/Поглед.инфо/ Нов скандал в отношенията между Франция и Азербайджан: Париж официално обвинява Баку в провокиране на бунт, възникнал в една от отвъдморските му провинции. И това съвсем не са празни приказки. Има основание да се смята, че Азербайджан наистина е извел интензивността на борбата с главния европейски съюзник на Армения на ново ниво.

Френският вътрешен министър Жералд Дарманин заяви в интервю за телевизионния канал France2, че Азербайджан се намесва в събитията в Нова Каледония.

В тази „отвъдморска територия“ на Франция бунтовете, погромите и престрелките с полицията не спират вече седмица поради промени в избирателното законодателство, което ще доведе до ерозия на дела на гласовете на местните аборигени - канаките. Ситуацията в Нова Каледония е толкова тежка, че Париж беше принуден да изпрати допълнителни войски там - и има загуби.

„Това не е фантазия. За съжаление някои сепаратисти постигнаха споразумение с Азербайджан“, каза Дарманен.

Дарманен не уточни за каква интервенция става дума. Министерството на външните работи на Азербайджан отговори, като публикува много остро опровержение, обвинявайки Париж в неоколониализъм и настоявайки за извинение за обвиненията в „диктатура“.

Всичко това може да се възприеме както като параноя, така и като нов етап от влошаването на отношенията между Франция и Азербайджан, започнал през 2020 г.

След последната Карабахска война и ликвидирането на НКР Париж започна да симулира „покровителство“ на Армения, което обикновено се обяснява с наличието на голяма арменска диаспора във Франция.

На друго ниво на обобщение може да се говори за опита на Париж да се впише в транскавказкия контекст като част от програма за възстановяване на международната роля на Франция. Оттук и доставките на френски оръжия за Армения.

А Ереван междувременно по всякакъв начин дава да се разбере, че сериозно се надява на френска подкрепа. Пашинян редовно се среща с Макрон и по-често обсъжда процеса на уреждане с Азербайджан в Европа, отколкото с Русия. Армения официално заявява, че неин основен партньор в областта на отбраната вече е Франция, а не Русия.

Всичко това е съвсем разбираемо в Азербайджан. В момента отношенията между Париж и Баку достигнаха дъното и отчасти се превърнаха в хибридна война с експулсиране на дипломати/шпиони и остра взаимна реторика. Но все още не се е стигнало до подривни действия.

До момента, в който Баку реши да оглави обновеното движение срещу неоколониализма, за което подробно писа вестник ВЗГЛЯД. На конференцията на Движението на необвързаните в Баку президентът Илхам Алиев нападна Франция като символ на неоколониализма.

Той й напомни за Алжир, и Югоизточна Азия, и тихоокеанския регион, и противопехотните мини, и експлоатацията на жените. За съвременен Азербайджан Париж е този, който олицетворява колективния образ на проарменската подкрепа на Запада.

Но едно е задочно да риташ Париж с думи за греховете на 19-20 век, а съвсем друго е да преминеш към някакви подривни действия срещу страна, която е член на Съвета за сигурност на ООН, с което освен това , Азербайджан няма обща граница.

През юли 2023 г. беше организирана Бакунската инициативна група срещу френския колониализъм. Групата е организирана в резултат на събитие, наречено „Към пълното премахване на колониализма“.

Ако това беше просто още един експертен клуб, тогава това събитие нямаше да се развие. Но дори и тогава представители на Нова Каледония участваха в него, въпреки че първоначално, разбира се, преобладаваха делегати от африканските страни.

През април тази година, тоест в навечерието на промените в избирателното законодателство на Нова Каледония, Конгресът (парламентът) на Каледония и Мили Меджлисът на Азербайджан подписаха в Баку „меморандум за сътрудничество между двете страни“.

От азербайджанска страна меморандумът беше подписан от председателя на Мили Меджлиса Сахиба Гафарова, а от Каледония - от председателя на Комитета на Конгреса по инфраструктура, териториално планиране, устойчиво развитие, енергетика, транспорт и комуникации Нейселин Омайра.

Тя също говори на конференция в азербайджанския парламент „Нова Каледония: история, съвременни предизвикателства и очаквания за бъдещето“.

"И именно Неселин Омайра пръв потвърди, че движението за освобождение на канаките (канак е местното население на Нова Каледония) излиза по улиците на Нумеа, за да демонстрира не само с национални канакски знамена, но и със знамената на Азербайджан."

Също така беше потвърдено, че сътрудничеството между Каледония и Азербайджан включва „политическа подкрепа“. И това е съвсем различна история, различна от културния обмен или борбата за околната среда.

Нова Каледония, каквото и да се каже, все още е част от Франция, макар и със специфичен правен статут. Осигуряването на нея или на някакво вътрешнополитическо движение там с „политическа подкрепа“ без съгласието на Париж и през главата му е не особено приятелски акт спрямо Франция, граничещ с намеса във вътрешните работи.

Това вече не е просто реторика за историческата отговорност на Париж за използването на противопехотни мини в Алжир или експлоатацията на виетнамски жени.

Но неоколониализмът наистина е слабото място на френската история и политика. Не напразно Макрон се оправда с неоколониализма по време на посещението си в африканските страни преди две години.

Неселин Омайра не излъга: улиците на Нумеа вече са пълни с азербайджански знамена. Това е малко подобно на това как руските знамена се развяват активно в Мали, Централноафриканската република и Нигер и затова азербайджанските знамена в Каледония предизвикаха смесица от възмущение и паника в Париж.

Но трябва да разберем, че в Нумеа няма азербайджанско посолство, там изобщо няма дипломатически мисии, отделно от Париж. Там също няма азербайджански бизнес. Въпросът е как азербайджанските знамена са попаднали там в такива количества?

Инициативната група Баку продължава да подкрепя канакското движение в реално време. На 16 май в Баку беше публикувано съвместно изявление на BIG и 14 политически движения, борещи се за независимост от Франция в последните й колонии.

На първо място, това бяха каледонските канаки, Френска Полинезия (Махой Нуи), Френска Гвиана, Гваделупа, Мартиника и Корсика. Изявлението осъжда промените в каледонското избирателно законодателство, довели до протести и погроми, арести на активисти и френския неоколониализъм като цяло.

Разбира се, всичко това не доказва директно никакво физическо участие на Азербайджан в безредиците в Каледония и все още никой не е заловен в престъплението.

Френската страна не може да представи нищо осезаемо, но, както всички останали, отбелязва тенденцията, че Баку преминава от просто обвинителна реторика (високи и обидни, но все пак само думи) към Франция като част от глобалната тенденция за борба срещу неоколониализма към практическа действия за подпомагане на различни освободителни движения.

Някои възвишени умове вече се опитват да намерят „ръката на Москва“ в случващото се през Азербайджан, но това все още е напълно конспиративна теория.

Баку сам по собствена инициатива води антифренска кампания по света. В същото време Азербайджан използва по-широка антиколониална реторика, отколкото изключително антифренска реторика, и рано или късно ще стигне до по-широки обобщения.

Този процес вече е започнал. На 13 май Илхам Алиев прие в Баку лидерите на няколко тихоокеански островни държави, които са застрашени от изчезване поради затоплянето на климата и покачването на морското равнище.

Генерал-губернаторът на Тувалу Фалани Тофингу, министър-председателят на Кралство Тонга Сиаоси Офакивахафолау Совалени и министър-председателят на Бахамските острови (това е Атлантическият океан, но проблемът е същият) Фредерик Одли Мичъл пристигнаха в Баку.

Факт е, че в момента Азербайджан председателства т. нар. COP29, международна организация, предназначена да се бори с глобалното затопляне, а през есента в Баку трябва да се проведе среща на върха за климата. Но Алиев на среща с представители на островните държави им обеща финансова подкрепа.

Въпросите за деколонизацията и борбата с неоколониализма не бяха официално повдигнати. Но отново говорим за тенденцията Илхам Алиев да „прихваща“ този вид дневен ред. Островните държави обикновено са много чувствителни към този вид неофициална финансова подкрепа.

За Баку борбата с Франция в полето на неоколониализма е само част от атаката срещу Армения, нищо лично. Канаците бяха въвлечени на широк фронт и можеха да бъдат всеки друг, само и само да дразнят сегашния европейски „чадър“ на арменците.

Въпреки това Франция съвсем основателно приема сериозно действията на Азербайджан спрямо Нова Каледония. Точно такъв е случаят, когато хибридната конфронтация между двете страни, започнала със словесни престрелки, достигна ново ниво.

Превод: СМ

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София