Не обърнал внимание, че сега той не е дом за офицерите и генералите от армията, която някога се наричаше народна, а клуб, в който допускат само помазаните от властта. Написал писмо до „компетентните органи“ на министерството на отбраната. Лекомислен и безотговорен чиновник от министерството разрешил представянето на книгата в Централния военен клуб. Разпратил покани генерал Стоименов до близки, приятели, съмишленици и други люде с указание на мястото, датата и часът на представянето. Но, слава богу, Атлантическия съвет в България никога не спи и бди за атлантическата чест на отечеството. Възмутил се атлантическия геостратег Соломон Паси. Някога той със сълзи на очи осъществил детската си мечта да види България в НАТО. Сега някой като че ли посяга към ценностите и величието на съюза. Възмутила се Елена Поптодорова, дълги години обучавана и възпитавана от Държавния департамент на САЩ в защита на евроатлантическите ценности (както и в ценностите на козметиката). Разгневил се атлантикът и „военен експерт“ Васил Данов, получил експертните си знания в съветското военно училище в Лвов през 70-те години на миналия век и в редакцията на вестник „Димитровска вахта“ на Военноморския флот на Народно република България. Сигурно и други атлантически „мислители“ са биле до болка възмутени. Посъветвали се и стигнали до извода, че евроатлантическото добро име на България е застрашено: какво пише генерал Стоименов те, както и ние, потенциалните участници в представянето на книгата, не знаят, но знаят, че той не е от атлантическия клуб и по тази причина априори книгата му е вредна, служи на руската агентура у нас, на Путин, подкопава националната сигурност на държавата, тя е опит да се отклони България от евроатлантическия път. Ако Атлантическия съвет допусне тази провокация има опасност Спонсора на клуба – Посолството, да се разгневи и да направи изводи, които могат да накърнят животоспасяващите субсидии. На евроатлантическите стратези и мислители не им е нужно време за повече размисъл, седнали зад компютъра и написали гневно писмо до Министъра на отбраната на република България, в което решително протестират срещу въпросното мероприятие и заплашително искат той, министърът, да спре тази провокация. Министър Запрянов е умен човек и не може да рискува да загуби високите министерски позиции, като допусне неизпълнението на мъдрите и справедливи указания на атлантиците, да рискува да чуе осъдителни думи на многоуважаемия Посланик от известното Посолство. Евроатлантическата чест на България трябва да бъде защитена. Заповедта е кратка: отменя се разрешението. Веднага обаче се разнесоха „безотговорни“ гласове, че подобна намеса в живота на армията на суверенна България е недопустима и пряко засяга честта на Министъра. Какво е почувствал самият министър Запрянов на нас, простосмъртните, не ни е дадено да знаем, но можем само да се догадваме .
Но като стана дума за честта, от нашата военна история изплува образът на полковник Серафимов. По време на Балканската война той командва дивизия в Родопите. В настъпателните действия, които провежда, неговата дивизия навлиза дълбоко в отбраната на турските войски. Цар Фердинанд, по негови си царски съображения праща телеграма дивизията да се изтегли назад. Полковник Серафимов отговорил на телеграмата: аз не мога да върна освободените вчера български села на поробителите. И отказал изтеглянето. Скоро след това другите български войски също напреднали и сякаш всичко доказало правотата на полковник Серафимов. Само Фердинанд не могъл да забрави обидата и до края на войната не направил полковник Серафимов генерал. Свършила войната, Серафимов облякъл цивилния костюм и заживял друг живот, извън армията. Но паметливото войнство и освободените в Родопите българи не забравили достойния български войн. Под техния натиск величеството решило да удостои непослушния полковник с генералско звание. Запасният полковник Серафимов не приел благодеянието. Неговата оскърбена чест не му позволила. Признателните потомци изградиха в Родопите величествен паметник на войските на полковник Серафимов и нему.
Честта има цена. Да я изгубиш е въпрос само на един подпис.
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
