/Поглед.инфо/ В нашето забързано ежедневие не ни остава много време за размисъл. Храним се от медийиния живот и невинаги се замисляме дали това, което чуваме или знаем, е истина. Понякога трябва да спрем за секунда или минута и да се замислим: „Дали това, което знам, е истина или някой ми казва, че е истина?“ В тези тежки времена все повече ни трябва светъл пример, за да ни покаже правилния път. А такива примери са много малко, още повече заради факта, че всички светли примери вече не са сред нас. По тази тема аз съм много чуствителен, защото съм студент по журналистика и пряко ме засяга какво знаят и мислят хората.

Никой не става герой приживе, героят се превръща в легенда, когато вече отиде в по-добрия свят. Живите герои, които са имали късмета да изградят такъв статут още в този свят, са най-чистите човеци. Основните такива представители са в миналото, защото сегашното користно време не позволява съществуването на герои. Историята не е подвластна на „интерпретации“. Историческата истина е една и фактите, съставящи тази истина, не могат да бъдат оспорени.

Има един човек, чийто завет беше актуален преди и става все по-актуален днес. Неговото име е непознато за днешните млади и поколението след 90-те. Човекът, превърнал се в символ на световната антифашистка борба – Георги Димитров. Може би си чувал за него, драги читателю? А може би не си? Като цяло не те виня, демократичното общество няма нужда да знаеш кой е този човек. Мога само да ти кажа, че този човек има заслугата България да се намира на днешните си територии и Добруджа да не е румънска. Привлякох ли вниманието ти? Радвам се.

Човекът Димитров е от малкото превърнали се в символи хора от калибъра на Ботев и други, дали живота и най-вече младостта си за родината. Само че Димитров е малко по-различен, защото е по-широко известен в света, отколкото в България. България се отказа и отрече този човек в началото на 1990г. и най-накрая взриви неговото място за покой 1999г. Доста показателно как се отнасяме с историята си, нали? Неговият най-голям подвиг е Лайпцигския процес. Накратко: през 1933г., един месец след като Адолф Хитлер печели изборите (това ще искам да го запомниш за по-нататък, читателю), има палеж в германския парламент, познат като Райхстаг. Задържани са 3-ма души – Васил Танев, Благой Попов и Георги Димитров. И тримата членове на Комунистическия интернационал, като Димитров е негов председател по западноевропейските въпроси. Този случай е използван от нацистката власт, за да наложи диктатура над всички инакомислещи и най-специално над тогавашната Комунистическа партия на Германия. Процесът е сложен, Херман Гьоринг (тогавашен председател на Райхстага и близък съратник на фюрера) има словесен сблъсък със самия Димитров, който уличава нацистката власт в умишлен палеж на Райхстага, за да даде начало на последвалата дикатура и отмяна на граждански права. От обвиняем, Георги Димитров се превръща в обвинител.

Широката кампания в подкрепа на тримата българи намира отзвук в цял свят, най-вече в Западна Европа и Съветския съюз. В много големи градове се правят демонстрации в защита на подсъдимите. Има едно място, където тримата българи не се разглеждат като невинни – България. Да, даже и в собствената си държава не са били добре дошли.

Като стожер на работническите права и социалистическия идеал, този човек е вярвал в малко по-светлото бъдеще. Не само се отличава като гениален организатор, но и като отличен оратор, произнасяйки своята заключителна реч на Лайпцигския процес, която става широко известна в Народна република България. Лично препоръчвам тази реч за всеки, който обича да се нарича „патриот“ или загрижен за държавата. За да се изправиш срещу нацизма в самото му сърце, се изисква необикновена сила, силата на герой.

Като символ на лявото движение, този човек постига много, въпросът е защо днешните леви се страхуват от него. Има ли за какво Георги Димитров да бъде неглижиран от хората вляво? С какво е навредил на лявото движение? Според мен, само му е помогнал и даже го е извел до победа. Нашата Българска социалистическа партия има скрито чувство за вина. Сигурен съм в това. Никоя уважаваща себе си лява партия не би се отрекла от своя герой.

Малко по-рано те помолих да запомниш това, че Хитлер идва на власт чрез избори, направих го, защото негови последователи, носейки маската на „националисти и патриоти“, бавно се приплъзват до властта. А в някои страни вече са и на власт. Демокрацията води до диктатура. Диктатура, която едва ли някой ляв човек би искал да види. Естественият наследник на Третия райх вече се роди, това е съвременната европейска държава Украйна. Има други държави, в които запалването на хора да е политика, но те не са на европейския континент. Само украинците върнаха тази нацистка политическа линия. Това не е ли страшно, приятелю? Хората сами да пожелаят да има държавни пещи за неблагонадеждни елементи?

Има само две думи, които могат да смразят кръвта във вените на нациста, да накарат сърцето му да спре и дланите му да се изпотят. Тези две дума са Георги Димитров. В последно време агресивната кампания срещу него е доказателството за това, даже само показването на лицето му кара нацистите да се разбягат като хлебарки след включена крушка.

Ако ние имахме повече воля, кураж и идеал в своите сърца, щяхме да приветстваме този герой или най-малкото да го помним. Не съм съгласен този човек да бъде изхвърлен на бунището на историята, но кой съм аз да решавам? При това завръщане на нацизма, е крайно време да се замислим над въпроса: „Кой е Георги Димитров и има ли той място в лявото движение у нас?“

Аз казвам, че има. А ти как мислиш?

_________________

* Калоян Ненчев е студент по журналистика - 1ви курс

Георги Димитров с обвинителната си реч на Лайпцигския процес

Георги Димитров

Подпаленият от нацистите Райхстаг в Германия, за което са обвинени Георги Димитров и останалите българи

Мавзолей на Георги Димитров

Взривеният мавзолей на Георги Димитров

Евгени Бакърджиев - вицепремиер в правителството на Иван Костов и основен организатор на взривяването на мавзолея

Теодор Дечев - Социалдемократ по политически убеждения. В периода 1998 – 2001 г. е заместник-министър на труда и социалната политика. Той води оперативното ръководство по взривяване на мавзолея на Георги Димитров.