Американската армада напредва към Сирия. Пресмята се колко ракети Томахоук изстрелва всеки кораб или подводница. Руснаците пък изчисляват, че потопявали един ескадрен миноносец с две техни ракети. Преди да го гръмнат, трябвало да го “ ослепят “.
И това ако не е предверието на войната ? Напомня на Карибската криза, но сега е по-лошо. Тогава президент на Съединените щати бе Кенеди. Не Тръмп.
Разликата малко се компенсира с това, че и Путин не е Хрушчов, но все пак балансът от комбинацията е негативен за световния мир.

Противопоставянето стигна дотам, че отстъплението, на когото и да е, изглежда вече невъзможно. Някой беше казал, че ако избереш позора пред войната, пак ще загубиш войната. Американците няма да се спрат, каквито и химически анализи да излязат. Целта им съвсем не е Асад, арсеналите му или хлорираните сирийци. Целта е да притиснат и провокират Русия, да я унизят, да покажат, че на нея не може да се разчита. Те знаят, че не са по-силни. Но смятат, че тя няма да предизвика световна война заради един Асад. Знаят, че Путин има нужда от мир, че иска да реализира програмата си и играят ва банк. Напълно в стила на човек като Тръмп.

Но не и в стила на Путин. Ако се върнем малко назад, ще видим, че последните развития са били предвиждани от Москва. Руснаците бяха изненадани от аферата Скрипал, но не и от санкциите. Знаеха и за химическата провокация в Сирия. Те бяха наясно, че след президентските избори върху тях ще има огромен натиск. Усещаха, че Запада ще плаши с война, за да блокира реформите на Путин и да ограничи нарастващото влияние на Русия в света. Кремъл отговори, като обяви на 1 март за новите страшни оръжия. Надеждата му беше, че това ще стресне и вразуми другата страна. Търкалянето към пропастта обаче не спря.

Остават може би часове до развръзката. Тя не би трябвало да е военна, защото военните най-добре знаят, че това ще е последната война. Ако бяха искали война, тя вече щеше да е избухнала. А и американците признаха, че не могат да спрат руските ракети. Все още са само заплахи. Както при Карибската криза - едните имат заповед корабите да напредват, другите - да ги спрат. В един момент разумът спира корабите пред червената линия и се появява решението.

Не казвам, че войната е невъзможна. Някой грешен ход може да взриви планетата. Но по-скоро двете страни ще стигнат до някакво споразумение.
Струва ми се, че това споразумение ще съдържа развръзката на много от безизходните проблеми, които мъчат човечеството днес.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели