/Поглед.инфо/ РЕШЕНИЕ №13 по конст. д.№3/2018 г. на Конституционния съд на Република България от 27.07.2018 г.
Това е едно от най-важните решения на нашия Конституционен съд (КС) в цялата негова история.
Съдът обяви, че Конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на Основния закон. Цитирам:
"Конституционният съд счита, че Конвенцията, поради разпоредбите на чл.3, буква "в" и на чл.4, &3, които са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост, не съответства на Конституцията".
Това не е просто поредното Решение на КС за подобряване незадоволителната регулация на нашата социална фабула. То маркира вододела между две противоположни разбирания за съвременната българска държавност: Държавност, изпразнена от основния държавен субстрат - народния суверенитет и Държавност, чиято фундаментална субстанция е волята на българската нация.
Решението на КС постави
край на продължителен и мъчителен процес
на запознаване, осмисляне и позициониране на българското общество по отношение на Истанбулската конвенция (ИК). Този процес няма прецедент в правната история на държавата. Никога досега нито един международен договор, с изключение на договорите за мир след Първата и Втората световни войни и договорите за репатриране на българско население от Турция и Гърция, не е събуждал такива разгърнати и задълбочени дискусии в България.
Решение №13 от 27.07.2018 г. прави чест на българската правна общност.
Постигнатото не е заслуга на отделна личност, на няколко професионалисти, дори не на само една или друга държавна институция. Българските юристи защитиха интересите на своя народ. Бих откроил няколко големи достойнства на решението:
- Бе утвърден принципът на споделена компетентност на Народното събрание и Конституционния съд при решаване въпроса за присъединяване на България към международни договори;
- Бе защитено върховенство на Конституцията над международните договори;
- Защитата на конституционността бе проведена с безспорен професионализъм;
- Тази защита бе реализирана след безпрецедентно проучване на общественото мнение;
- Бе отчетено цялото разнообразие и богатство на становища на професионалната общност;
- Бе защитено правото на българския народ сам да определя правната действителност, в която живее, на фона на рядко невъздържан международен натиск.
КС сложи край на недопустимата поредица от нарушения на Закона за международните договори от страна на изпълнителната власт. Това бе направено категорично в рамките на Конституцията и закона.
Основно достойнство на Решението е обективният анализ на ИК като международен договор със специален предмет. Особено признание заслужава, на първо място, неговата аналитична критичност на базата на широкото и задълбочено обществено и професионално обсъждане. Наред с достойнствата, бяха посочени и основните непреодолими недостатъци на ИК: терминологични и регулативни проблеми, разминаване между някои разпоредби и обявените цели и предмет. Основателни са претенциите на КС към вътрешната противоречивост и двойственост на Конвенцията. Безспорни са терминологичните проблеми в българския текст на Конвенцията. Безспорно е, че ИК въвежда в българското право правна терминология, непозната и неосмислена от създателите на Конституцията през 1991 г.
Огромна заслуга на Решението е изводът, че ИК е "първият международен договор, подписан от Република България, който изрично включва признака "идентичност, основана на пола" в чл.4, &3 като основание за недопускане на дискриминация". За специалистите по международно публично право той има първоопределящо правопораждащо значение.
От тази базисна оценка произтичат сериозните правни изводи с изключително важни последици. Въпреки, че не са конкретно изведени от Съда, те са очевидни. От тях следва основният въпрос - съответства ли това правно нововъведение на волята на българския законодател, въплътена в българската Конституция през 1991 г. Самото извеждане на подобен въпрос е изключително важна професионална заслуга на Решението.
ИК, с право или без, бе възприемана от безспорното мнозинство на българската нация като предизвикателство за:
- Семейните отношения и отглеждането и възпитанието на децата;
- Конституционния ред;
- Личностната самоидентификация;
- Нравствените устои и духовните традиции на обществото.
Това породи силна негативна обществена реакция. Зад лозунга за борба срещу насилието над жени и домашното насилие обществото съзря опити за
легитимация на ЛГБТИ общността
чрез защита на свободата от дискриминация. Убеждението се затвърди от няколко непохватни опита за заобикаляне на Конституцията на РБ от ЛГБТИ активисти и НПО, предприети в навечерието на произнасянето на КС. Това преля чашата на търпението. Стана очевидно, че ЛГБТИ-общността възлага сериозни надежди на ИК и още преди нейното официално ратифициране направи опит да я приложи на практика чрез различни правни техники.
В хода на дебатите професионално отношение взеха доказани специалисти - бивши министри, бивши и сегашни конституционни съдии, прокурори и адвокати, членове на правната академична общност. На обществото бе представена впечатляваща експертна оценка за същността и последиците от присъединяването към ИК. Към това се добави категоричното становище на държавния глава и на основните религиозни вероизповедания, начело с БПЦ.
И накрая, закономерно и естествено, дойде кулминацията на този процес в лицето на Решението на КС. То е отражение на обществената и професионална дискусия, която безспорно и категорично бе срещу ратификацията на ИК. Общественото мнение, подготвено от професионалната общност, успя да изгради правилна представа за предмета на Конвенцията и да прозре рисковете, които тя носи след себе си. Обратно решение на КС би влязло в противоречие с волята на мнозинството. Приемането на ИК би нарушило доминиращата обществена нагласа. Недопустимо за една конституционна регулация е да се основава на мнението на малцинството в ущърб на мнението на мнозинството. Създаде се опасност общественото отрицание да се пренесе от ИК върху Конституцията. Това би било провал на самата Конституция.
КС защити
независимостта на съдебната от изпълнителната власт
Въпреки мнението на Министъра на правосъдието и Министъра на външните работи, КС формира друго становище при впечатляващо съотношение на гласовете 2/1. Тази категоричност напълно съответства на съотношението на двете противоположни становища в обществото. За мен е много симптоматично, че и петте жени-членове на КС единодушно гласуваха против ИК. Това бе техният отговор на тезата, че нейна основна цел била защитата на жени от насилие и домашно насилие.
Безспорно, за мнозинството българи Решението породи надежда за промяна в начина на управление, за ново съотношение между принципа на народния суверенитет и партньорските съюзнически отношения.
Решението даде сигнал, че държавата е склонна да се вслушва в гласа на обществото, което да се превърне в нов стил на управление.
За едно социално малцинство обаче Решението от 27.07.2018 г. предизвика искрена фрустрация. Това не трябва да ни дава основание за социално злорадство. Подобна сила на разочарованието може да се обясни
единствено с дълбоко засегнати финансови интереси
То предизвика непристойни и грозни реакции, свидетелстващи за необразованост, ниска лична и обществена култура, липса на правни познания и не на последно място - загуба на обществен авторитет. За два дни се нароиха осъдителни становища, декларации, петиции, чийто брой говори за предварителна организация и подготовка. Решението бе наречено позор за България, ретроградно дебелашко дебелоочие, юридически некомпетентно, невежо произнасяне, недостойно за какъвто и да било съд, провинциално и дебелашки самозвано (Български фонд за жените). Беше заявявано, че Решението на КС е унизило българските институции, България като член на европейското семейство от държави, че било унизително за българските деца, които ще продължат да живеят в страна, където насилието се толерира и в която няма отговор на една от най-грозните прояви на насилие днес - насилието срещу жени (Фондация "Джендър инициативи", БХК, Фондация "Джендър образование, изследвания и технологии", Български център за нестопанско право и др.- общо 14 НПО). В бързината... към списъка от НПО се е присъединил в лично качество дори българският член на Комитета по правата на детето в ООН!
Не си струва да се коментира, че лица и неправителствени организации си позволяват да осъждат решение на Конституционен съд. Не си струва да се коментират епитетите и квалификациите за конституционни съдии. Обществената оценка няма да закъснее.
И все пак, ИК заедно с дебата около нея, е ново явление. Близо една година темата за Конвенцията се превърна в един от безспорните приоритети на обществото. Това несъмнено даде възможност за сериозно развитие на правосъзнанието. Българската дискусия качествено надрастна подобни дискусии в други европейски държави.
Днес, когато Решението на КС е вече факт, трябва ясно и категорично да се заяви, че то не представлява препятствие пред политиката в областта на борбата с насилието над жени и домашното насилие. То не сваля проблема от дневния ред на обществото. Както преди, така и след Решението на КС, защитата на обществото от насилие остава една от основните функции на държавата:
Насилниците трябва да бъдат изолирани от обществото.
Насилието трябва да бъде свалено от екраните на телевизиите, на киното и страниците на вестниците. То трябва да престане да бъде храна за медийната икономика.
Насилието по ИНТЕРНЕТ трябва да бъде блокирано.
Насилието на работното място, на улицата и в дома, в селата и градовете, в училищата и болниците, в социалните домове, проституцията и педофилията, в политическия живот, насилието в мисленето и духовния свят, трябва да бъде изключено и санкционирано.
Решението на
КС не отваря вратите за насилието
То не забранява да се прилага наказателната принуда на закона и не отслабва правозащитната функция на държавата.
Насилието във всичките му форми, включително и срещу жени, трябва да бъде решително отречено и овладяно с цялата сила на държавата и закона.
Твърденията, че Решението от 27.07.2018 г. щяло да допринесе за международната изолация на България, не са неоснователни. Към 29.07.2018 г., заедно с нас ИК не са ратифицирали още Унгария, Чехия, Словакия, Великобритания, Литва, Латвия, Армения, Люксембург, Ирландия, Лихтенщайн, Украйна и Молдова, а така също САЩ, Канада, Япония, Ватикана, Мексико, като не-страни по ИК, с право на подпис.