/Поглед.инфо/ (Богомилска реплика, подсказана от духа на двамата загадъчни сина на Цар Симеон І Велики – Св. Иван Рилски и Вениамин)

Наближаваше вечерта на този декември, когато трябваше да бъде отбелязана Бъдни вечер – Коледа, Рождество Христово по западната християнска традиция, към която се беше присъединила и неговата България, която някога първа беше приела православието от Византия, но и първа беше отстъпила от традицията, преди повече от половин век. Но тази традиция продължаваха да следват другите страни, на които тя го беше предала във времената на Симеон Велики и неговия син Петър и внуци Роман и Самуил. Но тези празници, свързани с традицията бяха време, в което настъпваше неудържимо самотата. През останалото време вече доста години от самотата го спасяваше компютърът и телевизорът. Съпругата му отдавна внезапно беше преминала в други светове. В смазваща мъка по нея той написа още много книги. Синът му замина на север, където беше родината на майка му, а внучката, която наследи чертите и характера на баба си отиде да учи на Запад.

Но старият професор най-тежко чувстваше самотата, която сграбчваше душата му именно в такива дни и вечери на празници, когато спираше да работи и волю-неволю, спазвайки традицията, трябваше също да отбележи тези дни. По-скоро по навик и в изпълнение на дълга, отколкото със съзнание за нещо значимо и радостно в живота му.Състоянието на обществото и народа му също оказваше силно влияние върху тези нагласи на душата му. Така и сега. Преди да седне на масата с различни ястия, които беше сам приготвил и плодове, той премина по сайтовете на големите световни медии, после премина по десетина канала на телевизията. Навсякъде човешката планета кипеше в борби, в агресия, в трескава суетня, в концерти, във велики образци на изкуство и ниски форми на страсти и деградация, на самовеличаене и самоунижение, на лъскави витрини и примитивни физиомутри на политици и всякакъв род васали, от Балканите и Средна Азия, до Африка и Латинска Америка, достапочтени старци в църковни мантии мъмлеха за човеколюбие и състрадание, които ни бил завещал Спасителят, плиткоумни и дежурни апологети възхваляваха определени идеологии и политики, зад които надничаха икономически интереси. Въобще, “Панаирът на суетата” както наивно го беше определил в романа без герой Уилям Текери, а селянинът-велик писател, прибавил си графски титул Оноре дьо Балзак нарече “Човешката комедия”. Също много наивно, по-точно, непълно, защото показва само отделни черти на Homo sapiens’a създал два века след Текери и Балзак развита цивилизация с фантастични технологии, със зловещи оръжия за масово поразяване и могъщи инструменти за манипулация и сугестия, оставайки си обаче животно, агресивно, алчно, подло, похотливо, надарено с разум, който само в някои индивиди го издига до Бога като Дух, като Доброта, като Светлина. Именно при тях духът използва енергията на тялото като инструмент за въздигане, докато масата използва дадения й разум, за да реализира инстинктите на тялото, на животното-човек. За съжаление това не можаха да видят стотиците и хилядите майстори на словото, които от незнайния автор на “Епоса на Гилгамеш” и Омир до гении като Шекспир, Гьоте, Достоевски и Толстой описаха, показаха в драми и трагедии, но не обясниха. Над всички тях тегнеше миналото, а в по-ново време традицията, наложена на голяма част от културите на народите, формирана от монотеизма на юдаизма, християнството и исляма.

Под тежестта на този информационен хлам , в който като миш-маш се преплитаха образи, музика и слово от миналото и настоящето на този човешки океан, където всеки ден, всеки час, всяка минута загиваха при катастрофи, убийства, терористични актове, от глад и самоубийства десетки, хиляди човеци, но някъде се раждаха нови човешки същества, които надаваха рев за храна, старият професор застана пред иконата на Спасителя, до която беше поставил голям портрет на незабравимата си съпруга и повече към себе си, отколкото към образа на иконата попита:

-Господи, защо си ни направил такива? Уж сме най-висшите сред животните с разум, който издига някои до теб, но си ни оставил тази животна природа с всичките й прелести и гадости, с всичката й сила и слабости, с величието на едни и мерзостта, нищожеството на мнозина? Толкова страдания за малко радост! Защо Господи?

