Унгария се бори с бежанците

/Поглед.инфо/ В повечето страни членки вече има тенденция към собствена политика спрямо прииждащите, различна от указанията на Брюксел.

Група от стотина сирийци и иракчани се е скупчила за почивка в гъста гориста местност в покрайнините на сръбското село Канижа, на километър от границата с Унгария. Луната току-що е изгряла и водачът им Мохамед ги предупреждава да бъдат максимално предпазливи. Консултира се с някого по сателитния телефон, вероятно да уточни местоположението на групата, получава съответните указания, след което разпорежда на всички да се загасят цигарите и изключат мобилните телефони, за да се избегне откриването им от граничната полиция. Мъже, жени и деца тръгват в колона на север. Главите им са покрити с букови и липови клонки за прикритие. След минути пресичат в унгарска територия. Внезапно проплаква бебе. Групата притихва на място. Но в далечината се чува кучешки лай и през дърветата се процежда лъч на полицейски прожектор. Мохамед инструктира групата да се разпръсне в различни посочи. Връщане назад няма.

Това е само един от начините за преодоляване на границата към Европейския съюз. От снимките се вижда как лавината бежанци се бори да премине в Унгария. Местата към които се насочват са предимно гористи, като Хайдуково – унгарско селище на сръбска територия, на няколкостотин метра от границата; Ашотхалом – на километър от границата и Рьоске – на самата граница. Често потоците се насочват и към „слабите” места, тоест по железопътните релси, където загражденията не са толкова уплътнени. Тълпите викат, скачат, яростно жестикулират, нанасят щети на телената преграда по ж.п. линия и ако успеят да пробият загражденията продължават пешком по релсите. Полицаите са инструктирани, след като бежанците вече са стъпили на унгарска територия, да ги насочват контролирано към сборния пункт.Според говорителя на правителството Золтан Ковач, до края на седмицата парламентът ще гласува решение войскови части да бъдат изпратени на границата за да помагат за въдворяването на ред сред потока от имигранти.

Прииждащите са с различни битови и хигиенни навици, много от тях носят със себе си остри заболявания, съобщи д-р Юдит Палер, завеждаща Националната хигиенно-епидемиологична инспекция. Значителна част от бежанците са с краста и въшки; следват респираторните заболявания, сифилисът, хепатит-В и С и СПИН. От подложените на медицински преглед, най-висок е процентът на заболелите от хепатит-В и сифилис; под 1% са болните от хепатит-С и СПИН. Последните болести „се разпространяват главно по полов и кръвен път и заразяването би могло да стане само при близък контакт”, успокоява публиката д-р Палер, но предупреждава, че все пак „те представляват рисков фактор”.

Мохамед и неговите спътници са само малък контингент от търсещите сигурност хора. Според ООН това е най-голямото принудително преселение след Втората световна война, наброяващо днес над 60 милиона по целия свят с тенденция към нарастване. За унгарците мотивите на идващата от Африка и Азия човешка лавина са без значение. Ясно им е обаче, че те се стремят да останат и трайно да се заселят на европейска територия заради икономическите, политическите и социалните облаги, които европейските страни предоставят. Повечето всъщност бягат от катастрофалните условия, „създадени от политиката на военнолюбците на САЩ и европейските големи”, смятат мнозинството унгарци, според допитвания на социологическите агенции. Нещо повече, значителен брой унгарци са убедени, че явлението с бежанците е предизвикано по изкуствен път. Според информация на австрийски медии, щедро спонсорирани американски организации, представящи се за неправителствени, финансират прехвърлянето на хора от Африка и Азия на Стария континент. Мохамед е само едно „муле“, наето да участва в операциите по прехвърляне на бежанци към Европа.

„Докато напливът от хилядите имигранти миналата събота проби македонската граница и напира към нас, а Евросъюзът призовава за спешни действия, Унгария приключва довършителните работи по изграждането на граничната преградна стена”, информира седмичникът „Хети валас”. Още през юни правителството на премиера Виктор Орбан предприе драстични мерки за озаптяване на бежанците. То започна изграждането на ограда по границата със Сърбия, за да се ограничи притока на лица, търсещи убежище. Изграждането на физически бариери по външните граници на Европейския съюз не е нито незаконно, нито изключително унгарско явление. Затова се смята, че унгарското правителство се ползва с подкрепата на Европейския съюз, отбелязва електронното издание World Socialist Web. Първият 150-метров участък вече е готов недалеч от граничния град Mорахалом, на около 180 километра южно от Будапеща. Така наречената стена се изгражда съвместно от Министерството на отбраната и на Вътрешното министерство. Предвижда се строителството да бъде завършено до края на ноември. Оградата ще бъде с дължина 175 км и височина 4 метра и ще струва около 6,5 милиарда форинта (21 милиона евро). Това е приблизително десет пъти повече от сегашните годишни разходи на Унгария за убежища и жилища на бежанците и сигурността по границите. Строителните обекти се защитават от въоръжените сили и частите на граничната полиция.

