/Поглед.инфо/ Само 24 часа бяха достатъчни на президента Плевнелиев да облече в официално предложение идеите на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс. Предната вечер ги чухме от Цецка Цачева, после те се наместиха в неговото тронно слово.

Идеята е заедно с изборите на 25 май да се проведе и референдум с 3 въпроса - „за“ или „против“ задължителното гласуване, електронното гласуване и мажоритарния избор.

Това се случва между първо и второ четене на Изборния кодекс, изработен дълго и мъчително в условията на граждански натиск и с широко гражданско участие. Може би подтекстът на президентската инициатива е: оставете на мира действащия кодекс „Фидосова“, пък после ще видим.

Да обсъдим обаче идеите на президента по същество.

Мажоритарният избор. Аз съм от привържениците на идеята част от депутатите да се избират мажоритарно. Но не в уродливия вид, в който се приложи мажоритарният избор през 2009 г., а по-скоро по система, подобна на немската. Нека обаче да е ясно какво означава това. Мажоритарната система ще доведе до по-стабилни парламентарни мнозинства и ще прекрати кошмара на случайните коалиции. Но от друга страна, той ще ограничи политическото представителство. Някой трябва да каже още сега на Зелените, на Бареков, на Реформаторския блок, на „Атака“ и прочее, че няма да имат представители в парламента.

Задължителното гласуване. Дори да приемем, че има воля за промяна на конституцията и това основно право се трансформира в задължение, какво следва? Следва въпросът защо трябва да се решава с референдум.

Електронното гласуване. Първо, електронно гласуване не означава непременно дистанционно и по интернет. Това е невъзможно, защото държавата няма никакъв контрол върху идентификацията на избирателя. Електронно гласуване още означава гласуване чрез стационарни устройства в изборни бюра. С него също има проблеми, защото и в САЩ, и в повечето европейски държави се отказаха от него и върнаха хартиените бюлетини, а в Германия даже го забраниха със закон.

***

Между другото, ако съм на мястото на БСП, щях да предложа насрещна идея: референдум по друг въпрос. Например, за плоския данък или за нещо подобно, по което очевидно няма съгласие между парламентарните сили.

Но нека се върнем на президентския референдум. Да тръгнем по това въже без прецизни формулировки, без да е приключил експертният и общественият дебат, без да сме наясно какво точно искаме да решим, означава, че зад публичното предложение се крие нещо друго. Едното вече го казах - да остане кодексът „Фидосова“. Другото е референдумът да вдигне активността, за да помогне на приятелите на президента да пратят евродепутат в Брюксел, защото е очевидно, че има опасност да катастрофират на изборите.

Ех, г-н президент, много мъка има по този свят!

в-к Преса