/Поглед.инфо/ Основни направления в дейността на Арктическия съвет са опазването на околната среда и устойчивото икономическо развитие на полярния регион. Организацията е основана през 1996 год. В нея членуват Дания (заедно с Гренландия и Фарьорските острови), Исландия, Канада, Норвегия, Русия, САЩ, Финландия и Швеция.

Представителството е пъстро – то включва държави, които на пръв поглед имат малко общо помежду си, а историята на взаимоотношенията им е противоречива. Различни са площта, народопсихологията, политическата система, структурата на икономиката. И амбициите. Някои специалисти, например, дори се съмняват в правото на Исландия да претендира за участие в разискванията по проблемите на Арктика, тъй като отвъд Северния полярен кръг нейни са само островчето Гримси с площ 5,3 квадратни километра и сто човека население, необитаемата скала Колбейнсейн и част от изключителната икономическа зона. Това не пречи на потомците на викингите в пренията да се противопоставят активно на своите братовчеди от Норвегия и Дания (изпод опеката на последната те излизат през 1944 год.).

Едни разполагат с повече място под слънцето от други, ала по волята на съдбата всички те са съседи и трябва да съжителстват мирно. Сближава ги здравият разум. Опазването на природата, животът в изключително трудни условия и безопасността са обща грижа. Преговорите в работните групи на Арктическия съвет (АС) често са сложни. И въпреки че участниците защитават своите национални интереси, в края на краищата те съумяват да съгласуват изгодни за всички решения.

Понастоящем се изпълняват около 80 проекта, свързани с климатологията, екологията, икономиката, здравеопазването, културата, предотвратяването на извънредни ситуации, защитата на интересите на населението на Крайния север.

Благодарение на съвместната работа полярните области се изчистват от радиоактивни и опасни химични отпадъци, селищата биват захранвани от източници на алтернативна енергия, транспортът на хора и товари става по-безопасен. Взимат се мерки за преодоляването на проблема с недостига на специалисти в отдалечените райони.

Подписани са споразумения за сътрудничеството в спасителните операции, за укрепването на международното научно сътрудничество и т.н.

Под егидата на организацията са създадени Арктическият икономически съвет и Арктическият форум на морските гранични служби.

Важен е проектът за цифровизация на културното наследство на малките народи. По този начин е съхранен езикът на горските юкагири (самоназвание: одул, вадул – «могъщ». Един от най-древните етноси в Североизточен Сибир. Неговите представители живеят основно в селата Нелемное и Зирянка в Якутия. Занимават се с лов и риболов, развъждат кучета (нямат други домашни животни).)

Зачитането на интересите на съседите, сътрудничеството в науката и икономиката се явяват залог за мир и благоденствие. Защото с дружни усилия може да се свършат много добри неща за природата и обществото (а с такова разбиране и преходът към ноосферата е постижим).

След 2022 год. западните участници в АС прекратиха всички контакти със своите руски колеги, а това доведе до блокирането на работата на организацията. Множество проекти бяха спрени. Случилото се е резултат от стремежа на глобалистите да заграбят всички световни ресурси. Вече трето десетилетие те изтриват от картата държави и народи. Но сега нещо се обърка…

На Руската федерация принадлежат 40 процента от територията на Арктическия регион. Страната активно разработва тамошните залежи на полезни изкопаеми (70% от добивания нефт и газ са от Крайния север). Разполага с най-големия флот от ледоразбивачи. Изгражда инфраструктура по крайбрежието. Това е голяма, напълно самостоятелна сила. И неочаквано за нейните опоненти се оказа, че привързаността към принципите на международното право, което тя непрестанно демонстрира, не е признак на слабост. Москва защитава системата, гарантираща баланса на интересите, мира и човешките права по света. И умело противостои на беззаконието, насаждано от противниците.

В средата на февруари 2024 год. руснаците предупредиха, че няма да допуснат да ги изолират от дейността на Арктическия съвет, и прекратиха платежите за нуждите на Секретариата. Според някои източници те са готови да напуснат организацията, като планират да продължат работата по усвоването на Крайния север заедно с дружествените държави от Евразийския икономически съюз и БРИКС.

Броени дни след това Секретариатът, председателстван от Норвегия, съобщи, че официалните заседания на работните групи ще бъдат постепенно възобновявани. На 3 април е насрочена видеоконференция по въпросите за защитата на морската среда.

Има няколко обяснения за решението на ръководството:

  • Там разбират чудесно, че проблемите на Севера може да се решават успешно само със съвместните усилия на всички съседи в региона.

  • Без Русия би се усилило влиянието на тринадесетте страни – наблюдатели в АС. Неминуемо ще нарастнат противоречията между преговарящите и работата им ще бъде затруднена. Впоследствие е възможно дори да бъде оспорено лидерството на старите членове, например, от амбициозната Великобритания.

  • Китай ще получи достъп до Арктика чрез проектите, изпълнявани заедно с руснаците. А това никой не иска.

  • Или пък на професионалистите в Съвета им е омръзнало да чакат военните и банкерите да се наиграят в мръсните си игрички? Работата се трупа…

Важното е, че поне този път логиката надделя над политическите страсти. Може би.

Далечните конфликти приключват, управляващите и идеологиите се сменят, а съседите остават. И с тях трябва да се живее и работи. За да има мир, просперитет и бъдеще. За всички.