България

Изкусни барокови диалози

/Поглед.инфо/ Фестивалът „Изкуството на барока” не страда от липса на публика – музиката, която експонира, със своята хармонизираща красота е достъпна и за непросветени слушатели, а за меломаните е очакваният с нетърпеливост есенен фестивал. Истина е, че в глобалната мрежа можем да открием изобилие от музиканти и ансамбли, проповядващи идеите на исторически информираното изпълнителство. Да чуем, да си закупим на достъпни цени еталонни в тази сфера записи, както и най-новата продукция със старинна музика. Но колкото и да е перфектен един запис, изпълващ ни с възхита, преживяване от друг порядък е събирателната енергия, която се завихря в концертната зала и напластява съкровение от емоции, така невъзможно поддаващи се на описание.

Янина Богданова 8366 прочитания
Изкусни барокови диалози
Източник: Поглед.инфо
Зефира Вълова, Ерик Босграаф
Източник: Поглед.инфо

Да не забравяме – музиката на барока е била жива музика, тя не е музика на нереалистичното звукозаписно съвършенство, а на спонтанността, на изкусната реторика, на необузданата фантазия, на извънмерната наслада. И в този смисъл, всеки концерт от XII издание на „Изкуството на барока” бе колоритна картинка от големия бароков музикален пъзел.

Фестивалът започна с „Венециански карнавал 1729” – дивен рецитал-спектакъл на мецосопраното Анн Халенберг и топ-ансамбъла Ил Помо д’оро (вж. К – бр.3). „Концерти от Дармщат” фокусираха творби от трима композитори: концерти за соло блокфлейта (от Граупнер, Фаш и Телеман), за две блокфлейти, за цигулка, за блокфлейта и фагот (Телеман). Няма следи Георг Филип Телеман да е пребивавал в Дармщат, но огромна част от неговите инструментални опуси се намира в Университетската и градска библиотека там, наследила манускрипти, някога притежание на ландграфа Ернст Лудвиг фон Хесен-Дармщат. Може би някои от тях да са създадени по поръчка на аристократа, с когото композиторът добре се познавал, може и да са написани за превъзходната му капела, ръководена в протежение на 49 години от Кристоф Граупнер – с него Телеман се сприятелява още на младини в Лайпциг. Колкото до Йохан Фридрих Фаш, 25-годишен, той пристига да учи композиция в Дармщат при Граупнер и Грюневалд, после работи в различни градове. Най-дълголетно, усвоил дармщатския опит, Фаш остава като капелмайстор в оркестъра на граф Морцин в Лукавец, Бохемия. Ясно е, фестивалните програми целят да не са само добре подреден набор от произведения, те осмислят и търсят по-интригуващи връзки между пиесите, между авторите, разкриват и контекста на звучащата музика. (Към тази просветителска поанта ще прибавим и високо професионалните текстове в програмната книжка.)

Идеята за проекта „Концерти от Дармщат” е на холандския блокфлейтист Ерик Босграаф. Име от световния флейтов елит (за когото, ако се разровите в архива на някогашния вестник Култура, ще научите много), той неизменно участва в „Изкуството на барока” още от създаването на този форум и е любимец на софийската публика. Обичайно на фестивала свири с ансамбъл „Кордевенто” (в основното трио или по-разширен състав), а тази година за първи път бе солист на Софийската филхармония. Какъв ползотворен шанс е за част от оркестрантите (във формат камерен състав) да имат ментори в тази музика, които само с няколко репетиции бяха преобразили стандартната рецепция на филхармониците за бароков звук: Босграаф в ролята на солиста-диригент, Зефира Вълова – концертмайстор (освен вдъхновител и артистичен директор на „Изкуството на барока”, тя е много вещ в материята цигулар, с богат опит на лидер в известни европейски ансамбли), чембалистът Франческо Пиану и фаготистката Сабина Йорданова, блестящи в изграждането на фундамента басо континуо. Ерик Босграаф е музикант с изумителна фантазия, която се разстила в осмислянето на всеки компонент в текста. Сложните виртуозни фигурации и пасажи, изящните кантилени, диханието на фразите той свири тъй леко и озаряващо радостно, че чак ти се струва иреално. В двойните концерти бе фантастичен партньор с талантливите млади дами блокфлейтистката Уей Хунг (деликатна и пастелна в звуковия си щрих) и Сабина Йорданова (изпълнител с прекрасна тонова култура и вкус). Трудно е да се проследи с точност, но струва ми се, голяма част от Дармщатските концерти за първи път се свирят в България. Както цигулковият концерт на Телеман в ла минор, който изпълни Зефира Вълова. А във втората програма със Софийската филхармония тя като солист представи абсолютно непознати у нас концерти от Антонио Вивалди. Те са писани за Анна-Мария, неговата най-изтъкната ученичка от Ospedale della pietà във Венеция, която става маестра ди капела в училището, отговорна за концертите и обучението на струнни инструменти. „Малко са дамите-композитори и най-вече инструменталисти в XVIII век, които успяват да излязат извън кръгозора на едно затворено общество” – разказва Зефира – „Представихме и един нов автор, Мадалена Лаура Ломбардини, родена също във Венеция, тя е посланик на по-късния галантен стил. Фактът, че се омъжва за тогава известен цигулар, й дава възможността да концертират заедно и така постепенно да придобие популярност, да публикува свои творби”. Концертът на Ломбардини в ла мажор и особено петте концерти на Вивалди (избрани от всичките 25, посветени на Анна-Мария) са смайващо разнообразни, истинска съкровищница на виртуозни похвати. Зефира Вълова витално персонифицира образността и формата на тези изящни образци със забележимо лични идеи за звук, цвят и артикулация. А финландският чембалист Аапо Хакинен (още едно важно име от европейското братство на барокистите) със здрава, но гъвкава „хватка” не само поддържаше с партията басо континуо споеността на инструменталния ансамбъл, но изяви в нея удивителната си хармонична инвенция.

Повече от 25 години след първия й гастрол в България, „Изкуството на барока” доведе отново легендарната Емма Къркби. Сопраното със сладкозвучен ангелски глас, сравняван с поток от сребро. Известна като певицата, която никога не е пяла Верди, и най-вече като певицата-еталон със своите интерпретации на творби от староанглийски майстори, Перголези, Алесандро Скарлати, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бах. Преди да се посвети изцяло на музиката, като студентка тя се занимава усърдно с изследването на древногръцки и латински текстове в колежа „Съмървил” на Оксфордския университет. След обучението в „Скола канторум” – Оксфорд, започва да пее в хор „Тавърнър”. Името й свързваме с ансамблите „Consort of Musicke” на Антъни Руули и „Academy of Ancient Music” на Кристофър Хогууд. Също и с майсторските й класове – в последните години повече преподава, по-рядко концертира. Залата на БАН не можа да побере почитателите на Емма Къркби, която изнесе рецитал в компанията на двама лютнисти: англичанина Пол Кифър и българина Явор Генов. На него дължим благосклонния отклик на певицата да участва във фестивала. Двамата се запознават през 2017 г. на общ концерт от бароковия фестивал във Валета – Малта, на който Къркби получава специална награда за огромния си изпълнителски принос в областта на старинната музика. И съставянето на програмата „Музикални сънища” е дело на Явор Генов. Между великолепните песни и арии на Джон Дауланд, Джон Даниел и Томас Кампиън, звучаха изисканите лютневи дуети на Джон Джонсън, Томас Робинзон и аноними. Незабравимо преживяване бе срещата с Емма Къркби. Дори и най-добрите й записи не могат да предадат тази огромна, вибрираща палитра от нюанси, с които тя извайва облечената в звуци поезия с изкусна театралност, оцветена от фонетичната красота на езика. „Ползвайте гласа като инструмент в ансамбъла. Когато пеете старинна музика, забравете за пианото, лютнята може да ви научи какво да правите със звука” – съветва певицата. – „Музиката е много подвижна материя, следвайте в интерпретацията естествените си чувства.” За Къркби тези постулати не са теория, а жива практика. Изключително диалогичен музикант, тя предпочита концертите пред записите. Видимо е, харесва й да пее своя репертоар с млади изпълнители – не само заради усещането, че предава по-нататък традицията, а и за обновяващата свежест в сценичното взаимодействие, с която я даряват. Въпреки респекта, който внушава, Явор Генов бързо преодоля първоначалното притеснение и музицираше с голямата певица с впечатляващо единение и релефна звукова пластичност. Пол Кифър някак стоеше в партньорството си с Къркби по-дистанциран, но в лютневите дуети двамата изпълнители постигнаха  чудесна ансамблова хомогенност.

Малкото извънбароково отклонение тази година бе в памет на Джоакино Росини (150 години от смъртта на композитора). Фестивалният бароков ансамбъл в дамски състав: Кристина Хинова и Зефира Вълова – цигулки, Теодора Атанасова – виолончело и Илина Жабленска – контрабас, представи сонатите за струнен квартет (финалът на втората в ре мажор дава заглавието на програмата „Буря”), както и дуото за виолончело и контрабас. Тези, незаслужено потънали в сянка камерни творби, показаха във виртуозно-артистичното им изпълнение инструменталния творчески потенциал на оперния гений. А в графата „любопитно” можем да отнесем неговата бравурна клавирна Тарантела и транскрипцията за цигулка и пиано на увертюрата към операта „Крадливата сврака”, с които ни запознаха Василий Илисавски (хамерклавир) и Зефира Вълова.

Финалът на фестивала кулминира с концерта на Бароковия оркестър на Европейския съюз. В тази мобилна академия, в която всяка година нови и нови даровити млади музиканти на Европа, подбрани с конкурс, усвояват от значими фигури опита им в свиренето на старинната музика, за първи път като диригент и ръководител в проекта „Избери Барок” (съвместно с Фландерския фестивал – Антверпен) се включва магнетичната френска цигуларка Амандин Бейер. Разбира се, ръководството на институцията й възлага да посвети изпълнителите в тънкостите на френския стил. Бейер сама съставя програмата, в която включва знакови автори и творби: Сюита из „Галантната Европа” от Андре Кампра, Концерт за цигулка и струнни в ре минор и Сюита из „Сцила и Глаукус” от Жан-Мари Льоклер, „Delirium amoris” и Петата соната из „Armonico Tributo” от Георг Муфат и 25-я Комичен концерт за флейта, струнни и басо континуо от Мишел Корет. Програма, която очертава широк периметър от изпълнителски предизвикателства. Какво иска Амандин Бейер да предаде от своите знания на младежите в оркестъра? „За мен винаги е приятно да работя с млади хора – по този начин сякаш още по-дълго мога да остана млада. Освен това е най-добрата възможност да им кажа, че имат свободата да правят музика, да изразяват себе си, да са част от малък оркестър с добра атмосфера. Да разберат, че ако си мил човек и обичаш музиката, наистина ще имаш възможността да го покажеш на публиката, да го споделиш с хората. Опитвам се да ги накарам да осъзнаят тази възможност, която е пред тях, да се възползват от нея и в процеса на свирене да се забавляват много. Сигурна съм, че бароковата музика задълбочава усещането ти за музиката. Но може да си прекрасен музикант, дори и да не свириш барокова музика. Може да бъдеш прекрасен музикант и без да си учил барокова музика. Може да свириш прекрасна барокова музика и с модерен инструмент. Не съм расист. За мен най-важното нещо е да свириш тази музика, да я харесваш.” Амандин Бейер, която се изяви и като солист, е покоряващ изпълнител. Богато орнаментираната музикална реторика, така специфична за френската барокова реч, е нейната стихия. Ако познаваш добре творбите, откривателството на неподозирани детайли, пъстрата живост във фразирането, щрихите, динамиката е опияняващо. „За мен барокът е нещо огромно, всеобемащо” – казва Бейер. – „Като чувал, пълен с неща, свързани с текстури и цветове. Много злато и сребро, но и мед, коприна, памук, вълна. Много текстури, много цветове. И, разбира се, пред теб е изборът да правиш с тях каквото пожелаеш. Това, което обичам в барока, е свободата. Затова обичам да свиря с различни темпа, понякога експериментирам с акустиката. Това е играта, а онова, което чувате, е удоволствието да играем тази игра”.

* Янина Богданова е музиколог - дългогодишен музикален редактор и модератор в БНР, музикален критик и сътрудник на вестник "Култура". Понастоящем е автор на вестник "К"

К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия се издава от Фондация „Пространство Култура”, ISSN 2603-4441.

Още от България

Александър Симов: Партията на Украйна у нас не се предава! Задава се политическа буря!
България

Александър Симов: Партията на Украйна у нас не се предава! Задава се политическа буря!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Кой подготвя политически реванш след президентските избори? Защо Александър Симов предупреждава за бурна зима, нови протести и безмилостна война срещу управлението? В разговора ни той разкрива своята оценка за властта на големите търговски вериги, политическата зависимост на медиите и съмнителните социологически прогнози. 37 години след 10 ноември България още плаща цената на прехода. Загубихме ли държавата си в замяна на обещания за европейски рай? И кой има интерес българите никога да не получат отговор? Разговор за властта, парите, суверенитета и бъдещето на България.

12.11.2026 17:44
От Ботев до азбуката: Как евроатлантическият ни „елит“ посегна и на буквите
България

От Ботев до азбуката: Как евроатлантическият ни „елит“ посегна и на буквите

/Поглед.инфо/ Опитът за сатанизиране и отхвърляне на кирилицата под предлог, че напомня за социализма, е поредната брънка от опасната верига на българското самооплюване и национално самозабравение. От пренаписването на историята и посегателството срещу национални герои като Левски, Ботев и Вапцаров, през отказа на общински съветници да издигнат паметник на Кирил и Методий, до подмяната на българския език с чуждоземски надписи – страната ни е подложена на систематичен натиск за духовен разпад. Връщането на краснописа в училищата и категоричната защита на православно-славянската ни идентичност са последната отбранителна линия пред пълната загуба на държавен и културен суверенитет.

10.11.2026 07:35
„Пет години без Чавдар Добрев. Има хора, които смъртта не успява да отнеме“
България

„Пет години без Чавдар Добрев. Има хора, които смъртта не успява да отнеме“

/Поглед.инфо/ Пет години след кончината на проф. Чавдар Добрев българската култура продължава да усеща отсъствието на един от своите най-ерудирани и непримирими умове. Ученик на Дьорд Лукач, блестящ литературен критик, философ и убеден социалист, той не превърна убежденията си в разменна монета на времето. За него България беше съдба, истината – нравствен дълг, а справедливостта – смисъл на човешкото съществуване. Спомен за един голям интелектуалец, чийто дух не се побира в границите на времето.

09.11.2026 13:52
Защо всички нападат Радев, а Борисов и Пеевски могат да мълчат?
България

Защо всички нападат Радев, а Борисов и Пеевски могат да мълчат?

/Поглед.инфо/ Кой всъщност се страхува от успеха на Румен Радев и кой печели от евентуалния му провал? Защо политически противници с несъвместими интереси изведнъж заговориха на един език? И как се случи така, че дори част от бизнеса, който би трябвало да приветства разрушаването на старите зависимости, се оказа сред критиците на правителството? Зад бюджетните спорове се очертава далеч по-дълбок конфликт – за собствеността, икономическото влияние и правото да се определя бъдещето на България. Анализ за невидимите механизми на властта.

08.11.2026 07:41
Зли вещици тревожат съня ни: Защо повяхнали политици ни тласкат към чужда война?
България

Зли вещици тревожат съня ни: Защо повяхнали политици ни тласкат към чужда война?

/Поглед.инфо/ Напрежението в Черноморския регион се увеличава, а у нас зачестяват призивите от самозабравили се евроатлантически фигури за изпращане на български войски на фронта в Украйна. Текстът поставя въпроса за престъпната безотговорност на подобни провокации, припомня лицемерните корени на днешните военни ястреби и призовава към разум: свещената задача на нашите синове е да пазят България в нейните собствени граници.

08.11.2026 07:14
За нов обществен договор
България

За нов обществен договор

/Поглед.инфо/ Предложение за реформа с нараснала необходимост Президентските избори през 2026 г. сложиха край на един необичаен президентски цикъл, започнал с избирането на Румен Радев за петия президент на Република България през 2016 г. и завършил с предсрочното му напускане на поста и поемането на президентските функции от вицепрезидента. През този период страната премина през продължителна конфронтация между президентската институция и изпълнителната власт по основни въпроси на вида и характера на управление.

06.11.2026 17:21
Зефира Вълова и международни солисти отбелязват 20-годишнината на „Изкуството на барока" с Бранденбургските концерти на Бах
България

Зефира Вълова и международни солисти отбелязват 20-годишнината на „Изкуството на барока" с Бранденбургските концерти на Бах

/Поглед.инфо/ Фестивалът „Изкуството на барока“ отбелязва своя 20-годишен юбилей с грандиозен тържествен концерт на 8 ноември 2026 г. от 19:30 ч. в Концертната зала на Централния военен клуб в София. Музикалният празник ще събере на една сцена Фестивалния оркестър „Изкуството на барока“, под артистичното ръководство на цигуларката Зефира Вълова, и плеяда от утвърдени чуждестранни и български солисти. В програмата са включени емблематичните Бранденбургски концерти № 1, 2, 5 и 6, както и оркестрови сюити от Йохан Себастиан Бах, изпълнени на автентични исторически инструменти. Събитието се реализира с финансовата подкрепа на Столична община и Министерството на културата.

05.11.2026 11:35
Кой победи? Победата има много бащи, но Дондуков 2 вече има една стопанка
България

Кой победи? Победата има много бащи, но Дондуков 2 вече има една стопанка

/Поглед.инфо/ Победата винаги има много бащи, а след последния президентски вот политическите ни „евромногобойци“ бързат да си преписват заслуги. От партийните сметки на Радев и Костадинов до странната математика на ПП-ДБ — всеки твърди, че той е осигурил крайния резултат. Истината обаче е по-проста: за първи път България има жена главнокомандващ, която едва ли ще бъде нечия послушна сянка. Анализ за следизборните пазари, реакциите на Брюксел и какво наистина означава изборът на „президентката на мира“.

05.11.2026 05:59