И без да чака отговор, със свито от мъка лице професорът се обърна, за да седне до масата и да продължи да чете поредната дебела книга, но тих шум зад гърба му го накара да се обърне отново към иконота на Спасителя. И беше поразен от видяното. Измъченият образ на Спасителя с големите горящи очи, които винаги го смущаваха, за секунди трепна и някъде отзад, а всъщност преминавайки през образа на Богочовека Христос зазвуча тих глас:

- Слушай, Човешки син! Слушай тайната забранена от църквата и политиката история на сътворяването на твоя, човешки род, на човека!

Професорът успя да се овладее, но преди да започне да слуша реши все пак да попита гласът, който идваше из зад иконата на Христос, чиито очи продължаваха да горят с изгарящ блясък:

-Разбира се, аз не съм толкова наивен, за да приемам всичко от Библията, от Новия завет и от Корана за истинската история за сътворяването на човека. Като човек на науката зная огромна част от Теориите на Еволюцията на Универсума, която ми даде основание да разглеждам сътворяването на Човека не само като резултат от Еволюцията, но и като целенасочен от тебе Господи процес от самото Начало, като резултат от Твоето направлявано Ставане на живота, на живите същества и на самия Човек. Но защо си ни направил такива, защо Господи?

- Слушай, не ме упреквай, а когато прие антропния принцип в еволюцията на живото от онзи австралиец Брендон Картър и го разпростря върху цялата Еволюция на Универсума като реализация на принципите на Свободата и Дълга, трябваше да помислиш защо и кога е възможен избор!

- Между различни неща. – каза професорът.

- Не бързай! Не просто между различни неща, а между качествено различни неща! Между онова, което е, и онова, което трябва да стане в съответствие със заложените в него свойства, способности. Така, не например между мъжа и жената, между мъжкото и женското при едно животно, защото мъжа и жената са едно –човек, мъжкото и женското животно са едно –даденото животно от определен вид. Различни са светлината и тъмата, мрака, истината и лъжата, справедливостта и несправедливостта, радостта и страданието, животът и смъртта..Различни са една страна в робство, но която има способен народ, но не е свободна и една свободна страна, – гласът, който звучеше из зад иконата за миг затихна, а после със същия равен тон продължи - . Създаденият Универсум още от самото Начало бе обречен на жестока борба, на раждане и смърт, на избухване и угасване. Вие човеците, в различните си езици нарекохте тази борба “война”, но това има смисъл само за човешката история. Някои древни мъдреци от човеците записаха своите прозрения в свещени книги като “война на световете”, “война между мен и Луцифер”. Индийците сътвориха мита за войната между девите и асурите, а гърците между боговете от Олимп и титаните. Най-близо до истината за сътворяването на Вселената и човека се доближи древният персийски маг и жрец Заратуштра, назоваван още Заратустра, Зороастър и т.н..Той беше усвоил философията на “Ведите”, най-древните книги и беше разбрал, че стотиците и хиляди сочени там богове са различни лица на създадения от нас Универсум...

-Господи, казваш “създадения от нас Унверсум”. От кои “нас”, не Ти ли създаде този свят с Началото, на това, което ние наричаме “Голям взрив”? - попита плахо професорът.:

- Не, аз сътворих Светлината, която трябваше да води към Добро, към Справедливост, към Истина. Но как ще води светлината към добро, истина и справедливост, когато няма движение, няма развитие, няма избор, а движение без избор и без развитие е едно и също, вечно. А изборът и развитието е борба, борба между различни, коренно различни неща. Принципът на свободата е заложен още в началото. По-късно ще заяви за себе си дълга, когато се осъзнае Началото, което поставихме. Но свободата е избор, който е възможен само при движение между различни неща. Можеш да оцениш и избереш светлината само, когато си в мрака, можеш да оцениш доброто само, когато властва злото, истината за нещата, за фактите на реалноста само, когато те залива лъжата, подмяната на фактите. Опитай се да си представиш такъв свят, такава Вселена, без развитие, едно и също, само светлина и моят вечен Дух, Абсолют...

- Хм, - поклати глава професорът – трудно е да се представи това. Но там няма да има място за нас, за нищо друго, и за нас човеците, които да се стремим към Тебе, като към “Начало и Край”. Там няма и не може да става дума за свобода, за избор, за борба.

- Да, скучен свят, – каза гласът из зад иконата – какъв Универсум, каква Вселена. Едно и също.Безлична вечност, всъщност един миг. Но в този миг, когато аз освобождавах колосалната маса светлинна енергия се намеси моят брат близнак, който Заратуштра е нарекъл в своята “Авеста” Агро Майню...

- А Тебе, Господи, Ахура Мазда – вметна професорът.

- Да, по подобие на Асурите от “Ведите”- потвърди гласът – После този Агро Майню евреите ще сведат до змията в Рая, християните ще го нарекат Дявол. Мефистофел, Луцифер, Мохамед в Сурите си ще го нарече Иблис, Шейтан. Мани и вашите български богомили ще нарекат твореца на материалния свят, в края на краищата на злото. Но зло ли е материята, материалния свят? Помисли! Ти говориш и пишеш в книгите си за Теорията на универсалната еволюция на материята, на създаденото от Агро Майню материално тяло на Вселената, огромната част от която е тъмна материя с неразкрити потенции. Но още в онзи първи миг, когато освобождавах колосалната светлинна енергия аз пуснах своите малки майстори, които започнаха да правят от създадената от Майню пасивна маса вещество различни елементи и то в такова количество, че те в различните си конфигурации и структури да освобождават от тази материя в различните й форми и степени нови свойства, нови способности , които да станат месиво за нови форми и степени. Но това не можеше да става непрекъснато, ако не пусках напред различните авангардни фактори, които предизвикваха трусове в установеното статукво на определената форма и степен от предишното развитие. Но всичко това ставаше чрез жестока борба в колосални мащаби. Майню се бореше да съхрани статуквото, аз взривявах статуквото със заряда на авангардните фактори . Ти си успял да забележиш някои от тях в книгата си за “Универсалната философия ...”Но колкото по-развити ставаха формите на Еволюцията на материалната Вселена, а после на живота, толкова повече потенции се откриваха и затова при избора на следващата степен на развитие битката ставаше още по-жестока и избора по-труден...

- И все пак, Господи, защо Ти, който си задал Еволюцията на Универсума като борба си позволил много пъти Злото да побеждава Доброто и то, нерядко за дълго като абсолютно Зло? – професорът не искаше просто да приеме този известен му в голяма степен факт на Еволюцията.

-Назови ми някое зло, някое абсолютно зло! – гласът спокойно зачака.

- Добре, -каза професорът – например, изригването на един вулкан, който унищожава десетки хиляди живота, или едно земетресение, при което също загиват много човеци и живи същества, да не говоря за разрушени градове. Или да кажем убийството на един човек, изнасилването на едно дете, войни при които загиват стотици хиляди и милиони души, поставянето в робство на един народ с висока култура от друг по-примитивен народ задълго, или управлението на една държава и нация от някой прост и престъпник или просто некадърен политик, който задържа развитието му. Да изброявам ли още, Господи, колко много зло има на Земята?

-Сега, слушай! Изригването на един вулкан е естествен процес на освобождаване на енергия от земните недра. Така стои и въпроса за земетресенията, ураганите т.н. Това са естествени процеси. Земята ви като планета е жива и затова стана и е възможен животът и еволюцията. За планетата това, макар че тя няма съзнание, не мисли, е добро. Добро за един убиец е и убийството на някой човек, ако той го е направил съзнателно. То е зло, трагедия само за жертвата и близките му. Изтреблението на един народ или на цели народи от разни нацисти и тирани като малоценни и опасни за тези нацисти и тирани е добро, докато за тези народи е абсолютно зло, трагедия. Така е и в света на животните. За един крокодил или лъв да изяде една красива антилопа е добро, защото са се нахранили и могат да продължават нататък. Но за тази антилопа това е абсолютно зло. За един прост или просто некадърен политик да управлява един народ е висше добро, макар че за народа му е зло. А сега кажи ми, убийството на един убиец, който заплашва да убие и други хора добро ли е, или е зло? Вие в т.нар. “Божии заповеди “ забранявате убийството...–попита гласът.

- Ами, ако няма друга възможност убийството на един убиец е добро- отговори убедено професорът.

-Ето, виждаш ли! – продължи гласът - Всичко зависи от гледната точка, от коя страна гледаш на реалностите на света и живота. Един ваш гениален физик се досети, че в стационарната Вселена, която пък беше описал друг гений преди него, времето и пространството на небесните тела –звезди и планети, зависи от тяхната маса, от тяхната скорост на движение, то ест, че всичко е относително. За негова прослава той съобрази, че има нещо абсолютно в създадения от мен Универсум, и това е скоростта на светлината, на освободената от мен енергия. Но той не съобрази, че откритият от него принцип важи не само за небесните тела, но и за Еволюцията и Историята, за организирането, управлението и развитието на обществата ви, реализацията на живота на всеки един човешки индивид. Ти видя това. Затова аз повтарям, че за да се прави добро, да се побеждава злото и извоюва свободата всеки миг, всеки ден всеки човек, народ и човечеството трябва да правят избор, да се борят

- Да, Господи. Един забравен поет от моята младост казваше, че не е достатъчно просто да дишаш, а се иска мъжество да си жив. Защото изборът на доброто, на свободата много често е бил съпроводен с жестока борба, за която ние, човеците съдим само по познатата ни история. –професорът искаше да поддържа разговора, защото се боеше, че гласът из зад иконата както неочаквано беше зазвучал, така можеше да млъкне.

- Това ставаше, защото в жестока борба и съпротива трябваше да правя избор за по-нататъшното развитие, разгръщане на еволюцията като многообразие на форми. Така беше с видовете животни, а после с избора върху каква основа да направя разумно същество, което да познава пътя на еволюцията и да продължава нататък в своята история чрез културата си. Исках с развитието да поддържам и хармонията на създаденото. Опитах с динозаврите. Някои бяха много интелигентни, но анатомията им не откриваше възможности за универсалност. Тогава се спрях на приматите. Експериментирах. Най-удачни се оказаха т.нар. от вас неандерталци и вие, самонарекли се Homo sapiens. Разбира се, както знам от книгите ти и от въпроса ти, ти не си доволен от биологическата основа. Знам, че много човеци не са доволни от тялото си и го смятат продукт на злото, на дявола. Но това не е така...

-Но така твърдят Заратуштра, Мани, поп Богомил.Аз пак ще повторя Господи, защо сме такива?

- Нито Заратуштра, нито Мани, нито вашите богомили са разбрали цялата тайна на сътворяването на света и на вас, човеците. Не е достатъчно да кажеш това е това. Да кажеш, че има добро и има зло, има истина и има лъжа, че има светлина и има мрак, тъмнина. Това и децата човешки го виждат и могат да го кажат. Не е достатъчно да кажеш и че някой е причинил злото, тъмата, лъжите. И той е лошият. Казах ти, че светът, който аз исках да създам щеше да бъде свят без движение, без развитие . Скучен, вечно еднакъв свят. Но не създадената от Майню тъмна материя е злото. Злото бяха борбата му да запази статуквото –само мрак и тъма, против светлината. И до днес всяко статукво е заредено със зло, лъжа. Но аз задвижих тази материя като пуснах малките демиурзи-бозоните, които започнаха да превръщат чрез енергията на светлината тъмната материя в елементи, които я задвижваха, правеха я неспокойна. Така дадох началото на Еволюцията на Универсума, който създадох. А движението, развитието напред го задават авангардните фактори на всеки етап, на всяка степен и форма на материята. Те трябва да избират и да водят свободата. Движение без избор е хаос, деградация на създадените форми. Ако няма авангардни фактори, които да водят към по-висока форма, към повече свобода, господства нестраведливостта, лъжата, патологията, А вие, драги човек на науките, повярвал по своему в мен, сте такива, защото сте продукт на цялата Еволюция. Вие, както казват някои философи, снемате в себе си цялата Еволюция с всичките й свойства и способности. Вашето тяло е най-сложното биологическо образувание. Вашият мозък е най-развитата форма на материята. И затова чрез него мисли не само вашето тяло, но цялата материя.

- Значи, че ние, Господи, човеците сме натоварени с бремето на цялата еволюция? И с доброто, и със злото? – плахо попита професорът.

-Не съвсем точно, драги! По-правилното е, че снемайки в себе си цялата Еволюция на Универсума, вие, човеците сте заредени с огромни възможности, както във вашето биологическо тяло, така и със способностите на вашия мозък. Направих така, че вие да продължите по-нататък Еволюцията на Универсума чрез формите на своята култура. Но това означаваше, че непрекъснато трябва да правите избор на цели, посоки и средства на вашето движение всеки миг, всеки ден в живота на всеки отделен човек и народ. Така че само от вас зависи дали ще избирате свободата, доброто, справедливостта, истината или робството, несправедливостта, лъжата, злото...- и след кратка пауза гласът продължи- От всеки от вас, и от околните около него, зависи дали да даде простор на тъмните страни на живота, на инстинктите на тялото, които превръщат духа , способността да мисли в инструмент или да даде постор на устрема към съвършенство, към истина и добро, към свобода, при който тялото със своята енергия става инструмент на духа...Това трябва да бъде казано на всеки човек. От момента, в който се пробужда неговия дух и търси посоките, в които да ме открие...

-Господи, но Ти не каза защо тази история за Сътворяването на Човека е тайна и забранена! От кого?

- Би трябвало да си разбрал от всичко това, което накратко ти казах, пък и от цялата история на човечеството. Кой е за статуквото, кой е против развитието и свободата? Управляващите във всички времена и държави. Кой най-добре ги е обслужвал като ги възвеличава и обявява за наместници на Бога, с други думи, мои наместници? Църквите и институциите на отделните религии и техните служители. Това е царството на примитивни догми, наречени канон. Всички бунтари, против църквата, са наричани еретици, а всички революционери и борци, които се обявяват против статуквото, против глупостта, алчността и корумпираността на управляващите власти терористи, бунтовници като по този начин ги приравняват до разбойниците и престъпниците. Това е тя, тъмната страна на човешката история. И тук кипи жестока борба между силите на светлината, доброто, истината, справедливостта и силите на мрака, лъжата, несправедливостта, За съжаление, не всякога силите, които аз заложих в този свят побеждават. Но това е само временно. Запомни това! И занапред не ме наричай повече Господи! Аз положих Началото и вложих духа си в Еволюцията на Универсума, но не съм Господ! . А вие, човеците трябва да продължите нататък, водени от моя Дух! . И ти, драги, продължавай своята битка!...

.Последните думи преминаха в тишината, в която дотогава течеше животът на професора, който в изминалите десетилетия от хилядите прочетени и разбрани книги и в десетките си книги търсеше истината за сътворяването на човека и защо човекът е такъв..

А на цялата планета Земя, носеща се в необозримия Космос, някъде в периферията на Галактическия куб “Млечен път” и на десетки милиарди светлинни години от Атрактора, където преди около 14 милиарда години в “Голямата експлозия” се беше родил и започнал своята Еволюция Универсумът, човеците се готвеха да посрещнат новата 2018 година по Християнското леточисление....


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели