/Поглед.инфо/ Някои от основните антикомунистически тези, с които се сблъскваме покрай 9-ти май.

Въпрос – Вярна ли е тезата, че пактът Рибентроп-Молотов значи, че СССР е бил съучастник на Германия в нападението над Полша

Отговор

След Първата световна война Полша е буквално раздута със земи, които не й принадлежат. Провежда се усилена политика на демографска промяна в земи на Западен Беларус и Западна Украйна. На власт е маршал Пилсудски, чиято идеология за „интермариум” предвижда установяване на полското влияние от Балтийско до Черно море. През 1934 г. Полша сключва пакт за ненападение с Хитлер.

На 22-23 септември 1938 г. се провежда среща в Берхтесгаден, за да се дискутират немските претенции към Чехословакия. Франция не поисква от Съветския съюз да помогнат съвместно на Чехословакия, а и Полша и Румъния заявяват, че ще откажат да пропуснат съветски войски. Малко по-късно, след проведената на 30 септември 1938 г. Мюнхенска конференция, Полша и Унгария участват в териториалното разграбване на Чехословакия.

Същевременно Полша се опира на гаранции и от Великобритания и Франция. Заради опитите й да провежда политика в угода на всички, Чърчил я нарича „европейската хиена” (ТУК http://www.aif.ru/society/history/1327392 ).

На 21 март 1939 г. Великобритания предлага на Франция, СССР и Полша да се съвещават за обща съпротива срещу нацизма. Съветският съюз предлага в съюза да се включат и други страни, но Лондон отказва. По това време, в изпълнение на решението на Обществото на народите да се помогне на Китай срещу японската агресия, СССР се бие срещу имперската армия при езерото Буир Нур и Халхин Гол. Същевременно Великобритания и Франция искат от СССР да помогне в случай на нужда на Полша и Румъния, но не му предлагат реципрочна тяхна намеса. (проф. Георги Марков, „Светът през 20-ти век”).

При това положение Москва няма особен избор и се ориентира към пакт с Берлин. Според сключения пакт Съветският съюз присъединява само земи, откъснати от Беларус или Украйна.

След нападението над Полша, Великобритания и Франция обявяват на Германия т. нар. „странна война”, защото въпреки двойното си числено превъзходство на укрепената линия „Мажино” (105 британски и френски срещу само 50 немски дивизии), те не предприемат никакви действия в защита на съюзника си Варшава.

Въпрос - Само Германия ли напада Русия?

Отговор

Всъщност в запланувания от Хитлер „нов кръстоносен поход на Изток” участие вземат представители на множество европейски народи. Френски, словашки, финландски, хърватски, унгарски, румънски, испански доброволци се включват на страната на нацистите. Някои корпуси са по-многобройни от други и дори се сформират самостоятелни поделения – мюсюлманската балканска СС-дивизия „Ханджар”, украинската „Галичина”, австрийската алпийска СС-дивизия... (ТУК http://www.novazora.net/2011/issue34/story_11.html; ТУК http://solidbul.eu/?p=3837)

Въпрос – Чий е решаващият принос за победата над Райха?

Отговор

На 22 юни 1941 г. Германия атакува СССР с 4 600 000 войници, 5000 самолета и 3700 танка. На Източния фронт са съсредоточени 85% от немските танкове и 75% от артилерията. Фронтът има дължина 4000 км от Финландия до Кавказ. (ТУК http://www.novazora.net/2011/issue25/story_10.html )

Дори след откриването на Втори фронт, на Западния фронт никога не се бият повече от 75 немски дивизии, докато на Източния фронт се сражават никога по-малко от 200 немски дивизии, най-често между 235 и 265 дивизии, с обща численост 5 500 000 мъже.

В решаващото сражение при Курската дъга (5-12 юли 1943 г.) участие от двете страни вземат почти 4 млн. войници, 40 000 оръдейни дула, 13 000 танка, 12 000 самолета.

Разрушенията в СССР са ужасяващи – 1700 града, 70 000 села, 320 000 фабрики. СССР губи 30% от националното си богатство. Според различните оценки, жертвите са между 22 и 27 млн. души. Само в блокадата на Ленинград загиват повече хора от общия сбор на военните и цивилни жертви на Великобритания и Съединените щати, взети заедно – между 700 и 900 000 души. (ТУК http://www.duma.bg/node/100021)

Въпрос – Какви са отношенията между съюзниците в Антихитлеристката коалиция?

Отговор

Като цяло по време на войната се изграждат отношения на доверие и сътрудничество, но често пъти страните преследват и свои собствени интереси.

Пример за неизпълнени задължения са:

  • През май и юни 1942 г. са сключени споразумения между СССР и Великобритания и СССР и САЩ. Така постепенно се изгражда Антихитлеристката коалиция. Съюзниците се договарят Втори фронт в Европа да бъде открит най-късно до края на 1942 г.

  • Въпреки договорките да се направи десант във Франция, през юли 1943 г. англо-американските сили дебаркират в Сицилия.

  • На конференцията в Техеран (28 ноември -1 декември 1943 г.) е взето решение Вторият фронт в Европа да се открие през май 1944 г., а, както е известно, това става със закъснение от един месец – в началото на юни.

  • СССР е обвиняван, че не помага на Варшавското въстание, въпреки настояванията от страна на Лондон.

  • По време на войната от немска страна многократно е била обсъждана възможноста за сключване на сепаративен мир със Запада и продължаване на войната само на Изток.

  • Обградените от западните съюзници немски войски на брега на Северно море в Дания и северните немски провинции в края на войната не са атакувани, пленени и разоръжени, а им е позволено да запазят оръжието си и в относителен комфорт да дочакат окончателната капитулация.

Интересите на британската политика и следвоенните калкулации са проследени подробно и документално аргументирани в някои разработки на д-р Радко Ханджиев (ТУК http://avtorski.pogled.info/article/27287/Koi-ubi-maior-Tompsan-ili-koga-zapochva-studenata-voina-parva-chast и ТУК http://avtorski.pogled.info/article/27289/Koi-ubi-maior-Tompsan-ili-koga-zapochva-studenata-voina-vtora-chast).

Разбира се, не липсват и примери за добро сътрудничество и взаимопомощ.

  • Един от тях е договорът „заем-наем” (ленд-лийз), съгласно който САЩ доставят на СССР военна техника и материали.

  • Също така, при декемврийската офанзива на немската армия през 1944 г. в Ардените, СССР е помолен да окаже помощ и това става факт – съветското настъпление от Висла към Одер е ускорено, въпреки тежките зимни условия.

  • На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. е решено СССР да се включи във войната срещу Япония 3 месеца след края на войната в Европа, което и става факт – СССР атакува и разгромява Квантунгската армия след 8 август 1945 г.

Въпрос – Вярна ли е налаганата теза, че комунизмът и нацизмът са едно и също, двете страни на една и съща монета?

Отговор

Приравняването на нацизма и комунизма пропуска поня няколко ключови разлики.

В двете системи са различни отношенията на собственост, като Хитлер се е радвал на силната подкрепа на немския индустриален и финансов капитал.

Второ, унищожаванато на „болшевизма в неговото гнездо” е важна и често повтаряна програмна цел на нацистите. В предсмъртното си писмо целта, която Хитлер завещава на народа си, е „завоюване териториите на Изток”. Поради смъртната омраза към комунизма (като идеологически враг номер едно) и славянството (резултата от расовите теории), войната, която нацистите водят на Запад, е традиционна, докато на Изток не се спазват никакви правила на войната. Това е теза, която е обстойно изследвана и солидно защитена в редица трудове по военна история. В този смисъл са и понятията за „свръхчовеци” и „подчовеци”, „господстваща раса”, която се нуждае от „жизнено пространство”. За разлика от това, комунизмът е модернизационен и просветителски проект, докато нацизмът залага на мистика и ирационално (по Умберто Еко).

„Според Хитлер престъплението на Русия е самото й съществуване”, пише престижният британски историк Хю Тревър Рупър в книгата си „Последните дни на Хитлер”.

Въведеното за да приравни нацизма и комунизма понятие „тоталитаризъм” е оценъчно и няма единни критерии кой какво влага в съдържанието му. То е вкарано в употреба по идеологически причини по време на Студената война от автори като Карл Фридрих и Збигнев Бжежински. Дори един от авторите, въвели термина – известната Хана Аренд – не е докрай съгласна Съветския съюз да бъде характеризиран така през целия период на съществуването му.

Известният интелектуалец Херберт Маркузе посочва, че критериите за тоталитаризъм могат да се приложат и по отношение на САЩ, а неговите колеги М. Хоркхаймер и Т. Адорно допълват, че масовата култура също може да се разглежда като тоталитарна.

Въпрос – Може ли Червената армия да се смята за окупаторка?

Отговор

Кой е окупатор се определя от тогавашните международни споразумения. Червената армия навлиза във всички източно европейски страни вследствие на споразуменията с Великобритания и САЩ от конференцията в Техеран за борба с нацизма до край.

Дори Холивуд прави възторжен пропаганден филм за „Добрия Чичо Джо” (Сталин).

Паметници на Червената армия само в Берлин са три – в парковете Трептов, Тиргартен и Шьонхолцер хайде. Във Виена монументите са два - на Шварценбергплац и военен мемориал на централните гробища. Други многобройни паметници се намират в Холандия и Норвегия, Чехия и Словакия, Франция.

И най-важното - освободените от „Майданек” и „Аушвиц” лагеристи дали виждат в Червената армия окупатор или освободител?

Въпрос – Имало ли е фашизъм в България?

Отговор

В България са съществували партии и организации, които открито са изповядвали фашистката идеология. Немалка част от политическия елит и държавното ръководство са били убедени германофили, почитатели на Хитлер и нацизма и антисемитизма, въпреки че не е имало фашистки режим в тесния смисъл на думата.

Неоспоримо е провеждането на редица недемократични и профашистки политики. Сред тях са:

  • Забрана на политически партии и организации

  • През декември 1940 г. Народното събрание гласува и царят подписва Закон за защита на нацията, който съдържа редица сурови антисемитски мерки, включително конфискации на имуществото, интерниране от София, забрана практикуването на професии и други дискриминационни мерки срещу еврейското население.

  • В дневника се тогавашния министър-председател Богдан Филов съобщава, че декларацията, с която България обявява „символична“ война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. е приета с акламации от Народното събрание, като дори няма разисквания.

  • България сътрудничи лоялно на Германия, като изпраща храни, цигари, облекло и кожуси на немските войски на Източния фронт.

  • Българските евреи са спасени въпреки решението на управляващите заради силната обществена реакция и заради настъпилия обрат във войната в битката край Сталинград. Въпреки това, 11 000 евреи от Македония и Беломорието са транспортирани до лагерите на смъртта. При това, България плаща на Германия за превозването на евреите по българските ж.п.-линии до р. Дунав, като Германия взема за „услугата” по-ниска, преференциална такса – като за лоялни съюзници!!!

Повече по въпроса за политиката към българските евреи можете да прочетете ТУК http://avtorski.pogled.info/article/28844/Spasitel-li-e-tsar-Boris-treti-na-balgarskite-evrei.

Също така, ако искаха, западните съюзници можеха да сключат примирие с посредничеството на С. Мошанов в Кайро и Анкара много преди навлизането на Червената армия у нас. Самият факт, че това не се е случило, е достатъчно красноречив знак каква е била оценката за тогавашното българско правителство.

Въпрос – Наистина ли датата на немската капитулация е 8-ми май?

Отговор

Фактите добре и синтезирано са обяснени от Велиана Христова в нейна статия: „В нощта срещу 7 май в Реймс е подписан предварителен протокол за капитулацията на Германия, според който боевете на всички фронтове се прекратяват от 23 ч. на 8 май. В документа специално е уговорено, че той не е пълен акт за капитулация. От името на СССР го подписва ген. Суслопаров, от името на западните съюзници - ген. Смит и от името на Германия - ген. Йодл. Съюзниците от САЩ и Великобритания обаче побързват пред своите войски да обявят протокола като акт за капитулацията на Германия. Сталин обаче настоява "капитулацията да се подпише като важен исторически акт там, откъдето е дошла фашистката агресия - в Берлин. И задължително от върховното командване на всички страни от антихитлеристката коалиция".

През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в Карлсхорст (източно предградие на Берлин) е подписан Актът за безусловната капитулация на фашистка Германия. Представител на Върховното командване на съветските войски при подписването е ген. Георгий Жуков. От Върховното командване на съюзническите войски са английският маршал Артур Тедер, американският ген. Спаатс и френският ген. Делатр де Тасини. От германска страна Акта подписват генералите Кейте и Щумпф и адмирал Фон Фридебург. Заседанието е закрито в 0 часа и 50 минути.” (ТУК http://www.duma.bg/node/100021)

Може да се допълни само, че в Москва работят по московско време, така че 23 часа берлинско време, в Русия вече е 00 часа на 9-ти май и че ген. Суслопаров не е имал абсолютни пълномощия, тъй като не е главнокомандващият войските.

Въпрос – Защо да отбелязвам този ден, това български празник ли е?

Отговор

Чрез честванията у нас се отдава почит на тези около 10 000 загинали, репресирани, арестувани участници в нелегалната антифашистка борба преди 1944 г., както и на падналите в заключителния етап на войната 13 000 български войници и офицери. България се бие с почти 500 000 армия срещу Германия, като наши войски леят кръв в Македония, Косово, Сърбия, Унгария и достигат до Австрия. Боевете край Драва са наречени „малкият Сталинград”.

Това участие на българската армия в последната фаза на войната в Европа срещу нацистка Германия позволява клаузите на мирния договор да са щадящи и я предпазва от териториално орязване и нова национална катастрофа.

Въпрос - Какви са били оценките в световен план за 9-ти май навремето и какви са днес?

Отговор

На въпроса коя е страната с най-голям принос за победата над хитлерофашизма, зададен в анкетите, проведени непосредствено след войната, най-високият процент отговори с огромно мнозинство говори за Съветския съюз.

Колкото повече време обаче минава, благодарение на масираното обработване на общественото мнение, този процент намалява, за сметка на покачване на процента на Великобритания и Съединените американски щати.

Наскоро дори ми се случи да разговарям с двама мои връстници, хорас висше образование и добри професии, които дори не бяха чували кой е маршал Жуков.

Антикомунистическите убеждения и атаката срещу СССР понякога стигат дори дотам, че се дава мълчалива индулгенция на нацизма, на възраждането на неофашистките групи в Европа.

Политологът антоний Тодоров пише, че в момента „Братската могила в Борисовата градина е паметно място единствено и само за БСП и Антифашисткия съюз, там вече не се провеждат официални държавни церемонии.” Така се оказва, че „признаването на антифашистката съпротива като един от приносите в победата над нацизма в България днес е превърнато единствено в частен въпрос.”

Въпрос – Путин агресивен политик ли е?

Отговор

Дори американски експерти като Стивън Коен, Клифърд Гади и Фиона Хил признават, че всъщност Путин е доста прагматичен политик. В своя статия Фиона Хил посочва превъплъщения на Путин, сред които и дори привърженик на либералния капитализъм в сравнение със съветската планова система. (ТУК http://novovreme.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5141&Itemid=66)

Вероятно Путин мрази войната. Баща му се сражава като обикновен войник, на два пъти се измъква като по чудо от лапите на смъртта, но до края на живота си носи осколки в крака си и не може да разгъва глезена и пръстите си. Путин не си спомня своя по-голям брат, загинал от болест по време на блокада на Ленинград, преди още Путин да се роди. Майка му, припаднала, едва-що не е погребана заедно с труповете на мъртви ленинградчани. (ТУК http://bg.rusinform.org/obshhestvo/2015/05/09/zhivott-e-tolko)

Всичко това са добре документирани факти и едва ли такъв човек може да бъде войнолюбец.

В своя предишна статия аз самият аргументирах стъпките за сътрудничество със Запада, които Русия направи от 2001 г. насам. (ТУК http://avtorski.pogled.info/article/63490/Rusiya-li-e-vinovna-za-nastoyashtata-eskalatsiya-na-naprezhenieto)

Въпрос – Реален ли е бойкотът на честванията, може ли да се говори за изолация на Русия?

Отговор

На честванията в Москва присъстваха генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и над 25 държавни глави.

В Москва присъстваха представители на по-голямата част от човечеството по света и държави, заемащи над половината от площта на планетата. Освен това, в контекста на изместването на центъра на световната политика и икономика към Азия, знаково беше присъствието на азиатските лидери и отсъствието на европейските. Същите тези поляци, британци, американци, които през 2010 г. маршируваха заедно с руските части по Червения площад.

Въпреки че европейските лидери като цяло отсъстваха, открояват се няколко групи отношения към Русия на континента. В първата са тези, които посетиха парада – президентите на Чехия и Кипър, Сърбия, Македония, премиерът на Словакия. Втората са външните министри на значими играчи като Франция и Италия, които бяха в Москва. Група френски депутати и сенатори в открито писмо критикува президента Оланд, че не присъства в Москва. Други страни, въпреки че не бяха представени на най-високо ниво, успяват да поддържат много добри работни отношения с Москва като Унгария, Гърция, Турция.

Гермчанският външен министър уважи тържествата в Русия на 8-ми май, а канцлерът Меркел кацна за разговори с Вл. Путин на 10-ти май.

В Москва обаче бяха лидерите на страни като Китай, Индия, Виетнам (стомилионна страна с бурно развиваща са икономика), Венецуела, ЮАР...

Получи се и уникалната ситуация арменски и азербайджански части да дефилират едни след други!

В един взаимносвързан икономически свят санкциите към една страна се връщат като бумеранг спрямо всички, още повече, че по официални руски данни търговският оборот между Русия и ЕС само за първите шест месеца от 2014 г. надвишава 260 млрд. долара! Русия е номер три в света (след САЩ и Китай) по привлечени преки чуждестранни инвестиции през същата 2014 г., като техният обем достига почти 100 млрд. долара.

Всичко това показва, че е трудно играч от такава величина да бъде изолиран.

За съжаление, при такъв тип бойкот, историята става заложник на актуалната политика.