„Възстановяването на патрулирането и огражданията по границата не се прави с цел да се дистанцираме от Сърбия”, заяви премиерът Виктор Орбан по време на неотдавнашния унгарско-сръбски бизнес-форум. Унгария е принудена да защитава южните си граници и тази мярка по никакъв начин не е насочена срещу сръбския народ. Унгарското правителство е на мнение, каза Орбан, че „не става въпрос за убежище, дори не за икономическата миграция, а за масово преселение, което скоро няма да спре”. Илюзия е, уточни той, че хората бягат от „кризисни зони” само докато мирът там се възстанови. „Това не е така и ако не се противопоставим навреме ще се сблъскаме с масова миграция от порядъка на милиони, дори десетки милиони...”

В периода от януари 2011 г. до юни 2015 г. унгарското правителство е разходвало повече от 154 милиарда форинта (прибл. 500 милиона евро) за защита на Шенгенските граници, разкрива ежедневникът „Мадяр Немзет”. Според Главното управление на националната полиция, 74 % от отпуснатите евросредства са похарчени за закупуване на специализирани превозни средства за граничния контрол, термосензорни камери, подобряване на софтуера, курсове за професионално обучение и заплати на обслужващия персонал. Но европарите са само част от средствата, необходими за цялостната защита на границата. По-голямата част остава да тежи на гърба на унгарския данъкоплатец. За да се справи с прииждащите вълни Имиграционната служба е принудена да открие 485 нови работни места. Имиграционните служители изпълняват предимно административни задачи по проверката и настаняването на бежанците.

Според данни на правителствения информационен сайт, в момента около 1000 души всекидневно пресичат границата със Сърбия. През миналата 2014 година в страната са регистрирани 42 хиляди кандидати за убежище, което нарежда Унгария на второ място след Швеция по броя емигранти на глава от населението. За първите седем месеца на 2015 година напливът надхвърля 80 хиляди, което поставя страната начело в списъка на ЕС. Предизвикателството, както се вижда, е огромно. Именно това обстоятелство принуди премиерът Виктор Орбан да повиши тон пред Европейския парламент на 19 май, наричайки „квотния план” на Комисията „идиотски и лъжлив” и обвини Брюксел, че незаконно лишава Унгария от правото да защитава националните си граници. Седмици по-късно правителството обяви, че ще суспендира прилагането на регламента Дъблин-III, позволяващ на държавите-членки да връщат търсещите убежище обратно в страната, в която за първи път са пристигнали. Връх на всичко бе когато Орбан гордо размаха резултатите от национално допитване: от отговорите се вижда, че над един милион пълнолетни унгарци „предпочитат правителството да похарчи тези пари за семействата и за още неродените деца, вместо за имигранти. Кой би възразил на категоричните предпочитания на народа?”

Кметът на Будапеща Ищван Тарлош огласи решението на общината битпазарът на ул. Вершени в VII столичен квартал да бъде трансформиран в единствената транзитна зона в Будапеща, вместо понастоящем обособените зони в непосредствена близост до трите гари – Източна, Западна и Южна, информира всекидневникът „Непсабадшаг“. Битпазарът бе закрит през 2009 г. На критиките за „нехуманно отношение”, отправени от унгарския Хелзинкски комитет, кметът отговори, че не вижда особен смисъл в района на гара „Келети” и на другите гари да се осигуряват условия „за такова факултативно занимание”, след като възможностите за по-нататъшно придвижване на бежанците се препятстват от решението на Австрия силно да ограничи достъпа на бежанци на своя територия. Затова „не е логично на централни будапещенски гари да се обособяват такива зони”. Кметът подчерта, че няма да бъдат премахнати „предлаганите услуги“, въведени с цел защитата на столичани от евентуалното създаване на „анархистична обстановка“.

Предприетите от Унгария строги мерки са изцяло в съответствие с тези на Европейския съюз, потвърди министърът на вътрешните работи Шандор Пинтер. Той подчерта, че срещу изграждането на стената не е регистриран никакъв протест от страна на Брюксел. Но правителството иска не само да не допуска бежанци през границите си, а също да ги отстрани от градовете. Така че онова, което се прави в Будапеща, е само временно. Говорителят на министерството на вътрешните работи уточни, че вече няма да има бежанци в населените места. Янош Лазар – шеф на кабинета на премиера Орбан, също потвърди, че бежанците ще бъдат настанявани във временни палаткови лагери, но извън населените места, главно покрай сръбската граница. По такъв начин местното население „няма да бъде притеснявано от тълпите бежанци”. Освен това определени деяния, извършвани от бежанци, ще бъдат считани за криминални и извършителите им ще бъдат задържани за срок по-дълъг от 48 часа.

Впрочем, в повечето страни-членки вече има тенденция към собствена, различна от декларираната обща политика на Брюксел, спрямо бежанците. Част от човешкия поток вече се връща от Западна Европа в Източна Европа. Австрия връща бежанците в Словакия. Братислава заявява официално, че може да приема само християни, тъй като в страната няма мюсюлмани. Германия, Франция, Испания, Австрия, Унгария, Словакия, Гърция, Литва, Латвия, Естония определено демонстрират своя национална позиция по въпроса. Няма да бъде изненада, следователно, ако бежанският проблем прерасне в толкова непреодолимо противоречие, че се превърне в кутията на Пандора по пътя на така жадуваното единение на европейските народи.

Източник: "ДУМА"