/Поглед.инфо/ Сигурно вече и Наско Ментата е наясно, че първият изпълнител на направилия го популярен чалга хит "Шушана" не е Преслава. Че това е стара еврейска песен, записана преди повече от половин век. Едва ли обаче някой се досеща, че и белгийците си имат Шушана. И то в столицата си. Трудно е да се предположи, защото не става дума за музикален шлагер.

В края на отишлата си вече година Винсент дьо Волф, кмет на брюкселската община Етербек, тържествено откри новата сграда на фритерията "Maison Antoine". Събитието имаше възторжен отклик в пресата и телевизиите. На мен обаче мъничкото старо здание ми беше по-симпатично. Може би, защото беше по-близо до замисъла на Антоан Десме, който през 1948 г. започва със съпругата си да пържи и продава картофи. Ние ги смятаме за гарнитура, но белгийците често ги консумират като основна храна, както китайците - ориза. Твърди се, че пържените картофки са се появили в кухнята на Фландрия още през XVI в. Дори бе изготвена петиция за признаването им за белгийски национален деликатес. Което пък предизвика гнева на френските фермери, които също имат претенции към произхода.

Семейният бизнес на Антоан Десме се разраства. Продукцията му става популярна не само в Белгия, но и в съседните страни. А "Ню Йорк таймс" публикува статия със заглавие "Най-добрите пържени картофи в света". Фритерията е на площад "Жордан", съвсем близо до европейските институции. Наскоро дори Ангела Меркел е дошла по блокираната за други човешки същества улица "Фроасар", за да опита деликатеса. Снимка от този момент е изложена в заведението. Негови клиенти са били Мик Джагър, Джони Холидей и още куп знаменитости.

Осеммесечният ремонт е глътнал 477 хиляди евро, по 10 хиляди на квадратен метър. Което по-разумните преценяват като излишно разточителство. Още повече, че и преди, и сега опашките са все така отчайващи. Фритюрниците са три, всеки обслужван от по един работник, който се старае едновременно да пържи, да изцежда готовите картофки, да ги поднася в хартиени кесии, да ги осолява и да добавя пожелания от клиентите сос, да урежда сметката и да връща ресто. Това няма как да не се проточва във времето и за уж бързата храна често се чака по цял академичен час. На онези, които нареждаме опашките сред най-големите неудобства на обслужването при социализма, това ни действа разочароващо. Но тук с нечовешко търпение кротко си чакат реда. Бавната услуга е притегателна и за туристите, защото било безкрайно вълнуващо за външните да се докоснат до местното усещане.

Подобни вълнения обаче няма как да трогнат необсебения от мании. Още повече, че същият продукт се предлага и в многобройните заведения наоколо, при това заедно с безспорно превъзходната белгийска бира. И без никакво бавене. А най-вече защото деликатесът на "Maison Antoine" представлява най-най-най-обикновени пържени картофи. Каквито може да се поръчат и другаде в Белгия, във Франция, в Нидерландия, че и в България. Може да се приготвят и вкъщи. Защо е този зор тогава?

Отговорът не е в различните вкусове. А по-скоро в еднаквите. В уеднаквените. Как става така, че почти всички вкупом се втурват към някой продукт на кулинарията, на музикалната или филмовата индустрия, който по нищо не се различава от други производни на същия бранш? Как вкусовите рецептори на уж съставеното от индивидуалности множество започват да дават едни и същи оценки и да пращат сигнали към мозъка да се купува онова, което купуват и другите? Разбира се, в отговора е вплетена и традицията, и дълго и грижливо изгражданата репутация, но това не е всичко, дори не е най-важното. Без рекламата тези опашки нямаше да ги има. А рекламата нямаше да е всесилна не само ако не се лееше от всички възможни канали. Но и ако в течение на десетилетия не беше подготвила цели поколения да вярват не на собствената си преценка, а на внушенията, че едно или друго е върхът. И генерациите стоят по 45 минути пред "Maison Antoine", за да си купят по една хартиена кесия с най-обикновени пържени картофи.

Тъкмо в това се състои нашушанването. Което в Стара Европа отдавна е факт. В новите членки на ЕС обаче в началото на прехода то катастрофира. Достатъчно е да си спомним провала на всепризнатия експерт Жак Сегела, чиито съвети доведоха СДС до загуба в първите демократични избори. Сега обаче и у нас е почти същото. Хаосът в главите на хората се подрежда от рекламните стратегии. Тъкмо затова лишени от качества политици и стоки стават предпочитани. И не само свикваме с чалгата във всичките й измерения, но и сме на път да се примирим с ГМО, с узаконяването на третия пол, на еднополовите бракове и на всичко друго, което е предназначено да засили бъркотията в умовете. Ще го приемем, защото вече сме достатъчно нашушанени. Някои ще се усещат и ще реагират, но какво от това? Опашките пред "Maison Antoine" ще си останат все така дълги и кротки.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели