/Поглед.инфо/ Фестивалът „Изкуството на барока” не страда от липса на публика – музиката, която експонира, със своята хармонизираща красота е достъпна и за непросветени слушатели, а за меломаните е очакваният с нетърпеливост есенен фестивал. Истина е, че в глобалната мрежа можем да открием изобилие от музиканти и ансамбли, проповядващи идеите на исторически информираното изпълнителство. Да чуем, да си закупим на достъпни цени еталонни в тази сфера записи, както и най-новата продукция със старинна музика. Но колкото и да е перфектен един запис, изпълващ ни с възхита, преживяване от друг порядък е събирателната енергия, която се завихря в концертната зала и напластява съкровение от емоции, така невъзможно поддаващи се на описание.

Да не забравяме – музиката на барока е била жива музика, тя не е музика на нереалистичното звукозаписно съвършенство, а на спонтанността, на изкусната реторика, на необузданата фантазия, на извънмерната наслада. И в този смисъл, всеки концерт от XII издание на „Изкуството на барока” бе колоритна картинка от големия бароков музикален пъзел.

Фестивалът започна с „Венециански карнавал 1729” – дивен рецитал-спектакъл на мецосопраното Анн Халенберг и топ-ансамбъла Ил Помо д’оро (вж. К – бр.3). „Концерти от Дармщат” фокусираха творби от трима композитори: концерти за соло блокфлейта (от Граупнер, Фаш и Телеман), за две блокфлейти, за цигулка, за блокфлейта и фагот (Телеман). Няма следи Георг Филип Телеман да е пребивавал в Дармщат, но огромна част от неговите инструментални опуси се намира в Университетската и градска библиотека там, наследила манускрипти, някога притежание на ландграфа Ернст Лудвиг фон Хесен-Дармщат. Може би някои от тях да са създадени по поръчка на аристократа, с когото композиторът добре се познавал, може и да са написани за превъзходната му капела, ръководена в протежение на 49 години от Кристоф Граупнер – с него Телеман се сприятелява още на младини в Лайпциг. Колкото до Йохан Фридрих Фаш, 25-годишен, той пристига да учи композиция в Дармщат при Граупнер и Грюневалд, после работи в различни градове. Най-дълголетно, усвоил дармщатския опит, Фаш остава като капелмайстор в оркестъра на граф Морцин в Лукавец, Бохемия. Ясно е, фестивалните програми целят да не са само добре подреден набор от произведения, те осмислят и търсят по-интригуващи връзки между пиесите, между авторите, разкриват и контекста на звучащата музика. (Към тази просветителска поанта ще прибавим и високо професионалните текстове в програмната книжка.)

Идеята за проекта „Концерти от Дармщат” е на холандския блокфлейтист Ерик Босграаф. Име от световния флейтов елит (за когото, ако се разровите в архива на някогашния вестник Култура, ще научите много), той неизменно участва в „Изкуството на барока” още от създаването на този форум и е любимец на софийската публика. Обичайно на фестивала свири с ансамбъл „Кордевенто” (в основното трио или по-разширен състав), а тази година за първи път бе солист на Софийската филхармония. Какъв ползотворен шанс е за част от оркестрантите (във формат камерен състав) да имат ментори в тази музика, които само с няколко репетиции бяха преобразили стандартната рецепция на филхармониците за бароков звук: Босграаф в ролята на солиста-диригент, Зефира Вълова – концертмайстор (освен вдъхновител и артистичен директор на „Изкуството на барока”, тя е много вещ в материята цигулар, с богат опит на лидер в известни европейски ансамбли), чембалистът Франческо Пиану и фаготистката Сабина Йорданова, блестящи в изграждането на фундамента басо континуо. Ерик Босграаф е музикант с изумителна фантазия, която се разстила в осмислянето на всеки компонент в текста. Сложните виртуозни фигурации и пасажи, изящните кантилени, диханието на фразите той свири тъй леко и озаряващо радостно, че чак ти се струва иреално. В двойните концерти бе фантастичен партньор с талантливите млади дами блокфлейтистката Уей Хунг (деликатна и пастелна в звуковия си щрих) и Сабина Йорданова (изпълнител с прекрасна тонова култура и вкус). Трудно е да се проследи с точност, но струва ми се, голяма част от Дармщатските концерти за първи път се свирят в България. Както цигулковият концерт на Телеман в ла минор, който изпълни Зефира Вълова. А във втората програма със Софийската филхармония тя като солист представи абсолютно непознати у нас концерти от Антонио Вивалди. Те са писани за Анна-Мария, неговата най-изтъкната ученичка от Ospedale della pietà във Венеция, която става маестра ди капела в училището, отговорна за концертите и обучението на струнни инструменти. „Малко са дамите-композитори и най-вече инструменталисти в XVIII век, които успяват да излязат извън кръгозора на едно затворено общество” – разказва Зефира – „Представихме и един нов автор, Мадалена Лаура Ломбардини, родена също във Венеция, тя е посланик на по-късния галантен стил. Фактът, че се омъжва за тогава известен цигулар, й дава възможността да концертират заедно и така постепенно да придобие популярност, да публикува свои творби”. Концертът на Ломбардини в ла мажор и особено петте концерти на Вивалди (избрани от всичките 25, посветени на Анна-Мария) са смайващо разнообразни, истинска съкровищница на виртуозни похвати. Зефира Вълова витално персонифицира образността и формата на тези изящни образци със забележимо лични идеи за звук, цвят и артикулация. А финландският чембалист Аапо Хакинен (още едно важно име от европейското братство на барокистите) със здрава, но гъвкава „хватка” не само поддържаше с партията басо континуо споеността на инструменталния ансамбъл, но изяви в нея удивителната си хармонична инвенция.

Повече от 25 години след първия й гастрол в България, „Изкуството на барока” доведе отново легендарната Емма Къркби. Сопраното със сладкозвучен ангелски глас, сравняван с поток от сребро. Известна като певицата, която никога не е пяла Верди, и най-вече като певицата-еталон със своите интерпретации на творби от староанглийски майстори, Перголези, Алесандро Скарлати, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бах. Преди да се посвети изцяло на музиката, като студентка тя се занимава усърдно с изследването на древногръцки и латински текстове в колежа „Съмървил” на Оксфордския университет. След обучението в „Скола канторум” – Оксфорд, започва да пее в хор „Тавърнър”. Името й свързваме с ансамблите „Consort of Musicke” на Антъни Руули и „Academy of Ancient Music” на Кристофър Хогууд. Също и с майсторските й класове – в последните години повече преподава, по-рядко концертира. Залата на БАН не можа да побере почитателите на Емма Къркби, която изнесе рецитал в компанията на двама лютнисти: англичанина Пол Кифър и българина Явор Генов. На него дължим благосклонния отклик на певицата да участва във фестивала. Двамата се запознават през 2017 г. на общ концерт от бароковия фестивал във Валета – Малта, на който Къркби получава специална награда за огромния си изпълнителски принос в областта на старинната музика. И съставянето на програмата „Музикални сънища” е дело на Явор Генов. Между великолепните песни и арии на Джон Дауланд, Джон Даниел и Томас Кампиън, звучаха изисканите лютневи дуети на Джон Джонсън, Томас Робинзон и аноними. Незабравимо преживяване бе срещата с Емма Къркби. Дори и най-добрите й записи не могат да предадат тази огромна, вибрираща палитра от нюанси, с които тя извайва облечената в звуци поезия с изкусна театралност, оцветена от фонетичната красота на езика. „Ползвайте гласа като инструмент в ансамбъла. Когато пеете старинна музика, забравете за пианото, лютнята може да ви научи какво да правите със звука” – съветва певицата. – „Музиката е много подвижна материя, следвайте в интерпретацията естествените си чувства.” За Къркби тези постулати не са теория, а жива практика. Изключително диалогичен музикант, тя предпочита концертите пред записите. Видимо е, харесва й да пее своя репертоар с млади изпълнители – не само заради усещането, че предава по-нататък традицията, а и за обновяващата свежест в сценичното взаимодействие, с която я даряват. Въпреки респекта, който внушава, Явор Генов бързо преодоля първоначалното притеснение и музицираше с голямата певица с впечатляващо единение и релефна звукова пластичност. Пол Кифър някак стоеше в партньорството си с Къркби по-дистанциран, но в лютневите дуети двамата изпълнители постигнаха  чудесна ансамблова хомогенност.

Малкото извънбароково отклонение тази година бе в памет на Джоакино Росини (150 години от смъртта на композитора). Фестивалният бароков ансамбъл в дамски състав: Кристина Хинова и Зефира Вълова – цигулки, Теодора Атанасова – виолончело и Илина Жабленска – контрабас, представи сонатите за струнен квартет (финалът на втората в ре мажор дава заглавието на програмата „Буря”), както и дуото за виолончело и контрабас. Тези, незаслужено потънали в сянка камерни творби, показаха във виртуозно-артистичното им изпълнение инструменталния творчески потенциал на оперния гений. А в графата „любопитно” можем да отнесем неговата бравурна клавирна Тарантела и транскрипцията за цигулка и пиано на увертюрата към операта „Крадливата сврака”, с които ни запознаха Василий Илисавски (хамерклавир) и Зефира Вълова.

Финалът на фестивала кулминира с концерта на Бароковия оркестър на Европейския съюз. В тази мобилна академия, в която всяка година нови и нови даровити млади музиканти на Европа, подбрани с конкурс, усвояват от значими фигури опита им в свиренето на старинната музика, за първи път като диригент и ръководител в проекта „Избери Барок” (съвместно с Фландерския фестивал – Антверпен) се включва магнетичната френска цигуларка Амандин Бейер. Разбира се, ръководството на институцията й възлага да посвети изпълнителите в тънкостите на френския стил. Бейер сама съставя програмата, в която включва знакови автори и творби: Сюита из „Галантната Европа” от Андре Кампра, Концерт за цигулка и струнни в ре минор и Сюита из „Сцила и Глаукус” от Жан-Мари Льоклер, „Delirium amoris” и Петата соната из „Armonico Tributo” от Георг Муфат и 25-я Комичен концерт за флейта, струнни и басо континуо от Мишел Корет. Програма, която очертава широк периметър от изпълнителски предизвикателства. Какво иска Амандин Бейер да предаде от своите знания на младежите в оркестъра? „За мен винаги е приятно да работя с млади хора – по този начин сякаш още по-дълго мога да остана млада. Освен това е най-добрата възможност да им кажа, че имат свободата да правят музика, да изразяват себе си, да са част от малък оркестър с добра атмосфера. Да разберат, че ако си мил човек и обичаш музиката, наистина ще имаш възможността да го покажеш на публиката, да го споделиш с хората. Опитвам се да ги накарам да осъзнаят тази възможност, която е пред тях, да се възползват от нея и в процеса на свирене да се забавляват много. Сигурна съм, че бароковата музика задълбочава усещането ти за музиката. Но може да си прекрасен музикант, дори и да не свириш барокова музика. Може да бъдеш прекрасен музикант и без да си учил барокова музика. Може да свириш прекрасна барокова музика и с модерен инструмент. Не съм расист. За мен най-важното нещо е да свириш тази музика, да я харесваш.” Амандин Бейер, която се изяви и като солист, е покоряващ изпълнител. Богато орнаментираната музикална реторика, така специфична за френската барокова реч, е нейната стихия. Ако познаваш добре творбите, откривателството на неподозирани детайли, пъстрата живост във фразирането, щрихите, динамиката е опияняващо. „За мен барокът е нещо огромно, всеобемащо” – казва Бейер. – „Като чувал, пълен с неща, свързани с текстури и цветове. Много злато и сребро, но и мед, коприна, памук, вълна. Много текстури, много цветове. И, разбира се, пред теб е изборът да правиш с тях каквото пожелаеш. Това, което обичам в барока, е свободата. Затова обичам да свиря с различни темпа, понякога експериментирам с акустиката. Това е играта, а онова, което чувате, е удоволствието да играем тази игра”.

* Янина Богданова е музиколог - дългогодишен музикален редактор и модератор в БНР, музикален критик и сътрудник на вестник "Култура". Понастоящем е автор на вестник "К"

К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия се издава от Фондация „Пространство Култура”, ISSN 2603-4441.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели