/Поглед.инфо/ Е, вече си отдъхнахме – старата си отиде, дойде 2018-та, натоварена с толкова надежди и очаквания. Заглъхнаха заедно с пиратките щедрите тостове, още по –пищните пожелания: да е по-добра, да е богата, да сме живи и здрави...Поохарчихме се, препихме и преядохме, веселихме се кой колкото може и както може.
Няма лошо! Пред очите на мнозина е просветнало – старата тежеше като раница с олово на гърба ни. Вероятно са теглени хиляди черти и са редени равносметки: какво свърших, какво пропуснах, с какво ще я запомня...
Шегаджиите подмятат: патриотари, обещания и празен джоб. С това ще я помнят изминалата.Това се отнасяло за пенсионерите. На 1 януари вероятно два милиона от третата възраст са си казали утешително: Абе, здраве да е, още една година – кой ти я дава! Свикнали са на немотия, нищо не може да ги уплаши. Така е – само пенсионерите и циганите се надяват държавата да ги оправи. С тази надежда дават / или продават/ гласа си. Очакват изборите с тръпка / местните/, защото тогава са най-ухажвани и тайно ги сгрява самочувствието, че от техния глас зависи нещо. Дано, ама да, но...
Както се казва: всички сме в калта, само че едни могат да виждат звездите. Не апатията и черногледството ще ни измъкнат от тинята, а усещането, че сме единни и вървим към ясни цели. Когато посоката е ясна, трудностите са поносими – били сме и в по-тежки ситуации и пак сме намирали брод. Затова да подхванем 2018-та с кураж и запретнати ръкави. Оставете митичното Председателство, това е ала - бала, лустро и е нужно на върхушката. На бай Иван не му пука колко дебели задници от Брюксел ще дойдат в София! Още една година – кой ти я дава! Това е важното!