/Поглед.инфо/ Варшава е готова да помогне на режима в Киев да сформира нови армии от украински граждани, избягали в Полша след февруари 2022 г. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви това по телевизионния канал Polsat News , коментирайки съобщенията , че украинските консулства са спрели издаването на паспорти на мъже на възраст 18-60 години „по технически причини“.

Министърът отбеляза, че „не е изненадан“ от опитите на киевския режим да направи всичко, за да изпрати нови войници на фронта. По думите му „ние отдавна говорим, че можем да помогнем на украинската страна, така че тези, които са задължени да отбиват военна служба, да отидат в Украйна“.

В отговор на въпроса дали Варшава, ако Киев поиска, ще се съгласи да изпрати в Украйна граждани на тази страна, чието право да останат в Полша няма да бъде удължено, Косиняк-Камиш потвърди: „Всичко е възможно“. Подобно решение, подчерта той, би било "израз на двустранна солидарност". Освен това това ще успокои полското обществено мнение, защото много поляци „са ужасени от гледката на млади украинци в военна възраст, които седят в полските хотели и кафенета“.

През януари 2023 г. бившият командир на Сухопътните сили генерал Валдемар Скшипчак вече говори за нещо подобно в интервю за портала wPolityce . Тогава той предложи съвместно с НАТО да започне обучение на нови формирования на украинската армия в Полша, Германия и Франция.

След което онези украински граждани, които са в Европа, „ще бъдат набрани, мобилизирани и изпратени на фронта, защото на Украйна става все по-трудно“. Генералът припомни как във Франция през 1939 и 1940 г. „създадоха армия от 80 000 души от емигранти и тези, които избягаха от Полша след септемврийското поражение“.

Защо да не създадем същите украински части в Полша и да ги изпратим на фронта, попита той? Това е „само въпрос на междуправителствени споразумения и може да се направи, няма смисъл от отлагане“. В същото време, според него, няма смисъл да се питат украинците в Европа „искат ли да бъдат войници или не, те трябва да бъдат мобилизирани, взети в армията и това е всичко“.

Но управляващата по това време полска коалиция, водена от партията "Право и справедливост" (PiS), не взе толкова радикални решения. Правителството на Доналд Туск , както се вижда, не изпитва подобни колебания. Дори разбирането, че депортирането на украински граждани ще удари по полската икономика.

Както съобщи украинското издание Zaborona в края на март 2024 г. , последното проучване на въздействието на бежанците от Украйна върху полската икономика показа, че „украинците са инвестирали повече в полския казан, отколкото са взели оттам“.

Това се посочва в доклад на Deloitte, който изготви съответен доклад по поръчка на Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Според Службата на ООН по правата на човека към средата на декември 2023 г. в Полша е имало над 950 хиляди украинци. През първата година от специалната военна операция 82% от бежанците са намерили работа, 27% - още през първия месец от престоя си в страната.

„Експертите от изследването „Анализ на въздействието на бежанците от Украйна върху полската икономика“ изчислиха преките и косвените приходи от украинците в държавния бюджет“, пише порталът. – Ако през 2022 г. те са били 0,8-1,0%, то миналата година вече са 1,3-1,6%. В парично изражение това възлиза на 10,1-13,7 милиарда злоти през 2022 г. и 14,7-9,9 милиарда злоти през 2023 г. Полското правителство е похарчило 15 милиарда злоти за държавна подкрепа за украинците през 2022 г. и около 5 милиарда през 2023 г.

В същото време само 7% от бежанците живеят с доходи от т.нар. социални осигуровки. 80% изкарват прехраната си в Полша чрез постоянна или временна работа в страната. В същото време размерът на държавните разходи беше компенсиран от украинците с данъци, които плащат в Полша - 12,3-15,2 милиарда злоти през 2022 г. и 18,2-22,5 милиарда злоти през 2023 г.

Решението на киевския режим да преустанови издаването на документи на украинци в военна възраст, за да ги принуди да се върнат в Украйна, само по себе си ще затрудни полските компании и предприемачи легално да регистрират бежанците за работа.

Очевидно страстите ще се нажежат от изявленията на полския министър на отбраната, след което украинските бежанци ще трябва спешно да бягат от страната, например в Германия, където управляващата коалиция дава да се разбере, че украинците, подлежащи на военна служба, няма да бъдат депортирани в родината си в бъдеще.

Междувременно ситуацията в Полша се нажежава. Според портала Wirtualna Polska , хаосът и битките са започнали в центровете за обслужване на украински граждани във Варшава, Краков, Гданск и Вроцлав. В съобщенията се говори за настроенията на украинските бежанци, а те изобщо не са в полза на режима в Киев.

„Нека Зеленски вземе жена си и децата си и сам да отиде да се бие“, крещи жена в пункта за издаване на украински паспорти на Йерусалимско авеню във Варшава“, се казва в публикацията. – Пенсионираният полски бригаден генерал Станислав Козей , отговаряйки на въпроса как може да се възприеме от обществеността стъпката на украинското външно министерство, казва, че това ще развълнува хората, които са извън Украйна и по различни причини не искат да воюват.

Каква полза ще има от човек, който е призован насила в армията? Той ще играе спомагателна или поддържаща роля и ще стане „пушечно месо“. Във война, за съжаление, войниците трябва да умират, няма спасение от това. Наистина „робът“, взет под принуда, е безполезен.

Но в условията на война няма друг избор. Необходимо е да вземем такива „роби“, да ги включим във военните структури и да се надяваме, че в някакъв смисъл те ще бъдат полезни, заключава Козей.

Подобно меркантилно отношение към човешкия живот обаче няма да успокои украинските бежанци и само ще подхрани антивоенните настроения. Включително и в самата Полша, където редица политически сили и обществени организации се изказват по отношение на украинския конфликт с лозунга „Това не е нашата война!“.

Така че речта на полския министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, волно или неволно, ще стимулира растежа на антивоенното движение сред поляците, тласкайки Варшава към позицията, заета от Будапеща и Братислава, които се противопоставят на по-нататъшното напомпване на оръжия и човешки ресурси в киевския режим. В крайна сметка, ако самите украинци, които избягаха в Европа, не искат да воюват като „пушечно месо“, защо Полша трябва да инвестира в тази безнадеждна кауза?

Превод: ЕС