/Поглед.инфо/ Това, което се случва в България в деветия ден на септември 1944 г., слага край на един от най-срамните периоди в историята на България, въвлечена от управниците си в мрачната авантюра на Хитлер. Днес спекулациите около девети септември са безчет. Нека поне да надзърнем в реалиите на този съдбовен за страната ни ден чрез спомените на участници в тогавашните събития, особено ценни поради тяхната автентичност.

Кимон Георгиев (1882-1969) завършва военно училище в началото на миналия век. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Един от основателите на Военния съюз, Народния сговор, член е на Политическия кръг "Звено". Участва и в трите преврата по времето на "демократичното" развитие на България преди 1944 г. и след тях става министър и министър-председател. Избиран е за депутат и заема най-различни министерски постове.

Антон Югов (1904-1991) е виден деец и ръководител на БКП и на въоръжената съпротива по време на Втората световна война. След края й става министър на вътрешните работи (1944-1949) и министър-председател (1956-1962).

Вадим Кожевников и М. Сиволобов посещават България като кореспонденти на в. "Правда" няколко дни след 9 септември 1944 г. Докладът, който изпращат на Георги Димитров е един изключително ценен поглед към случващото се в България по онова време. 


Кимон Георгиев 
Спомени за завземането на властта в София в нощта срещу 9 септември 1944 г. 

...На 8 септември след обяд у дома се състоя последното заседание на нелегалния Нац. комитет на От. фронт. Обсъждахме и определихме окончателно състава на отечественофронтовското правителство. Ударът беше решен за нощта срещу 9 септември.

Моята задача беше особено трудна. Трябваше да уговарям отделните лица за разпределението на министерските постове. В такива случаи, както се знае, трябва да се преодолеят интереси, амбиции, да се проявява такт и пр. Никола Петков например искаше да стане министър на вътрешните работи, а Венелин Ганев - министър на правосъдието...

Друга група уточняваше техническото изпълнение на акта за завземането на властта през тази същата нощ.

Това беше бурната и напрегната нощ, в която се роди истинската народна власт. 
Към три часа след полунощ получихме съобщение, че повечето от важните пунктове в столицата са завзети съобразно установения план от силите на Отечествения фронт.

Около 5 часа сутринта новото правителство се отправи към сградата на Министерството на войната, която беше обкръжена от артилерийски части, верни на Отечествения фронт и партизански групи.

Тук, на крак, в стая № 25 на партера, стаята на дежурния офицер, се състоя първото заседание на правителството. Оттук в 6,5 часа прочетох следната прокламация към българския народ:...

Малко след като прочетох прокламацията към народа за образуването на правителството на Отечествения фронт, още докато бях във Военното министерство, във временния ми кабинет на министър-председател доведоха регента Кирил. Бяха го задържали в Боровец веднага след преврата през нощта и го бяха докарали във Военното министерство...

Филов не беше още задържан. Той се кри някъде ден-два след 9-ти септември... 
Когато излязохме от подземието на Министерството на войната, навън дефилираха вече партизанските отряди. Неописуемо въодушевление и непрекъснато "ура се носеше във въздуха. Безпределен ентусиазъм и възторг беше завладял огромните маси от хора, които изпълваха улиците и площадите... 

"Из личния архив на Кимон Георгиев", том ІІ, Държавна агенция "Архиви", 2008 год. 


Антон Югов 
Спомени за събитията в София през нощта срещу 9 септември 1944 г. 

Още към 3 часа през нощта ни съобщиха, че ударът срещу Военното министерство е успял. С Кимон Георгиев се срещнахме на тротоара - аз заедно с Добри Терпешев и Георги Чанков бяхме преди това на бул. "Евлоги Георгиев" 31 в дома на Петър Вранчев, Кимон Георгиев и Дамян Велчев в съседната къща на един доктор, а Цола Драгойчева и Димитър Ганев бяха у Ячо Кабаивански. С коли отидохме в завзетото вече министерство и още около три и половина - четири без петнадесет се докладва вече там, в министерството, че са завзети всички набелязани обекти в столицата. По радиото, което се намираше в същата сграда, казахме да съобщят, че в четири часа ще се направи важно съобщение. Ставаше дума за прокламацията, с която новият министър- председател ще се обърне от името на Отечествения фронт към народа. Спомням си, че говорителят на радиото, когото бяхме казали да намерят и да доведат, буквално си беше "глътнал езика". Той, опитният и трениран спикер, така се беше уплашил, че отначало не можеше да произнесе звук...

Още на 9 септември казах на бай Кимон, че на мястото на полицията ще трябва да създадем нов орган - Народна милиция. Кимон Георгиев веднага ми отговори: "Разбира се! Ние извършихме историческа промяна. Незабавно трябва да издадем постановление за образуването на народна милиция."

И аз още същия ден, на 9 септември, след обяд, седнах да пиша правителствен документ за образуването на милицията. Това беше първото постановление, което пишех в живота си. Кой от нас беше писал такива работи! Години наред ние бяхме в нелегалност и нямахме опит в държавните дела.

Правителството, първото правителство на Отечествения фронт, се уточняваше преди и на самия 8 септември 1944 г. На 7 септември Политбюро на ЦК на Партията определи министрите - представители на партията в кабинета. Тогава и мен ме посочиха като министър на вътрешните работи. На другия ден, на 8 септември, в дома на Кимон Георгиев, Добри Терпешев участвуваше от наша страна в окончателното определяне на състава на Министерския съвет. Знаех, че имаше възражения срещу Петко Стоянов, Димо Казасов, Дамян Велчев. Помня например, че Тодор Тошев беше против това Дамян Велчев да бъде министър на войната. Но различията се изгладиха...

Голям и верен съюзник на нашето общо революционно дело беше Кимон Георгиев. Веднъж като се свърза с партията - още от 1936-1937 година, и вече не отстъпи!... 

"Из личния архив на Кимон Георгиев", том ІІ, Държавна агенция "Архиви", 2008 год. 


Из информационния доклад 
на военните кореспонденти на в. "Правда" В. Кожевников и М. Сиволобов 

Б. М., 24 септември 1944г. 
До другаря Г[еорги] М[ихайлов] Димитров

Пристигнахме в София четири дни след държавния преврат, който беше извършен в страната, и три дни преди съветските части да влязат в столицата на България. 
В качеството ни на военни кореспонденти ние сме имали възможността да видим неведнъж голямо великолепие, тържественост при освобождаването на нашите градове от немските окупатори, ликуването и радостта на народа. Но това, което видяхме в България, надхвърли всички наши очаквания и дълбоко ни развълнува. 
По пътищата, по които трябваше да премине Червената армия, при влизането във всяко градче и село бяха издигнати триумфални арки, обвити в цветя и лозунги: "Добре дошли, наши освободители". Населението на всяко градче и село от ранни зори излизаше на тези пътища с хранителни продукти в кошници и бохчи, разполагаше се край пътя и по няколко дни очакваше идването на частите на Червената армия.

Посрещанията, които ни организира българският народ, чувството на искрено ликуване, което срещахме на всяка крачка, бяха проява на стихийната воля, на радостта му. Всичко това не беше предварително организирано и подготвено от някого...

Огромният брой червени знамена с емблемата на Съветския съюз - сърп и чук, които украсяват държавните учреждения, червените ленти и червените звезди, носени не само от граждани, но и от войници и офицери от българската армия, ни напомня революционната ситуация през 1917 г. в Русия...

В населения пункт Ловач [Ловеч] ни се наложи да станем свидетели на революционни настроения, които приеха крайно нежелателен характер и форми, и говореха за определени неразбирателства в българската армия. Целият офицерски състав на гарнизона в Ловач [Ловеч] бил арестуван, при това ръководителите на комунистическата организация представяха подобни действия като борба срещу фашистките елементи в страната. Нас ни заведоха в затвора, обещавайки да ни покажат заловени фашисти. Бяхме убедени, че ще видим немски войници и офицери, а видяхме български офицери. Тълпата с яростни крясъци се хвърли към решетките. Само с най-енергични усилия ни се удаде да предотвратим линчуване и с помощта на местните власти успяхме да не допуснем неоправдано кръвопролитие...

В армията фактически е установено двувластие. От една страна, остатъците от командния състав, а от друга, войнишките комитети. Последните на практика са взели властта напълно в свои ръце. Ненавистта на войнишките маси към офицерите е естествена, тъй като българската армия дълго време беше за българския народ душител на народноосвободителното движение. Би било целесъобразно, ако проверката и чистката в армията се поверят не на войнишките комитети, а на специална държавна комисия, която въз основа на фактите обективно да определи качествата на един или друг офицер...

По време на преминаването на части на редовната българска армия през София видяхме лозунги с явно провокативен характер. Например "Смърт на капитализма", т. е. лозунги, насочени към разпалване на гражданска война в страната. Подобни лозунги намираха място не само по плакати, но очевидно живееха в много горещи глави от състава на армията и от средите на гражданското население. 
По всички тези факти споделихме нашето мнение с командващия народноосвободителната армия в България генерал Благой Иванов. Той заяви, че фактите са му известни и че той се отнася към тях отрицателно. Командването на българската армия е предприело редица мерки и готви специална заповед, забраняваща редовните части на българската армия да носят червени знамена с емблемата сърп и чук и замяната на военни емблеми с червени звезди и ленти. Колкото до войнишките комитети, заяви генерал [Благой] Иванов, сега е много трудно да се пресече тяхната активна дейност...

След посещението ни и разговорите с членовете на ЦК на българската компартия ни се струва, че това са изключително предани, най-добри синове на българския народ, имащи многогодишен революционен опит от нелегалната си дейност, но които, стигнали до легална работа, се боят да не изпуснат революционната ситуация и не се ориентират съвсем правилно във външнополитическата обстановка, съществуваща около България... 

Военни кореспонденти на "Правда" 
Майор (п) В. Кожевников 
Майор (п) М. Сиволобов 

"България непризнатият противник на Третия райх", 1995 г.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели