/Поглед.инфо/ "Аз съм Виктор Орбан в пола", разказваше преди година-две Корнелия Нинова на всеки, когото идентифицираше като евентуален симпатизиращ слушател. По отношение на облеклото се справи: пола – тип "председател на ТКЗС, тръгнал за партийно събрание в града". В другото обаче не се справя особено. Тоест

повярва си, че вече е Орбан, но се оказа, че не е

Преди известно време стана ясно, че Нинова е разработила следния план, с помощта на който да превърне БСП в еднолично владение – а ла Орбан – та да има на какво да стъпи, за да направи същото със страната след време. Целта на плана беше двояка: първо, да отстрани най-видимата проевропейска фигура - Сергей Станишев, и неговите съмишленици в БСП, за да – второ, превърне БСП в антиевропейска националистическа партия от типа на Орбановата.

За да постигне първата си цел, Нинова разкри с поредица от свои действия и намеци, както и чрез приближени говорители следната 3-степенна своя тактика:

Всичко, което трябва да знаете за: Евроизбори 2019 (228)

а) Не допуска Станишев да води листата за евроизборите.

б) Не го допуска да присъства в листата изобщо.

в) След изборите групата евродепутати на БСП не се включва в групата на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Нинова намира повод официално да изведе БСП от членство в ПЕС и обвинява за това Станишев.

Допускаме и един заключителен етап - г), при който Нинова изключва така обвинения Станишев от БСП, демонстрирайки добиването на еднолична власт в партията си по подобие на Борисов в ГЕРБ и, разбира се, на Орбан във "Фидес".

Цялото великолепие на този план (да перифразираме класиците) се разби още на стъпка б). Нинова просто не си даде сметка за някои базисни изисквания, необходими за успеха на подобни начинания. А именно: можеш да станеш едноличен вожд на една партия само ако ти лично си я основал; или ако тя е структурирана на племенен принцип, та да понася отгоре си вождове.

БСП не е основана от Нинова, така че единият вариант отпада. От друга страна, БСП наистина е по-скоро някаква племенна субкултура, отколкото партийна машина. Това без притеснение са признавали пред публика не един и двама нейни деятели. Само че тук има едно голямо НО: можеш да станеш вожд на племето само ако си роден и израснал в него, или – при положение че си външен – ако си преминал съответната процедура на инициация, организирана от племето, за да станеш негов пълноправен член.

Тук нещата за Нинова са доста по-сложни, отколкото тя очевидно си е представяла.

Тя не е отгледана от червеното племе

Не е била член на БКП, не е била от страната на БСП по време на големите битки от 90-те години. Напротив, тя прекарва това бурно десетилетие като кадър на СДС. Следователно, за да може да стане вожд, трябва да е преминала процес на инициация. Не е обаче ясно, погледнато отвън, дали БСП просто няма адекватни племенни процедури на инициация, или те не са били приложени спрямо Нинова. Така или инак, тя е чужденец, "приходант", не принадлежи изцяло.

Тръгвайки от такава позиция, няма как да станеш вожд. Поне не в такива кратки срокове и не с тактиката, която Нинова приложи.

Нейният тактически провал обаче е сигнал и за стратегически такъв.

След чутовната финансова криза от 2008 година, причинена единствено от алчността на банкери и от разгула на "десни" политици, европейските общества се оглеждат за леви алтернативи. Някакви такива се родиха – "Сириза" в Гърция, "Подемос" в Испания; Лейбъристката партия в Британия и Демократическата в САЩ завиха рязко наляво. Дори в България, повечето активни хора на възраст под 40 клонят вляво. Леви политики, ако бяха представени, щяха да се радват на подкрепа.

Станишев обаче въпреки евролевия си профил не беше в кондиция (т.е. след скандала "Пеевски") да намери обществена подкрепа за каквито и да е политики. Наследилият го начело на БСП Миков просто чакаше нещо да се случи. С появата на Нинова се отвори възможността БСП да "олевее" по тертипа на англичаните и американците и да намери нова публика. А и евентуално, в перспектива, да свърши нещо полезно за страната.

Нинова обаче, тъй като никога не е била ляв човек, не идентифицира наличната възможност. Очевидно не искаше и да остави партията си да бъде идентифицирана с олигархичното й крило. Оттласквайки се от него, но неспособна да тръгне наляво, тя тръгна в обратната посока – към крайната десница, плътно доближаваща се до моделите на почти-фашизъм, доминиращи Източна Европа преди войната. "Орбан в пола"...

Резкият завой към националсоциализма лиши БСП от перспективата
да привлече съвременните леви хора

и така не само да намери голяма нова публика, но и да прати олигархичното си крило в пенсия. Вместо това Нинова насочи партията си към ксенофобското гето сред българските избиратели, което в най-добрата си кондиция не стига 15 процента. В това гето обаче вече вършеят партии, които са доста по-автентично ксенофобски, отколкото би могла да бъде БСП, която все пак е наследник на интернационалистична идеология.

За да убеди максимално количество хора да я последват в нейния крайнодесен завой, Нинова беше длъжна да им демонстрира онази власт и увереност, която би дошла с постигането на еднолична власт в БСП. Затова тя отдели на това си занимание толкова много време и планиране. Спъвайки се в Националния си съвет обаче, Нинова започва да изглежда неспособна да превърне БСП в националсоциалистическа формация, както и убедително да представя себе си като "Орбан в пола".

Отваря ли се възможността за появата на "нормална лява партия" на мястото,
в момента заето от БСП?

Задаваме си този въпрос от десетилетия, защото какво по-добро за едно европейско общество от това гражданите в него да са представени от нормална левица, нормална десница, нормален център и пр.? Какво по-добро от това гражданите да бъдат представлявани от сериозни, умерени хора, предлагащи политики за общото благо (всеки от своя си ъгъл) – вместо от кряскащи палячовци и квартални фюрерчета, сеещи омраза и борещи се единствено за удовлетворяването на собствената си алчност с обществени средства?

Затова надеждата БСП да влиза в период на катарзис е националноотговорна надежда. На принципа на скачените съдове някаква нормализация на БСП би повлякла след себе си процеси на нормализация и в другия наследник на БКП – ГЕРБ.

Защото, съгласете се, не можем да влизаме в европейски избори, докато от едната страна ни гледа лошо (да не би да сме някакви прикрити джендъри...) "Орбан в пола", а от другата говорят за развъртане с чукове и трошене на покриви и тераси...

© Анелия Николова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели