нощта на 24 март 1944 година – ден, в който умишлено бяхме целени от „Роял Еър Форс”. Къщата се запали и ъгловата кула се срина. На нея имаше много хубав часовник, който никога не бе възстановен на мястото му. Над двореца бяха пуснати около 500 запалителни бомби, както и единадесет бомби от по осемстотин килограма. Никога няма да забравя тази дълга нощ. Бункерът се тресеше. Шумът беше непоносим. Мислехме, че всички ще умрем. Мама, облечена в черно и с броеница в ръка, оставаше невъзмутима. Владееше се с възхитителна сила…

Според мен бомбардирането на двореца беше нападение с цел деморализиране: в околностите нямаше военни цели, ставаше дума само за нашата резиденция…

Тъй като къщата беше опожарена, малко преди разсъмване потеглихме за „Царска Бистрица”…. „Царска Бистрица” не беше бомбардирана, защото къщата беше много умело камуфлирана от германците…

Сборник с документи "Борис ІІІ и Симеон ІІ царе на българите и швейцарската дипломация (1937 - 1946)", Николай Михайлов, изд. "Етера"- София и "Обектив"-Ловеч, 1993 г.

Из писмо на Цар Фердинанд до принц Кирил

Двореца Св. Анатол, 2 април 1944 г.

Драги ми Кирил,

Твоето вещо и разумно писмо четох с внимание и голям интерес. Дълбоко съм опечален от разрушенията, които са станали в София. Много тъжа за унищожението на Зоологическата градина, за която аз, а след мен и покойният цар Борис бяхме положили толкова грижи за нейното развитие. Тая градина беше не само моя гордост, но и гордост на България. Ако не загинем всички до свършването на войната, то ти трябва да сториш всичко за нейното възстановяване, защото тя бе единствена на Балканите.

Шифровата ти депеша за последните нападения и за опожаряването на Врана много ме огорчи и наскърби. Тоя дворец, който аз издигнах на едно каменисто поле, не отстъпваше в нещо по своята красота и пред най-прочутите европейски дворци. И за неговото реставриране ще трябва някой да поеме грижата.

Мислено при вас, (п) Фердинанд І

Из бомбардировките над София

Париж, 9 май 1944 г.

(Статия от Пол Жантизон)

Допреди последните месеци само Западна Европа от Рим до Бремен и от Брест до Берлин бе подложена на бомбардировки. Откакто, обаче, американските въздушни ескадри имат базите си в Южна Италия, въздушният терор се разшири.

Най-силно впечатление направи това, което се случи малко след третото голямо нападение. На 24 март една малка англо-американска формация нападна и опожари царския дворец "Врана", на 15 км. от София. От смъртта на цар Борис царицата и двете й деца, малкият 6-годишен цар Симеон и малката княгиня Мария-Луиза, живееха усамотени в този дворец, заобиколен с голям парк. Цяла България се възмути от това чудовищно покушение. То бе дело без прецедент даже в тази война, по-жестоко от всяко друго. За първи път ескадра от бомбардировачи се съгласи да потърси, нападне и разруши убежището на една вдовица и децата й, като че ли се касаеше за особено опасен военен обект. Това дело на печална слава изпълни страната с гореща ненавист спрямо англо-американците. Така въздушните нападения добиват политическо влияние и даже политическо значение.

Най-ловките воюващи в никой случай не са ония, които свеждат въздушната война до редица действия на заплахи и тероризъм и които нарушават основните закони на морала и на историята.

(п) Пол Жантизон

Aujurdhui 9.5.1944

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели